Решение № 26 от 17.03.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. гр. Добрич, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Тодоров при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА като разгледа докладваното от Светослав Н. Тодоров Търговско дело № 20243200900114 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК 121718407 и седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“№ 89А, представлявано от К. Ч. – Главен изпълнителен директор и Б. В. – Изпълнителен директор, чрез пълномощника им адв. П. П. – АК Варна срещу Ю. Р. Р., с ЕГН ********** и адрес с. А., ***, с която е предявен иск с правно основание чл.500, ал.1, т.1 КЗ за осъждане ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 36219.50 лв. /тридесет и шест хиляди двеста и деветнадесет лева и петдесет стотинки/, представляваща сбор от присъдено в полза на Н. Р. С. допълнително застрахователно обезщетение в размер на 25000 лева, дължимо за причинени неимуществени вреди, представляващи понесени болки и страдания, вследствие на смъртта на нейния син А. С. А., настъпила при ПТП от ***г. около 21:45 часа, на път III – 2932, около 2 км. след с. П. Д., в посока с. А., общ. К., виновно причинено от ответника, като водач на лек автомобил марка и модел „Фолксваген Пасат“, с ДКН ***, чиято отговорност като автомобилист била обезпечена по силата на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, полица № ***г. и сумата от 11219.50 лева, представляваща дължимата законна лихва върху главницата от 25000 лева, за периода от ***г. до 02.10.2019г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда – 06.08.2024г. до окончателно изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че между „ДЗИ – ОБЩО

ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД и М.П.М. е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за притежавания от 1 физическото лице лек автомобил, марка и модел „Фолксваген Пасат“, с рег. № ***. Договорът бил обективиран в застрахователна полица № ***г., удостоверяваща възникването на застрахователното правоотношение за срок от 1 година, считано от 00:00 часа на 25.11.2014г. до 23:59 часа на 25.11.2015г.

На ***г. около 21:45 часа, на път III-2932, около 2 км след с. П. Д., в посока с.

А., общ. К. настъпило ПТП, виновно причинено от ответника, като водач на лек автомобил, марка и модел „Фолксваген Пасат“, с рег. № ***, управлявал същият след употреба на алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта 1,44 промила. Вследствие на пътния инцидент била причинена смъртта на А.С.А..

По случая било образувано ДП № 227 от 02.05.2014г. по описа на Второ РУ на МВР – Добрич. С присъда № 13/24.03.2016г., постановена по НОХД № 331/2015г. по описа на Окръжен съд – Добрич, ответникът Ю. Р. Р. бил признат за виновен за това, че на ***г. около 21:45 часа, на път III-2932, около 2 км след с. П. Д., в посока с. А., общ. К. при управление на лек автомобил, марка и модел „Фолксваген Пасат“, с рег. № ***, нарушил правилата за движение, визирани в разпоредбите на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП и чл.21, ал.1 ЗДвП и в пияно състояние причинил по непредпазливост смъртта на А. С. А., като му е наложено съответното наказание.Присъдата влязла в законна сила на 09.04.2016г. На 07.09.2016г. по реда на чл.380 КЗ пред ищцовото дружество била депозирана претенция от Н. Р. С., в качеството на майка на починалия при процесното ПТП А. С. А., за заплащане на застрахователно обезщетение, по повод на която било определена и изплатена сума в размер на 45000 лева. Н.Р.С. не била съгласна с определения размер на застрахователно обезщетение и депозирала пред СГС искова молба, по която било образувано гр.д. № 13172/2016г. по описа на съда. Делото приключило с решение № 3732/29.05.2017г., с което исковата претенция била отхвърлена изцяло. След обжалване пред Апелативен съд – София и ВКС, от последния съд било постановено решение № 51/10.09.2019г., с което бил отменен акта на първоинстанционния съд и застрахователното дружество било осъдено да заплати на ищцата остатък в размер на 25000 лева, ведно със законната лихва от датата на събитието до окончателното изплащане на сумата.

Производствата пред всички инстанции и съответните съдебни актове били постановени при участието на ответника Ю. Р. Р. като трето лице помагач на страната на ответника „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД. Присъдените в полза на Н. С. суми, в общ размер на 36219.50 лева били изплатени по посочената от нея сметка на 03.10.2019г. Предвид факта, че процесният пътен инцидент бил причинен от ответника, управлявал увреждащия лек автомобил след употреба на алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта 1,44 промила, то за „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД се породило правото на регресна претенция срещу Ю. Р. Р. на основание чл.500, ал.1, т.1 КЗ.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, чрез назначения му от съда особен представител.

Изразено е становище за допустимост и частична основателност на исковата претенция. По отношение на изплатеното застрахователно 2 обезщетение в размер на 36219.50 лева исковата претенция била основателна, тъй като към датата на депозиране на исковата молба не била изтекла предвидената в закона 5-годишна давност от изплащане на сумата – 03.10.2019г. Налице били и доказателства за установяване на всички предпоставки за възникване отговорността на ответника по чл.500, ал.1, т.1 КЗ.

