Решение № 257 от 04.01.2023, Окръжен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. Габрово, 29.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно гражданско дело № 20224200500359 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Х. Д. чрез адв. Р.С. против решение № 36/9.06.2022 г., постановено по гр.д. № 36/9.06.2022 г. по описа на Окръжен съд Габрово.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно.Първоинстанционният съд не обсъдил аргументите на жалбоподателя, представени в писмените бележки, а изцяло дал вяра и кредитирал доказателствата на ответника.

Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат уважени.

В срок е постъпил писмен отговор, с който жалбата се оспорва и се излагат подробни аргументи относно нейната неоснователност.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното:

С обжалваното решение са отхвърлени предявените от Х. Г. Д. против Р. С. И., искове с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД за обявяване нищожността 1 на договор за прехвърляне на идеални части от недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт №178, т. II, рег.№4221, дело №353 от 04.12.2020 г. по описа на нотариус с рег.№ *** на НК и район на действие Районен съд – Т. Ст. Л., относно 5/24 ид.ч. от следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по КК и КР на гр. Т., одобрени със заповед РД-1821/12.05.2010 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КК и КР, засягащо самостоятелния обект от 25.11.2020 г., с адм. адрес: гр. Т., *** ет.1ап.2, който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, със з.п. 85,28 кв.м., при граници: на същия етаж - няма; под обекта – няма; над обекта - ***, с прилежащи части: МАЗА №1 от високото тяло на жилищния обект, ТАВАНСКО СКЛАДОВО ПОМЕЩЕНИЕ №1от високото тяло, заедно с 14.246% ид.ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата, като неоснователен и недоказан, както и иска с правно основание чл.42 ал.2 ЗЗД за обявяване недействителността на договор за прехвърляне на идеални части от недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт №178, т. II,рег.№4221, дело №353 от 04.12.2020 г. по описа на нотариус с рег.№ *** на НК и район на действие Районен съд – Т. Ст. Л., относно 5/24 ид.ч. от описания по-горе имот и иск с правно основание чл.27 ЗЗД за унищожаване на договор за прехвърляне на идеални части от недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт №178, т. II, рег.№4221, дело №353 от 04.12.2020 г. по описа на нотариус с рег.№ *** на НК и район на действие Районен съд – Т. Ст. Л., относно 5/24 ид.ч. от вече описания имот. С решението е отхвърлен и предявеният от Х. Г. Д. против Р. С. И. иск за сумата от 2160,00 лв., обезщетение за ползване на 1/8 ид.ч. от описания недвижим имот през периода 28.10.2018 г. – 28.10.2021 г., като неоснователен и недоказан.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

2

При извършена на основание чл. 269 от ГПК служебна проверка на обжалваното решение въззивният съд не установи съществуването на основания за нищожност и недопустимост на същото, поради което намира, че решението е валидно и допустимо.

Относно правилността на решението, съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/2013 г., т. 1 на ОСГТК на ВКС, въззивният съд служебно поверява и правилността на първостепенния съдебен акт в случаите, когато това се следва от разпореденото в закон с оглед вида или характера на заявеното искане, както и за точното приложение на императивните материалноправни норми и за правната квалификация на спора. Във всички останали случаи, въззивният съд е обвързан от обективните и субективни предели на въззивната жалба и изложените в нея конкретни оплаквания. В случая в срока за въззивно обжалване в депозираната въззивна жалба са въведени бланкетни оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решене, без конкретни доводи, които са посочват в какво се изразяват твърдените нарушения. С допълнение към въззивната си жалба, подадена извън преклузивния срок за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК, жалбоподателят е изложил съображения си за неправилност на обжалваното решение.Съдебната практика приема, че подадената след срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК допълнителната молба, съдържаща уточнение на основанията за въззивно обжалване, все пак обвързва съда, но доколкото съдържа оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност поради неправилно приложение на императивна материалноправна норма, които въззивният съд е длъжен да провери служебно и без да са наведени от страните. В случая, такива оплаквания, свързани с обхвата на задължителната въззивна проверка – нищожност, недопустимост и нарушение на императивна материалноправна норма, не са направени нито в първоначалната, нито в допълнителнението на въззивна жалба.

При бланкетна въззивна жалба, каквато е процесната, въззивният съд следва да се произнесе само по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение и по правилното или неправилно приложение на императивни материалноправни норми. В случая съдът намира атакуваното първоинстанционно решение за валидно, тъй като е постановено от надлежен съдебен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в изискуемата писмена форма, решението е подписано, волята на съда е 3 ясно и недвусмислено изразена, като диспозитива на решението кореспондира с мотивите му. Извършвайки проверката по реда на чл. 269 от ГПК и за процесуалната допустимост на обжалваното решение, съдът намира, че решението е процесуално допустимо, тъй като с него първоинстанционният съд се е произнесъл по допустими искове, с които е сезиран.

При проверката не се констатира нарушаване на императивна правна норма при постановяване на обжалваното решение. Предвид изложените съображения, съдът намира, че следва да се постанови решение, с което да се потвърди атакуваното първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

При правилно разпределена доказателствена тежест, съобразно нормата на чл. 154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства и съобразно приложимия материален закон.Въззивният съд споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на предявените искове, като на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

С оглед изхода на спора, жалбоподателя скледва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата направените разноски пред въззивната инстанция в размер на 1000 лв., заплатено адвокатско възнаграждение.

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 36/9.06.2022 г., постановено по гр.д. № 266/2021 г. по описа на Районен съд Т..

ОСЪЖДА Х. Г. Д., с ЕГН **********, от гр. Варна, ул. *********, да заплати на Р. С. И., с ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Габрово, ул. ****** /чрез адв.Р. и адв. Д./, сумата от 1000 лв. /хиляда лв./ , направени разноски пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5