Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 814 от 21.07.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 903/2026
Вид
Решение № 814
Подписан
21.07.2026
В сила
09.09.2026
Състав
Мирела Огнянова Кацарска, Ива Благомилова Благоева, Весела Гълъбова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 814 гр. В., 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., V А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова

Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско дело № 20263100500903 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№1876/13.03.2026г., подадена от Г.

М. Д. и П. С. Д. срещу Решение №56/16.02.2026г., постановено по г.д.

№1544/2024г. по описа на РС. - РС-ПР., 4 състав, в частта, в която е допуснато да бъде извършена съдебна делба на следния недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР на с. ****, одобрени със заповед №РД-3005 73/22.12.2004г. на ИД на АГКК, находящ се в с. ****, местност „***“, с площ от 8000 кв.м, с трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване – друг вид нива, категория на земята 4, при граници: имоти с идентификатори: ****, между съсобствениците и при квоти, както следва:

- 1/2 ид.ч. за Д. Д. Г., ЕГН **********, с адрес с. ***, ул. "****;

- 1/2 ид.ч. за П. С. Д., ЕГН **********, и Г. М. Д., ЕГН **********, в режим на семейна имуществена общност, двамата с адрес гр. В., ул. „****, на основание чл.34, ал.1 ЗС.

В останалата част, в която е отхвърлено искането на Д. Д. Г., ЕГН **********, срещу П. С. Д., ЕГН **********, и Г. М. Д., ЕГН **********, за осъждането им да му заплащат сумата от 6,30 евро /12,33 лева/ месечно за еднолично ползване на съсобствения недвижим имот - представляващ ПИ с идентификатор № *** по КККР на с. ****, считано от влизане в сила на настоящото решение до окончателното извършване на делбата, на основание чл. 344 ал.2 ГПК, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

1

В жалбата се моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се твърдения, че Д. Д. Г. не е собственик на 1/2 ид.ч. от процесния имот. Сочи се, че НА №18, том XIV от 29.12.2009г. е нищожен. Конкретизира се, че в него като дарители са посочени – **** Допълва се, че ****. през 2005г. са прехвърлили притежаваните от тях 1/2 ид.ч. на „**** Лейк Инвестмънт Къмпани“ ООД, от което се достига до извод, че вторият по време договор за дарение се явява нищожен. Твърди се, че първоинстанцинонният съд е допуснал съществено нарушение, като не се е произнесъл по своевременно въведеното възражение за нищожност на оспорения НА. Претендират се разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Д.

Г., в който се оспорва основателността на подадената жалба. Сочи се, че Г. Н., Н.Н. и В.В. са придобили процесния имот по наследство от Г.В. Д.. Твърди се, че Г. Н. и Н.Н. са притежавали общо 1/2 ид.ч., а В.В. останалата 1/2 ид.ч.

Допълва се, че В.В. се е разпоредил в полза на Д. Г. с притежаваната от него 1/2 ид.ч. от имота, а участието и на Г. Н. и Н.Н. в сделката не води до нейната нищожност. Претендират разноски.

След като се запозна с материалите по делото, доводите и възраженията на страните, съдът намира следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно. Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки, във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск, при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС. – РС-ПР. е образувано по искова молба от Д. Д.

Г. срещу П. С. Д. и Г. М. Д. с искане да бъде извършена съдебна делба на следния недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР на с. ****, одобрени със заповед №РД-300-5 73/22.12.2004г. на ИД на АГКК, находящ се в с. ****, местност „***“, с площ от 8000 кв.м, с трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване – друг вид нива, категория на земята 4, при граници: имоти с идентификатори: ****.

В исковата молба се твърди, че между страните е възникнала съсобственост в резултат на осъществено през 2009г. дарение на 1/2 и.ч. от процесния имот в полза на ищеца, а останалата 1/2 и.ч. се притежават от ответниците, в резултат на извършена през 2014г. замяна на недвижим имот с движими вещи.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, в който 2 се твърди, че е недопустимо да бъде извършена делба на процесния имот.

