Решение № 939 от 29.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 939 гр. Варна, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Г.а като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20263110201127 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Й. И. И. от гр.Варна, срещу Наказателно постановление № 26-0819-000286/27.02.2026г. на началник група в ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“ -Варна, с което на лицето били наложени административни наказания глоба в размер на 255,65 евро /500,01 лева/ и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно. Заявява, че не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила, а и не е собственик на превозното средство, във връзка с което счита деянието за несъставомерно от субективна страна. Намира за неустановено наличието на виновно поведение от негова страна, поради което твърди, че не е осъществил състава на вмененото му нарушение. Позовава се в тази връзка на Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 2/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, което счита за приложимо в разглеждания случай. Поддържа и че е нарушено правото му на защита, тъй като не е конкретизирано в достатъчна степен какво нарушение се твърди, че е извършил. Изтъква, че за същото деяние е било образувано наказателно производство, което е било прекратено и намира, че наказването му по административен ред противоречи на принципа „non bis in idem“. Твърди и 1 наличието на неяснота на какво правно основание са му били отнети контролни точки. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв.Й. А., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли за отмяна на наказателното постановление и за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, възразява срещу размера на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение и моли да бъдат присъдени такива в минимален размер.

Жалбата е подадена от легитимирана страна– наказаното физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

Лицето П. С. С. била собственик на лек автомобил марка „Тойота Ланд Круизер“ с рег.№ ***. По отношение автомобила през м.ноември 2025г. не била налична активна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, поради което от Гаранционен фонд била подадена информация до Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Варна и на 02.12.2025г. регистрацията на автомобила била прекратена служебно, на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. С. обаче не била уведомена за това обстоятелство и съответно тя не го съобщила на жалбоподателя. Поради това на 16.01.2026г. около 09,45 ч. той управлявал процесния автомобил по ул.“Девня“ в гр.Варна, в посока изхода на града. В близост до Фабрика „Х.

Ботев“ И. бил спрян за проверка от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, които извършили проверка и установили, че към момента на управлението му автомобилът е служебно дерегистриран.

Във връзка с тези констатации на същата дата на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че управлява лек автомобил, който е със служебно прекратена регистрация от 02.12.2025г.

По случая била образувана и прокурорска преписка, с оглед данни за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С постановление на ВРП от 24.02.2026г. било отказано образуването на досъдебно производство, тъй като било счетено, че деянието е несъставомерно от субективна страна. Материалите по преписката били изпратени на наказващия орган за сведение, в резултат на 2 което на 27.02.2026г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Й. И. била наложена глоба в размер на 255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, която по начало не е спорна между страните, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно- от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. С най-съществено значение за изясняването на делото са приложените: справка от Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Варна относно промените в регистрацията на процесния автомобил, справка за собствеността и регистрацията на превозното средство, сведение, подписано от жалбоподателя, както и справка от Гаранционен фонд, от която се установява липсата на застрахователен договор към датата на служебно извършената дерегистрация.

За изясняването на фактическата обстановка допринася и приобщеното копие на Постановление за отказ от образуване на наказателното производство от 24.02.2026г. на ВРП, ценено в качеството му на писмено доказателство, в което са отразени фактическите констатации на прокурора по случая, формирани след извършени съответни действия по разследването.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.

Актът и Наказателното постановление са издадени от компетентни органи (видно от приложеното копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи ), в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Правото на защита на санкционираното лице не е накърнено с непосочването на конкретното предложение на чл.140, ал.1 от ЗДвП при квалификацията на деянието. За посочването на приложимия закон е необходимо и достатъчно конкретизирането на нарушената норма по начина, 3 избран от законодателя. В практиката си ВКС изтъква, че съгласно чл. 26, ал. 1 и 2 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове всеки нормативен акт се състои членове, членът може да се състои от алинеи, алинеята - от точки, а точката - от букви. Не са предвидени други, по-малки структурни единици на правните норми, от рода на предложения или хипотези. Наложилата се практика да се извършва допълнително уточняване на приложения закон чрез позоваването на предложения или изречения не оказва влияние върху точно дефиниране на правната квалификация на престъплението, стига тя да е конкретизирана с останалите легални атрибути.

(Решение № 200 от 21.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 574/2014 г., II н. о., НК ).

Не трябва да се забравя и че наказателното постановление е единство от обстоятелствена част и диспозитив, като конкретно осъществена хипотеза от нарушената норма се установява в напълно достатъчна степен от изложената от наказващия орган фактическа обстановка.

Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно защитата си. Посочени са надлежно времето и мястото на извършване на нарушението, автомобилът, който се твърди, че е управляван от жалбоподателя, а също и датата и правното основание на прекратяване на регистрацията му. При това положение фактическите твърдения на наказващия орган са станали ясни в напълно достатъчна степен.

В жалбата се сочи и че не е конкретизирано основанието, на което на жалбоподателя са отнети контролни точки, като се претендира нарушаване правото му на защита в тази връзка. Следва да се има предвид обаче, че контролните точки не са наказания по смисъла на чл.13 от ЗАНН , а отнемането им има контролно –отчетен характер и настъпва по силата на закона /чл.157 от ЗДвП/. Практиката на ВАС е единна в становището си, че отнемането на контролните точки няма санкционен характер – същото не представлява нито административно наказание, нито принудителна административна мярка, а само последица от извършеното нарушение, която настъпва ex lege, след влизане в сила на наказателното постановление. В наказателното постановление само се посочва конкретния брой на отнетите точки, използваният термин е „отбелязва“, т.е. само се констатира последицата, но отнемането не се налага като самостоятелно наказание с наказателното постановление, поради което и не подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. По изложените съображения, съдът не следва да се произнася по възраженията, касаещи отнемането на общо 10 контролни точки на водача.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

По силата на чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и 4 ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Според дефиницията на §2, т.4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи регистрацията представлява административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер.

Същевременно разпоредбата на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП дефинира понятието „Водач“ като лице, което управлява пътно превозно средство. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че на процесната дата същият е управлявал процесния лек автомобил, при което е имал качеството „водач“ на моторното превозно средство. Не е спорно и обстоятелството, че автомобилът се е движел по път, отворен за обществено ползване. В качеството си на водач на МПС, управлявано по път, отворен за обществено ползване, жалбоподателят е бил задължен да управлява само моторно превозно средство, което е надлежно регистрирано. Като е управлявал автомобил, чиято регистрация е била прекратена служебно, тъй като не е имал сключен валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“, И. несъмнено е осъществил от обективна страна състава на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Съдът обаче счита за основателни възраженията, изложени в жалбата, че деянието не е осъществено виновно. По делото няма данни, а и не се твърди от наказващия орган, на водача да е било известно служебното прекратяване на регистрацията на автомобила. Дерегистрацията на превозното средство изобщо не е доведена до знанието на неговия собственик.

Жалбоподателят освен това не е нито собственик, нито ползвател на автомобила и няма данни да е бил уведомен или да е узнал по какъвто и да е друг начин за неговата дерегистрация. След като не е доказано знанието от страна на водача на факта на служебно прекратената регистрация, не е доказано и че деянието е извършено виновно. В тази насока са задължителните указания, дадени в Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 2/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, според което не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 ЗДвП 5 наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на МПС. В Тълкувателното постановление се посочва, че уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство.