Определение № 3010 от 14.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3010 гр. София, 14.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Здравка Първанова Касационно гражданско дело № 20238002103300 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 50741/29.05.2023 г. на „Специализирана болница за рехабилитация – Банкя“ АД, представлявано от изпълнителния директор д-р Н. К. и прокуриста Д. К., подадена чрез адвокат Т. М., срещу въззивно решение № 1938/18.04.2023 г. по в. гр. д. № 12997/2022 г. на Софийски градски съд.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал.2, предл. 2 ГПК. Поставят се следните въпроси: 1. Следва ли ищецът по иска за собственост да индивидуализира спорната по делото реална част, след като е прието заключение на вещо лице и към него е изготвена скица с точна индивидуализация на имота; 2. Допустим ли е иск за собственост със заявен петитум за установяване верни имотни граници на целия имот и при предявен иск за собственост за реална част от поземлен имот, съдържащ твърдения в исковата молба, че е налице грешка в кадастралната карта и че тази реална част е неразделна част от целия поземлен имот, дължи ли съдът произнасяне с крайния съдебен акт по така предявеното искане или е достатъчно да съобрази в мотивите си верните граници на имота; 3. За задължението на съда да се произнесе се по направените с въззивната жалба доказателствени искания – дължи ли въззивният съд произнасяне със собствени мотиви по направено доказателствено искане във въззивната жалба, след като е вече налице произнасяне по предходно въззивно производство, което е прекратено за изпълнение на процедурата по чл.

1

247 ГПК, или е достатъчно да констатира произнасянето по искането от страна на предходната въззивна инстанация, или следва да процедира в съответствие с принципа за дирене на истината (чл. 10 ГПК); 4. Относно задължението, като втора инстанция по същество на спора, да обсъди в решението си поотделно и в съвкупност всички доказателства, възражения и доводи на страните; 5. Има ли значение за произнасяне по иска за собственост върху реална част от имот съобразяването на фактите и обстоятелствата настъпили преди, по време и след придобиване на правото на собственост от ищците – урегулиране на имота по имотни граници, видът и местоположението на оградата, изграждане и местене на ограда, отписване на имот от акт за държавна собственост, последващи регулационни промени и заснемане на имота в кадастралната карта; 6. За значението на изменението на регулационния план, което е извършено по искане на заинтересованите лица и за възможността впоследствие същите лица да поискат поправка на грешка в кадастралния план по отношение на границите на имота, макар да не са обжалвали заповедта, с която регулационният план е бил изменен; 7. По какви критерии се установяват границите на поземлените имоти и кадастралната карта, когато те са урегулирани; 8. С какви доказателства се установява наличието на предпоставките по чл. 17а ЗППДОбП/отм./; 9.

Следва ли съдът при произнасяне по иск с правно основание чл. 109 ЗС да отчете състоянието на имота на ищците при придобиването му и има ли промяна на това състояние при предявяване на исковата молба, както и да се съобрази предишното правно състояние на имота на ищеца; 10. Следва ли съдът да съобрази исканата от ищеца мярка съответна ли е на нарушението на правото на собственост на ищеца.

Ответниците по касация – С. А., В. А. и А. К., чрез процесуалния представител адвокат Г.

С., са подали писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърдят, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като оспорват жалбата и по същество.

Касационната жалба e подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С обжалваното решение е потвърдено решение № 20157407 от 14.07.2021 г. по гр.д.

34583/2019 г., по описа на Софийски районен съд, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение от 19.10.2021 г., изменено по реда на чл. 248 ГПК с определение от 19.10.2021 г., последното поправено по реда на чл. 247 ГПК с определение от 18.11.2021 г. и поправено с решение от 18.07.2022 г., с което: 1/ е признато за установено по предявените от С. Й. А. и И. А. А. искове по чл. 108 ЗС, вр. чл.54, ал. 2 ЗКИР, по отношение на „Специализирана болница за рехабилитация – Банкя“ АД, че ищците са собственици на реална част с площ от 39 кв.м., съставляваща част от празно дворно място, находящо се в [населено място], Столична община, представляващо имот с пл. № *-* от кв. 80 по регулационен план на [населено място], одобрен със заповед № 4200/26.07.1977 г., идентичен с УПИ *-1* от кв.* по плана на [населено място], одобрен със заповед № РД-09-50-388/17.12.2002 г. на главния архитект на [населено място], а по действащата кадастрална карта, поземлен имот с 2 идентификатор *** с площ от 1 423 кв.м., с административен адрес [населено място], [улица], при съседи: поземлен имот ***, при граници на реалната част: поземлени имоти с идентификатори ***, останалата част от ***, заключена в контур между точки А-Б-В-Г-А от скица- приложение 2 към експертизата, представляваща неразделна част от първоинстанционното решение, която реална част е неправилно заснета и нанесена като част от съседния имот с идентификатор ***, записан на ответника „Специализирана болница за рехабилитация – Банкя“ АД, вместо в границите на притежавания от ищците поземлен имот с идентификатор ***; 2/ ответната болница е осъдена да предаде на С. Й. А. и И. А. А. владението на реалната част от 39 кв.м., заключена в контур между точки А-Б-В-Г-А от скица- приложение 2 към експертизата, представляваща неразделна част от първоинстанционното решение, 3/ ответната болница е осъдена на основание чл. 109 ЗС да преустанови неоснователното си поведение, с което пречи на С. Й. А. и И. А. А. да упражняват в пълен обем правото им на собственост на реалната част от 39 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***, заключена в контур между точки А-Б-В-Г-А от скицаприложение 2, като премахне за своя сметка изградената ограда от метални пана върху бетонов цокъл в частта по контур межди точки А-Б на скица, представляваща неразделна част на решението; 4/ „Специализирана болница за рехабилитация – Банкя“ АД е осъдена да заплати на С. Й. А. и И. А. А. на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата 126,36 лв. – обезщетение за ползване на * кв.м. от същия собствен им имот за времето от 10.06.2016 г. до 10.06.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 17.06.2019 г.

