Решение № 64 от 10.04.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Пловдив, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Хр. Ранчев

Членове:

Васил Ст. Гатов

Веселин Д. Хаджиев при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Марина В. Белчева като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно частно наказателно дело № 20245000600472 по описа за 2024 година Производство по чл.20 ЗПИИАКОРНФС

С решение № 224/02.10.2024г. по чнд № 169/24г. състав на Старозагорския окръжен съд е признал Акт за конфискация - Решение № 1698/2018 г. на Съда на град *, *, Отдел на Съдиите за предварително разследване, издадено на 18.11.2018 г., влязло в сила на 01.08.2019 г., постановено по наказателно производство от Общ Регистър на престъпленията № 8282/2018 + 8533/2018 в частта, в която се иска налагане на конфискация на наличната парична сума по банкова сметка IBAN *, в банка „*“, прехвърлена по служебно открита сметка в същата банка с IBAN *, с титуляр „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес гр.*, бул.„*“ №*, ет.*, офис *, с управител и едноличен собственик на капитала *, която към 20.11.2023 г. е 4 190 939,08 евро /четири милиона сто и деветдесет хиляди, деветстотин тридесет и девет евро и 8 евро цента/ с левова равностойност 8 196 764.20 лв.

1

/осем милиона сто деветдесет и шест хиляди седемстотин шестдесет и четири лева и 20 стотинки/ до размера на 7 317 000 евро /седем милиона триста и седемнадесет хиляди евро/, с левова равностойност 14 310 808 лева /четиринадесет милиона триста и десет хиляди, осемстотин и осем лева/, представляваща облага от престъпна дейност.

Със същото решение на основание чл.45, ал.6, т.3 от ЗПИИАКОРНФС, вр. чл.21, т.1, б. „а“ от Регламент 2018/1805 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. изпълнението на признатото решение за конфискация било отложено до приключване на наказателното производство по ДП № 75/2017 г. по описа на * с влязъл в сила акт на компетентния съдебен орган.

Съдът допуснал обезпечение на признатото решение за конфискация чрез налагане на запор върху банкова сметка IBAN *, в банка „*“, прехвърлена по служебно открита сметка в същата банка с IBAN *, с титуляр „*“ ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес гр.*, бул.„*“ №*, ет.*, офис *, с управител и едноличен собственик на капитала * до размера на 7 317 000 евро /седем милиона триста и седемнадесет хиляди евро/, с левова равностойност 14 310 808 лева /четиринадесет милиона триста и десет хиляди, осемстотин и осем лева/.

Съдът отказал да признае и не допуснал изпълнение на Решение № 1698/2018 г. на Съд на град *, *, Отдел на Съдиите за предварително разследване, издадено на 18.11.2018 г., влязло в сила на 01.08.2019 г. в частта, с която се иска налагане на конфискация на парична сума по банкова сметка IBAN *, в банка „*“ с титуляр ,*“ ЕООД, ЕИК *, и прекратил съдебното производство в тази му част.

Решението е обжалвано от синдика на „*“ ЕООД само в частта, с която е постановена конфиснкация на наличните парични суми в банковата сметка на дружеството в размер на 8 196 746,20 лв., както и в частта, с която е наложен запор на банковата сметка в *. В жалбата се претендира нарушаване на основно право на дружеството, свързано с невъзможност синдика да се запознае с материалите по делото. Твърди се, че в материалите по делото няма приложен препис на съдебното решение за конфиискацията. С тези две оплаквания се обосновава нарушаване на правото на справедлив процес, регламентирано в разпоредбата на чл.6 ЕКЗПЧОС. Алтернативно се сочи, че 2 не става ясно дали отделът на съдиите за предварителни разследвания към съда в * е орган на досъдебното производство, което поставя под съмнение компетентността му. Според синдика в издаденото удостоверение не става ясно дали „*“ ЕООД е знаело, че получените средства по сметката на дружеството са прехвърлени с цел избягване на конфискация и това поставя под сериозно съмнение дали са изпълнени условията по практиката на СЕС, при които е допустима конфискация по отношение на трети лица. Сочи се, че по искането на * съдебни власти има влязло в сила решение на Софийския апелативен съд, което не позволява повторното му решаване.