По отношение на претендираната законна лихва върху изплатената сума от 36219.50 лева, считано от предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на задължението се въвежда възражение за изтекла погасителна давност в полза на задълженото лице. Поддържа се, че застрахователното обезщетение е платено на 03.10.2019г. и към искането за присъждане на законна лихва е приложима кратката тригодишна давност по чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради което това искане следва да бъде отхвърлено като погасено по давност. Освен това не били представени доказателства, че застрахователното дружество е уведомило извънсъдебно ответника за дължимите от него лихви върху сумата от 36219.50 лева.

В проведеното открито съдебно заседание ищцовата страна, чрез процесуален представител, поддържа изложеното в исковата молба.

Назначения от съда особен представител на ответника поддържа подадения отговор на исковата молба.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК , приема за установено следното от фактическа страна:

По отношение на лек автомобил с ДКН *** е бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ищцовото дружество с полица № ***, начална дата на покритие 25.11.2014г. и крайна дата на покритие 25.11.2015г. /л.7/.

На 02.02.2015г. около 21:45 часа, на път III-2932, около 2 км след с. П.

Д., в посока с. А., общ. К. е настъпило ПТП, виновно причинено от Ю. Р. Р., като водач на лек автомобил марка и модел „Фолксваген Пасат“, с ДКН ***, при което е причинена смъртта на пътувалия в автомобила А. С. А., като за произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № *** от служител на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич /л.89/.

От протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 559/05.05.2015г. се установява, че Ю. Р. Р. е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта 1,44 ‰ /л.11/.

С присъда № 13/24.03.2016г. по НОХД № 331/2015г. по описа на Окръжен съд – Добрич, Ю. Р. Р. е признат за виновен в това, че на 02.02.2015г. около 21:45 часа, на път III-2932, около 2 км след с. П. Д., в посока с. А., общ.

К. при управление на моторно превозно средство – лек автомобил 3

„Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.5, ал.3, т.1, пр. 1 ЗДвП, чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП и чл.21, ал.1 ЗДвП и в пияно състояние причинил по непредпазливост смъртта на А. С. А., като е наложено съответното наказание. Присъдата е влязла в законна сила на 09.04.2016г. /л.12/.

На 07.09.2016г. пред ищцовото застрахователно дружество е предявена претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Н. Р. С. от настъпилата при процесното ПТП смърт на нейния син А.С.А.

/л.38-39/.

Ищцовото дружество е определило и изплатило на 19.09.2016г. застрахователно обезщетение в размер на 45000 лева, което е изплатено на Н.

Р. С. по посочената от нея банкова сметка /л.40-42/.

По искова молба от Н. Р. С. е образувано гр.д. № 13172/2016г. по описа на СГС срещу „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД за присъждане на допълнително застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 105000 лева.

Производството по делото е протекло с участието на Ю. Р. Р., констутиуран като трето лице – помагач на страната на ответника, и е приключило с влязло в законна сила Решение № 51/10.09.2019г. по гр.д. № 1101/2018г. по описа на ВКС, I т.о.

С посоченото решение „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД е осъдено да заплати на Н. Р. С. допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25000 лева, ведно със законната лихва от датата на събитието до окончателното изплащане на сумата /л.30-36/.

На 03.10.2019г. ищцовото дружество е изплатило по посочената от Н. Р.

С. сумата от 36219.50 лева /л.37/.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл.500, ал.1, т.1 КЗ за възстановяване на платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски.

За уважаване на предявения иск в тежест на ищцовото дружество бе да докаже при условията на пълно и главно доказване твърденията си, че с влязло в сила съдебно решение е осъдено да заплати на Н. Р. С. застрахователно обезщетение в размер на 25000 лева, ведно със законната лихва от датата на събитието до окончателното изплащане за смъртта на нейния син А. С. А., настъпила в резултат на ПТП от ***г. причинено от ответника Ю. Р. Р., управлявал лек автомобил марка и модел „Фолксваген Пасат“, с рег. № *** с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма; участието на ответника в съдебните производства като трето лице помагач; както и изплащането на присъденото в полза на Н. Р. С. застрахователно обезщетение.

4

От представените с исковата молба писмени доказателства се установяват всички необходими елементи от фактическия състав за възникване на отговнорността на виновния водач да възстанови заплатеното от застрахователя обезщетение по чл.500, ал.1, т.1 КЗ. По безспорен начин се установяват настъпилото застрахователно събитие по вина на ответника, като водач на лек автомобил, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" при ищцовото дружество; определянето от съда в производство с участието на ответника на застрахователно обезщетение и изплащането му от ищеца; както и управлението от страна на ответника на автомобила при настъпване на процесното ПТП с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма – 1,44 ‰. Ищцовото дружество е платило застрахователно обезщетение, като за него е възникнало правото да иска възстановяването му от виновния водач, който е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.

В този смисъл исковата претенция се явява изцяло доказана по основание и размер и следва да бъде уважена изцяло.

Присъждането на законна лихва от датата на предявяване на иска е последица от уважаването на исковата претенция, а не самостоятелен иск за присъждане на лихва. След като исковата претенция е намерена за основателна и ищецът е отправил искане за присъждане на законната лихва от датата на предявяване на иска, то са налице всички предпоставки за уважаване на това искане. Не се касае за претенция за лихва за минал период преди предявяване на иска, а за законна последица от уважаването на иска, поради което и няма основание за отхвърляне на това искане поради изтичане на погасителна давност, както и не е необходимо отправяне на покана до ответника или нейното достигане до този адресат за уважаване на искането.