Определение № 33036 от 11.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33036 гр. София, 11.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско дело № 20261110124996 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. Н. и Валенти П., с която са предявени искове с правно основание чл.422 ГПК – за установяване на вземания, предмет на издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 146/2026 г. по описа на на РС-Търговище. Установителните искове са предявени от заявителя с оглед дадено от заповедния съд указание с определение от 24.8.2026 г.

При извършена проверка на допустимостта на предявените искове по реда на 130 ГПК, за която съдът следи служебно, се констатира следното:

Правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието освен на общите, но и на специални процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. В разпоредбата на чл. 415, ал. 1 ГПК са визирани специалните предпоставки за допустимостта на установителния иск, а именно: 1) в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК да е подадено възражение срещу заповедта за изпълнение, или 2) заповедта за изпълнение да е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и върчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. Извън посочените хипотези заповедта за изпълнение влиза в сила, поради което иск за установяване на вземането по нея се явява недопустим.

След запознаване с приложеното електронно заповедно производство и при извършена самостоятелна преценка за допустимостта на предявените искове, настоящият съдебен състав приема същите за недопустими. Видно от попълнените от връчителя разписки, сканирани и отразени в електронната папка на заповедното дело е, че М. Н. е посетена на регистрирания постоянен и настоящ адрес, както и на адреса на топлоснабдения имот, но тъй като не е открита, връчителят залепил уведомление на адреса. И в двете разписки не са отразени данни, че лицето не живее на адреса. По отношение на длъжника В. П. е налице връчване чрез лице, което живее на адреса и е получило съобщението със задължение да го 1 предаде. При това положение съдът намира, че не са налице предпоставките за допустимост на установителния иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, възпрепятстващи влизането в сила на заповедта за изпълнение.

Заповедта за изпълнение е редовно връчена по реда на чл. 47, съответно чл. 44 ГПК, и с изтичане на срока за възражение, е влязла в сила. С влизането в сила на заповедта за изпълнение се препятства надлежното упражняване на правото на иск по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, поради липсата на правен интерес от воденето на иск за установяване съществуването на вземането.

Предвид гореизложеното, производството по настоящото дело следва да бъде прекратено, тъй като исковете са недопустими поради липса на правен интерес.

Заповедта за изпълнение не подлежи на обезсилване в тази хипотеза, а след влизане в сила на определението, заповедният съд следва да бъде уведомен за преценка за издаване на изпълнителен лист.

Ето защо на основание чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на основание чл.130 ГПК исковата молба на „Топлофикация София“ ЕАД и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 24996/2026 г. по описа на Софийски районен съд, 72-ри състав.

ДА СЕ УВЕДОМИ Районен съд-Търговище по ч.гр.дело № 146/2026 г. за настоящото определение след влизането му в законна сила.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2