Решението в частта, с която е било отказано признаването и изпълнението на решението и производството е било прекратено не е обжалвано и протестирано и е влязло в законна сила.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура оспорва жалбата. Излага съображения, че принципът „non bis in idem“ не е нарушен в процесния случай, защото Софийския апелативен съд не се е произнасял по съществото на казуса. Отделно от това намира новото искане за конфискация за редовно, защото с него са представени нови доказателства. Според прокурора възражението на синдика, че не имал възможност да се запознае с доказателствата е неоснователно, защото същият е имал достъп до цялото електронно досие на делото. Твърди, че собственика на „*“ ЕООД Ф. Г. е участвала в производството при постановяване на допълнителното решение на съда в * и не е направила възражения. Счита, че обстоятелството, че Ф. Г. не е била обвиняемо лице е без правно значение. Предлага първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като се противопоставя на искането за сваляне на запора върху процесната сума, наложен като обезпечителна мярка.

Защитникът на дружеството „*“ ЕООД поддържа жалбата. Смята, че в казуса е приложима забраната „non bis in idem“, защото по същото има искане от * съдебни власти, по което Софийския апелативен съд се е произнесъл с влязъл в сила съдебен акт по същество и това решение разполага със силата на пресъдено нещо. На следващо място твърди, че в издаденото удостоверение не става ясно дали „*“ ЕООД е знаело, че получените средства по сметката на дружеството са прехвърлени с цел избягване на конфискация и това поставя под сериозно съмнение дали са изпълнени условията, при които е допустима конфискация по отношение на трети лица, съобразно чл.16 от Директива № 3

42/14г. на ЕП и Съвета на Европа. Сочи, че на стр.40 в постановлението за конфискация е посочено, че спрямо Ф. Г. не са предприети действия в рамките на воденото производство, тъй като не било доказано, че е знаела за незаконния произход на средствата. Според защитата отразеното в удостоверението не съответства на изпратеното съдебно решение, в което липсва осъдителен диспозитив, касаещ конфискацията на имуществото на „*“ ЕООД, като това имущество дори не е включено в предмета на делото. С тези съображения се обосновава искането за отмяна на решението на първата инстанция и постановяване на нова, с което да бъде отказано искането на * съдебни власти и недопускане изпълнение на конфискация на претендираната сума. Моли да бъде отменена обезпечителната мярка и да бъдат присъдени на правените по делото разноски от дружеството за заплатено адвокатско възнаграждение.

Апелативният съд като съобрази възраженията изложени в жалбата, становищата на страните и като прецени обосноваността и законосъобразността на обжалваното решение, за да се произнесе взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е намерил за установено от фактическа страна следното:

По силата на Регламент /ЕС/ 2018/1805 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018г., относно взаимното признаване на актове за обезпечаване и конфискация от 22.03.2023г. /накратко Регламент /ЕС/ 2018/1805/, Република България е сезирана като изпълняваща държава в производството по признаване на решение на чуждестранен съд за налагане на акт за конфискация. В случая горните решения на съдебен орган на * съдебни власти има статут на решение по смисъла на акта на СЕ.

Изпратеното в Окръжен съд – гр.* Удостоверение за конфискация по чл.

17 от Регламент (ЕС) 2018/1805 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018г. относно взаимното признаване на актове за обезпечаване и конфискация от 22.03.2023г., и е изготвено от прокурор Р. Ф. – зам.прокурор на Република * в Обикновения съд на гр.*, като е препратено чрез Националното бюро на България в Евроджъст. Същото съдържа необходимата информация, съответстваща на данните в приложените актове, чието признаване се иска.

4

От съдържанието на приложеното по делото Удостоверение по чл.17 от Регламент (ЕС) 2018/1805 се установява, че с Решение на съдебен орган на решаващата държава * - Решение № 1698/2018 на Съд на град *, Република *, Отдел на Съдиите за предварително разследване, издадено на 18.11.2018 г., влязло в сила на 01.08.2019 г., постановено по наказателно производство от Общ Регистър на престъпленията № 8282/2018 + 8533/2018 (извлечение от №20458/2015) - № GIP (Регистър на съдии- следователи) 7593/2018 + 9655/2018, с Допълнително с Решение № 1454/2019 SIGE от 28.10.2019 г., влязло в сила на 05.12.2019 г., * граждани П. С., Р. С., Д. Л., А. Р. и Д. М. са признати за виновни и осъдени за престъпления по чл. 640 bis, 6 4 8 b is, 6 4 8 t e r. 1, чл. 110 и чл. 416 от НК на Република *, представляващи участие в криминална организация, измама, включително такава, с която се накърняват финансовите интереси на Европейската общност, определени в Директива 2017/1371, рециклиране на приходи от престъпления и измама/пране на пари/.

