Решение № 14 от 16.01.2026, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Костинброд, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аксиния Б. Атанасова при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Административно наказателно дело № 20251850200140 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

П. – В. О. Н., ЕГН ********** от гр. К. е подал жалба до РС - гр.

Костинброд, чрез Административнонаказващият орган срещу наказателно постановление № 25 – 0286 - 000122 / 18.05.2025 г. издадено от Началника на РУ

Костинброд, в която се сочат съображения на

НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ И НЕОБОСНОВАНОСТ НА АТАКУВАНОТО

НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ. Жалбоподателят моли съдът да постанови решение, с което да отмени същото изцяло.

На съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят редовно призован явява се лично и заедно с упълномощения си защитник адв.

Й. – САК, преупълномощен от адв. М. – САК, който моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление, като излага подробно доводите си.

Административнонаказващият орган редовно призован на съдебно заседание пред настоящата инстанция не изпраща представител и не е взел становище по така депозираната жалба.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и ги прецени във връзка 1 със събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа страна :

Видно е от приложения към делото акт за установяване на административно нарушение серия АД № 665252 / 08.04.2025 г., че на 20.02.2025 г. около 08.00 часа в гр. Костинброд, ул. „Момина сълза“ / АУАН се съставя по заявителски материал от лицето Д. С. РА.ова /, жалбоподателят е управлявал, с посока на движение от ул. „Обединена“ към ул. „Златен век“ собствения си лек автомобил „БМВ 325 ХИ“, с рег. № ***** СТ, като в района на дом № 13 поради движение с несъобразена скорост с пътните условия водачът губи контрол над автомобила и реализира ПТП с паркирания в ляво на пътното платно МПС „Пежо 307“, с рег. № СО ***** ВС, т. е. водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението, като по този начин е нарушил чл. 20 ал. 2 от ЗДвП.

Водачът не уведомява контролните органи на МВР за настъпилото произшествие и по този начин е нарушил чл. 123 ал.1 т. 2 б. „а“ от ЗДвП.

Въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение серия АД № 665252 / 08.04.2025 г. Началникът на РУ – Костинброд издава наказателно постановление № 25 – 0286 – 000122 / 18.05.2025 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179 ал.2 пр.1 от ЗДвП е наложил на П. – В. О. Н., ЕГН ********** от гр. К. следните административни наказания : „Глоба“ в размер на 200.00 / двеста / лева за нарушението на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175 ал.1 т. 5 от ЗДвП „Глоба“ в размер на 200.00 / двеста / лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 / шест / месеца за нарушение на чл. 123 ал.1 т. 2 б. „а“ от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка по делото съдът прие въз основа на свидетелските показания на свидетелите В. Р. У. и А. М. Н. – актосъставител, както и приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.

Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелката на жалбоподателя Нели В.ова Стоянова, които не са противоречиви и от които ясно и категорично се установява, че жалбоподателят не е извършител на вмененото му административно нарушение.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните 2 изводи от правна страна :

От приложената по делото Заповед № 8121з - 1632 / 02.12.202 1 г. на Министъра на вътрешните работи се установява компетентността на актосъставителя и на административно наказващия орган.

Подадената жалба е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съдът след извършената служебна проверка по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, както и по отношение на конкретните оплаквания, изложени от жалбоподателя в жалбата, констатира следното :

От приложените по делото доказателства е видно, че наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 10.06.2025 г., а жалбата е подадена до РС - гр. Костинброд, чрез административнонаказващия орган с вх. № УРИ 286 000 - 3123 / 23.06.2025 г. Съдът приема, че жалбата е допустима с оглед на обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл. 59 от ЗАНН - 14 - дневен срок за обжалване на връченото наказателно постановление.

Съдът намира обаче, че фактическата обстановка, описана в АУАН и НП се явява недоказана от събраните по делото доказателства, от които се установява друга такава, неописана в АУАН и НП. В тежест на Административнонаказващият орган е да докаже всички елементи от фактическия състав на описаното нарушение, за което жалбоподателят е санкциониран.

На жалбодателя е вменено нарушение на разпоредбата на чл.20 ал.2, предл. първо от ЗДП - при движение с „несъобразена скорост”.

Разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДП задължава водачите на ППС да избират такава скорост на движение, която да бъде съобразена със всички посочени в законовия текст фактори, за да могат за спрат или намалят при възникване на опасност.

На първо място, в обжалваното наказателно постановление Административнонаказващият орган е приел, че жалбодателят при движение с несъобразена скорост „губи контрол”, за което реализира ПТП, след което формално е преписал разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Формулираното от Административнонаказващият орган „губи контрол”- означава, че 3 жалбоподателят е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, каквото обвинение на него не му е предявено. Налице е смесване на нормите на чл.20, ал.1 и ал. 2 от ЗДвП в обжалваното наказателно постановление, като е взета част от ал.1 - не е контролирал непрекъснато МПС, което е управлявал - респ. „губи контрол”, което управление е било загубено вследствие на управление с „несъобразена скорост” - ал.2 от ЗДвП.

