Решение № 85 от 21.05.2025, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. гр.М., 21.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20245430100158 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба вх. № 1316/18.04.2024 г. от М. М. А. против Н. Г. Д. и П. Г. Д., с която е предявен отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде признато за установено по отношение на М. М. А., че Н. Г. Д. и П. Г. Д. не са собственици на поземлен имот УПИ XVI /шестнадесети/ в кв.*по ЗРП на с.С., Община- М., незастроен с площ 280 /двеста и осемдесет/ кв.м.по ЗРП на с. С., общ. М., одобрен със Заповед № А-14/09.07.2018 г.на Кмета на ОбщинаМ., при граници на имота: на изток улица; на запад УПИ-ХV /петнадесети/- за смесено застрояване в кв.*,на север- улица и на юг- УПИ II- *, предмет на Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по наследство и завещание № * издаден от Нотариус С. Б., рег. № *на НК, с район на действие РС- М..

В исковата молба се твърди, че ищцата е законен наследник на М. С. В. б.ж.на гр. П.,починал на 01.12.1965 година. По дело № * година на Златоградски народен съдия бил съставен нотариален акт, с който М. С. В. е признат за собственик на: /1/Овощна градина в с.С.,М. около 2,5 —два декара и пет ара,при граници:река Арда,А. М. У.,Държавно,А. Ч.; /2/Къща с дворно място в село С.,застроено около 60- шестдесет квадрата и незастроено около 5-пет ара при граници от всички страни собствено; /З/Плевня в с.С.,застроено около 84/осемдесет и четири/ квадратни метра,при граници от всички страни собствено и шосе за Р.. На 21.07.1965 година М.С.В. е сключил договор за продажба с Д.С.Б. обективиран в нотариален акт № * на М. районен съд,по силата на който първият е продал на втората следният недвижим имот: Дворно място от 460/четиристотин и шестдесет/ кв.м., находящо се в с.С., С.,план.4701 а по плана на с.С..при съседи:шосе от М. за Р., А. Н. К., собствено и С. Т., заедно с намиращата се в него една къща, преправена от плевня без полутавански етаж. Продаваното място от 460 кв.м. съставлявало част от поголямото дворно място на продавача от 1460 кв.м.,при граници:шосето М.-Р., А. Н.К. и от две страни собствено. За описаният имот М.С.В. е притежавал НА * на М. народен съд.

В исковата молба се сочи, че с нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот-констативен № * на С. Б.-Районен съдия при М. районен съд въз основа на представени писмени доказателства и на основание чл.483,ал.1 ГПК М. М. А. е призната за собственица по наследство върху следният недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО,цялото с площ 3275/три хиляди двеста седемдесет и пет/кв.м.,повдигнато в жълт цвят на приложената скица,която да се счита за неразделна част от настоящият нотариален акт,като имота участва със следните кв.м. в посочените парцели по ЗРП на с.С.: В парцел 1/първи/-215/двеста и петнадесет/ имота участва с 33/тридесет и три/ кв.м.,като целия парцел е с площ 800/осемстотин/ кв.м.; В парцел 1а/първи-а/217/ двеста и седемнадесети/ имота участва с 688/шестотин осемдесет и осем/ кв.м.,като целият парцел е с площ 808/осемстотин и осем/кв.м.; В парцел XI/единадесет/ имота участва с 368/триста шестдесет и осем/ кв.м.,като целият парцел е с площ от 408четиристотин и осем/ кв.м.; В парцел XII/дванадесет/ имота участва с 529/петстотин двадесет и девет/ кв.м. и парцела е отреден за тези кв.м.; В парцел XIV/четиринадесет/ имота участва с 274/двеста седемдесет и четири/ кв.м.,като целия парцел е с площ от 554/петстотин четиридесет и четири/кв.м.; В парцел XIII/тринадесети/ имота участва с 169/сто шестдесет и девет/кв.м.,като целия парцел е с площ 313/триста и тринадесет/кв.м.; В улична регулация имота участва с 1214/хиляда двеста и четиринадесет/кв.м.,като имота се намира в кв.26/двадесет и шести/ по плана на селото,при граници от изток-път,запад-път,север-дере и път и на юг-имоти на Р. Т. и Г. Д..