Сочи се, че ищецът не може да се легитимира като собственик, доколкото нотариалният акт от 2009г. за извършено в негова полза дарение е нищожен.

Изтъква се, че в същия като праводатели на ищеца са посочени – **** Конкретизира се обаче, че през 2005г. ****. са прехвърлили своята 1/2 и.ч., поради което и последващото разпореждане извършено от тях се явява нищожно.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

От удостоверение за наследници се извежда, че Г.В. Д. е починал на ****г. и за свои наследници е оставил своята съпруга – Н.К. Д.а (починала на ****г.), дъщеря си - И.Г.А. (починала на 03.05.2002г.), сина си – В.Г.В.

(починал на ****.). Видно от удостоверението се извежда още, че наследници на И.Г.А. са нейните две дъщери –Н.П.Н. и Г.П. Н..

Не се спори между страните, а и видно от записванията в КР, както и от представените нотариални актове се извежда, че Г.В. Д. е бил собственик на недвижим имот, нива, с площ 8000 кв.м в местността „***“, съставляващ ПИ с идентификатор *** по КККР на с. ****, одобрени със заповед №РД-300-573/22.12.2004г. на ИД на АГКК, находящ се в с. ****, местност „***“, с площ от 8000 кв.м, с трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване – друг вид нива, категория на земята 4, при граници: имоти с идентификатори: ****, въз основа на Решение №91/14.06.1999г. на ПК – Д..

От НА за дарение на недвижим имот №166, том IX, рег.№5789, дело №1654 от 2005г. по описа на нотариус И.К., с район на действие – РС. – РСПР., вписан с рег.№225 в регистъра на НК, се извежда, че Н.П.Н. и Г.П. Н. са дарили на „**** Лейк Инвестмънт Къмпани“ ООД 1/2 и.ч. от недвижим имот, нива, с площ 8000 кв.м в местността „***“, съставляваш ПИ с идентификатор *** по КККР на с. ****, одобрени със заповед №РД-300-5-73/22.12.2004г. на ИД на АГКК, находящ се в с. ****, местност „***“, с площ от 8000 кв.м, с трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване – друг вид нива, категория на земята 4, при граници: имоти с идентификатори:

****.

Установява се от НА за дарение на недвижим имот №59, том VI, рег.

№9256, дело №985 от 2009г. по описа на нотариус И.К., с район на действие – РС. – РС-ПР., вписан с рег.№225 в регистъра на НК, че на 28.12.2009г. В.Г.В., Г.П. Н. и Н.П.Н. са дарили на Д. Д. Г. 1/2 и.ч. от недвижим имот, нива, с площ 8000 кв.м в местността „***“, съставляваш ПИ с идентификатор *** по КККР на с. ****, одобрени със заповед №РД-300-5-73/22.12.2004г. на ИД на АГКК, находящ се в с. ****, местност „***“, с площ от 8000 кв.м, с трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване – друг вид нива, категория на земята 4, при граници: имоти с идентификатори: ****.

Видно от НА за замяна на недвижими имоти с движими вещи №172, том III, с рег.№3584, дело №594 от 2014г. по описа на нотариус И.К., с район на действие – РС. – РС-ПР., вписан с рег.№225 в регистъра на НК, се извежда, че на 27.06.2014г. „**** Лейк Инвестмънт Къмпани“ ООД е прехвърлило на П. С.

Д. и Г. М. Д. правото на собственост върху няколко недвижими имота, включително и 1/2 и.ч. от нива, с площ 8000 кв.м в местността „***“, 3 съставляваш ПИ с идентификатор *** по КККР на с. ****, одобрени със заповед №РД-300-5-73/22.12.2004г. на ИД на АГКК, находящ се в с. ****, местност „***“, с площ от 8000 кв.м, с трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване – друг вид нива, категория на земята 4, при граници: имоти с идентификатори: ****.

