Решение № 217 от 17.07.2023, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. П., 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. П. при участието на секретаря ЦветА. Т. Чакърова като разгледа докладваното от Дарина Ил. П. Гражданско дело № 20225320100736 по описа за 2022 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск за делба с правно основание чл. 34 от ЗС във фазата по извършване на делбата.

С решение № 323 от 28.10.2022 г., влязло в сила на 17.11.2022 г. е допусната съдебна делба между И. М. М. с ЕГН ********** от село Г.Д., община К., област П., ул. „Н.В.“ *** от една стрА. и А. М. М. с ЕГН ********** от село Г.Д., община К., област П., ул. „Н.В.“ *** – от друга стрА. на техния съсобствен, наследствен недвижим имот, а именно: ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от първи жилищен етаж със самостоятелен вход, втори жилищен етаж със самостоятелен вход и свободен таван със самостоятелен вход, построена въз основа на отстъпено право на строеж в общинско дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 914 (деветстотин и четиринадесет) квадратни метра, находящо се в село Г.Д., община К., област П., съставляващо по одобрения план на селото със заповед № 501/1996г., поземлен имот 309 (триста и девети), в квартал 23 (двадесет и трети) при граници и съседи: улица с о.т.105-105а, ПИ №310, УПИ *** и УПИ ***, при квоти: ¾ (три четвърти) идеални части за И. М. М., за ответника по ¼ (една четвърт) идеални части за А. М. М..

ЛИКВИДИРАНЕ на съсобствеността:

Страните пледират съдът да извърши делбата по реда на чл. 353 от ГПК като разпредели в дял на ищеца И. М. М. първия жилищен етаж от двуетажната жилищна страда, а на ответника А. М. М. разпредели в дял втория жилищен етаж. Искането си основават на факта, че ответникът и семейството му трайно обитават втория етаж, създали са си удобства, включително сочат, че са извършили подобрения.

1

При условията на евентуалност, в първото заседание след допускане на делбата, съделителят А. М. М. прави претенция по чл. 349 ал.2 от ГПК като се иска съдът да му възложи в дял процесната жилищна сграда, в случай, че се установи нейната неподеляемот. Основава претенцията си на факта, че към откриване на наследството на бащата на страните, същият е живял в процесния имот и няма друго жилище. Претенцията е направена при условията на евентуалност, само в случай че сградата е неподеляема.

Във втората фаза на делбеното производство е изготвено, изслушано и прието от съда заключение на вещото лице Й. Й. се установява, че допуснатата до делба двуетажна масивна жилищна сграда е поделяема, може да се подели на два самостоятелни обекта на правото на собственост – първи и втори жилищни етажи, съгласно изискванията на чл. 110 ал.1 от Наредба № 7 за правила и нормативи за отделните видове територии и устройствени зони. Пазарната стойност на двуетажната масивна жилищна сграда възлиза на 80 100 лева.

Пазарната стойност на първи жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда възлиза на 38 500 лева.

Пазарната стойност на втори жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда възлиза на 41 600 лева.

Пазарната стойност на двуетажната масивна жилищна сграда ведно с правото на строеж в общинско дворно място възлиза на 80 780 лева.

Правото на строеж общо възлиза на 680 лева, а ½ от него – на 340 лева.

Така, пазарната стойност на първи жилищен етаж възлиза на 38 500 +340=38 840 лева, а пазарната стойност на втори жилищен етаж възлиза на 41 600+340= 41 940 лева.

По делото са приети за безспорни и неподлежащи на доказване следните факти: че ответникът А. М. М. е живял на втория жилищен етаж към дата на откриване на наследството, а именно 20.12.2019г. и живее на втория жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда от откриване на наследството до приключване на производството.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна стрА.:

Съдът намира, че предвид установената по несъмнен начин поделяемост на допуснатата до делба сграда, не следва да се произнася по направената при условията на евентуалност възлагателна претенция на ответника А. М..

С оглед на обстоятелството, че правата на съделителите са различни, и с оглед приетото за безспорно, че ответникът се е установил и трайно живее със семейството си на втория жилищен етаж, и като взе предвид това, че страните нямат спор по начина на извършване на делбата, съдът намира, че съставянето на разделителен протокол и впоследствие теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК се явява много неудобно, независимо че делбата се извършва между двама съделители и на два самостоятелни обекта на правото на собственост.

Съгласно чл. 353 ГПК съдът може да извърши делбата, като 2 разпредели наследствените имоти между съделителите, без да тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно. При възможност делбата следва да се извърши, като всеки от съделителите получи дял в натура и съобразно правата си в съсобствеността. В конкретния случай, при спазването на изкискванията за делба на имот, и предвид заявеното от двете страни в процеса, съдът намира, че следва да разпредели двата делбени имота между съделителите, като единственият критерий, от който съдът следва да се ръководи конкретно в настоящия случай е начинът на трайно ползване на жилищните етажи, установено до момента. Съделителите имат различни права в съсобствеността, а разликите в пазарната стойност на двата етажа е несъществена, поради което следва да се приеме, че по-удачния вариант за разпределение е именно този, който няма да създаде неудобства във връзка с ползването на жилищата.

Общата пазарна стойност на двата имота възлиза на 80 780 лева, стойността на ¾ ид. части, принадлежащи на ищеца възлиза на 60 585 лева, а на ¼ ид. част, принадлежаща на ответника – на 20 195 лева. На ищеца И. М. следва да се разпредели в дял първия жилищен етаж от сградата, на стойност 38 840 лева, като се осъди ответника да му заплати сумата от 21 745 лева за уравнение на дяловете. Така, ищецът би получил в патримониума си имущество - имот и пари общо на стойност от 60 585 лева (38 840+21 745), съответстващи на правата му в съсобствеността. На ответника А. М. следва да се разпредели в дял втория жилищен етаж на стойност 41 940 лева и след присъждане на сумата от 21 745 лева, която същият следва да заплати за уравнение на дяловете, същият би получил в патримониума си имущество, намалено с пали до размера на правото си на собственост от 20 195 лева (41 940-21 745).

