Решение № 481 от 27.02.2020, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И

Е

№ гр. П., 27.02.2020г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, Х - ти състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и девети януари, две хиляди и двадесета година, в състав:

Районен съдия: Камелия Ненкова като разгледа гр. д. № 2191 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от М.В.Л., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, с адрес за кореспонденция, З. гр. Б.Д., ул. „В.К.* срещу ЧСИ С.Б., с рег №*** при ПОС, гр. П., с адрес ул. „Н.Ц.“ № **ет*с искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 2590 лв., твърдяни като неправомерно удържани несеквестируеми доходи за периода от м. септември 2016 г. до м. февруари 2019 г. по изпълнително дело № 1147/2017 г. по описа на частния съдебен изпълнител, ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.

Ищецът твърди, че от 18.01.2012г. изтъпрпява наказание „лишаване от свобода“ в З.а в гр. Б.Д., наложено му с присъда по НОХД № **/**** г. по описа на Окръжен съд – гр. П.. Твърди, че във връзка със същата бил осъден да заплати на трето за спора лице- Е.В.Ш., сумата от 150 000 лв. В тази връзка срещу него било образувано изпълнително дело № ****/**** г. по описа на ЧСИ С.Б., по което за периода от м. 09.2016 г. до м. 02.2019 г. му била удържана сумата от общо 2590 лева от възнаграждението, което получавал за работа на щатна длъжност в пенетенциарното заведение /санитар/. Твърди, че с писмо с изх. № ** ***/12.12.2018 г., получено на 20.12.2018 г. уведомил съдебния изпълнител за неправомерността на удръжките, но въпреки това същите не били преустановени. При така изложените съображения отправя искане към съда да му присъди обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на неправомерно удържаните суми, ведно със законната лихва от предявяването на иска.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника, с който оспорва исковете по основание и размер. Развива подробни съображения за неприложимост на чл. 446 ГПК по отношение на дохода, който получават лишените от свобода, които мотивира с приложимата нормативна уредба на ЗИНЗС и ППЗИНЗС. На следващо място, поддържа, че ищецът е разполагал с процесуалния ред за защита по чл. 435 ГПК, от който не се е възползвал.

Оспорва наличието на вина с довода, че З.ническата администрация е изчислявала размера на месечните удръжки, а съдебният изпълнител нямал данни за получавания месечен доход, който не бил във фиксиран размер, а зависел от изработеното.

Направил е искане за привличане на трето лице – помагач на страна на ответника – ЗАД „Бул Инс“. Изложени са твърдения, че посоченото лице е застраховател на неговата професионална отговорност, като с оглед възможността за възникване на регресно вземане в полза на ответноика е налице интерес от обвързването на третото лице с установителното действие на мотивите на крайния съдебен акт.

С определение от 24.07.2019 г. съдът е конституирал на основание чл. 219, гл. 1 ГПК ЗАД „Бул Инс“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 като трето лице – помагач на страната на ответника. Със същото определение е отделен като безспорен и ненуждаещ се от доказване между страните фактът, че за периода от м.09.2016 г. до м. 02.2019 г. по изпълнително дело № ****/**** г. по описа на ЧСИ С.Б., образувано срещу М.В.Л. от полученото от ищеца възнаграждение от З.а в гр.Б.Д. са направени удръжки в размер на 2590 лева.

С протоколно определение от 23 октомври

2019 г. съдът е допуснал изслушване на съдебно-икономическа експертиза със задача да установи какъв е размерът на удръжката, която може да се прави ежемесечно от възнаграждението на ищеца в изпълнение на наложения запор от ЧСИ Б. по изпълнителното дело и допълнителна задача да се изчисли за исковия период помесечно какви са били процесните удръжки и да се установи в табличен вид всяка една от извършените удръжки по изпълнителното дело, която ще бъде обсъдена по-надолу в решението. В това заседание съдът е докладвал и приложил към делото съобразно доклада, изисканото и постъпило по делото, изпълнително дело на ЧСИ Б. №1147 от 2016 година, постъпило в цялост.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявеният иск е допустим и следва да се произнесе по същество.

По основателността:

Предявените осъдителни искове са с правна квалификация чл. 441, ал. 1 ГПК вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ. Съгласно разпоредбата на чл. 441, ал.1 ГПК- Частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. За същите вреди, причинени от държавния съдебен изпълнител, отговорността е по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. Същевременно съгласно разпоредбата на чл.

74, ал. 1 ЗЧСИ -

Частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност. Отговорността на частните съдебни изпълнители за причинени на страните в изпълнителното производство или на трети лица вреди е уредена в разпоредбата на чл. 441 от ГПК, съответно чл. 74 от ЗЧСИ. Съгласно ал. 1 на чл. 441 от ГПК частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от ЗЗД за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, а съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност. От текста на двете разпоредби е видно, че отговорността на частния съдебен изпълнител за причинените от него при изпълнение на дейността му вреди е уредена като деликтна такава. Затова за да възникне същата е необходима да са налице предвидените в закона предпоставки за това, а именно неправомерно действие или бездействие на съдебния изпълнител, причинени вреди и причинна връзка между тези вреди и действието или бездействието. Действието на съдебния изпълнител ще бъде неправомерно в случай когато то е предприето въпреки нормативната забрана за извършването му или въпреки това, че не са се налице необходимите за извършването му предпоставки. Същевременно бездействието му ще бъде противоправно, когато не се предприема действие, което следва да бъде извършено по силата на правна норма или въпреки направеното от съответната страна искане за това, макар и да са налице предвидените в закона предпоставки за извършване на действието. Съдът е постановил и да се изиска препис от изпълнителното дело, което е било приобщено към доказателствената съвкупност по делото.

