Решение № 41 от 06.02.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. гр. Добрич, 02.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. МарГ.ова Томова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20223200500416 по описа за 2022 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Д. А. Д. и А. Д. Н.,двете от гр.В.,срещу решение №260031/30.03.2022 г. по гр.д.№245/2021 г. на Добричкия районен съд,с което е възстановена запазената част н а Д. А. Д. с ЕГН ********** от наследството,оставено след смъртта на Н.Т. А. /ЕГН **********,починала на 12.02.2018 г.,б.ж. на с.Г..К.,община Д./ ,като Д. А. Д. с ЕГН ********** е осъдена да заплати на Д. А. Д. цифровото изражение на запазената му част в размер на 13 300 лв;обявен е за недействителен спрямо Д. А. Д. договор за покупко-продажба от 25.11.2020 г.,обективиран в нот.акт №24,том ХХІІ,н.д №9057/2020 г. на СВ-Добрич,по силата на който Д. Д. продала на втората ответница А. Д. Н. недвижим имот в с.Г. К., община Д.,представляващ къща със застроена площ от 38 кв.м,построена в дворно място с площ от 1630 кв.м.,представляващо пл.№62 в парцел XIII,кв.11 по плана на селото,като двете въззивници са осъдени да заплатят на Д. А. Д. сторените разноски в размер на 1 160 лева.

Според въззивниците първоинстанционното решение е недопустимо и следва да се обезсили,тъй като районният съд се бил произнесъл 1 свръхпетитум по непредявено от ищеца спорно право.Претенцията на ищеца според изложеното в исковата молба била за намаляване на дарственото разпореждане само по отношение на имота в с.Г..К..Съдът не бил сезиран с искане за възстановяване на запазената част от наследството на Н.Т.

А..Ищецът не бил оспорил всички дарствени разпореждания,а само това на имота в с.Г..К..

Атакуваното решение било и неправилно поради необоснованост с оглед базирането му на повторната съдебно-оценъчна експертиза,която била допусната в нарушение на чл.201 от ГПК при липса на доводи на насрещната страна за необходимост от допълнителна или повторна експертиза.Същата била допусната служебно от съда в нарушение на процесуалните правила и не следвало да бъде ценена.Не били изложени в решението от ДРС никакви мотиви защо съдът възприема повторното заключение,което било оспорено от въззивниците.Първото заключение ползвало данни за извършени реални сделки,а повторното само обяви на аГ.ции за недвижими имоти в местни медии,без да отчита стойности на реално приключили сделки.Не били налице и предпоставките на чл.135 от ЗЗД за уважаване на иска за прогласяване относителната недействителност на сделката между двете въззивници.Настоява се за отмяна на решението и за отхвърляне на исковете.Претендират се сторените от въззивниците разноски.

В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемият Д.

А. Д. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивниците са получили препис от първоинстанционното решение на 12.04.2022 г.,а жалбата е подадена на 26.04.2022 г. чрез еконтомат на куриерска фирма „Еконт“ при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 26.04.2022 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирани лица-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за тях първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

2

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявените допустими искове.Неоснователни са доводите на въззивниците за недопустимост на атакуваното решение при следните съображения:

Гр.д.№245/2021 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.

№261608/27.01.2021 г.,с която са предявени искове от Д. А. Д. от гр.Д.- срещу Д. А. Д. и А. Д. Н.,двете от гр.В.,като в първоначалната искова молба е формулиран петитум за обявяване за недействителен по отношение на ищеца на сключения на 25.11.2020 г. между ответницата Д. А. Д. в качеството на продавач и ответницата А. Д. Н. в качеството на купувач договор за покупкопродажба,обективиран в нотариален акт №24,т.ХХІІ,вх.рег.№8436,д.

