Определение № 2706 от 21.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2706 гр. София, 21.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20241110166196 по описа за 2024 година намира, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК:

А. Е. Я. е предявил срещу „Креди Йес“ ООД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД, за прогласяване нищожността на сключения между „КРЕДИ ЙЕС“ ООД и А. Е. Я. Договор за паричен заем № 330065 от 27.08.2020 г., поради противоречие с разпоредбите на закона респ. като накърняващ добрите нрави, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 2 733,87 лв., представляваща сбор от недължимо платени 691,00 лв. лихва и 2 042,87 лв. неустойка, въз основа на недействителен Договор за паричен заем № 330065/27.08.2020 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на депозиране на исковата молба – 06.11.2024 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на 27.08.2020 г. е сключил с ответното дружество Договор за паричен заем № 330065 за сумата от 2 000 лв. със срок на издължаване, заедно с включена договорна (възнаградителна) лихва, за срок от 18 месеца (до 28.02.2022 г.), на 17 месечни вноски, всяка в размер от 149,50 лв. и една последна 18-та вноска в размер на 149,63 лв., Поддържа, че месечната лихва по горния договор е възлизала на 3,33%, а обявеният Годишен процент на разходите (ГПР) е бил 47,887%. Сочи, че в чл. 6 от договора е заложено изискване за предоставяне на обезпечение, отговарящо на предвидените условия в чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора, както и представяне на ценна книга, издадена в полза на заемодателя, в тридневен срок от подписването на този договор. Излага, че в чл. 8 от 1 договора е предвидена неустоечна клауза, в случай на неизпълнение на горното задължение за обезпечение, която неустойка била предвидена в размер на 2 042,87 лв. Твърди, че неустойката е била начислена още при подписването и е била разсрочена в погасителния план на 17 месечни вноски, всяка по 113,50 лв. и една последна вноска в размер на 113,37 лв., които събрани с първоначалната месечна погасителна вноска увеличават размера на последната на 263 лв. месечно Заявява, че е заплатил изцяло главницата, възнаградителната лихва и начислената неустойка. Намира договора за недействителен по чл. 22 от ЗПК, тъй като ГПР не е посочен правилно съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и в него не са включени разходите за неустойка, които са част от общите разходи по кредита. Допълнително приема, че е налице заобикаляне на закона, тъй като неустойката представлявала

„скрито възнаграждение“, целящо да заобиколи ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а именно ГПР да не надвишава 50%, доколкото ако последната бъде включена в компонентите, които формират ГПР, последният би надхвърлил законовия лимит. На последно място ищецът смята клаузата за неустойка за неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като надвишава размера на самия заем (2,042.87 лв. неустойка при 2 000 лв. главница) и накърнява добрите нрави, служейки за неоснователно обогатяване. Ищцовата страна приема, че поради недействителността на договора, дължи само чистата стойност на кредита, а сумите над тази стойност, заплатени за лихви и неустойки, са били платени без основание и подлежат на връщане по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

Ответникът „Креди Йес“ ООД оспорва исковете като неоснователни и твърди, че ищецът сам е подал искане за заем, получил е Стандартен европейски формуляр (СЕФ) и е взел информирано решение за сключване на договора. Поддържа, че ищецът сам е предложил да обезпечи заема с ценна книга и е бил запознат, че при липса на такова се дължи неустойка. Сочи, че ищецът е заплатил общо 4 368,79 лв., от които 2 000 лв. главница, 421,23 лв., лихва и 1 947,56 лв., неустойка. Навежда доводи, че ГПР от 47,887% е под законовия праг и е изчислен правилно. Подчертава, че съгласно чл. 19, ал. 3 от ЗПК, неустойките за неизпълнение не се включват в ГПР, тъй като те не са разход по кредита, а санкция, както и че клаузата за неустойка не е бланкова, а индивидуално уговорена и ищецът е имал възможност да предостави обезпечение и да не плаща неустойка, но не го е направил. Излага, че неустойката има обезпечителна и санкционна функция поради повишения риск за кредитора при липса на гаранции. Смята, че неустойката не противоречи на добрите нрави и не е прекомерна, като посочва, че ищецът е могъл да се откаже от договора в 14-дневен срок, но не го е направил. На последно място ответникът навежда възражение за изтекла давност, съгласно чл. 110 и сл. ЗЗД.