В исковата молба се твърди, че през 1998 година от наследници на К.

А. Х. б.ж.на с.С.,общ.М., Л. К. К., К. Ф. С. и М. Е. П. и трите от с.В.,общ.М. била постъпила искова молба, с предявен иск по чл. 108 от ЗС срещу М. М. А., която искова молба била образувана в гр.д. № * по описа на Районен съд-М..

По делото е постановено Решение № *,с което исковата претенция на ищците против ответницата е отхвърлена.С Решение № *,постановено по в.гр .д.№ * на Окръжен съд-Смолян е оставено в сила Решение № *,постановен по гр.д.№ * на Районен съд- М.. От мотивите на постановения съдебен акт било видно, че било представено Решение, постановено по гр.д. № * по описа на съда е образувано на * по ЗАП-ЗВСВНОИ със страни жалбоподатели/ В. С.,С. С. и М. С. против Заповед на Общински съвет-М.. От съдържанието на съдебният акт, постановен по гр.д.№ * на Районен съд- М., решаващият състав на съда бил приел, че ответницата в това производство- М. М. А. е водила дело за реституция по гр.д.№ * на СОС и че е налице идентичност на имотите по цитираният нотариален акт с постановеният съдебен акт за реституция. В исковата молба се твърди, че във връзка с подадена молба от ищцата за кадастрално попълване на имот в с.С., същата била уведомена, че за 2 процесния имот е налице повече от един собственик. От направена справка в Служба по вписвания гр. М. ищцата установила, че с Нотариален акт № *,вписан в Служба по вписванията-гр.М.,с в.вх.рег.№ *,Акт № * на Нотариус С. Б.,рег.№ *на НК,с район на действие РС-М., Н. Г. Д. и П. Г. Д. са признати за собственици при равни права по наследство от М. Г. Д.а /починала 09.05.1994 г./ Г. Н. Д./починал на 17.06.2003 г./ на следния недвижим имот:

Поземлен имот УПИ XVI/шестналесети/ в кв.* по ЗРП на с.С., Община-М., незастроен с площ 280/двеста и осемдесет/ кв.м.по ЗРП на с.С.,общ.М.,одобрен със Заповед № А-14/09.07.2018 г.на Кмета на ОбщинаМ.,при граници на имота:на изток-улицата запад УПИ-ХУ/петнадесети/-за смесено застрояване в кв.*,на север улица и на юг-УПИ II- *. Съгласно представената скица от 22.07.1998 година,неразделна част от Нотариален № *,целият недвижим имот,находящ се в с.С.,общ.М.,а именно дворно място,цялото с площ 3275/три хиляди двеста седемдесет и пет/ кв.м.,повдигнато в жълт цвят на приложената скица,участва със следните кв.м. в посочените парцели по ЗРП на с.С.,утвърден на 18.06.1979,частта от парцел 1а -217 в кв.*по плана на с.С.,общ.М.,която е възстановена на М. М. А. обхваща целия ПИ 217 на М. М. А. е площ е с площ 808/осемстотин и осем/кв.м.обхваща целия ПИ/,по плана на ЗРП на с.С. от 18.06.1979 година.

Ищецът твърди, че ответниците без каквото и да е било правно основание извършили геодезическо заснемане и кадастрално попълване на частта от парцел I а-217/първи а- двеста и седемнадесети/ в кв.* по плана на с.С.,общ.М.,намиращ се на юг от ПИ 635 (от границата на ПИ 635 до улицата),утвърдено със Заповед № А 14/09.07.2018 година на Кмета на Община-М. и по този начин са се снабдили с НА/констативен/ за собственост на имоти придобит по наследство и завещание— № * на Нотариус С.Б.-рег.№ * по описа на НК,с район на действие-Районен съд-М.. Описаният поземлен имот никога не бил собственост на ответниците и на праводателите им, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост. По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с който вземат становище за неоснователност на предявения иск.