№4057/2020 г. на СВп-гр.Д.-,по силата на който първата продава на втората собствения си недвижим имот в с.Г..К.,общ.Д. с административен адрес ул.“П.*,а именно дворно място с площ от 1 630 кв.м,представляващо УПИ ХІІІ с пл.№62 в кв.11 по ДРП на селото,ведно с построената в него жилищна сграда със застроена площ 38 кв.м и второстепенна постройка със застроена площ 30 кв.м,както и всички подобрения и приращения в имота,като продавачката Д. А. Д. си запазва пожизнено право на ползване върху имота.Исковата претенция е обоснована с това,че страните по горната сделка са знаели,че с нея увреждат ищеца,а именно „за увреждането на полагащата му се запазена част от наследството“ на неговата майка.В обстоятелствената част на исковата молба е изложено,че ищецът Д. Д. и ответницата Д. Д. са наследници по закон на А. Д. А.,поч. 2013 г.,и Н.Т. А.,поч. 2018 г.-техни родители.Възходящите на страните били собственици при режим на СИО на описания недвижим имот в с.Г..К.,общ.Д.,който дарили на дъщеря си Д. А. Д. през 2001 г.Приживе родителите на страните поради влошени отношения с ищеца се разпоредили с цялото си имущество в полза на ответницата Д.

Д..Била накърнена запазената част от наследството на ищеца.

При така изложените обстоятелства формулираният петитум за обявяване относителна недействителност на последваща сделка на разпореждане с подарения на първата ответница недвижим имот в с.Г..К. в полза на нейната дъщеря-втората ответница се явява напълно несъответен.Обстоятелствата в исковата молба биха обосновали иск по чл.30 3 ал.1 от ЗН за намаляване на дарение/дарения и възстановяване запазената част от наследството на ищеца /предвид твърденията за осъществени от наследодателите дарствени разпореждания в полза на първата ответница,накърняващи запазената част на ищеца от наследството/,а отправеното от ищеца искане съответства на иск по чл.135 ал.1 от ЗЗД,по какъвто не са изложени обстоятелства в исковата молба досежно качеството на ищеца на кредитор спрямо прехвърлителката и увреждащия характер на атакуваната сделка.По тази причина първоинстанционният съд с разпореждане от 02.02.2021 г. съвсем резонно е указал по реда на чл.129 ал.2 от ГПК на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба.С молба вх.

№263901/26.02.2021 г. ищецът Д. Д. в определения срок уточнява,че предявява следните искове:

1./иск срещу Д. А. Д. за намаляване на извършените от общата им наследодателка Н.Т. А. дарения в полза на ответницата /забел. непрецизно е посочено от ищеца,че настоява за намаляване само на дарението на недвижимия имот в с.Г..К.,общ.Д.,като същността на горната претенция е възстановяването на запазената му част,а искането за възстановяване на запазената му част от наследството на посочената наследодателка включва имплицитно искане за намаляване на всички извършени от нея дарствени разпореждания,като поредността на намаляване на даренията се определя съгласно чл.34 от ЗН не от ищеца,а от избора на ответницата или при липса на неин избор по реда на чл.32-33 от ЗН/ и за възстановяване запазената част на ищеца от наследството на неговата майка Н.Т. А.,който иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл.30 ал.1 от ЗН;

2./искове срещу Д. А. Д. и А. Д. Н. за обявяване за относително недействителен спрямо ищеца на сключения между ответниците на 25.11.2020 г. договор за покупко-продажба на имота в с.Г..К.,общ.Д. като увреждащ правата му на кредитор на наследството на Н.Т. А.,респ. на наследник със запазена част от наследството,които искове черпят правното си основание от разпоредбата на чл.135 ал.1 от ЗЗД.

Следва и допълнително уточняване на горните искови претенции /посочване на ответниците по тях,визирани по-горе/ с молба вх.

№264794/18.03.2021 г.,депозирана от ищеца по указание на ДРС.

