Решение № 15487 от 11.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15487 гр. София, 11.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20211110162721 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 341 и сл. Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. с чл. 34 Закона за собствеността (ЗС) вр. с чл. 69 Закона за наследството (ЗН), за допускане на делба.

Ищецът А. Ц. П. извежда субективните си права при твърдения, че между страните е възникнала съсобственост върху недвижими имоти, представляващи поземлен имот, ведно с построената в нея сграда, по силата на наследствено правоприемство.

В исковата молба са наведени твърдения, че с договор за продажба, за който е съставен н.а. № 115/ 13.04.1955г., Ц.Б.Т. С. П. и Г.П.П. са придобили правото на собственост върху празно дворно място, представляващо урегулиран имот, с площ 440 кв.м., намиращо се в гр.

София, м. “С.Р.”- “П.”, образуващо парцел XVI- 55, кв. 280 по плана на гр. София, върху което двамата построили едноетажна сграда, представляващо къща- близнак, със застроена площ 116,24 кв.м.

Въз основа на съдебна спогодба по протокол от м. април 1977г. в производство по съдебна делба по гр. дело № 1684/ 1977г. по описа на СРС, съсобствеността по отношение на сградата била прекратена, като с в изключителен дял на Ц.Б.Т. С. П. и на неговата съпруга Е.А. П. бил предоставен източният близнак от жилищната сграда, ведно с ½ иД.ч. от дворното място.

С договор за дарение, скл. под формата на н.а. № 123, т. IV, дело № 450/ 1978г. А. Ц. П. и С. Ц. П. придобили чрез правна сдЕ.- дарение, правото на собственост върху по ¼ иД.ч. от сградата и ½ иД.ч. от дворното място.

Ищецът навежда твърдения, че страните не могат доброволно да се поделят.

1

При изложените твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да допусне делба на недвижим имот, представляващ сграда- многофамилна жилищна сграда, с идентификатор **************.1.1 по КК на гр. София, с площ 67,69 кв.м., ведно с прилежащите мазе и три избени помещения и ½ иД.ч. от представляващ поземлен имот, с идентификатор ************** по КК на гр. София, като допусне същата при квоти: А. Ц.

П.- 10/24 иД.ч., Ц. Ц. Б.- 5/24 иД.ч., Б. С. Ц.- 5/24 иД.ч. и Е. С. П.- 5/24 иД.ч.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Б.

С. Ц. и Е. С. П., в който се изразява становище за основателност на предявения иск за делба на недвижими имоти. Ответниците сочат, че в имота, освен посочената многофамилна жилищна сграда, са построени и сгради, обозначени с 2, 3, 4 и 5, както и сграда, която не е обозначена в скицата. Същите изразяват становище, че посочените постройки представляват приращение към земята и подлежат на съдебна делба. В отговора се релевират доводи, че многофамилната жилищна сграда е надстроена с трети етаж, построен от С. Ц. С..

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, при за установено следното от фактическа страна:

От представения н.а. № 115/ 13.04.1955г., т. VI, дело № 976/ 1955г. се установява, че Ц.Б.Т. С. П. и Г.П.П. са придобили чрез правна сдЕ.- продажба, правото на собственост върху недвижим имот, представляващ празно дворно място, състоящо се от 440 кв.м., с административен адрес: гр. София, местност “С.Р.”- “П.”, образуващо парцел XVI- 55, кв.

280 по плана на гр. София.

От представения протокол от м. април 1977г. по гр. дело № 1684/ 1977г. на Софийски районен съд се установява, че е одобрена съдебна спогодба, съгласно която в изключителен дял на Ц.Б.Т. С. П. и Е.А. П. източния близнак от къщата, с отделен вход, ведно с ½ иД.ч. от дворното място, съставляващо парцел XIX- 11 в кв. 280 по плана на гр. София, м. “С.Р.”, цялото с площ 480 кв.м.

Видно от представения н.а. от 15.02.1977г., т. IV, дело № 450/ 1976г. Ц.Б.Т. С. П. и Е.А.

