Решение № 15996 от 12.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15996 гр. С, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110143160 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 от Кодекса за застраховането /КЗ/ и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Ищецът Застрахователно акционерно дружество „А“ АД твърди, че на 25.04.2024 г. около 17:10 часа на републикански път I-8, км 215, между гр. П и гр. П, водачът Б. З. Г. при управление на лек автомобил „МОДЕЛ“, рег. № НОМЕР, е излязъл вдясно извън платното за движение и е ударил спрелия в крайпътно разширение лек автомобил „МОДЕЛ“, рег. № НОМЕР, управляван от Н. И. Ц.. Поддържа, че произшествието е настъпило поради виновното и протИ.правно поведение на водача на „М“-а, за което е съставен Протокол за ПТП № 1840838/25.04.2024 г., АУАН серия GA № **** и наказателно постановление. Сочи, че увреденият автомобил е бил застрахован при ищеца по имуществена застраховка „Каско“, а гражданската отговорност на водача на „М“-а е била застрахована при ответника. Излага, че по повод заявената на 26.04.2024 г. застрахователна претенция е образувана ликвидационна преписка по щета № *************. При извършения оглед били установени многобройни увреждания по задната лява, страничната и конструктивната част на „МОДЕЛ“, поради което автомобилът бил приет за икономически тотално увреден.

Ищецът определил застрахователно обезщетение в общ размер 9 000,00 лв., от които 8 569,70 лв. превел по банковата сметка на застрахования на 02.08.2024 г., а сумата 430,30 лв. прихванал срещу неплатени вноски по застрахователната премия и дължимия върху тях данък. След отправена регресна покана ответникът заплатил извънсъдебно 7 015,00 лв., но отказал да плати остатъка.

Въз основа на изложеното ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 1 014,91 евро /1 985,00 лв./, представляваща непогасен остатък от застрахователно обезщетение по щета № *************, заедно със законната лихва върху главницата от 11.08.2025 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 111,70 евро /218,46 лв./, представляваща обезщетение за забава за периода от 11.10.2024 г. до 10.08.2025 г.

Претендира разноски.

Ответникът Застрахователно акционерно дружество „ДБ ЖЗ“ АД оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила „МОДЕЛ“, нито 1 извършеното от него извънсъдебно плащане от 7 015,00 лв. Оспорва механизма на ПТП, вината на застрахования при него водач, причинната връзка между произшествието и всички описани увреждания, както и размера на изплатеното от ищеца обезщетение. Твърди, че водачът на „МОДЕЛ“ е спрял на необозначено за това място и с поведението си е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Поддържа, че определеното от ищеца обезщетение е завишено и не съответства на действителната вреда. Моли исковете да бъдат отхвърлени и претендира разноски.

От фактическа страна съдът установява следното:

От приетата по делото като писмено доказателство застрахователна полица № ********* се установява, че за лек автомобил „МОДЕЛ“, рег. № НОМЕР, рама НОМЕР, с дата на първа регистрация 24.10.2007 г., е сключена имуществена застраховка „Каско на МПС“ за периода от 25.04.2024 г. до 24.04.2025 г. В полицата са вписани действителна стойност и застрахователна сума по 10 000,00 лв., както и обща застрахователна премия 562,50 лв., платима на четири вноски.

По делото е приет Протокол за ПТП № 1840838/25.04.2024 г. В него като участник № 1 е отразен лек автомобил „МОДЕЛ“, рег. № НОМЕР, а като участник № 2 - лек автомобил „МОДЕЛ“, рег. № НОМЕР. В описанието на произшествието е посочено, че водачът на „М“а се е отклонил вдясно, напуснал е платното за движение и е ударил намиращия се в крайпътното разширение автомобил „А“, който вследствие на удара е отскочил и се е ударил в предпазната разделителна мантинела. Отразени са увреждания в предната дясна част на „М“-а и в задната, лявата и други части на „А“-то.

