Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7036 от 19.11.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8278/2025
Вид
Решение № 7036
Подписан
19.11.2025
В сила
19.11.2025
Състав
Ваня Николаева Иванова, Стоян Стоянов Петров, Полина Любомирова Амбарева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 7036 гр. София, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно гражданско дело № 20251100508278 по описа за 2025 година

С Решение № 7653 от 30.04.2025 г. по гр. д. № 28156 от 2024 г.

Софийският районен съд е признал за установено, на основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Българската държава, представлявана от Министъра на финансите, в качеството си на наследник-правоприемник по чл. 11 ЗН на починалия в хода на производството първоначален ответник С.Г.А., дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот – апартамент в град София, ж.к. „******** аб. № 216507, както следва:

489,35 лева за главница за доставена топлинна енергия за периода м.10.2020г.м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (11.09.2023г.) до окончателното им изплащане; 76,85 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г.-24.08.2023г.; 45,10 лева за главница за дялово разпределение за периода м.07.2020г.- м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (11.09.2023г.) до окончателното им изплащане и 10,07 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2020г.-24.08.2023 г., за които суми е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 50267/2023 г. по описа на СРС.

Отхвърлен е искът за горницата над 76,85 лева до пълния предявен размер от 77,96 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г.-24.08.2023г., както и за горницата над 10,07 лева до пълния предявен размер от 10,08 лева за законна лихва върху главницата за 1 дялово разпределение за периода 15.09.2020г.-24.08.2023г. Страните са осъдени да си заплатят разноски съобразно уважената, респ. отхвърлената част от исковете.

Ответникът Българската държава е подал въззивна жалба срещу решението в частта, с която са уважени исковете. Поддържа, че първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като не било доказано всички наследници на починалия да са се отказали от наследство, респективно правата и задълженията му да са преминали към Държавата. Не било уточнено в исковата молба и доказано в хода на процеса какъв актив е постъпил в патримониума на Държавата, до размера на който същата да отговаря пред ищеца, поради което СРС се произнесъл с недопустимо решение. Обръща внимание, че СРС не е взел предвид и обстоятелството, че е инициирана процедура по приемане на наследството на С.А. по опис от страна на Държавата. Оспорва се и правилността на решението на СРС с доводи, че съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест, без да укаже на ищеца, че следва да докаже, че ответникът е получил активи от имуществото на починалото лице. Поддържа, че дори да има качеството на наследник на починалото лице, не е придобила процесния имот, тъй като същият е бил прехвърлен на П.С. и именно той следвало да отговаря за претендираните вземания. Счита, че неправилно е присъден пълният размер на претендираните суми, като се позовава на чл. 60, ал. 2 ЗН според който отговаря до размера на полученото имущество, който размер в случая не бил доказан, респективно не бил ясен размерът на отговорността й. Поддържа, че не било доказано настъпило правоприемство по чл. 11 ЗН, както и преминаване на имущество с определена стойност от патримониума на починалото лице към патримониума на Държавата. В този смисъл, не бил осъществен един от елементите на фактическия състав, с които законът свърза настъпването на правоприемство по отношение на Държавата, а именно приемане на имуществото от страна на държавата по опис, след неговото индивидуализиране и посочването на размера му. Тъй като Държавата нямала качеството на наследник, същата не могла да замести починалия автоматично в правоотношението с дружеството ищец. Според въззивника ищецът е следвало да докаже, че е налице имущество по смисъла на чл. 11 от ЗН, което не преминава към общината, а попада в изключенията и следва да премине като собственост на държавата, и че подобно разместване на имуществени блага е осъществено, т.е. че към Държавата действително е преминало имущество, притежаващо определена стойност, до размера на която стойност Държавата би отговаряла, в случай че предявените срещу нея искове бъдат уважени. Поддържа релевираните в отговора на исковата молба възражения за липса на облигационна връзка с ищеца и изтекла погасителна давност. Моли се за обезсилване на решението на СРС и прекратяване на производството, респективно за отмяната му в обжалваната част и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД оспорва жалбата, моли за потвърждаване на решението и претендира разноски.

2

Третото лице помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД „Техем сървисис“ ЕООД не е подало отговор на въззивната жалба.

В хода по същество Българската държава се представлява от юрк.

Цветанова, която поддържа жалбата и моли за обезсилване, респективно за отмяна на решението в обжалваната част.