От Удостоверение №АУ001270ВН/06.01.2025г. се извлича, че П. С. Д. и Г. М. Д. са сключили брак на 07.05.2005г.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна:

С предявяването на иск за делба ищецът упражнява свое законоустановено субективно потестативно право, насочено към преодоляване на съсобствеността между ищеца и ответника върху определен недвижим имот, възникнала въз основа на конкретен юридически факт. 3а да бъде надлежно упражнено правото на иск, ищецът следва да изложи твърдения за това кои имоти иска да бъдат допуснати до делба, между кои лица е налице съсобственост на тези имоти, и на какво основание е възникнала съсобствеността.

Основният спор между страните е дали ищецът притежава права върху процесния имот.

Не се оспорва, че спорният имот е бил собственост на Г.В. Д., който е починал на ****г. За свои наследници същият е оставил своята съпруга, починала през 1984г., дъщеря и син. От горното, както и на основание чл.5, ал.1 ЗН, следва, че двете деца на Г. Д. – И.А. и В.В., след смъртта на тяхната майка, са придобили всеки по 1/2 и.ч. от спорни имот. Установи се, че след като през 2002г. И.А. е починала, за свои наследници същата е оставила двете си дъщери – Г. Н. и Н.Н.. Видно от събрания доказателствен материал се установи, че през 2005г. Г. Н. и Н.Н. са се разпоредили именно с притежаваните от тях общо 1/2 и.ч. от спорния имот в полза на „**** Лейк Инвестмънт Къмпани“ ООД.

Установи се, че през 2009г. В.Г.В., Г.П. Н. и Н.П.Н. са дарили на Д. Д. Г.

1/2 и.ч. от процесния имот. Безспорно от горното следва, че Г. Н. и Н.Н. към този момент вече не са притежавали права върху него, доколкото вече са се били разпоредили в полза на „**** Лейк Инвестмънт Къмпани“ ООД с притежаваните от тях общо 1/2 и.ч.

Но В.В. е притежавал също 1/2 и.д., които именно се явяват предмет на разпоредителната сделка, реализирана в полза на Д. Г.. Разяснено е в съдебната практика, че при прехвърляне на недвижим имот от лица, част от които нямат права върху него, това обстоятелство не води автоматично до нищожност на сделката. Тя страда от друг порок, а именно в липсата на вещнотранслативен ефект по отношение на частта, продадена от лицата без права. Така реално ще се прехвърлят само правата на лицето, което действително притежава такива, доколкото никой не може да прехвърли повече права, отколкото притежава. От горното следва, че със сделката от 2009г. ищецът е придобил само правата, които е притежавал В.В.. Участието на ****. в правната сделка не водят до нейната нищожност.

С оглед горното решението на първоинстанционния съд се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, в 4 обжалваната му част, доколкото безспорно се установява, че ищецът Д. Г. е придобил 1/2 и.ч. от спорния имот, на основание договор за дарение, обективиран в НА №59, том V I , рег.№9256, дело №985 от 2009г., които идеални части са били собственост на В.В.. А от своя страна ответниците – П.

Д. и Г. Д., в режим на СИО, са придобили останалата 1/2 и.ч. от процесния имот от „**** Лейк Инвестмънт Къмпани“ ООД, на основание договор за замяна на недвижими имоти с движими вещи, обективиран в НА №172, том III, с рег.№3584, дело №594 от 2014г., а праводатели на посоченото дружество са ****., наследници на сестрата на В.В..

По разноските:

С оглед изхода на спора, право на разноските има въззиваемата страна.

Видно от представения договор за правна защита и съдействие, Д. Г. е заплатил в брой на адвокат Й., сумата в размер на 250,00 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за пред въззивния съд. Поради което и въззивната страна следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна сумата в размер на 250,00 евро, представляваща разноски в настоящото производство.