На основание чл. 272 ГПК въззивният съд е препратил към мотивите на първата инстанция, като приел, че с договор за покупко-продажба от 15.10.1996 г. ищците се легитимират като собственици на празно дворно място от 1 511 кв.м., а по скица 1 420 кв.м., съставляващо имот пл. № *-*, кв. * по плана на [населено място], в който се намира процесната реална част от * кв.м. Имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност от С. Й. А. по време на брака с първоначалния ищец И. А. А., починал през 2022 г., заместен по реда на чл. 227 ГПК от наследниците В. И. А. и А. И. К.. С влязло в сила решение от 05.08.1991 г. по гр.д. 790/1991 г. на Трети РС – София, Министерство на здравеопазването е осъдено да освободи и предаде владението на целия имот на неговите собственици Ц. Б. А. и Т. С. А., праводатели на ищците. С решение № 217/20.02.1992 г. по гр.д. № 1697/1991 г. на ВС е оставена без уважение молбата на МЗ за преглед и отмяна на решението от 1991 г. В мотивите е прието, че имотът не е придобит по давност от държавата и не е отчуждаван по съответния ред, поради което МЗ го владее без правно основание. Решението е постановено с участие на ОНС „Банкя“ като страна, подпомагаща ответника МЗ. Въззивният съд е приел, че СПН на влязлото в сила решение от 1991 г. се разпростира спрямо страните по настоящото дело съгласно чл. 298, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Като неоснователно е преценено възражението на ответното дружество, че не е обвързано от субективните и обективни предели на крайния съдебен акт, доколкото черпи своите права от приватизационна сделка, сключена с МЗ. Представено е и решение на Административен съд – София град от 2019 г., оставено в сила с решение на ВАС от 2020 г., с което е отменена Заповед от 2018 г. на директора на ДНСК, с която на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ Столична община - район 3

„Банкя“ е задължена да премахне строеж „ограда“, попадаща върху тротоар, граничещ с процесния имот с идентификатор ***, като неподходящ като местоположение. Отреденият за „Балнеоложки комплекс“ имот, ползван от ответника, е актуван като държавна собственост, теренът е застроен с дом №3 и е отреден за нуждите на АБПФК, като е отстъпено право на строеж на ЦК на БКП. Въззивният съд е посочил, че приетото от гражданския съд по приключилото дело, че спорният имот, бивш пл.№ *-* кв.* по РП от 1977г., не попада в границите на съседния терен, отреден за балнеоложки комплекс и актуван като държавна собственост, се потвърждава и от двете технически експертизи.

Вещите лица, след проследяване на регулационната динамика и графичните данни към регулационните планове, съдържащи допустими технически отклонение с графична точност от около 20 см., са посочили, че северната граница на спорния имот, бивш пл. № **, съвпада с [улица]. Поради техническа грешка при нанасянето в действащата кадастрална карта на спорния имот *** е допуснато изместване в югоизточна посока с * кв.м., съвпадащи с процесната реална част, които неправилно са заснети в кадастъра като включени в съседния имот с идентификатор ***. Съдът е направил извод, че презумпцията за вярност на данните в кадастралните карти и кадастралните регистри, уредена в чл. 2, ал. 5 ЗКИР, е оборена. Отсъствието или наличието на запис или записи в кадастралния регистър не може да има доказателствено значение или легитимиращ ефект, по-големи от тези на актовете за собственост. За разлика от одобрените дворищнорегулационни планове при действието на ЗТСУ /отм./, одобрените по ЗУТ планове, включително и ПУП, нямат пряко отчуждително действие, освен в хипотезата на чл. 16, ал. 1 ЗУТ и по волята на собствениците в хипотезата на чл. 15, ал. 3-6 и чл. 17, ал. 3-5 ЗУТ, каквито не са налице. След като процесният имот не е отчуждаван или отреждан за обществени цели, за разлика от съседния имот на ответната болница, последната не се легитимира като собственик на процесния имот чрез специфичния придобивен способ на чл. 17а ЗППДОП/отм./, по чиято сила предоставеното право на стопанисване се трансформира в право на собственост. За неотносимо е прието възражението на ответното болнично заведение за включване на имота в баланса на дружеството, доколкото само заприходяването на имот в счетоводния баланс на едно юридическо лице, не може да породи право на собственост в полза на това лице, ако то не е придобило собствеността върху имота въз основа на осъществен придобивен способ. То може да има само доказателствено значение за установяване факта на предоставяне на имота за стопанисване и управление на съответното държавно предприятие, какъвто не е настоящият случай. За неоснователно е прието възражението на „Специализирана болница за рехабилитация – Банкя“ АД и за придобиване на имота по давност. Съдът е приел, че давностен срок не е текъл върху процесната реална площ от * кв.м. при действието на чл. 29, ал. 1, т. 1, вр. чл. 15 ЗСГ /отм./. Съдът не е установил да са налице изключенията по чл. 15, т.