Поправената искова молба се счита за редовна от деня на подаването й 4

/чл.129 ал.5 от ГПК/,поради което се приема,че първоинстанционният съд е сезиран надлежно с горните искове по чл.30 ал.1 от ЗН и чл.135 ал.1 от ЗЗД.Именно тези допустими искове са разгледани от първоинстанционния съд и решението му е допустимо.Произнасяне свръхпетитум по непредявени искови претенции не се констатира.

По същество решението на ДРС е правилно,като съображенията за този извод са следните:

Според удостоверенията за наследници на листи 6 и 7 от делото на ДРС ищецът по делото Д. А. Д. и ответницата Д. А. Д. са наследници по закон /съответно син и дъщеря/-низходящи на А. Д. А.,б.ж. на с.Г..К.,общ.Д.,починал на 02.09.2013 г.,и на Н.Т. А.,б.ж. на с.Г..К.,общ.Д.,починала на 12.02.2018 г.

Ищецът Д. А. Д. се легитимира като лице по чл.29 от ЗН с право на запазена част от наследството на своята майка Н.Т. А..Според чл.30 ал.1 от ЗН наследник с право на запазена част,който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения,може да иска намалението им до размера,необходим за допълване на неговата запазена част.Съгласно ал.2 на същия член когато наследникът,чиято запазена част е накърнена,упражнява това право спрямо лица,които не са наследници по закон,необходимо е той да е приел наследството по опис.В настоящия случай правото се упражнява спрямо лице,което е наследник по закон на починалата наследодателка /Д. А. Д. е нейна низходяща/ и затова не е било необходимо ищецът да доказва приемането на наследството по опис.Според разпоредбата на чл.31 от ЗН за определянето на разполагаемата част,както и размера на запазената част на наследника,се образува една маса от всички имоти,които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му.След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриване на наследството за недвижимите имоти.

Към датата на смъртта на наследодателката Н.Т. А. /12.02.2018 г./ последната не е притежавала никакви недвижими имоти /в тази насока изявленията на страните в съдебно заседание на 28.06.2021 г. пред ДРС и молби вх.№268106/29.06.2021 г. на ищеца и вх.№268286/05.07.2021 г. на ответницата-на листи 109-111 от делото на ДРС/,поради което масата по 5 чл.31 от ЗН следва да съдържа само извършените от нея дарения.Същата е дарила на 18.07.2001 г. на дъщеря си Д. А. Д. /П./ дела си /1/2 ид.ч./ от притежавания от нея и съпруга й А. Д. А. в режим на СИО апартамент в гр.Д.,жк „Д.***,състоящ се от три стаи,кухня и сервизни помещения със застроена площ от 93,64 кв.м,ведно с избено помещение №4 с площ от 4,72 кв.м и 0,937 % ид.ч. от правото на строеж върху общинско място /нотариален акт №125,т.І,рег. №1000,н.д.№92/18.07.2001 г. на нотариуса Е.С. с район на действие ДРС на лист 11 от делото на ДРС/.Наследодателката Н.Т. А. е дарила на 01.10.2001 г. на дъщеря си Д. А. Д. /П./ дела си /1/2 ид.ч./ от притежавания от нея и съпруга й А. Д. А. в режим на СИО недвижим имот в с.Г..К.,общ.Д.,а именно дворно място с площ от 1 630 кв.м,представляващо УПИ ХІІІ с пл.№62 в кв.11 по ДРП на селото,ведно с построената в него жилищна сграда /нотариален акт №163,т.І,рег.№1277,нот.д.№126/01.10.2001 г. на нотариуса Е.С. на лист 9 от делото на ДРС/.Дарителката си е запазила правото на пожизнено ползване на имота.Правото на пожизнено ползване върху имота в с.Г..К. е погасено със смъртта на титуляра му-наследодателката Н. Т.А. /чл.59 ал.1 от ЗС/,поради което то не се наследява /не е част от наследствената маса/,не представлява актив на наследството и не следва да се включва в масата по чл.31 от ЗН.Същото се отнася и до правото на ползване на Н. А. върху други имоти /така нотариален акт №167,т.ІІІ,рег.№5483,д.