П. са се разпоредили чрез правна сдЕ.- дарение, с притежаваната от тях идеална част от недвижими имоти- източна част от едноетажна къща- близнак, с отделен вход, ведно с ½ иД.ч. от дворно място, представляващо парцел X- 367 в кв. 280 по плана на гр. София, като са дарило по ¼ иД.ч. от посочените имоти на С. Ц. П. и А. Ц. П..

На 07.10.2022г. е сключен договор за продажба, скл. под формата на н.а. № 123/ 07.10.2022г., т. I, рег. № 2466, дело № 117/ 2022г., по силата на който Ц. Ц. Б. се разпоредила с притежаваните от нея 4/24 иД.ч. от самостоятелен обект в сграда- източен апартамент, с административен адрес: гр. София, район “Подуяне”, ул. “Константин Фотинов” № 87- 87А. ет. 1, А. Ц. П.

Видно от представеното удостоверение за наследници, Ц.Б.Т. С. П. е починал на 04.06.1997г. и е оставил наследници по закон низходящите си от първа степен Ц. Ц. Б., А. Ц.

П. и С. Ц. П.. Последният е починал на 30.03.2019г. и е оставил наследници по закон низходящите си от първа степен Б. С. Ц. и Е. С. П..

2

Пред първоинстанционния съд е назначена съдебно- техническа експертиза (СТЕ), съгласно заключението на която в имот, с идентификатор ************** са построени сгради, представляващи сграда- източник близнак, с идентификатор **************.1.1., сграда на допълващо застрояване, с идентификатор **************.2, сграда на допълващо застрояване, с идентификатор **************.3, сграда на допълващо застрояване, с идентификатор **************.4, сграда на допълващо застрояване, с идентификатор **************.5.

Сграда, с идентификатор **************.1.1 се състои от жилищен етаж и сутерен, обозначен в архитектектурния проект с три мазета. Светлата част на сутерена е 225 см.

Сгради, с идентификатори **************.2 и **************.3 по КК на гр. София, представляват изградени върху ивични основи тухлени стени без мазилка и без подова настилка, с предназначение складови помещения.

Сгради, с идентификатори **************.4 и **************.5 по КК на гр. София, представляват масивни постройки.

Вещото лице дава заключение, че поземленият имот е неподеляем.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, доказването, с оглед характера на производството по съдебна делба, е в тежест на всеки един от съделителите за изгодните за него факти и в двете фази на производството. Тъй като всеки от съделител е ищец по своя иск и ответник по иска за делба на иска на всеки от останалите съсобственици, то всяка от страните следва да докаже: качеството си на съсобственик на имота, предмет на делбата; размера на притежавания дял.

По иска за делба на поземлен имот, с идентификатор ************** по КК на гр.

София:

Между страните не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че процесният поземлен имот с идентификатор ************** и построените в него две сгради са били предмет на делба по дело № 1684/ 1977г. на Софийски районен съд, като на през м. април 1977г. е одобрена спогодба между страните, според която Ц.Б.Т. С. П. и Е.А.

