Определение № 164 от 20.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 164 гр. Пловдив, 20.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500108 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.410 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, чрез юрк. И. Н., против Разпореждане № 33955/04.12.2024г. по ч.гр.д.№ 18909/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXV гр.с., с което е отхвърлено изцяло заявлението, подадено от дружеството за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против И. Й. Н., ЕГН – **********, за следните суми:

309,06 лв. – главница, платена на „Кредисимо“ ЕАД във връзка с договор за потребителски кредит № 2408547, дължима на основание Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и длъжника, вземането по който е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2022 г. и Приложение № 1от 12.07.2022 г. към същия;

33,54 лв. – възнаградителна лихва за периода 10.08.2021 г. – 10.01.2022 г., във връзка с договор за потребителски кредит № 2408547, и 130,67 лв. – обезщетение за забава за периода 11.08.2021 г. – 31.10.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 01.11.2024 г. до окончателното погасяване.

1

Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да бъде постановено връщане на делото на Районен съд - Пловдив за продължаване на процесуалните действия за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

Пред Районен съд - Пловдив от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против И. Й. Н. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по отношение на горните суми.

С Разпореждане № 32641/21.11.2024г. на Районния съд производството по делото е оставено без движение до отстраняване на нередовностите на заявлението, като заявителят да посочи на какво основание претендира процесните суми за главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава – договор за кредит или договор за предоставяне на поръчителство.

С Молба с вх.№ 125001/04.12.2024г. дружеството е направило уточнение, че претендираните със заявлението за издаване на заповед за изпълнение вземания произтичат от Договора за предоставяне на поръчителство, доколкото договорът за кредит е бил обезпечен с поръчителство и поръчителят е платил дълга на кредитополучателя, встъпвайки в правата на удовлетворения кредитор и впоследствие поръчителят е прехвърлил своето вземане в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

Районният съд, за да отхвърли заявлението излага основни съображения, че от представения договор за предоставяне на поръчителство не е видно да са уговорени задължения за И. Й. Н. за заплащане на главница и възнаградителна лихва, а само е предвидено възнаграждение за поръчителя.

Освен това е направен извод, че процесният договор за предоставяне на поръчителство е нищожен, тъй като липсва кауза за сключването на договора.

От неговото съдържание се е установило, че за поръчителя е уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника задължението за плащане на сумите по договор за кредит, по който длъжникът 2 е кредитополучател. В случай на тяхното заплащане от поръчителя, за последния се поражда, съгласно договора, регресно право срещу длъжника за възстановяване на платените от поръчителя суми, на осн. чл. 4, ал. 2 от Договора.

Поръчителят получава възнаграждение без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил подлежат на възстановяване. За длъжника пък заплащането на възнаграждението се явява безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя. Наложен е извод, че липсва престация от една от страните по договора – поръчителя.

С частната жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД са направени възражения срещу правните изводи. По-конкретно, изтъква се, че с подписването на договора за заем заемателят се е съгласил дружеството „Ай Тръст“ ЕООД да се задължи солидарно да отговаря заедно с него по Договора за потребителски кредит при условията, посочени в Приложение 1 към договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство.

Поддържа се също, че клаузата по чл. 4 от договора за кредит не е неравноправна. В конкретния случай размерът на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е уговорен между страните и се дължи при евентуално длъжниково неизпълнение. Уговорката за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство отговаря на изискванията за добросъвестност и не води до неравновесие между правата на потребителя и поръчителя.

Дружеството счита, че не са налице неравноправни клаузи, нито съществуват други пречки за издаване на заповед по чл. 410 ГПК в полза на заявителя срещу длъжника за претендираните суми. Договорът за поръчителство е валидно сключен. Изискванията за съдържането на договора са спазени. Посочен е лихвен процент и ГПР, които отговорят на закона като допустими размери.

Окръжен съд – Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че частната жалба е неоснователна.

3

Съгл. чл.411 ал.2 от ГПК – Съдът разглежда заявлението в закрито заседание и издава заповед за изпълнение в тридневен срок, освен когато: т.2 искането не противоречи на закона и добрите нрави, т.3 - искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

В конкретния случай, длъжникът има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, поради което същия се ползва и с потребителска закрила.

Съобразно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.

Видно е от т.12 – Обстоятелства, от които произтича вземането се претендират сумите 309,06 лв. – главница, платена на „Кредисимо“ ЕАД по Договор за потребителски кредит № 2408547, дължима на основание Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и длъжника, вземането по който е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2022 г. и Приложение № 1 от 12.07.2022 г. към същия; 33,54 лв. – възнаградителна лихва за периода 10.08.2021 г. – 10.01.2022 г., във връзка с договор за потребителски кредит № 2408547, и 130,67 лв. – обезщетение за забава за периода 11.08.2021 г. – 31.10.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 01.11.2024 г. до окончателното погасяване.

Въззивната инстанция констатира, че Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2022 г. и Приложение № 1 от 12.07.2022 г. към същия, не са приложени към заявлението, поради което не се констатира „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да е кредитор на вземането към датата 01.11.2024г.

На следващо място, след направеното уточнение с Молба с вх.№ 125001/04.12.2024г., вземанията произтичат от Договора за предоставяне на поръчителство, се налага извод, че с него не се установяват задължения на И.

Й. Н. към заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за сумата 309,06 лв. – главница, 33,54 лв. – възнаградителна лихва за периода 10.08.2021 г. – 10.01.2022 г., във връзка с договор за потребителски кредит № 2408547, и 130,67 лв. – обезщетение за забава за периода 11.08.2021 г. – 31.10.2024 г., 4 ведно със законната лихва върху главницата.

Обосновани са изводите на Районния съд, че липсва престация, който трябва да бъде изпълнена от поръчителя, а същевременно същият ще получи определена сума като възнаграждение. От друга страна, заплащането на процесните суми от поръчителя на кредитора е без правно значение, понеже, в този случай, дължимостта на неплатените суми от него по договора за кредит не се погасява.

Обжалваното потвърждаване. разпореждане е законосъобразно и подлежи на

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Разпореждане № 33955/04.12.2024г.

18909/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXV гр.с. по ч.гр.д.№

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5