Решение № 54 от 19.02.2025, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно гражданско дело 707/2024
- Вид
- Решение № 54
- Подписан
- 19.02.2025
- В сила
- 25.03.2025
- Състав
- Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Николай Илиев Уруков, Орлин Найденов Летов
Цитирани разпоредби
- чл. 433, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 456 · Граждански процесуален кодекс
- чл.458 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 458, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.463 · Граждански процесуален кодекс
- чл.191, ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.103 · Закон за задълженията и договорите
- чл.104 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 54 гр. Стара Загора, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:
Николай Ил. Уруков
Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20245500500707 по описа за 2024 година
Производството е на основание чл. 435 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по постъпила жалба, с правно основание чл. 435, ал. 1, т.3 от ГПК, от “Б.” ЕООД, със седалище гр. П.б. и адрес на управление ***, представлявано от Н.Х.Х. - управител, чрез адв.А. С. - АК Стара Загора, срещу разпределение на съдебния изпълнител, предявено на 01.11.2024г. по изп. дело с № 20247650402709/2024г.
Жалбоподателят счита, че същото разпределение за неправилно и незаконосъобразно по следните съображения:
На 01.11.2024г. частният съдебен изпълнител предявил разпределение на сумите, постъпили по изп. дело с №20247650402709/2024г. и присъединеното към него изп. дело под №20247650402731/2024г.
Считат, че така извършеното разпределение е преждевременно, а освен това е и неправилно.
Съображенията им са следните:
На 25.10.2024г. са подали жалба по всяко едно от двете горепосочени изп. дела, по които е направено разпределение на постъпили суми, с възражението, че „Б.“ ЕООД не дължи на „И. и К.“ ЕООД сумите по изпълнителните листи, поради което образуваните изп. дела следва да се прекратят.
Поискали са от съда да постанови съдебен акт за отмяна на двата отказа на ЧСИ Г.И. да прекрати двете изпълнителни дела, обективирани в 1 постановления за отказ за прекратяване на изп. дело, с произтичащите от тази отмяна законни последици.
Този въпрос се явявал преюдициален спрямо въпроса за законосъобразността на разпределението, поради което до произнасяне с влязъл в сила съдебен акт по първите две подадени жалби, разпределение не следва да бъде извършвано.
Освен това неправилно ЧСИ при извършване на разпределението не е отразил направеното от „Б.“ ЕООД изявление за прихващане, основано на издадения в полза на длъжника срещу взискателя изп. лист за съдебни разноски в размер на 7 181,22 лева.
Изявлението за прихващане е достигнало до взискателя чрез ЧСИ, при който първоначално е било образувано изп. дело.
Съгласно разпоредбата на чл.103 от ЗЗД: Когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си.
Съгласно разпоредбата на чл.104 от ЗЗД: Прихващането се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата. То не може да бъде направено под срок или под условие освен под условието, че предявеното в съд вземане ще бъде уважено.
От горното следва, че в момента, в който взискателят „П.Ч.“ С.Р.О. е получил изявлението на „Б.“ ЕООД за извършеното прихващане на съдебни разноски, вземането по изп. дело е намаляло и именно намаленият размер подлежи на принудително изпълнение от ЧСИ.
Заявяват следното искане пред съда
Предвид горното и на осн. чл.463 от ГПК молят съда:
- да постанови спиране на настоящото делото до решаване на въпроса , предмет на подадените две жалби срещу отказа на ЧСИ да прекрати изп . дело спрямо кредитора „И. и К.“ ЕООД и ако жалбите не бъдат уважени, - съдът да постанови съдебно решение , с което да отмени като незаконосъобразно разпределението, извършено от ЧСИ на 01.11,2024г. и върне делото на съдебния изпълнител с указание за намаляване размера на дължимите от длъжника съдебни разноски, с оглед направеното от него изявление за прихващане към първоначалния взискател.
В законоустановения срок не е постъпило писмено възражение от другата страна по делото – взискателя “П.” ООД гр.С.З..
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК по делото са постъпили писмени мотиви /обяснения/ по обжалваните действия от ЧСИ Г.И., с което моли жалбата на жалбоподателя да бъде оставена без уважение като неоснователна, процесуално недопустима и недоказана. Подробни съображения са изложени в писмените мотиви на ЧСИ Г.И..
Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства 2 преценени в тяхната съвкупност и същевременно всяко поотделно, намери за установено следното:
По допустимостта на жалбата Окръжният съд намира, че жалбата се явява процесуално допустима, поради следните съображения:
Настоящата жалба е допустима и подадена в срок на 04.11.2024 год. съгласно чл.462. ал.1 от ГПК, който гласи, че съдебният изпълнител предявява разпределението на длъжника и на всички взискатели, които се призовават за това в определен от съдебния изпълнител ден. Според ал.(2) Ако в тридневен срок от деня на предявяване на разпределението не бъде подадена жалба, то се смята за окончателно и съдебният изпълнител предава сумите по разпределението Съобразно Чл. 463. (1) В случай че разпределението бъде обжалвано, делото заедно с жалбата се изпраща на окръжния съд, който я разглежда по реда на чл. 278.
В тази насока жалбата следва да бъде разгледана по съществото си относно нейната материална основателност.
Въззивният съд намира, че жалбата се явява неоснователна и недоказана, поради следните съображения:
Изпълнително дело № 20247650402709 срещу „Б.“ ЕООД с ЕИК *** е било образувано по молба с вх. № 81736/16.09.2024г. на „П.Ч.” ООД. с ЕИК *** и приложен към същата изпълнителен лист от 29.08.2024г., издаден от Окръжен съд - Стара Загора по търг. дело № 31/2020г., съгласно който „Б.“ ЕООД, град П.б. е било осъдено да заплати на „П.Ч.” ООД с.р.о. сумата от 50 092,01 лева разноски.
ЧСИ е връчила на „Б.“ ЕООД покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 20247650402709 на 19.09.2024г., с която е уведомила длъжника за започнатото принудително изпълнение, размера на задължението и предприетите принудителни мерки.
Изпълнително дело № 20247650402731 срещу „Б.“ ЕООД с ЕИК *** е било образувано по молба на „П.Ч.” ООД. с ЕИК *** и приложен към същата изпълнителен лист от 19.08.2024г., издаден от Апелативен съд - Пловдив по търг. дело № 78/2023г., съгласно който „Б.“ ЕООД, град П.б. е било осъдено да заплати на „П.Ч.” ООД. сумата от 159 523 евро - равностойността на 312 000 лева, представляваща продажната цена на мобилна пресевна инсталация тип Chieftain 1700, 3 -D, S.N. N° PID00129ADGI26328, произведена през 2018г., ведно със законната лихва от завеждане па исковата молба 05.02.2020г. до окончателното изплащане. Първоначално изпълнителният лист е бил образуван в изп. дело № 20248030401553 по описа на ЧСИ Т.М., per. № 803, но по молба на взискателя е било прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия в кантората на ЧСИ Г. И., където е било образувано под N° 20247650402731.
3
По молба на адв. И.И. от БАК като пълномощник на „П.Ч.” ООД с.р.о. и на осн. чл. 456 от ГПК, съдебният изпълнител е присъединила за събиране вземанията на взискателя по изп. дело № 20247650402731 в производството по изп. дело № 20247650402709, за което е уведомила длъжника със съобщение с изх. № 109931 /19.09.2024г., получено на 20.09.2024г.
На 20.09.2024г. по делото е постъпило искане с вх. № 84242/20.09.2024г. от „И § К.“ ЕООД с ЕИК 200720295, с което молителят е уведомил съдебния изпълнител, че между „П.Ч.” ООД с.р.о. - цедент и „И § К.“ ЕООД - цесионер е бил сключен договор от датата 09.09.2024 год, който цедедтът е прехвърлил на цесионера вземанията си към „Б.“ ЕООД по изп. Лиет № 206/19.08.2024г., изд. по в.т.д. № 78/2023г. по описа на ПАС за сумата от 159 523 евро равностойността на 312 000 лева, представляващи продажната цена на мобилна пресевна инсталация „Chieftain 1700 3-D” JSfePID0012926328ADGI, произведена през 2018г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба - 05.02.2020г. до окончателното изплащане, както и по изпълнителен лист от 29.08.2024г., издаден от Окръжен съд - Стара Загора по търг. дело № 31/2020г. за сумата от 50 092,01 лева, представляващи разноски по съразмерност. Въз основа на сключения договор за цесия и приложено връчено до длъжника „Б.“ ЕООД уведомление по чл. 99 ЗЗД, „И. § К.“ ЕООД е заявило, че желае да бъде конституирано като взискател в производството по изп. дело № 20247650402709 на мястото на първоначалния взискател „П.Ч.” ООД с.р.о. Към искането си „И. § К.“ ЕООД е приложило Договор за цесия от 09.09.2024г., Уведомление за прехвърляне на вземане по чл. 99 ЗЗД, получено от длъжника на 20.09.2024г. и Пълномощно от Д.П. като управител на „П.Ч.” ООД с.р.о., с което е упълномощил „И § К.“ ЕООД, представлявано от И.И., да уведоми от името на „П.Ч.” ООД с.р.о. и съгласно разпоредбата на чл.99, ал.З от ЗЗД длъжника „Б.“ ЕООД за вземанията си към „Б.“ ЕООД, които цедентът „П.Ч.” ООД с.р.о. е прехвърлил на цесионера „И § К.“ ЕООД, като пълномощникът „И § К.“ ЕООД има право да извършва всички необходими правни и фактически действия с оглед надлежното уведомяване на длъжника.