Приета като писмено доказателство по делото е административнонаказателната преписка на РУ - Т при ОДМВР - П, съдържаща АУАН серия GA № **** и наказателно постановление № **********/17.05.2024 г. В актовете е възпроизведен същият основен механизъм - водачът на „МОДЕЛ“ е излязъл вдясно извън пътното платно и е ударил спрелия в отбивката автомобил „МОДЕЛ“. На водача е вменено нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Тези документи не обвързват гражданския съд относно вината и механизма, но се ценят в съвкупност с останалите доказателства.

По делегация е разпитан свидетелят Н. Ц. - водач на увредения автомобил. Той заявява, че е спрял „А“-то в крайпътна отбивка, слязъл е от автомобила и при връщането си към него „М“-ът го е ударил отзад вляво. След удара „А“-то е излязло от отбивката. Свидетелят сочи, че времето е било сухо, видимостта - добра, а пътят - широк и прав. Отрича да е извършвал маневра и заявява, че автомобилът му е бил в спряло положение. Описва усукване на шасито и купето, счупване на задната лява джанта, увреждания по багажника, калника, вратите, стопа и бронята.

Съдът дава вяра на показанията на свидетеля относно положението на „А“-то преди удара, посоката на удара и настъпилите видими увреждания, тъй като в тази част те са последователни и се подкрепят от протокола за ПТП, снимковия материал и съдебноавтотехническата експертиза. Не се възприемат като установени твърденията му относно употреба на алкохол и правоспособността на другия водач, доколкото за тях не са събрани достатъчно обективни доказателства и те не са необходими за разрешаването на спора.

Разликата между посочения от свидетеля приблизителен час и часа в официалните документи не разколебава показанията му за основния механизъм.

Приети са заявлението за изплащане на обезщетение от 26.04.2024 г., описът на претенцията, снимков материал и вътрешната калкулация на ищеца. В описа са включени множество увредени елементи от задната лява и страничната зона, купето, багажното отделение, тавана, задния мост, ходовата част, изпускателната система и електронни компоненти. В калкулацията на ищеца стойността на ремонта е определена на 10 017,96 лв. с ДДС. От вътрешния доклад по щетата се установява, че ищецът е приел тотална щета и е определил обезщетение в размер на 9 000,00 лв.

От платежното нареждане от 02.08.2024 г. се установява превод на сума в размер на 8 569,70 лв. в полза на Н. И. Ц.. В ликвидационния доклад е отразено, че от определените 9 2

000,00 лв. са удържани 421,87 лв. неплатени премийни вноски и 8,43 лв. данък, или общо 430,30 лв. Така плащането и прихващането общо възлизат на 9 000,00 лв., което обстоятелство е и безспорно между страните.

С придружително писмо, получено от ответника на 10.09.2024 г., ищецът е предявил регресна претенция по щета № ************* за изплатеното обезщетение и ликвидационни разноски. В писмото е посочен списък на изпращаните документи, сред които е отбелязана и „**********“. Самата оферта обаче не е приложена към исковата молба, не е представяна в хода на съдебното производство и не е приета като доказателство.

По делото не се намира и друг документ, удостоверяващ пазарно предложение за придобиване на останките от автомобила. Ответникът е заплатил 7 015,00 лв., но е отказал да плати претендирания остатък.

От приложимите Общи условия на ЗАД „А“ по застраховка „Каско на МПС“ се установява, че съгласно т. 123 при пълна загуба /тотална щета/ размерът на обезщетението е равен на действителната стойност на МПС към датата на събитието, намалена със стойността на запазените части, но не повече от застрахователната сума или остатъка от нея.

Съгласно т. 126 обезщетение без намаляване със стойността на запазените части може да бъде предложено, когато застрахованият прехвърли на застрахователя собствеността върху увреденото МПС или му предостави необходимите документи за разпореждане с останките.

По делото не е установено останките да са прехвърлени на ищеца или той да е придобил правото да се разпорежда с тях.

