Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1055 от 08.12.2022, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 1212/2022
Вид
Решение № 1055
Подписан
08.12.2022
В сила
21.01.2023
Състав
Генчо Атанасов

Цитирани разпоредби

  • чл.182 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.194 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.33, ал.2 · Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
  • чл. 40, ал. 1 · Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи

РЕШЕНИЕ

№ 1055 гр. Стара Загора, 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Генчо Атанасов при участието на секретаря Живка М. Д. като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело № 20225530101212 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК.

Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, гр. Стара Загора твърди в исковата си молба, че на името на ответника с абонатен номер 102762 имало открита партида с № 648771 във “В и К” ЕООД гр. Стара Загора, район Стара Загора, за имот, представляващ офис, находящ се в гр.Стара Загора, .... С откриването на партидата между експлоатационното предприятие и абоната възниквали договорни отношения, по силата на които “В и К” ЕООД се задължавало да доставя питейна вода и да отвежда и пречиства отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той се задължавал да заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането. За това свое задължение абонатите били уведомени по надлежния ред както от длъжностните лица на дружеството, така и били задължени с чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор. При закъснения се начислявали лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Начинът на отчитане показанията на водомерите и отразяването на показанията на измервателните устройства по партидата на абоната, подробно бил посочен в Глава трета, Раздел втори „Отчитане на количествата питейна вода“ от Общите условия. В чл. 23, ал. 4 от Общите условия било посочено какъв е редът за отчитането на водомерите, като в последното изречение било посочено, че този ред не се прилага в случаите на дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет. Със заповед № 3-613/25.10.2017г. на управителя на „В и К“ ЕООД гр. Стара Загора, считано от 01.11.2017г. се преустановявало използването на съществуващите хартиени карнети и се преминавало на отчитане с 1 използване на електронен карнет, като отчетените показания на водомера се вписвали в електронното досие на всеки абонат. Видно от представените фактури и електронно досие на абоната начислените суми по задълженията за изконсумирана питейна и отведена канална вода били служебно начислени по реда на чл. 20, ал. 3, във вр. с чл. 25, ал. 8 и ал. 10 от ОУ, поради факта, че водомерът в ползвания от ответника имот не бил минал метрологична проверка, за което била връчена покана - съобщение № 86885 от 26.03.2018 год. на П.И.С. - представляващ събирателното дружество. Същата покана била подписана от лицето С.. До настоящия момент абонатът не бил изпълнил задълженията си съгласно чл.

20, ал. 1 от ОУ, поради което му се начислявало и служебно количество изразходвана вода.

За периода от 07.03.2019 год. до 09.03.2020 год. ответникът дължал на дружеството сума в размер на 198.81 лева, представляваща изконсумираната и незаплатена питейна вода и отведена и пречистена канална вода за горепосочения период от време, за което задължение били издадени 9 броя фактури с номера: ф. № 7100430588 от 08.04.2019 год. за периода от 07.03.2019 г. до 05.04.2019 г. на стойност 15.01лв.; ф. № 7100433850 от 13.05.2019 год. за периода от 05.04.2019 год. до 07.05.2019 год. на стойност 14.87 лв.; ф. № 7100437754 от 17.06.2019 год. за периода от 07.05.2019 г. до 07.06.2019 г. на стойност 20.00 лв.; ф. № 7100441575 от 15.07.2019 год. за периода от 07.06.2019 г. до 07.07.2019 г. на стойност 17.18 лв.; ф. № 7100458299 от 13.11.2019 год. за периода от 07.07.2019 г. до 07.11.2019 г. на стойност 27.42 лв.; ф. № 7100463529 от 13.12.2019 год. за периода от 07.11.2019 г. до 07.12.

2019 г. на стойност 24.08 лв.; ф. № 7100465554 от 14.01.2020 год. за периода от 07.12.2019 г. до 08.01.2020 г. на стойност 27.83 лв.; ф. № 7100469145 от 13.02.2020 год. за периода от 08.01.2020 г. до 07.02.2020 г. на стойност 26.21 лв.; ф. № 7100472917 от 12.03.2020 год. за периода от 07.02.2020 г. до 09.03.2020 г. на стойност 26.21 лв. Поради закъснялото плащане, съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, ответникът дължал и лихва за периода от 08.05.2019 год. до 28.01.2022 год. в размер на 41.28 лева, съответно за: ф. № 7100430588 от 08.04.2019 год. за периода от 07.04.2019 г. до 28.01.2022 г. на стойност 3.95лв. ;ф. № 7100433850 от 13.05.2019 год. за периода от 05.05.2019 год. до 28.01.2022 г. на стойност 3.77 лв.; ф. № 7100437754 от 17.06.2019 год. за периода от 07.06.2019 г. до 28.01.2022 г. на стойност 4.87 лв.; ф. № 7100441575 от 15.07.2019 год. за периода от 07.07.2019 г. до 28.01.2022 г. на стойност 4.05 лв.; ф. № 7100458299 от 13.11.2019 год. за периода от 07.08.2019 г. до 28.01.2022 г. на стойност 5.54 лв.; ф. № 7100463529 от 13.12.2019 год. за периода от 07.12.2019 г. до 28.01.2022 г. на стойност 4.67 лв.; ф. № 7100465554 от 14.01.2020 год. за периода от 07.01.2020 г. до 28.01.2022 г. на стойност 5.15 лв.; ф. № 7100469145 от 13.02.2020 год. за периода от 08.02.2020 г. до 28.01.2022 г. на стойност 4.64 лв.; ф. № 7100472917 от 12.03.2020 год. за периода от 07.03.2020 г. до 28.01.2022 г. на стойност 4.64 лв. Поради обстоятелството, че в срока, определен в чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - 30 дни от датата на изготвяне на квитанция за задължението, ответникът не заплатил задълженията си, ищцовото дружество подало до PC - Стара Загора заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Образувано 2 било ч.гр.д. № 455 / 2022 год. по описа на PC - Стара Загора и била издадена заповед № 225 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 04.02.2022 г. Заповедта била редовно връчена на ответника, който в предоставения му срок подал възражение. С Разпореждане № 1441 от 11.03.2022 год. по ч.гр.д. № 455 / 2022 год. съдът указал на ищеца, че в едномесечен срок можел да предяви иск за вземането си, предмет на заявлението.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че „САВИК - С.