Ответникът сочи, че с нотариален акт за собственост на недвижим имот № * се признава право на собственост по давностно владение по обстоятелствена проверка върху недвижими имоти описани в този документ, на името но М.С.В.. На 21 юли 1965г. съгласно нотариален акт № * М. В. продава на Д.С.Б. дворно място от 460 кв.м., находящо се в село С., Смолянски окръг, планоснимачен № 170-а, по плана на с.С., при съседи: път от М. за Р., А. К., собствено и С. Т., ведно с намираща се в него къща. Продаваното място е от 460 кв.м. и съставлява част от по-голямо дворно място на продавача от общо 1 460 кв.м. От името на Н. и П. Д.и като наследници на баща си Г. Н. Д. са получили от него по наследство процесния недвижим имот - УПИ XVI в кв.* по ЗРП на гр.М.. Имотът е одобрен със Заповед А-14/09.07.2018г., с площ от 280 кв.м. и е с граници: изток - улица, запад - УПИ XV- за смесено застрояване в кв.26, север - улица и на юг - УПИ Н-216 в кв* поЗРП на с.С.. Двата имота, 3 които са съседни - УПИ II-216 и УПИ XVI в кв.* по ЗРП на гр.М. са придобити по завещание от Д. Б. и по договор за покупко продажба на държавен недвижим имот. Същевременно К. Я. К. като братов син на К. К. Б., води дело за делба на наследствените имоти оставени от съпрузите К. и Д. Б., срещу бащата на ответниците - Г. Н. Д.. На основание договор за покупко продажба на държавен недвижим имот съгласно наредбата за държавни имоти, Г. Д. купува ½ от имот 216 и половина от жилищна сграда. Следствие от завещанието на Д. Б. и закупеното по наредбата за държавните имоти, Г. Д. се счита за собственик на УПИ II-216 и УПИ XVI в кв.* по ЗРП на гр.М. и се разпорежда със същите като свои. Ответниците прилагат заверено копие от удостоверение за регулационно положение от 17.12.2019г., в което Общинска администрация на гр.М. удостоверява, че УПИ II-216 и УПИ XVI в кв.* по ЗРП на гр.М. са идентични с посочената част от имот пл. № 170а, посочен в нотариален акт № *, с имота посочен в Завещание на превод от гръцки език от 06.11.1978г. и с посочения в договора за покупко-продажба на държавен недвижим имот съгласно наредбата за държавни имоти от 2.01.1986г.

Удостоверението било издадено да послужи пред нотариус, с оглед издадения нотариален акт за собственост на недвижими имоти придобит по наследство и давност № *. Към този нотариален акт е представено и удостоверение за данъчна оценка изх. № * на МДТ Община М., от което било видно, че Н. Д. плаща данъци за процесното място, като съсобственик. От изложеното се установявало правото на собственост на ответниците, придобито на основание наследство и завещателни разпореждания, както и покупка на държавен недвижим имот. Освен това ответниците твърдят, че в качеството на наследници на Г. Д. винаги са считали за своя безспорна собственост УПИ XVI в кв. * по ЗРП на гр. М., предвид оставеното завещание от Д. Б. и продажбата на остатъка от одържавения имот. Сочи се, че ответниците като наследници на Г. Д. ползват процесния недвижим имот от момента на направеното завещание от Д. Б. и извършената продажба по наредбата за държавни имоти. От датата на влизане в сила на проданта 03.01.1986 г. Г. Д. и наследниците му ползват спокойно, необезпокоявано и неоспорвано фактическото и правно владение върху УПИ XVI в кв. * по ЗРП на гр. М., като садят и обработват имота и получават плодовете му. Не само плащали данъци, те били уредили и доказали регулационното положение на имота в Община М. и се легитимирали като собственици на осн. регулационните планове и записки в общината. Моли да бъде прието за установено, че ответниците са собственици на процесния недвижим имот по наследство и завещание, а при условията на евентуалност по придобивна давност.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. В т. 1 ТР 8/27.11.2013г. по ТД 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК е прието, че правен интерес от предявяване на отрицателен 4 установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява. В мотивите на цитираното тълкувателно решение е посочено, че въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т.е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията.