Определение № 1088 от 21.08.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1088 гр. Варна, 21.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело № 20223100900734 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба „ББ Билдинг“ ЕООД, чрез пълномощника адв.

Б. М., с която се иска изменение на постановеното по делото Решение № 273/13.06.2024 г. в частта за разноските, като бъдат присъдени разноските съобразно уважената част от иска на основание чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед обстоятелството, че единият от исковете на ищеца е отхвърлен с решението.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна „ДОСЕВ ИМПЕКС“ ЕООД депозира отговор, с който изразява становище за неоснователност на молбата с твърдения за неприложимост на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като ответникът е станал причина за иницииране на исковото производство, което обуславяло извод за присъждане на разноските по делото в полза на ищеца.

Отправено е искане за отхвърляне на молбата по чл. 248 ГПК.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Молбата е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, представен е списък с разноски по чл. 80 ГПК. Разгледана по същество, молбата е неоснователна по следните съображения:

Спорният въпрос в процесния случай е дали намира приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК при наличието на отхвърлителен диспозитив в решението по делото, с което искът по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за реално изпълнение на задълженията на изпълнителя по процесния договор е отхвърлен. Съдът следва да отбележи, че отговорността за разноски в гражданския процес по правната си природа представлява гражданско облигационно правоотношение, в чието съдържание се включва правото на едната страна по делото да иска и корелативно обвързаното с това право задължение на другата страна да заплати разноските, сторени от страната, предизвикала неоснователно правния спор. Отговорността за разноски в процеса се разпределя в зависимост от изхода на делото. Според чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на разноски при уважаване на иска, а съгласно правилата на чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, при отхвърляне на иска и при прекратяване на делото, право на разноски има ответникът. В разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е уредено изключение от разрешението, дадено в ал. 1 на същия нормативен текст, като е предвидено, че и в случай на уважаване на иска 1 разноските се понасят от ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. За възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а е важно поведението на ответника. По аргумент за противното, когато с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото, но в хода на същото настъпят нови обстоятелства от значение за спорното право, то той няма право на разноски и следва да възмезди ищеца за направените от него съдебно-деловодни разходи.

Съгласно константната съдебна практика /в този смисъл и Определение № 2995/13.06.2024 г. по ч. гр. д. № 991 по описа за 2024 г., ВКС/, при разрешаване на въпроса за отговорността при отхвърлен иск, както е в процесния случай, съдът следва да държи сметка за извънпроцесуалното поведение на ответника, което е станало едновременно причина за завеждането на иска.

В настоящия случай е безспорно, че ответникът е станал причина за завеждане на делото поради факта на непълно изпълнение на поетите от него договорни задължения по сключения между страните договор от 14.03.2022 г. към датата на предявяване на иска. Ответникът не е и депозирал отговор на исковата молба в преклузивния срок по чл. 367 ГПК, с който да е навел противопоставими на твърденията на ищеца възражения. В този смисъл, към момента на подаване на исковата молба е било налице неизпълнение от страна на ответника, с което неговото извънпроцесуално поведение е станало повод за иницииране на исковото производство от ищеца. По делото бе установено, че по обща воля на насрещните страни издаденото разрешение за строеж от 28.04.2022 г. е било изменено на 07.05.2024 г. чрез намаляване на фотоволтаичните модули за процесния обект от 174 броя на 116 броя и на металните конструкции от 6 броя на 4 броя, което обстоятелство съдът вече е съобразил при постановяване на решението, като е отхвърлил иска за реално изпълнение, тъй като с оглед това новонастъпило в хода на процеса обстоятелство, реално изпълнената част от работата съответства на посоченото като изпълнено в исковата молба. В допълнение, ищецът е заявил в последното съдебно заседание, че изпълнението ще бъде прието във вида, в който са изработени по последния вариант проектите и са одобрени от районния архитект.

Съдът намира, че независимо от отхвърляне на иска поради наличието на настъпил в хода на процеса факт, то ответникът следва да понесе разноските по делото, тъй като с извънпроцесуалното си поведение е станал причина за предявяване и на отхвърления иск. Размерът на разноските е посочен в списъка по чл. 80 ГПК, като е доказано и тяхното извършване с надлежни писмени доказателства.

Предвид горното, съдът не констатира наличието на основания за изменение на съдебния акт в частта на разноските с присъждане на такива в полза на настоящия молител. Изложеното налага извод за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 17590/09.07.2024 г. на „ББ 2

Билдинг“ ЕООД за изменение на Решение № 273/13.06.2024 г. по т. д. № 734/2022 г. по описа на ВОС, в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 3