И СЪДРУЖИЕ“ СД дължи на “Водоснабдяване и канализация ” ЕООД сума в размер на 198.81 лева, представляваща цената на доставената и изконсумирана питейна вода по партида № 648771 за имот, находящ се в гр.Стара Загора, ..., за периода от 07.03.2019 год. до 09.03.2020 год., както и законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на завеждане на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до PC Стара Загора по ч.гр.д. № 455 / 2022 год. - 03.02.2022 год., до окончателното й изплащане, както и да признае за установено, че „САВИК - С. И СЪДРУЖИЕ“ СД гр. Стара Загора на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. Стара Загора сума в размер на 41.28 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение за периода от 08.05.2019 год. до 28.01.2022 год. Моли да му бъдат присъдени направените по делото съдебни и деловодни разноски по настоящото и по заповедното производство.

Ответникът СД „САВИК – С. И СЪДРУЖИЕ“, гр. Стара Загора ответникът оспорва изцяло така предявения иск както по основание така и по размер. Признава, че ответното дружество ползвало за дейността си недвижим имот, находящ се в град Стара Загора, ....

Възможно било за имота да има открита партида в регистрите на “ВиК“ ЕООД гр.Стара Загора с посочения номер 648771. Между страните не били останали неизчистени и неуредени задължения във връзка с предоставяните от ищеца услуги за периодите посочени в исковата молба. Твърденията на ищеца в исковата молба не отгоВ.ли на действителното състояние на отношенията между страните по делото. Никъде в исковата молба не се посочвал видът на имота, точното му местонахождение или каквито и да други индивидуализиращи го характеристики и данни. Никъде в исковата молба не се сочело, че ответникът е влязъл по някакъв начин в договорни отношения с ищцовото дружество. Не били представени и доказателства за наличието на договорни отношения между ответното дружество и ищеца. С исковата молба не били представени каквито и да е доказателства, че между ответника и ищеца има сключен договор за предоставяне на ВиК услуги. От началото на 2019г. до момента ответното дружество не ползвало имота, който бил посочен в исковата молба. Имотът се е ползвал от ответника и други ползватели, като ползването на имота се осъществявало по силата на договорки с бившия собственик на имота. През времето, в което дружеството ползвало имота, това ползване не било постоянно и всекидневно. С годините служители на ответното дружество все по-рядко присъствали. През 2018г. имотът почти не бил ползван от ответното дружество, предвид обема на работа, използването на различни нови технологии вкл. и за онлайн търсене и предлагане на стоките и т.н. В началото на 2019 г. ответното дружество преустановило напълно ползването на имота. Държането на същия било предадено на собственика на имота. След освобождаване на имота от страна на ответника на същия не било известно кой е ползвал процесния имот и 3 дали въобще някой го ползвал. В периода от началото на 2019г. до сега ответното дружество не се явявало ползвател на услугите, предоставяни от ищеца за този недвижим имот.

Фактури за дължимите суми не били представени в заповедното производство по ч.гр.дело №455/2022г. на РС-Стара Загора. В исковата молба били посочени такива документи и имало позоваване на същите. Не били представени доказателства дали документите, свързани с отчитането на количествата потребена вода и определяне на размера на задължението, които се твърди, че били издадени от ищеца, били връчени на ответното дружество, както и че същото по някакъв начин ги било получило. След като фактурите/квитанциите и другите документи не били връчени на потребителя, то същият бил лишен от възможността да се запознае със записите във фактурите/квитанциите и останалите документи, касаещи доставените количества, периодите и т.н. След като потребителят не бил получил съответната фактура, то съответно и нямало как да установи дължимата сума, която следвало да заплати на ВиК оператора. В документите, приложени към исковата молба, не се съдържала коректна информация за количества потребена вода, които да отгоВ.т на действително потребената такава. В представената по делото фактури било посочено, че за процесния период е извършвано служебно начисляване на количествата потребена вода. Ответникът не бил получавал посоченото в исковата молба съобщение.

Подписът положен в графата „Абонат“ срещу името „П. С.“ не бил изпълнен от него. Не били представени каквито и да било доказателства във връзка с отчитането на количествата потребена вода и определяне на размера на задължението. Към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, по което било образувано ч.гр.дело №455/2022 г., ответното дружество нямало задължение към ищеца, произтичащо от посочените в заявлението и исковата молба документи и поради това предявеният иск се явявал изцяло неоснователен и недоказан. Ответникът оспорва дължимостта на разноските както поради недължимост, така и поради прекомерност и липса на доказателства, че действително били сторени. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, както и да му бъдат присъдени направените разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, който представлява специален положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 455/2022 г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 225/04.02.2022 г. за сумата 198,81 лева за главница, представляваща неизплатено задължение по фактури за периода от 07.03.2019г. до 09.03.2020г. по договор за доставка на питейна вода и отведена и пречистена канална вода, по партида № 648771, с 41,28 лева лихва за забава за периода от 08.05.2019г. до 28.01.2022г. и законна лихва от 03.02.2022г. до 4 изплащане на вземането. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника и в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.