П. са получили в изключителна собственост източният близнак от къщата, ведно с ½ иД.ч. от дворното място. С извършването на тази делба е създадено положение, при което парцелът е съсобствен, но върху него има изградени две отделни сгради, които са еднолична собственост на различни лица. Съобразно мотивите на ППВС № 2/ 1982г., т. 1, б. „г“ и б. „д“, това положение е сходно с етажната собственост, тъй като сградите са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделните съсобственици на парцела, върху който са построени, а той е общ. Така дворното място придобива характеристиките на обща част, като изцяло обслужва изградените постройки, а съсобствеността върху него е неразделно свързана с отделните сгради. В съдебната практика еднозначно се приема, че „хоризонтална етажна собственост“ възниква, когато в съсобствено дворно място има две или повече 3 сгради с различни собственици. В тези случаи дворното място представлява обща част и като такава не подлежи на делба- арг. чл. 38, ал. 3 ЗС. Следователно, към 1977г. в процесния имот е възникнала „хоризонтална етажна собственост“, като при придобиването на двете къщи в еднолична собственост от различни лица, поземленият имот е станал обща част и делбата му е станала недопустима. Т.е. по отношение на двете постройки дворното място е запазило характеристиките си на обща част и предвид невъзможността от земята да се обособят два парцела, делбата му е недопустима (в този смисъл определение № 267 от 02.06.2020г. на ВКС по гр. дело № 3921/ 2019г., II г.о., решение № 1132 от 07.10.2008г. на ВКС по гр. дело № 4813/ 2007г., V г.о., и др.). Фактически делба на поземления имот чрез изнасянето му на публична продан не би могла да се извърши, тъй като при съществуващата невъзможност за реално обособяване на два парцела и при наличието на две отделни постройки- самостоятелен обект на правото на собственост, делбата на подобно дворно място по необходимост следва да се извърши чрез приобщаване на по ½ идеална част от него към всяка от постройките. Поземленият имот не би могъл да бъде прехвърлен отделно от построените върху него сгради, които изцяло обслужва. С оглед на изложеното, делба на поземлен имот с идентификатор ************** не може да бъде извършена, поради което искът за делба на този имот е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По иска за делба на сграда с идентификатор **************.1 За основателността на предявения конститутивен иск за делба с правно основание чл. 344, ал. 1 ГПК следва да се установи наличието на съсобственост между страните върху процесния недвижим имот. От събраните по делото писмени доказателства несъмнено се доказва, че такава е възникнала по силата на наследяване.

От представения н.а. № 115/ 13.04.1955г., т. VI, дело № 976/ 1955г. се установява, че Ц.Б.Т. С. П. и Г.П.П. са придобили чрез правна сдЕ.- продажба, правото на собственост върху недвижим имот, представляващ празно дворно място, състоящо се от 440 кв.м., с административен адрес: гр. София, местност “С.Р.”- “П.”, образуващо парцел XVI- 55, кв.

280 по плана на гр. София. В случая е спазена предвидената в разпоредбата на чл. 18 ЗЗД форма за действителност- нотариален акт, което обуславя извод, че е настъпил до транслативния вещноправен ефект на договора.

Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗС, когато правото на собственост върху определен обект принадлежи общо на две или повече физически или юридически лица вкл. държавата и общините, частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното. Презумпцията на чл. 30, ал. 2 ЗС намира приложение тогава, когато основанието, на което е придобита вещта, не сочи какъв е обемът от права на всеки от съсобствениците и това не може да бъде изведено от естеството на основанието и вътрешните отношения между съсобствениците. В светлината на изложеното следва да се приеме, че Ц.Б.Т. С. П. и Г.П.П. са придобили правото на собственост върху равни части от имота, по ½ иД.ч.

От представения протокол от м. април 1977г. по гр. дело № 1684/ 1977г. на Софийски районен съд се установява, че е одобрена съдебна спогодба, съгласно която в изключителен 4 дял на Ц.Б.Т. С. П. и Е.А. П. източния близнак от къщата, с отделен вход, ведно с ½ иД.ч. от дворното място, съставляващо парцел XIX- 11 в кв. 280 по плана на гр. София, м. “С.Р.”, цялото с площ 480 кв.м. С посочената спогодба, която има значение на влязло в сила решение (чл. 234, ал. 3 ГПК), страните взаимно са се задължили да считат, че правното положение между тях е такова, каквото го прогласява същата и да не го оспорват занапреД.

По отношение на делбения обект спогодбата е произвела вещно- прехвърлителното си действие (ППВС № 7/ 1973г., т. 8б). Изложеното обуславя извод, че Ц.Б.Т. С. П. и Е.А. П. са придобили правото на собственост върху източната къща- близнак, ведно с ½ иД.ч. от дворното място.

Видно от представения н.а. от 15.02.1977г., т. IV, дело № 450/ 1976г. Ц.Б.Т. С. П. и Е.А.

П. са се разпоредили чрез правна сдЕ.- дарение, с ½ иД.ч. от недвижими имоти- източна част от едноетажна къща- близнак, с отделен вход, ведно с ½ иД.ч. от дворно място, представляващо парцел X- 367 в кв. 280 по плана на гр. София, като са дарили по ¼ иД.ч. на С. Ц. П. и А. Ц. П.. На 07.10.2022г. е сключен договор за продажба, скл. под формата на н.а.