2

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК по отрицателните установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор с посоченото в исковата молба съдържание на оспорените клаузи, което противоречи на императивни правни разпоредби или накърнява добрите нрави.

По осъдителния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума на ответника, а в тежест на ответника – че е налице основание за получаването, съответно задържане на полученото.

По възражението за изтекла давност, в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи спиране или прекъсване на давността по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

С оглед конкретните твърдения, изложени от всяка от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че:

На 27.08.2020 г. ищецът е сключил с ответника „КРЕДИ ЙЕС“ ООД Договор за паричен заем № 330065 за сумата от 2 000 лв. със срок на издължаване, заедно с включена договорна (възнаградителна) лихва, за срок от 18 месеца (до 28.02.2022 г.), на 17 месечни вноски, всяка в размер от 149,50 лв. и една последна 18-та вноска в размер на 149,63 лв.

Месечната лихва по горния договор е възлизала на 3,33%, обявеният ГПР е бил 47,887%.

В чл. 6 от договора е било заложено изискване за предоставяне на обезпечение, отговарящо на предвидените условия в чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора, както и представяне на ценна книга, издадена в полза на заемодателя, в тридневен срок от подписване на договора.

В чл. 8 от договора е предвидена неустоечна клауза, в случай на неизпълнение на горното задължение за обезпечение, която неустойка била предвидена в размер на 2 042,87 лв.

Посочената по-горе неустойка е била начислена още при подписването на договора и е била разсрочена в погасителния план на 17 месечни вноски, всяка по 113,50 лв. и една последна вноска в размер на 113,37 лв., Вноските за неустойка са били добавени към първоначалните месечни погасителни вноски, като след добавянето, размерът на всяка погасителна се е променил на 263 лв. на месец.

Ищецът е получил сумата по кредита и до датата на подаване на исковата молба ищецът е заплатил на ответника сума в общ размер на 4368,79 лева 3 по процесния договор.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът указва на ищеца, че не сочи доказателства за съдържанието на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора.

Ищецът е представил към исковата молба писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото. Доколкото към момента остават спорни обстоятелствата за действително заплатената от ищеца сума над 4368,79 лева до твърдения в исковата молба размер от 4733,87 лева, както и за размер на ГПР след включване на неустойката към последния, тъй като това обстоятелство не е изрично признато от ответника, съдът следва да допусне изслушване на заключение на вещо лице по съдебно – счетоводна експертиза.

С оглед обстоятелството, че ищецът е освободен от държавна такса и разноски в настоящото производство, на основание чл. 83, ал. 3, вр. ал. 2 ГПК разходът за възнаграждение на вещото лице следва да бъде поет от бюджета на съда.

Искането за снабдяване с информация от Българската народна банка също следва да бъде отхвърлено като неотносимо към предмета на настоящото дело.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал.

2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.02.2026 г. от 10:10 ч., за което страните да бъдат призовани.

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА изслушване на заключение на вещо лице по съдебносчетоводна експертиза, по поставените в исковата молба въпроси.

ОПРЕДЕЛЯ предварителен размер на възнаграждението на вещото лице от 180 евро, платим от бюджета на съда, на основание чл.83, ал. 3, вр. ал. 2 ГПК.

НАЗНАЧАВА С.Р.И. специалност: счетоводство, вещо лице от Обединен списък на специалистите, утвърдени за вещи лица от комисията по чл. 401, ал.

1 от ЗСВ за съдебния район на СГС за 2025 г., за вещо лице по допуснатата съдебно - счетоводна експертиза;

ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за снабдяване с информация от Българската народна банка.

4

УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекта на доклада най–късно в първото по делото заседание.

УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. Към Софийския районен съд действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на медиация.

УКАЗВА на страните, че: съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал.

2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба. Връчването на страните, да се извърши и на посочените електронни адреси.

Вещото лице да се призове за работа по експертизата незабавно.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5