Въззиваемият не се представлява, като е подал молба, с която поддържа отговора на въззивната жалба и настоява за потвърждаване на решението в обжалваната част.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

По заявление на „Топлофикация София“ ЕАД срещу С.Г.А. е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 20.09.2023 г., по ч.гр.д. № 50267/2023 г. на СРС за следните суми: 489,35 лв., представляваща главница за потребена топлинна енергия за периода м.10.2020г.-м.04.2022г., за топлоснабден имот в град София, ж.к. „******** аб. № 216507, ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (11.09.2023г.) до окончателното плащане; 77,96 лева законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г.-24.08.2023г.; 45,10 лева за главница за дялово разпределение за периода м.07.2020г.- м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (11.09.2023г.) до окончателното им изплащане и 10,08 лева, представляващи законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2020г.-24.08.2023 г.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което заявителят „Топлофикация София“ ЕАД е предявил установителни искове по реда на чл. 422 ГПК.

Производството пред СРС е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу С.Г.А. във връзка със Заповед за изпълнение от 20.09.2023 г., издадена по ч.гр.д. № 50267/2023 г. на СРС.

Ответникът С.Г.А. е починал на 25.02.2024 г. – преди подаване на исковата молба, но след издаването на заповедта за изпълнение. С молба от 22.07.2024г. ищецът е насочил претенциите си спрямо установените наследници по закон на А. /роднини по съребрена линия от пета степен/ - М.Н.С. и П.С.С.. Същите са конституирани като ответници с Определение от 29.07.2024г., като в писмен отговор са възразили, че са се отказали от наследството на починалия А., в уверение на което са представили съответни удостоверения. С Разпореждане от 30.09.2024 г. съдът е указал на ищеца да посочи надлежен ответник по исковете, като с молба от 08.10.2024 г. ищецът е заявил, че насочва, на основание чл. 11 ЗН, претенциите си по делото към Д..

Ищецът твърди, че между него и първоначалния ответник, който бил вещен ползвател на процесния имот, е съществувало облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови 3 нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт.

Поддържа, че в изпълнение на тези общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като не била заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.

Поддържа, че не били заплатени дължимите суми за потребена топлинна енергия на посочения в общите условия падеж, поради което длъжникът е изпаднал в забава и дължал обезщетение за забава. Сочи, че била предоставена услуга за дялово разпределение, чиято цена също не била заплатена, поради което се дължала ведно с мораторна лихва за претендирания период

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната страна – Българската държава е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Подробно обосновава, че Държавата не е надлежно процесуално легитимирана да отговаря по исковете предмет на делото. Това било така, тъй като обективно не било установено преминаване на имущество в патримониума на държавата поради липса на наследници или отказ на същите от наследството на починалия. Държавата можела да приеме наследството само по опис, поради което било абсолютно задължително да ú бъде предоставен срок да направи това, за да е ясен и размерът на отговорността й. Изтъква се, че Държавата отговаряла за чужди задължения, но не като наследник, а по силата на чл. 11 ЗН. Поддържа се още, че в настоящия случай един от наследниците на А. – П.С., който бил конституиран вече като наследник, но се отказал от наследството, бил собственик на процесния имот по силата на правна сделка, поради което отказът от наследство не го освобождавал от задължението да заплаща разходите за топлинна енергия на собствения му апартамент. Държавата не можело да отговаря за задължения за предоставени услуги в имот, който не би могъл да стане държавна собственост по реда на чл. 11 ЗН – евентуална отговорност следвало да носи Столична община. Въвежда се възражение за погасяване на задълженията по давност.

С определение от 21.12.2024 г. като трето лице-помагач на страната на ищеца е конституирано „Техем сървисис“ ЕООД, което изразява становище за основателност на предявените искове.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални 4 норми.

Неоснователни са доводите на въззивника за недопустимост на обжалваното решение. Процесуалната легитимация в процеса следва не от обективни факти, които трябва да се докажат, а единствено от правното твърдение на ищеца относно спорното право, както то е индивидуализирано с основанието и петитума на исковата молба. Процесуалната легитимация не следва да се смесва с материалноправната такава. Процесуалната легитимация обуславя допустимостта на иска, докато материалноправната - неговата основателност. Съдът е длъжен да прекрати делото, ако липсва право на иск в полза на ищеца. Липсата на пасивна материалноправна легитимация на ответника обаче не прави иска недопустим, а води до отхвърлянето му като неоснователен. В случая атакуваното решение е постановено при наличие на всички положителни, респ. липса на отрицателни процесуални предпоставки, обуславящи правото на иск и неговото надлежно упражняване, поради което коментираното възражение се явява неоснователно. Ищецът е навел достатъчно твърдения, които да обосноват пасивната процесуална легитимация на Държавата, поради което и СРС се е произнесъл по предявените срещу нея искове с допустим съдебен акт. Не е било необходимо да се навеждат фактически твърдени за това какво имущество е останало в наследство и на каква стойност, за да бъде исковата молба срещу Държавата редовна.