По делото е изслушана и приета съдебно-автотехническа експертиза. Вещото лице приема, че на 25.04.2024 г. автомобилът „МОДЕЛ“ се е движил по път I-8 в посока към гр.

П, отклонил се е вдясно и с предната си дясна част е ударил задната лява част на спрелия в крайпътното разширение автомобил „МОДЕЛ“. От техническа гледна точка причината за произшествието е отклоняването на водача на „М“-а от праволинейната траектория и навлизането му извън платното. Според експертизата водачът е могъл да предотврати удара, ако е запазил праволинейното си движение, докато водачът на „А“-то не е имал техническа възможност да го предотврати. Приблизителната скорост на „М“-а към удара е оценена на около 50-60 км/ч., а „А“-то е било в покой.

Експертът приема, че описаните по „МОДЕЛ“ увреждания се намират в причинноследствена връзка с процесното ПТП. Стойността за възстановяване на автомобила по средни пазарни цени към датата на произшествието е изчислена на 58 724,92 лв. с ДДС, а при цени на официален сервиз на марката - на 69 618,70 лв. с ДДС. Тези стойности многократно надхвърлят вписаната в полицата стойност от 10 000,00 лв. и установяват, че ремонтът е икономически нецелесъобразен и щетата е тотална.

На вещото лице обаче не е поставена задача и то не е определило действителната пазарна стойност на автомобила непосредствено преди ПТП, пазарната стойност на запазените части след ПТП, нито нетния размер на вредата при тотална щета. Експертизата определя единствено разходите за ремонт. От тези разходи може да се направи извод за наличието на тотална щета, но не и за конкретния размер на обезщетението, което следва да се формира като разлика между стойността на автомобила преди събитието и стойността на останките.

В откритото съдебно заседание на 17.02.2026 г. страните не са възразили срещу доклада и разпределената доказателствена тежест. След приемане на административнонаказателната преписка и снимките са заявили, че нямат други доказателствени искания, освен допуснатите свидетели и експертизата. В заседанието на 30.06.2026 г. заключението е прието без допълнителни въпроси и при липса на други доказателствени искания съдебното дирене е приключено.

От правна страна съдът намира следното:

Исковата молба е редовна, а предявените искове са процесуално допустими. Според разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение имуществен застраховател встъпва до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски в 3 правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“. За уважаване на иска следва да бъдат доказани валиден договор за имуществено застраховане, настъпило в срока на покритието събитие вследствие на протИ.правно и виновно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, причинени вреди, изплащане на обезщетение и съответствие между платената сума и действителния размер на вредите.

С определение № 48447/23.11.2025 г. е обявен за окончателен доклад в откритото съдебно заседание на 17.02.2026 г. и съдът е обявил за безспорни между страните следните обстоятелства: към датата на ПТП лек автомобил „МОДЕЛ“, рег. № НОМЕР, е бил застрахован при ищеца по имуществена застраховка „Каско“; лек автомобил „МОДЕЛ“, рег.

№ НОМЕР, е бил застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“; ищецът е определил обезщетение в размер 9 000,00 лв., от които е превел на застрахования 8 569,70 лв. и е прихванал 430,30 лв. за дължими премийни вноски; регресната покана е получена от ответника на 10.09.2024 г.; ответникът е заплатил извънсъдебно 7 015,00 лв.

Наличието на двете застрахователни правоотношения, изплащането и прихващането от ищеца на общо 9 000,00 лв., отправянето на регресна покана и частичното плащане от 7 015,00 лв. са безспорни. От събраните доказателства се установяват още настъпването на ПТП, механизмът му, протИ.правното поведение и вината на водача на „МОДЕЛ“, както и причинната връзка между удара и уврежданията по „МОДЕЛ“. Протоколът за ПТП, административнонаказателната преписка, показанията на непосредствения участник, снимките и автотехническата експертиза си кореспондират относно съществените обстоятелства.