Решение № 209 от 20.11.2018, Районен съд - Тетевен

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№

Град

Тетевен, 20.11.2018 година

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично заседание

На двадесет и пети октомври,

През две хиляди и осемнадесета година,в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ

При секретаря: КАТЯ ХРИСТОВА,

Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело

№ 1073 по описа на Районен съд-Тетевен за 2017 година,със страни:

Ищец: Е.М.В. ***,

Ответник: С.С.П. *** за да се произнесе,взе предвид следното:

Предявен е иск за прогласяване нищожност на съдебна спогодба,постигната по в.гр.дело №261/2017г по описа на ОС-Ловеч,поради противоречие с императивна законова норма,с посочено основание чл.366 от ЗЗД,във в-ка с чл.26,ал.1,пр.1 от ЗЗД,съединен в условия на евентуалност с иск за прогласяване нищожността на съдебната спогодба,поради заобикаляне на закона,накърняване на добрите нрави,невъзможен предмет и унищожаемост,поради грешка,със сочени основания чл.26,ал.1,пр.2,пр.3,чл.27,пр.3 от ЗЗД,съединен с иск за преустановяване на неоснователни действия на ответника,с които пречи на ищеца да осъществява достъп до жилищната си сграда,както и за премахване на изградена ограда с мрежа и железни тръби,с посочено основание чл.109 от ЗС.

Ищцата излага,че е собственик на недвижим имот,представляващ ½ ид.ч. от поземлен имот,целият с площ по скица от 181 кв.м. ,като имотът съответства по КККР на град Тетевен на имот с идентификатор ххх,с трайно предназначение на територията-урбанизирана,с начин на трайно ползване-ниско застрояване,при описаните в исковата молба граници,заедно с цялата находяща се в западната част на имота жилищна сграда,еднофамилно,на един етаж,със застроена площ от 79 кв.м.,с идентификатор ххх

Ответникът е собственик на другата ½ ид.ч. от описаното дворно място.

С определение по в.гр.дело №261/2017г по описа на ОС-Ловеч е обезсилено решение на РС-Тетевен,постановено по гр.дело№638/2016г. и с определение от 20.06.2017г е одобрена спогодба между страните за разпределение на ползването на поземления имот,като е прието,че дворното място ще бъде разпределено по скица вариант 2 на вещо лице инж.Присадашки и С.П. еднолично ще ползва 87.5 кв.м. от посочения имот,а Е.М.В. ще ползва площта в контура ,определен по точки 8,9,10,11.

Така постигнатата спогодба е нищожна,поради противоречие с императивни норми на закона,а в условие на евентуалност поради заобикаляне на закона,накърняване на добрите нрави,поради невъзможен предмет и унищожаемост поради грешка.

Между изявленията на ищцата и нейният адвокат Д. има съществено разминаване,така че трудно може да се изведе действителната воля на тази страна за постигане на спогодба.

Предмет на разпределение е дворно място от 181 кв.м.,което представлява обща част на жилищни сгради,принадлежащи на различни собственици в режим на хоризонтална етажна собственост.Начинът,по който е извършено разпределението на ползването с посочената спогодба реално не позволява на ищцата да ползва пълноценно жилищната си сграда,тъй като е осуетен нормалният и достъп до част от жилището и по този начин тя е лишена от право на ползване върху него.

Към стаите,за които е посочен вход откъм северозапад на жилищната сграда е невъзможно да се внесе каквото и да било обзавеждане,за да се ползват те по предназначение.Така посочения вход не е съобразен с вещото лице при изработения от него втори вариант,по който е постигната спогодбата.

В тази връзка следва да се приеме,че с постигнатата спогодба неоснователно се пречи на ищцата да ползва жилището си по предназначение.

Дворното място в случай е обща част по смисъла на чл.40 от ЗС и дяловете на отделните собственици в общите части са съразмерни на съотношението между стойностите на отделните помещения,които те притежават,изчислени при учредяване на етажната собственост.Доколкото чл.40,ал.1 от ЗС изключва възможността да бъдат валидни съглашения за разпределение на ползването,които не са съответни на съотношението между стойностите на отделните жилища,такава спогодба следва да се приеме,че е нищожна поради противоречие с императивни норми на закона.По постигнатата спогодба този въпрос не е изследван и чрез извършеното разпределение се е стигнало до невъзможност да се използва обекта на собственост на ищцата по предназначение,с което е нарушена и друга императивна норма на закона-чл.31,ал.1 от ЗС.