По искането за допускане изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, то съдът е уважил същото, като експертното заключение е било прието и изслушано от съда в последното по делото съдебно заседание. По делото са били приобщени и множество писмени доказателства, като впоследното по делото съдебно заседание, съдът е приел и с нарочни протоколни определения- в цялост изпълнително дело №****/**** г. по описа ЧСИ Б., представено по служебно изискване от съда, както и административните дела № 168/2019 г. и № 97/2019 г. по описа на Административен съд – П..

На основание чл.

154, ал. 1 ГПК, съдът е указал, по делото,че в тежест на ищецът по иска с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ е да докаже, че е претърпял твърдените имуществени вреди (неправомерно удържани суми от ЧСИ, накърняващи секвестируемостта), настъпили в причинна връзка с виновното и процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, проведено от ответника. Ответникът следва да наведе правоизключващи възражения съответни на тези на ищеца.

В конкретния случай по делото, исковете са предявени за обезщетяване на имуществени вреди от неправомерно удържани несеквестируеми доходи за периода м. 09. 2016 г. до м. 02. 2019 г. по изпълнително дело № ****/**** г. по описа на съответния съдебен изпълнител, отвеник в настоящето производство, ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба /като тук следва да се посочи, че последстващи корекции на периода на претендираната лихва, не могат да бъдат взети предвид, като същите са процесуално преклудирани, последното съдът отбелязва във връзка със заявеното от ищеца в последното съдебно заседание по делото/.

За да бъде основателен настоящият иск ищецът е длъжен да докаже наличието на незаконосъобразно принудително изпълнение от страна на ответника, имуществени вреди за ищеца, включително техния размер, причинна връзка между принудителното изпълнение и вредите. Виновното поведение на ответника са презумира с разпоредбата на чл. 45, ал.2 ЗЗД, като подлежи на обратно доказване от същия.

Съгласно чл. 441 от ГПК частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от ЗЗД за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразното принудително изпълнение. Съгласно чл. 74, ал.1 от ЗЧСИ частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност. За да е налице соченият от ищеца фактически състав на твърдяното непозволено увреждане по смисъл на чл. 441 от ГПК вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 74, ал. 1 от ЗСЧИ следва същият да докаже по делото при пълно и главно доказване, че твърдяните действия на ЧСИ при изпълнение на дейността му по горепосоченото изпълнително дело, изразяващи се в принудително изпълнение, приключило с вреди за длъжника - в случая изпълнение върху твърдени за несеквестируемии доходи на длъжника, е по вина на ЧСИ и е в обхвата на деликтната отговорност, в това число и че е налице причинно-следствена връзка между незаконосъобразните действия на ЧСИ и причинената на ищеца вреда.

Съгласно презумцията на ал*на чл. 45 от ЗЗД вината на дееца се счита за налична до доказване на противното, от което следва извода, че доказателствената тежест за опровергаване на вината носи ответника.

В случая следва да се докаже и несеквестируемостта.

За да бъде уважен искът по чл. 441 от ГПК вр. с чл. 45 от ЗЗД обаче следва да са налице и останалите законови предпоставки, а именно вреда за ищеца и причинна връзка между незаконосъобразните действия на ЧСИ и настъпилата за ищеца вреда. В случая се вредата се претендира като претърпяна загуба.

Фактическият състав на отговорността по чл. 441 ГПК във вр. с чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ включва следните юридически факти – деяние, противоправност, вреда, причинна връзка и вина. Ето защо, за да е възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца, последният следва да докаже факти, които се субсумират под хипотезата на деликта - противоправно поведение (неправомерни действия и/или бездействия на ЧСИ), наличие на пряка причинно - следствена връзка между него и настъпила вреда, причинена при дейността на ЧСИ. Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца в условията на пълно и главно доказване. В тежест на ответника е да обори презумпцията за вина и да докаже своите възражения.

Във връзка с направеното възражение от страна на ответника, че ищецът не се е възползвал от правото си да обжалва действията на ЧСИ на основание чл.

435 ГПК, следва да се има предвид следното. Константната съдебна практика, изразена и в Решение №

640/04.10.2010 г. по гр. д. № 920/2009 г. на IV ГО на ВКС, Решение № 139/31.05.2011 г. по гр. д. № 1445/2009 г. на IV ГО на ВКС, Решение № 184/21.09.2011 г. по гр. д. № 1124/2010 г. на III ГО на ВКС, приема, че съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан с това дали същите са били обжалвани и какво е решението на съда по жалбата.

В процесния казус, съдът изследвайки разпоредбите на чл. 78, ал. 3 ЗИНЗС, вр. с чл. 57 ППЗИНЗС, вр. чл. 446 ГПК, констатира следното:

Съгласно чл. 78, ал.1 ЗИНЗС - За всяка работа извън доброволния неплатен труд и дежурствата по поддържане на реда и хигиената лишените от свобода получават определена част, но не по-малко от 30 на сто от възнаграждението за изработеното, като съгласно ал.2 на същия член, то- „Частта от възнаграждението по ал. 1 се определя със заповед на министъра на правосъдието.“ /такава е налична в кориците на делото – стр.32 от адм.д.

Разпечатката съдържа 37 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3338449d-a421-43fe-97db-8ee6675e3651