Решение № 384 от 29.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 384 гр. Пловдив, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20245330116113 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен от К. А. Т. против „СтикКредит“ АД иск за приемане за установено в отношенията между страните на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че клаузата на чл. 24, ал. 1 от Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № *** от 06.07.2020 г., установяваща задължение за заплащане на неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и като установена в нарушение на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК.

Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № *** от 06.07.2020 г., по силата на който в полза на ищеца – кредитополучател, е предоставена сумата в размер от 500 лв. при фиксиран лихвен процент по заема от 36 % и годишен процент на разходите от 42, 58 %. Сочи, че в договора е установено задължение за кредитополучателя за предоставяне на обезпечение под формата поръчителство, което да отговаря на изискванията, установени от кредитодателя. В случай на непредставяне на уговореното обезпечение кредитополучателят се задължил да заплати неустойка. Твърди, 1 че е начислена неустойка в размер от 900 лв. Сочи, че неустойката е платима, ведно с погасителните вноски, към които се кумулира вноска за неустойка.

Излага съображения за нищожност на клаузата за неустойка противоречаща на добрите нрави по смисъла на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, доколкото последната е излязла извън присъщата й обезщетителна функция. Сочи, че установената неустойка е в прекомерен размер, без последната да е свързана с вредите от неизпълнението на главното задължение за връщане на заемната сума в срок. Сочи, че неустойката е излязла и извън присъщата й обезпечителна функция. Ищецът твърди, че с предвиждане на задължение за заплащане на неустойка, поради непредоставяне на обезпечение, което да отговаря на изисквания, които потребителите не могат да осигурят, по същество се осигурява допълнително възнаграждение за кредитора, което се кумулира с възнаградителната лихва.

По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 ЗЗД ответникът „Стик – Кредит“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № *** от 06.07.2020 г., по силата на който в полза на потребителя е заплатена сумата от 500 лв. Твърди, че договорът за кредит е сключен от разстояние по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, като сключването на договора е по инициатива на ищеца, който е отправил искане за сключване на договора. Счита, че задължението за заплащане на неустойка е дължимо, като клаузата, която предвижда задължение за заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение е действителна. Сочи, че в договора е обективирано съглашение между страните за заплащане на неустойка за неизпълнение на непаричното задължение на потребителя за представяне на обезпечение, като потребителят се е съгласил с условията на договора при неговото подписван. Твърди, че неустойка не е начислявана и събирана от страна на кредитната институция.

Сочи, че неустойка е предвидена да се начислява на ден, докато трае неизпълнението и нейният размер от 0, 9 % не е установен с цел разместване на блага и е съобразен с нормите на добросъвестността. Твърди, че непредставянето на обезпечение засяга интереса на кредитора, поради което се начислява неустойка, като основаната й цел е да репарира причинените от неизпълнението вреди. Поддържа, че няма въведено законодателно изискване относно размера на неустойката, няма ограничение относно максималния й размер, като дори е прието, че неустойката може да бъде в размер, надвишаващ размерът на главното задължение. Сочи, че не е налице изначална невъзможност за осигуряване на обезпечение в посочения в договора срок, като потребителят е бил запознат с условията на договора 2 преди неговото сключване. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недействителността на клаузата за неустойка като противоречаща на добрите нрави, поради установяването й в противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК и в нарушение на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК.

По делото е приложен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, в който са посочени основните параметри на потребителски кредит с размер на главницата по кредита от 500 лв., като е установено, че задължението подлежи на погасяване на 1 погасителна вноска в срок до 05.08.2020 г. при фиксиран годишен лихвен процент от 36 % и годишен процент на разходите от 42, 58 %.

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищецът К. А. Т. и „Стик – Кредит“ АД е сключен Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № *** от 06.07.2020 г., по силата на който ответникът е поел задължение да предостави на ищеца кредитен лимит под формата на кредитна линия с максимален размер на главницата от 500 лв. Установено е, че първият транш се отпуска след подаване на заявление за кредит и сключване на договора. Договорен е годишен лихвен процент от 36 % и годишен процент на разходите от 42, 58 %.

В договора е установено, че потребителят се задължава да усвои кредита и да погаси главницата, всички дължими лихви, такси, неустойки, обезщетения и други разходи при условията, установени в договора и съгласно погасителния план. В клаузата на чл. 5 от договора е установено, че кредиторът предоставя на потребителя сумата по кредита в деня на сключване на договора по избран от потребителя начин – банков превод или на каса Easy Pay.

С разпоредбата на чл. 13 от договора страните са постигнали съгласие, че в случай, че страните са договорили обезпечение, потребителят следва в срок от 3 дни от сключване на договора да осигури действието на физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство, което да отговаря на изискванията, установени в Общите условия или да предостави банков гаранция. С разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Договора е установена неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 0, 9 % от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение, като е установено, че неизпълнение на задължението по чл. 19 от Договора причинява на кредитора вреди в размер на неустойката, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобряване на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. Установено е, че неустойката се заплаща периодично, заедно с всяка погасителна вноска.

С разпоредбата на чл. 28 от Договора е договорено, че в случай, че 3 потребителят забави плащането на погасителните вноски потребителят дължи на кредитора законна лихва за периода на забавата. В чл. 1, т. 10 от Договора е посочено, че лихвения процент, който се прилага при просрочени плащания е 10 %.

В клаузата на чл. 23 от Договора е установено, че при неизпълнение на което и да е свое договорно задължение, включително и при неплащане на дължими суми в срок, освен останалите неустойки, потребителят дължи и неустойка в размер от 1 % от размера на просрочената сума на ден.

Към договора за кредит е приложен погасителен план, в който е установено, че главницата по кредита по първия транш подлежи на погасяване в срок от 30 дни – до 05.08.2020 г. В погасителния план е посочено, че размерът на задълженията по договора са от 650 лв. , включващи главница, лихва и неустойка, която е в размер от 135 лв.

При така установеното от фактическа страна следва да се пристъпи към разглеждане на предявения иск на първото, наведено от ищеца основание – установяване недействителността на клаузата за неустойка, поради противоречието й с добрите нрави.

В клаузата на чл. 24, ал. 1 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение на договора в размер на 0, 9 % от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение.

По своята правна природа неустойката представлява форма на договорна отговорност. Тя служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, чийто размер е предварително определен от страните. Поначало функциите на установена между страните неустоечна клауза са обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл съдът съобрази и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, в мотивите на което е прието, че като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). В посоченото решение е прието, че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Посочено е, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: 1. естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2. дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способипоръчителство, залог, ипотека и др.; 3. вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението 4 съществено или за незначителна негова част; 4. съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди

В настоящия случай неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по установения от заемодателя начин в чл. 13 от Договора. Следователно задължението за заплащане на неустойка е уговорено като обезпечение за изпълнението на поетото в договора задължение за осигуряване на обезпечение на главното задължение на кредитополучателя да върне предоставената му в заем сума в срок, ведно с установеното възнаграждение на кредитора.

Така установеното задължение не може да се характеризира като неустоечна клауза, доколкото не изпълнява присъщите на неустойката функции за обезпечение изпълнение на задължението и обезщетение на вредите от неизпълнение на последното. Освен типичната обезпечителна и обезщетителна функция, на неустойката може да има и санкционен характер.

В случая неустойката е уговорена с оглед санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за осигуряване на обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем.

Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му. Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, чиято стойност е по-висока от установеното договорно възнаграждение, съдът намира за установено в разрез с добрите нрави. Това задължение всъщност съставлява скрито под формата на неустойка допълнително възнаграждение за кредитодателя, т.е. последното е установено в противоречие с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.