Решение № 199 от 13.05.2022, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Видин, 13.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тодор Г. Попиванов при участието на секретаря Полина П. Каменова като разгледа докладваното от Тодор Г. Попиванов Гражданско дело № 20211320102057 по описа за 2021 година

Делото е образувано по искова молба от ИВ. С. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, ж.к. *********, срещу ИВ. ИВ. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, обл. ******, ж.к. *********, с искане за лишаване на ответницата от родителските права по отношение на детето К. И. С., ЕГН **********.

Предявени са от ищеца искове с право основание чл. 132, ал. 1 т. 2 от Семейния Кодекс /СК/ и иск с правно основание чл. 127а от СК.

Посочва се в исковата молба, че с решение по гр.д. № 1936/2020г. по описа на ВPC, при постигнато между страните споразумение, родителските права върху роденото от съвместното им съжителство дете К. са предоставени на бащата, като на майката е определен режим на лични контакти, както и определена издръжка.

Излага се, че след постановяване на съдебното решение отношенията между страните за кратко били нормални и свързани с обгрижването на детето, но ответницата в много кратък период от време се дезинтересирала от детето си, като не идвала да го вижда, не го вземала при себе си и въобще не полагала никакви адекватни грижи за детето си.

Твърди се от ищеца, че в последните 2-3 месеца преди подаване на исковата 1 молба поведението на ответницата станало нетърпимо, като същата идвала за по един час в дома на ищеца да види детето, след което бързала да си тръгне.

Непрекъснато правела скандали, идвала хаотично и когато поиска без да предупреди и в малките часове на нощта, когато детето спи. Не се интересувала в коя детска градина е детето, дали има нужда от нещо, не изплащала и присъдената с решението издръжка.

Сочи се също от ищеца, че ответницата има регистрация в интернет сайт, който се казва „Адам търси Ева“, в който се същата се представяла с псевдонима „Ягодка“ и предлагала сексуални услуги. При разговор на ищеца с ответницата същата потвърдила това, като му казала, че има сутеньор и изкарвала добри пари. Това силно притеснило ищеца, който спрял да позволява на ответницата да взима детето със себе си, тъй като се притеснявал, че „работата й“ ще повлияе изключително негативно върху дъщеря им, още повече, че не знаел къде живее ответницата и с какви субекти се среща. Ищецът счита, че е налице неморално поведение у ответницата, което представлява опасност за личността, здравето и възпитанието на детето.

Излага, че ответницата не полага грижи за детето, не дава издръжка, води неморален живот в разрез с установените норми на поведение и че неморалното поведение на ответницата и „работата“, която извършва са крайно опасни за здравето, личността и възпитанието на едно момиче.

Твърди, че ответницата не се срамува от поведението си и от работата си, като не се интересува, че това ще доведе до непоправими психически вреди върху детето.

Иска се от съда да постанови решение, с което:

Нa основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК да постанови лишаване на майката ИВ.

ИВ. ИВ. от родителски права по отношение на малолетното дете К. И. С..

Да определи режим на лични контакти на майката с детето всяка втора събота от месеца от 11.00 часа на съботния ден до 13.00 часа на съботния ден, като срещите с детето се осъществяват в присъствието на бащата.

Да осъди ответницата ИВ. ИВ. ИВ. да заплаща на малолетното си дете К. И.

С. месечна издръжка в размер на 170.00 лева месечно, платими на всяко 1-во число на текущия месец, считано от датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва при просрочие до отпадане или изменение на основанието за заплащането й.

2

На основание чл. чл. 127а от СК, да бъде дадено разрешение заместващо съгласието на майката, да се издаде задграничен паспорт на детето, както и разрешение, заместващо съгласието на майката детето да пътува заедно с неговият баща и законен представител, както и от упълномощени от него лица, а именно бабата по бащина линия – А. А. до държавите членки на Европейския съюз, както и Република ****** за период от пет години.