По същество е разкрита организирана престъпна група, придобила в периода от началото на 2015 г. до месец октомври 2017 г. държавни средства на стойност около 112 000 000 евро, сертифицирайки по фалшив начин изпълнението на дейности, допринасящи за енергийно спестяване, които реално не били извършени. Значителна част от въпросната сума е била прехвърлена в различни държави чрез банкови преводи от четири * дружества, сред които било дружеството *. Установено е, че в периода между 23.12.2016 г. и 08.03.2017 г. дружеството * е прехвърлило по сметки на българското дружество „*“ ЕООД, сума в размер на 7 317 000 евро. Установено е също така, че впоследствие от сметките на „*“ ЕООД е била изтеглена и внесена обратно в Република * сума, възлизаща на 1 300 000 евро.

Със съдебния акт от 18.11.2018 г. на Съда на град *, Република *, Отдел на Съдиите за предварително разследване, влязъл в сила на 01.08.2019 г., е наложена конфискация на пари, имущества, кредити и други ползи на разположение на: П. С., до възлизане на сумата от 112 295 720,94 евро; Р. С., до възлизане на сумата от 18 48 014,19 евро; Д. Л., до възлизане на сумата от 112 295 720,94 евро; А. Р., до възлизане на сумата от 112 295 720,94 евро; Д.

М., до възлизане на сумата от 20 428 535,72 евро. С допълнително Решение № 1454/2019 SIGE от 28.10.2019 г., влязло в сила на 05.12.2019 г. на Съда на град *, Република *, Отделение на Съдии за предварително разследване, е внесено уточнение, че наложената конфискация по отношение на П. С., до възлизане 5 на сумата от 112 295 720,94 евро; Р. С., до възлизане на сумата от 18 848 014,19 евро; Д. Л., до възлизане на сумата от 112 295 720,94 евро; А. Р., до възлизане на сумата от 112 295 720,94 евро; Д. М., до възлизане на сумата от 20 428 535,72 евро, включва също така и пари, имущества, кредити и други ползи на разположение/респ.парични средства/ и на българското дружество „*“ ЕООД, ЕИК * - до възлизане на сумата от 7 317 000 евро, равняваща се на стойността на паричните средства, прехвърлени без основание на „*“ ЕООД от * дружество *. В Удостоверението по чл. 17 от цитирания Регламент 2018/1805 е посочено, че тази сума 7 317 000 евро, равняваща се на сумите прехвърлени от * дружество дружество * на бългаското дружеството „*“ ЕООД са без никаква обосновка и само за целите на пране на пари, като се има предвид, че тези суми са били изцяло облаги от престъпна дейност, щети на * държава.

Сочи се също, че сумите са били преведени в България по банков път на „*“ ЕООД, което е титуляр на две банкови сметки, разкрити в банка „*“ ЕАД, а именно * и *.

Съдът е намерил за установено, че е налице влязъл в сила акт за конфискация, издаден от държава членка на ЕС – Република *, довел до окончателно отнемане на имущество, изпратен посредством Удостоверение за конфискация по чл.17 от Регламент 2018/1805 на друга държава членка – Р България за признаване и изпълнение по реда на регламента. Касае се за искане за конфискация на „имущество“ по см. на чл.2, ал.3, б.“а“ от Регламента – представляващо облага от престъпна дейност. В частност с удостоверението по чл.17 от Регламента се иска конфискация на парична сума, представляваща облага от престъпна дейност най-малко равна на кредитното салдо по посочените две банкови сметки в * на търговско дружество „*“ ЕООД“, като е внесено уточнение, че по сметка с IBAN *, все още може да има кредитно салдо от 4 190 923,65 евро. В удостоверението е посочено също, че конфискацията по отношение на банкови средства на „*„ ЕООД е постановена до размера на 7 317 000 евро.