Така постигнатата спогодба е с невъзможен предмет,доколкото дворното място с посочените размери не подлежи на разпределение,с оглед характера му на обща част ,която не може да се разпредели по такъв начин,че обектите на собственост да се ползват пълноценно от етажните собственици.

Със спогодбата се стига до несправедливо облагодетелстване на ответника,който на практика се ползва почти изцяло от свободното дворно място и то така,че да лиши от възможност ищцата да ползва жилищната си сграда и подхода откъм северозапад на жилището си.

В експертизата,послужила като основание за постигане на спогодбата е допусната грешка в изчисленията на квадратурата на застроената площ-е е съобразен факта,че жилищна сграда №2 е двуетажна,невярно е посочена квадратурата на застроените площи с обектите,собственост на ищцата,не е включена в застроената площ от ответника навесът пред жилищната му сграда,що се отнася до навеса за дърва,който до момента е ползван общо ,то той по вариант 2 от заключението на инж.Присадашки попада в частта,която следва да се ползва от ответника и достъп до него на ищцата е невъзможен.

Спогодбата е изпълнена и на място е изградена ограда от мрежа и железни тръби,която реално не позволява ищцата да ползва жилищната си сграда.Чрез изпълнението на спогодбата ,чрез изграждането на оградата от ответника ,съгласно вариант 2 от заключението на вещото лице Присадашки неоснователно се пречи на ищцата да ползва пълноценно жилищната си сграда,особено стаите откъм северозапад,до които към настоящия момент достъпът е невъзможен.

Моли да бъде постановено решение,с което се обяви за нищожна постигнатата спогодба на 20.06.2017г по в.гр.дело №261/2017г по описа на ОС-Ловеч,със законните последици от това,както и бъде осъден ответникът да преустанови неоснователните си действия,с които пречи на ищцата да осъществява достъп до собствената си сграда-жилищна сграда,представляваща имот с идентификатор хххх по КККР на град Тетевен,както и до общия навес за дърва,като бъде задължен да премахне в едноседмичен срок ,считано от датата на влизане в сила на съдебното решение,изградената от него ограда с мрежа и железни тръби в дворното място с идентификатор ххх по КККР на град Тетевен,ведно със законните последици,както и да и заплати сторените разноски по делото.

Позовава се на писмени и гласни доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника,в който се заявява,че исковете са допустими,но неоснователни и моли да бъдат отхвърлени.Излага се от ответника,че не става ясно от исковата молба с какви действия е допринесъл за противоречията между ищцата и адвоката и,спогодбата била постигната при спазване на всички изисквания на закона,същата е в интерес на двете страни,като проблема не е в съдържанието и,а в нежеланието на ищцата,близките и роднините и,живущи в имота,да спазват правилата и конкретно спогодбата.Не е вярно,че е затруднен достъпа и до жилището,така и до която и да е част от имота.Тя има свободен достъп до целия имот.Наличието на преграда-ограда,не пречи на ищцата да ползва собствеността си.За оградата не са нужди нито строителни книжа,нито разрешение.В исковата молба не се съдържат никакви конкретни възражения и не се сочат никакви доказателства,че в случая е налице хипотезата на чл.109 от ЗС,преградата не накърнява владението,не смущава пълноценното ползване на имота от собственичката.Не отговаря на истината,че пречи на ищцата ,истината е,че ищцата и нейни близки изградили навес,без строителни книжа,за което има образувано досъдебно производство,който пречи на самата нея и само след премахването му и почистване на материалите ,ще и даде възможност да има още по-голям и свободен достъп до имота си.По съществото на делото моли да бъдат отхвърлени предявените искове.

В приложени писмени защити страните доразвиват съображенията си по съществото на спора.