В срока за отговор на исковата молба ответницата не е подала писмен отговор на исковата молба.

По делото е постъпила молба от страните с вх. № 4781/20.12.2021 г. с приложено към същата извънсъдебно споразумение с нотариална заверка на подписите от нотариус с рег. № 028 - Н. А. от 17.12.2021 г., от което е видно, че страните са се споразумели относно правния спор.

Ответницата е подала молба с вх. № 1991/17.03.2022 г. с която уведомява съда, че не може да присъства в съдебното заседание, тъй като се намира в ******. Заявява, че споразумението което е подписала с ищеца е вярно и го поддържа изцяло, сочи, че вижда детето колкото често си поиска и се разбира с ищеца, като той не ограничава контактите й с детето.

Съдът, като се запозна с доказателствата по делото приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеното удостоверение за раждане на детето К. И. С., ЕГН **********, издадено въз основа на акт за раждане № 0204/04.06.2018 г., съставен в Община ******, негова майка е ответницата ИВ. ИВ. ИВ., ЕГН **********, а негов баща е ищецът ИВ. С. ИВ., ЕГН **********. Страните не са сключвали граждански брак.

Видно от Съдебна спогодба от 30.11.2020 г. по гр. д. № 1936/2020 г. е че страните са се съгласили бащата да упражнява родителските права върху детето, като на майката е определен режим на лични контакти с последното и заплащане на месечна издръжка.

Видно от заключението на приетия по делото социален доклад, изготвен от Д”СП” Видин, към датата на социалното проучване детето К. И. С., ЕГН ********** се отглежда на адрес: гр. ******, ж.к. *********; че грижи за детето полага бащата, подпомаган от бабата по бащина линия, като условията, при които се отглежда детето са добри и отговарят на основните 3 му нужди и потребности; че детето поддържа връзка с майка си, която е в ****** чрез социалните мрежи.

От представеното извънсъдебно споразумение с нотариална заверка на подписите от нотариус с рег. № 028 - Н. А. от 17.12.2021 г., се установява, че страните са се споразумели относно правния спор, по следния начин:

ИВ. ИВ. ИВ. се съгласява на основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК да бъде лишена от родителските права по отношение на роденото от съвместното съжителство с ИВ. С. ИВ. малолетно дете К. И. С..

ИВ. ИВ. ИВ. се съгласява да даде разрешение детето К. И. С. да пътува извън пределите на Република ****** заедно с неговият баща ИВ. С. ИВ. и неговата баба по бащина линия А. А., както и да бъде издаден задграничен паспорт на детето К. И. С., като пътуванията извън страната са неограничен брой и за неограничен период от време.

Страните се съгласяват да бъде определен режим на лични контакти на майката с детето, който режим да е всяка втора събота от месеца от 11.00 ч. на съботния ден до 13.00 ч. на съботния ден, като срещите с детето се осъществяват в присъствието на бащата.

Страните се съгласяват майката да плаща на малолетното си дете месечна издръжка в размер на по 165.00 лева, платима до всяко 1-во число на текущия месец, считано от датата на одобряване на споразумението от съда, ведно със законната лихва при просрочие до отпадане или изменение на основанието за плащането й.

Страните се съгласяват сторените в производството разноски да бъдат заплатени от ИВ. С. ИВ..

При така установената фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 127, ал. 1 от СК когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им.

Извънсъдебното споразумение от 17.12.2021 г. с нотариална заверка на подписите, представено от страните представлява по същество извънсъдебна 4 спогодба по чл. 365, ал. 1 от ЗЗД между страните по делото, с която те, чрез взаимни отстъпки, целят да разрешат съществуващия правен спор между тях.

