Определение № 1864 от 05.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1864 гр. Пловдив, 05.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20245300501822 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Производството е образувано въз основа на частна жалба депозирана от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Разпореждане №17193/12.06.2024г., постановено по ч.гр.д.№9310/2024г на ПРС, деветнадесети гр.с., с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против М. П. И. с ЕГН-********** за вземания по Договор за паричен заем от 10.03.2022, цедирани на заявителя.. Основните наведени доводи са, че в договора не са налице клаузи, които могат да се квалифицират като неравноправни. Моли съда да отмени разпореждането на първоинстанционния съд и да постанови издаване на заповед за изпълнение по подаденото заявление в цялост.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД като разгледа данните по делото и прецени доводите в постъпилата частна жалба, намира следното:

Обжалва се разпореждане, с което е оставено без уважение заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираните: 900 лева главница, 154.14лв договорна лихва за периода 11.04.2022г. до 10.01.2023г.;

424.20лв лева обезщетение за забава за периода от 12.04.2022г. до датата на подаване на заявлението и законна лихва от подаване на заявлението до изплащането и, и разноски, като съдът е приел, че процесният договор за заем е недействителен, съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК, поради нарушение на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 и т.11 ЗПК.

Според законодателните изменения в ГПК, винаги когато спорът се основава на права от договори с потребители, съдът е длъжен да извършва проверка за неравноправни клаузи. В случаят правата на заявителя се претендират от договор за паричен заем, т.е. длъжникът се явява потребител по смисъла на ЗЗП, поради което и заповедният съд е 1 процедирал правилно, извършвайки проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора. По същество, настоящата инстанция намира, че извършената преценка за неравноправност на част от клаузите от договора за паричен заем е правилна. Съгласно чл.

11 ал. 1 т. 10 от ЗПК в договора за кредит следва да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването на договора. Процесният договор за потребителски кредит формално отговаря на изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, доколкото в него е налице посочване на ГПР и общата дължима сума по кредита. Но посочената общо дължима сума не съответства на действителната такива / в нея е включена неустойка при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение в срок, което води до извод за обоснована вероятност този разход да не е включен и при изчисляване размера на ГПР. Уговорената неустойка при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение в срок, несъмнено са разход по смисъла на чл. 19 ал. 1 от ЗПК във вр. § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, тъй като „ общ разход по кредита за потребителя „ са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

Предвидената неустойка при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение в срок, е пряко свързана с предоставения по договора паричен кредит съгласно посочените императивни разпоредби на чл. чл. 19 ал. 1 от ЗПК и § 1 т. 1 от ДР на ЗПК. Действително, съгласно разпоредбите на чл. 19 ал. 3 т. 1 от ЗПК при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за кредит. Но посочената разпоредба визира неизпълнение на основното задължение на кредитополучателя да върне предоставените му в заем парични средства, а не неизпълнение на други негови задължения по договора. Да се приеме противното означава да се допусне възможност за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на ГПР чрез предвиждане в договора на разходи за неизпълнение на задължения, различни от задължението за връщане на кредита, размерът на които разходи да не се включва в ГПР. При сключване на процесния договор за кредит е налице именно такава хипотеза – в посочените в договора ГПР и обща дължима сума по кредита не е включена неустойка при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение в срок, с което е нарушена императивната норма на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК и потребителят е въведен в заблуждение относно действително поетата от него финансова тежест по договора, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6 § 1 от Директива 2005/29/ЕО, както и като нарушаване на изискването за недобросъвестност. Налага се следователно извод за значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, обосноваващо евентуална неравноправност на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 ал. 1 от ЗЗП. А съгласно чл. 22 от ЗПК, когато договорът не отговаря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, същият е недействителен.

Съгласно чл. 23 от ЗПК, при недействителност на договора потребителят дължи само 2 чистата стойност на кредита. В случая за съда е невъзможно да определи в рамките на заповедното производство какъв е размера на невърнатата главница, т.к. заявителят въпреки дадените му от съда указания е отказал да уточни размера на извършените от длъжника плащания по кредита, кога и в какъв размер са и за погасяване на кои видове задължения по договора са били отнесени тези плащания от страна на кредитора. При това положение, действително дължимите по процесния договор за кредит задължения на потребителя ще следва да се установяват от кредитора в състезателно исково производство, но не и за тях да се издава исканата заповед за изпълнение в производството по чл. 410 от ГПК.

Предвид изложеното, обжалваното разпореждане за отхвърляне на заявлението по чл.

410 от ГПК е правилно, а жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение.

Предвид горните съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба депозирана от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против

Разпореждане №17193/12.06.2024г., постановено по ч.гр.д.

№9310/2024г на ПРС, деветнадесети гр.с., с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против М. П. И. с ЕГН-********** за вземания по Договор за паричен заем от 10.03.2022, цедирани на заявителя., по отношение на претендираните:

900 лева главница, 154.14лв договорна лихва за периода 11.04.2022г. до 10.01.2023г.;

424.20лв лева обезщетение за забава за периода от 12.04.2022г. до датата на подаване на заявлението и законна лихва от подаване на заявлението до изплащането и., и разноски.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3