На второ място Съгласно разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП, която е посочена в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление като нарушена, водачът на пътно превозно средство е длъжен при избиране скоростта на движението да се съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В наказателното постановление е записано дословно, че водачът не избира скоростта на движението съобразно атмосферните условия и релефа, условията на видимост интензивност на движението и други обстоятелства за да спрат пред видимо препятствие или създадена опасност за движението, което било нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДВП. В обстоятелствената част на НП е описано, че жалбоподателят реализира ПТП с лек автомобил „Пежо 307“, с рег. № СО ***** ВС.

Но съдът не може да приеме, че контролът при управлението на автомобила непременно е бил загубен от жалбоподателя вследствие на несъобразена скорост. След като липсват доказателства, а и твърдения за несъобразена скорост на движение, то няма основание да се налага санкцията по чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП, още повече, че това би съответствало на нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, която правна норма не съответства на правната квалификация на нарушението / по чл.20, ал. 1 от ЗДвП /, за което е следвало да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на П. – В. О. Н., ЕГН **********.

Следователно за нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП е предвидена санкцията, визирана в нормата на чл.185 от ЗДвП, която е следвало да приложи Административнонаказващият орган. Като не е отчел това, същият 4 съществено е нарушил правото на защита на жалбоподателя, за който не става ясно какво точно нарушение е извършил и за какво е наказан. Допуснатото противоречие между нарушеното правило за поведение и наложената санкция за отклонение от него е съществено, тъй като накърнява основен принцип на административното наказване, въведен с нормата на чл.2, ал.1 от ЗАНН, за всяко административно нарушение да бъде наложено съответното по закон наказание, а това обуславя отмяна на НП, като незаконосъобразно.

Следва да се посочи, че има извършено нарушение от жалбоподателя, но то е по чл.185 вр.чл.20, ал.1 от ЗДвП. Да му се наложи наказание за това нарушение в тази фаза на производството е невъзможно, защото противното би означавало жалбоподателят да бъде наказан за нарушение, в което не е обвинен. Също така, за да се твърди, че една скорост на движение е несъобразена трябва преди това да е установена нейната величина и тя да бъде сравнена с отрицателно действащите фактори по чл.20 ал.2 от ЗДвП.

Задължението на водача да избира скоростта на движение в зависимост от посочените в разпоредбата на чл.20, ал.2 условия е безспорно. В случая обаче е възприето в санкционния акт движение с несъобразена скорост от страна на нарушителя, без да са изложени каквито и да е фактически обстоятелства, обуславящи ангажиране на административно наказателна отговорност. Изброяването в него на законовите условия за съобразяване скоростта на движение – пътните условия и релефа на пътната настилка, сами по себе си не обуславят повдигнатото обвинение, тъй като няма описание от фактическа страна кое/кои са тези законови условия, които не са съобразени от водача. Непосочването в наказателното постановление на съставомерни елементи от състава на нарушението / в какво се състои предвидимото препятствие или каква е създадена опасност за движение /, какъвто е разглеждания случай, ограничава правото на защита на санкционираното лице, тъй като не може административнонаказателното обвинение да е основано на предположения.

Също така правилни са доводите на жалбоподателя, че не е правилно приложена и нормата на чл. 123 ал.1 т. 2 от ЗДвП, която гласи : Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: 2. когато при произшествието са пострадали хора: а / да уведоми компетентната служба на МВР“.

5

В настоящия случай е приложена правна норма, която регламентира задълженията на участник в ПТП, при което има пострадали лица. От обстоятелствената част на НП, както и от съдържанието на АУАН категорично не се установява наличието на каквито и да е пострадали лица – нито водачи, нито пешеходци. Напротив описаното се свежда единствено до предполагаемо увреждане на паркиран автомобил.

Освен това при съставянето на АУАН е посочено, че същият е съставен по заявителски материал от лицето Д. С. РА.ова, а в самия АУАН свид. У. е посочен, като очевидец на нарушението.

В конкретния случай от страна на жалбоподателя се оспорва фактическата обстановка, който сочи, че същият по време на извършване на нарушението си е бил вкъщи, което обстоятелство се подкрепя и от свидетелските показания на свид. Нели В.ова Стоянова.

Предвид горепосочените процесуални нарушения съдът намира, че наказателно постановление № 25 – 0286 - 000122 / 18.05.2025 г. издадено от Началника на РУ - Костинброд, въз основа на акт за установяване на административно нарушение серия АД № 665252 / 08.04.2025 г. е незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено изцяло, заедно с наложените административни наказания, без да се произнася по същество относно останалите основания, посочени в жалбата за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Мотивиран о т гореизложеното, Районен съд – гр. Костинброд , ІI - ри състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25 – 0286 - 000122 / 18.05.2025 г. издадено от Началника на РУ - Костинброд, с което на П. – В. О.

Н., ЕГН ********** от гр. К. са наложени следните административни наказания : „Глоба“ в размер на 200.00 / двеста / лева за нарушението на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175 ал.1 т. 5 от ЗДвП - „Глоба“ в размер на 200.00 / двеста / лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 / шест / месеца за нарушение на чл. 123 ал.1 т. 2 б. „а“ от ЗДвП.

Разпечатката съдържа 43 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/333a20f6-9fb5-4964-bc41-33b097565183