Тази спогодба (споразумение) по съществото си е договор, а последният има силата на закон за тези, които са го сключили - страните по делото (чл. 20а, ал. 1 ЗЗД). Спогодбата има значението на юридически факт, релевантен за спорното право. С нея и двете страни по делото са се задължили да считат, че правното положение между тях е такова, каквото го прогласява тази спогодба (споразумение). Наред с него, с подписването й страните са се задължили да спазват занапред такова поведение, което отговаря на установеното с нея правно положение (ответницата се е съгласила да бъде лишена от родителски права). В това се състои регулиращото действие на тази спогодба/споразумение (чл. 365, ал. 1 ЗЗД). То, като всяка спогодба, цели да изключи възможността да се оспорва от подписалите я страни предхождащото я правно положение.

Поради това съдът намери, че процесното споразумение е валидно и несъмнено е от значение за правоотношенията между страните, тъй като се отнася именно до тях. При това положение съдът не само следва да го вземе предвид при решаване на настоящото дело, независимо от сключването му от страните извънсъдебно, но и да реши делото съобразно същото, като зачете волята на страните.

Предвид гореизложеното, предявеният иск по чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК се явява основателен.

Съгласно разпоредбата на чл. 134 СК във всички случаи на лишаване от родителски права съдът следва да определи и мерките относно личните отношения между родителя и детето и издръжката му, когато не е присъдена.

В случая със съдебна спогодба от 30.11.2020 г. по гр. д. № 1936/2020 г. по описа на РС - Видин, съдът е определил режима на лични отношения на майката с детето и размера на издръжката, която майката следва да заплаща на детето. С оглед извънсъдебното споразумение от 17.12.2021 г., постигнато между страните следва да се измени съдебната спогодба по гр. д. № 1936/2020 г., като се определи режим на лични контакти на майката с детето такъв какъвто е поискан в извънсъдебното споразумение от 17.12.2021 г.

Съдът констатира, че страните са се споразумели в извънсъдебното споразумение размерът на месечната издръжка, която ответницата ИВ. ИВ.

5

ИВ. следва да заплаща на детето си К. И. С. да е в размер на 165.00 лева, което е под минималния размер, установен за страната. Издръжката се определя съобразно критериите и рамките, визирани в чл. 142, ал. 2 от СК, която разпоредба е императивна, а именно минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от минималната работна заплата.

С оглед изложеното и на основание чл. 142, ал. 2 от СК, Съдът намира, че ответницата ИВ. ИВ. ИВ. следва да бъде осъдена да заплаща на детето си К.

И. С. издръжка в минимален размер на 177.50 лева, платима до 1-во число на текущия месец, считано от датата на постановяване на решението, ведно със законната лихва при просрочие до отпадане или изменение на основанието за плащането й /размерът на издръжката е съобразен с ПМС № 37/24.03.2022 г., регламентиращо нов размер на минималната работна заплата за страната, както и минималната издръжка да е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, която е 710.00 лв./.

С исковата молба е предявен и иск по чл. 127а от СК. Съдът счита, че ищецът няма правен интерес от предявяване на такъв иск по следните съображения:

Лишаването от родителски права е не само санкция за пренебрегналия родителския дълг, но и предоставяне възможност на родителя, който изцяло е поел грижите за отглеждане и възпитание на детето да решава сам съществените въпроси, свързани с неговото физическо и нравствено развитие, с образованието му, личните му и имуществени интереси. Родителят, предявил иска за лишаване от родителски права на другия родител цели всички последици от лишаването от родителски права, каквато последица може да бъде и преодоляването на затруднения във връзка с получаване на разрешение за пътуване на детето в чужбина.

Съгласно чл. 23, ал 1 от Правилника за издаване на българските лични документи - Заявлението за издаване на паспорт или на заместващ го документ на лица, ненавършили 14 години, се подава от техните родители или настойници, които подписват заявлението. Съгласно ал. 3 на същия член При отсъствие на родител, настойник или попечител подписът в заявлението се полага от лице, упълномощено от него с нотариално заверено изрично пълномощно, или се представя някой от следните документи :