Решение № 44 от 23.04.2026, Районен съд - Каварна

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Каварна, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Д. Панчева при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Гражданско дело № 20253240100381 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от „М.Ф.М. АД срещу Н. Г. Н. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за сумата 900.00 лв. - дължима и неплатена главница по договор за паричен заем № 1029381/14.06.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изпълнение на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК рег. № 170 от 08.08.2024 г. по ч. гр. д. № 369/2024 г. по описа на РС Каварна.

Ищецът „М.Ф.М. АД твърди, че между кредитополучателя Н. Г. Н., ЕГН ********** и кредитодателя „Ф.Б." е сключен договор от разстояние № 1029381. По силата на договора кредитополучателят получил в заем сумата от 900,00 лв., която следвало да бъде върната ведно с лихвата, в срок до 09.06.2022 г., съгласно условията на договора. На същата дата между клиента и „Ф.Б.", публично дружество с ограничена отговорност (сега М.Б.) е сключен договор за гаранция под същия номер, по силата на който „Ф.Б." се задължило спрямо кредитора по договора за потребителски кредит да гарантира изпълнение на задължението на кредитополучателя като плати вместо него.

Кредитополучателят не е изпълнил точно договорното си задължение, поради което кредиторът по този договор поискал и получил изпълнение на всичките си вземания от страна на гаранта. След изпълнението от страна на 1 гаранта, същият е встъпил в правата на кредита и има право да иска изпълнение на задълженията по процесния договор.

На дата 25.10.2023г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) и приложение към същия между "М.Б." ООД и заявителя, по силата на който всички вземания на гаранта са прехвърлени на настоящия заявител и цесионер, „М.Ф.М." АД е упълномощен от цедента да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, за което се представят доказателства в настоящото производство.

Твърди се, че договора за паричен заем № 1029381 от 14.06.2021г. между Н. Г. Н., ЕГН ********** и „Ф.Б." ЕООД, ЕИК *** е сключен съобразно разпоредбите на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), Закон за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП). Заемателят е кандидатствал за предоставяне на заем чрез попълване на електронна форма за регистрация — заявка (молба) за отпускане па заем, намираща се на WEB - страницата на заемодателя, представляващо обособено място в световната интернет мрежа, където е разположен уебсайтът на дружеството, съдържащ файлове и информация за предоставяните услуги.

Заемателят е потвърдил, че е запознат и приема Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на "Ф.Б." ЕООД и че е запознат и приема предоставената му преддоговорна информация.

По силата на така сключения договор за заем кредиторът е предоставил за ползване сума (главница) в размер на 900.00 лв., а заемателят се задължил да я върне, ведно с уговорената възнаградителна лихва, а именно - добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, начислена върху отпусната в кредит главница съгласно лихвен процент, фиксиран за целия срок на действие на договора.

Кредиторът изпълнил задължението си и предоставил уговорената като заем сума (главница) по посочения от клиента начин.

Предвид липсата на точно изпълнение от кредитополучателя, кредитодателят е насочил своето право на вземане към гаранта, който от своя страна е изпълнил задължението по договора. След изпълнение от страна на гаранта по договора за потребителски кредит, последният е придобил правото да получи изпълнение на задълженията от кредитополучателя. Същият е 2 прехвърлил своето право на вземане на цесионера и настоящ ищец - М.Ф.М.

АД. Длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора и не е погасил дължимите суми.

С оглед липсата на изпълнение ищцовото дружество е депозирало заявление по чл. 410 ГПК срещу длъжника по което е образувано ч.гр.д. № 369/2024 г. на PC Каварна и е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК рег. № 170 от 08.08.2024 г. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обосновава правния интерес на ищеца от предявяване на установителен иск за вземането. Претендира присъждане на разноски в исковото и заповедното производство.

Ответникът Н. Г. Н. не е подал отговор на исковата молба в срока по чл.

131 ГПК.

В съдебно заседание ответникът се явява лично като заявява, че признава иска.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази становищата на страните намира, че в процесния случай са налице предпоставките на чл. 237 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска. Ответникът в проведеното съдебно заседание заявява, че дължи претендираната от ищеца сума, признава иска, т.к. е изтеглил парите, подписал се е електронно, парите са преведени по негова сметка, не ги е върнал, защото ги е предоставил на друго лице. Признатото право от своя страна, с оглед и на представените доказателства с исковата молба, не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с което страната не може да се разпорежда.

С оглед изложеното съдът намира, че са налице условията за постановяване на решение в хипотезата на чл. 237, ал. 1 от ГПК, като предявения иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД следва да бъде уважен. Към решението си съдът не излага мотиви, като изрично указва, че то се основава на признанието на иска от страна на ответника.

Считано от 01.01.2026 г. официалната валута на Република България е еврото (чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България). Съдът намира, че с оглед принципа на приемственост и автоматично превалутиране на суми от левове в евро (чл. 11 ЗВЕРБ), следва служебно да извърши 3 превалутиране на предявената претенция в евро, при съобразяване с чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в исковото производство съдебно-деловодни разноски в общ размер на 96,62 евро, от които 16,62 платена държавна такса и 80,00 евро определено от съда юрк. възнаграждение за процесуално представителство, като същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

Съобразно разрешението дадено в т. 11 от ТР по Тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство следва да се произнесе и по направените в заповедното производство разноски, тъй като същите не попадат в приложното поле на установителният иск по чл. 422 от ГПК.

Предвид изхода от спора и уважената част от иска, то на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в заповедното производство разноски в размер на 62,76 евро – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Каварненският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н. Г. Н., ЕГН **********, с адрес ****, дължи на „М.Ф.М. АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата в размер на 460,16 евро (четиристотин и шестдесет евро и шестнадесет цента), представляваща дължима и неплатена главница по договор за паричен заем № 1029381/14.06.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 06.08.2024 г. до окончателното изпълнение на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК рег. № 170 от 08.08.2024 г. по ч. гр. д. № 369/2024 г. по описа на Районен съд Каварна.

ОСЪЖДА Н. Г. Н., ЕГН **********, с адрес ****, да заплати на „М.Ф.М.

АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 96,62 евро (деветдесет и шест евро и шестдесет и два цента), представляваща сторени в исковото производство съдебно-деловодни разноски, както и сумата от 62,76 евро (шестдесет и две евро и седемдесет и шест цента), представляваща 4 сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 369/2024 г. по описа на РС Каварна съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________ 5