При този вариант всеки съделител би получил в дела си имот, съобразно изискването на закона за реално извършване на делбата. В конкретния случай при наличие на двама съделители и два имота, и при правата на страните, установени с решението по допускане на делбата, не може да се цели незначително уравнение на дяловете, доколкото двата имота еднородни и почти равностойни, и няма друг начин, по който да бъдат групирани за да получи всеки съделител имот, приблизително съответстващ на стойността на дела му в съсобствеността. В мотивите на тълкувателно решение 2/2021 от 11.04.2022 г. по т.д.2/2021 г. на ОСГК на ВКС във връзка с начина на извършване на делбата по чл. 353 от ГПК е прието, че съдът не следва да бъде съществено ограничен и следва да се прилага гъвкавост, като съобрази и критериите за удобно разпределение – реално ползване, извършени подобрения в имота, т.е. спецификата на всеки конкретен случай, за да се постигне справедливо ликвидиране на съсобствеността, каквато е целта на разпоредбата. Прието е също, че извършването на делбата по начин, че всеки съделител да получи реален дял, е водещият принцип в делбата, уреден в чл. 69, ал. 2 ЗН. Различната стойност на делбените имоти, както е подчертано и в т. 5 от ПП-7-73 г., не е пречка за извършване на делбата чрез разпределение, защото, съгласно изричното правило на чл. 69, ал. 2 ЗН неравенството в стойността на дяловете се уравнява в пари. В задължителното за прилагане тълкувателно решение е прието също, че за да 3 се извърши делбата по чл. 353 ГПК, не е необходимо имотите да са еднородни. Когато обаче до делба са допуснати еднакви по вид и предназначение недвижими имоти, чийто брой съответства на броя на съделителите/колената, както и други имоти, съдът, извършвайки делбата по чл. 353 ГПК, следва да постави в дела на всеки съделител/коляно от еднородните имоти.

Поради изложеното по-горе, съдът намира, че посочения по-горе начин на извършване на делбата се явява най-справедливия. При такова ликвидиране на съсобствеността ще бъде спазен общия принцип, прогласен в разпоредбата на чл. 69 ал. 2 ЗН, за разпределение на имотите в натура.

Държавни такси по член 355, изр. І-во от ГПК:

За извършване на делбата, страните следва да заплатят по сметка на КрлРС всеки от тях в размер на по 4% върху стойността на дела си, но не помалко от 50 лева, или както следва: И. М. - 4% върху 60 585 лева или 2 423.40 лева, А. М. 4% върху 20 195 лева или 807.80 лева.

Разноски между страните за адвокатско възнаграждение не се дължат и присъждат.

ПРЕТЕНЦИЯ по чл. 346 от ГПК, предявена от И. М. М.:

СЪДЪТ е сезиран с иск, предявен от И. М. М. с ЕГН ********** от село Г.Д., община К., област П., ул. „Н.В.“ *** за осъждането на А. М. М. с ЕГН ********** от село Г.Д., община К., област П., ул. „Н.В.“ *** да му заплати сумата от по 150 лева месечно, считано от подаване на исковата молба 22.06.2022 г. до прекратяване на съсобствеността, която сума представлява обезщетение за неползването на имота от стрА. на И. М. М., равняващо се на месечния пазарен наем на припадащите му се ¾ ид. части.

Ищецът предявява иск с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС като претендира заплащането на обезщетение от ответника за периода от 22.06.2022 г. до приключване на производството, за това, че е лишен от ползване на собствените му ¾ идеални части от процесния недвижим имот.

Съгласно чл. 31 ал.2 от ЗС, когато правото на собственост върху вещ се притежава съвместно от няколко лица, а вещта се ползва лично само от един от съсобствениците, той дължи обезщетение на остА.лите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване, което в конкретния случай съвпада с предявяване на иска за делба.

Основателността на иска с правна квалификация чл.31 ал. 2 от ЗС се обуславя от установяването на следните кумулативни предпоставкисъсобственост върху вещ, лично ползване на общата вещ от един от съсобствениците и писмена покА. за заплащане на обезщетение за ползата, от която е лишен неползващият съсобственик. От съществено значение е това, че съсобственикът, който не ползва вещта да е ограничен от ползващия.

Съгласно тълкувателно решение №7/2012 г. от 02.11.2012 г. на ОСГК на ВКС, лично ползване по смисъла на чл. 31 ал.2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава остА.лите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове.

По делото съсобствеността между страните не е спорна, и е 4 установена с влязлото в законна сила решение по допускане на делбата. Не е спорно и това, че ответникът и семейството му обитават втория жилищен етаж като свое жилище.

Ищецът е отправил до ответника писмено поискване по чл. 31 ал.2, пр. последно от ЗС, получено от ответника на 01.07.2022 г. с връчване на препис от исковата молба и доказателствата. Веднъж направена, покА.та има неограничено действие зА.пред.

Според настоящия състав не е доказано последното условие за възникване на задължението за заплащане на обезщетение, лично ползване от стрА. на ответника, препятстващо ищеца да използва общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. Ирелевантно за личното ползване е по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта, дали чрез непосредствени свои или действия на член на неговото семейство или чрез трето лице. От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите съсобственици, пречейки им да ги реализират. В конкретния случай личното ползване от стрА. на ответника на съсобствената вещ е безспорно установено (и се признава) по отношение на втория жилищен етаж, в който представлява и семейното жилище на ответника.