От представените по делото писмени доказателства,в т.с. тези по приложеното гражданско дело №638/2016г по описа на Рс-Тетевен,показанията на свидетелите И.Н.Л.,Лазар Василев П. и заключението на съд.-техническата експертиза,изготвена от вещото лице инж. М.Ч., съдът приема за безспорно установена следната фактическа обстановка по делото:

С договор за покупко-продажба на идеални и реални части от недвижим имот,сключен на ххх и обективиран във формата на нотариален акт №ххх по описа на нотариус с рег.№305 на НК,С.С.П. ***/ответникът по делото/закупил ½ ид.ч. от от поземлен имот ,целият с площ от 181 кв.м.,съответстващ по КККР на град Тетевен на имот с идентификатор хххх,заедно с находящата се в западната част на имота жилищна сграда –еднофамилна ,на два етажа,имот с идентификатор хххх,застроена върху площ от 47 кв.м.,с РЗП по акт за собственост от 92.50 кв.м..

С договор за покупко-продажба на недвижим имот,сключен на ххх и обективиран в нотариален акт №ххх по описа на нотариус с рег.№305 на НК,ищцата Е.М.В. закупила ½ ид.ч. от имот с площ от 181 кв.м.,съответстващ по КККР на град Тетевен на имот с идентификатор ***,заедно с жилищна сграда-еднофамилна ,на един етаж,заснета като имот с идентификатор хххх,като сградата е със застроена площ от 79 кв.м.

От доказателствата по делото се установява,че в съсобственото дворно място на страните са изградени три навеси-пред жилищната сграда на ответника,като според гласните доказателства същият е построен преди приобретяване на имота от ответника,пред него навес за дърва,според свидетелката Л. ползван от предишните собственици/преди разпореждането в полза на страните/общо за складиране на дърва и навес,като продължение и „влизащ в квадратурата на сградата „ на ищцата,като от протокол,съставен от комисия,назначена със заповед на кмета на Община-Тетевен/на стр.41 от досъдебното производство/същият е изграден след 22.02.2017 година,т.е. след приобретяване на имота от ищцата и от нейния съжител Л. П..

С Решение №45/10.04.2017г,постановено по гр.дело №638/2016г по описа на РС-Тетевен е разпределено правото на ползване,на основание чл.32 от ЗС,между страните ,върху съсобствения им поземлен имот с площ от 181 кв.м.,,като на всеки от съсобствениците е предоставена за ползване площ от 87 кв.м.,съгласно заключение и скица към съд.-техническа експертиза,изготвена от вещото лице инж.Костадинов.

С протоколно определение,постановено на 20.06.2017г по в.гр.дело №261/2017г по описа на РС-Тетевен е обезсилено първоинстанционното решение,като е одобрена съдебна спогодба между страните,за разпределение ползването на имот с идентификатор ххх,находящ се в град Т.,ул.“хххх,с площ от 181 кв.м.,като на страните е предоставено за ползване площ от по 87.5 кв.м.,съобразно заключение на съд.-техническа експертиза и скица към същата ,изготвена от вещо лице инж.Присадашки.

При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предявеният ГЛАВЕН иск за прогласяване нищожността на съдебната спогодба,сключена между страните на 20.06.2017г и обективирана в протокола от съдебно заседание,проведено по в.гр.дело №261/2017г по описа на ОС-Ловеч, е квалифициран в доклада по делото по чл.26,ал.1,предл.1 от ЗЗД,във в-ка с чл.365 и следв. от ЗЗД- нищожност на съдебна спогодба/договор/,поради противоречие на закона. Основанието за нищожност на сделките по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД - противоречие на закона представлява несъобразяване с предписанията на императивни правни разпоредби. То е налице, когато има обективно несъответствие на договора с повелителна правна разпоредба, свързана със съдържанието, формата и фактическия състав на сключване на сделката. Основанието за нищожност "противоречие на закона" е общо и е налице само тогава, когато конкретното нарушение на закона не е предвидено като специално основание за недействителност, каквито са тези по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 27 ЗЗД. В исковата молба се сочат за нарушени нормите на чл.31,ал.1,чл.40,ал.1 от ЗС,в писмената защита се доразвиват доводите и сочат за нарушени нормите на чл.38,ал.1 и чл.50 от ЗС.

Разпечатката съдържа 43 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/333a90ca-ecad-4504-8d0a-43f5215b77ac