Длъжникът „Б.“ ЕООД е получил съобщение за конституирането на „И § К.“ ЕООД като взискател на 25.09.2024г.
Впоследствие, първоначалният кредитор „П.Ч.” ООД с.р.о., представлявано от управителя си Д.П. Г., с уведомление с вх. № 102888/14.11.2024г. по описа на кантората на ЧСИ Г. И., допълнително е уведомил „Б.“ ЕООД за извършената цесия. Това съобщение е връчено на длъжника на 14.11.2024г.
С цел събиране на дължимите суми и съгласно молби от взискателя, съдебният изпълнител е наложила запор върху банковите сметки и вземания на длъжника от трети лица, а така също и възбрани върху недвижимите имоти, собственост на длъжника.
По изпълнителното дело в резултат на наложен запор върху вземания на длъжника от трети задължени лица е постъпила сума в общ размер на 298 469,13 лева (двеста деветдесет и осем хиляди четиристотин шестдесет и девет 4 лева и 13 стотинки). Съдебният изпълнител е изготвила разпределение на постъпилата сума, което е предявила на 01.11.2024г. С цел правилното разпределяне на сумите, ЧСИ е извършила справка в ЦРОЗ, а така също на осн. чл.458 от ГПК е поискала удостоверение от НАП за публични задължения на „Б.“ ЕООД. За предявяването на разпределението е призовала, съответно са били редовно уведомени страните по делото и Националната агенция за приходите.
На 04.11.2024г е постъпила процесната жалба с вх. № 99990, подадена от длъжника „Б.“ ЕООД с ЕИК ***, насочена против разпределението на суми по изп. дело № 20247650402709 и присъединеното към него изп. дело № 20247650402731.
Жалбата е била администрирана в съответствие с правилата на чл. 436 от ГПК.
Протоколът за разпределение е изпратен надлежно, заедно с уточнението, че нередовно уведомяване на длъжника предявяването ще се извърши на друга дата, за която ще НАП ще бъдат допълнително уведомени.
Видно от Протокол за предявяване на разпределение от 01.11.2024г., предявяването на разпределението е извършено на същата дата 01.11.2024г.
Жалбата се явява допустима, но съдът счита, че подадената жалба се явява изцяло неоснователна поради следните съображения:
Основният аргумент и оплакване на жалбоподателя е, че вече е подал две предходни жалби - по изп. дело с № 20247650402709 и по присъединеното към него изп. дело под № 20247650402731, насочени против отказите на съдебния изпълнител да прекрати тези две изпълнителни дела и настоява, че бъдещият съдебен акт по повод тези жалби е преюдицнален спрямо въпроса за законосъобразността на разпределението, поради което, според жалбоподателя, до произнасяне с влязъл в сила съдебен акт по първите две подадени жалби, разпределение не следва да бъде извършвано.
Съдът счита, че тези оплаквания на длъжника се явяват неоснователни, както и свързаното с тях искане за спиране на настоящото дело. Нормата на чл. 432 от Гражданския процесуален кодекс урежда случаите, в които изпълнителното производство се спира. Това са основанията, които се явяват временна пречка за осъществяването на принудителни действия. В случая не са налице такива основания, а и длъжникът ако настоява, че е налице обезпечителна нужда от „спиране на принудителното изпълнение“, има възможност да защити интереса си, като се снабди с обезпечителна заповед за това.
Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя, че при извършване на разпределението ЧСИ не е отчела направеното от „Б.“ ЕООД изявление за прихващане, основано на издадения в полза на длъжника срещу взискателя изпълнителен лист за съдебни разноски в размер на 7 181,22 лева. На 19.09.2024г. със съобщение с изх. №109809, ЧСИ е връчила на взискателя изявлението за прихващане, депозирано от „Б.“ ЕООД. Със заявление с вх. № 5