Решение № 1598 от 14.11.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1598 гр. Варна, 14.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20233110203098 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „БОЖО 2017“ЕООД, ЕИК 204 657 789, чрез адв.И. Г., ВАК срещу НП № 23-0001670/22.05.2023 год. на директора на РД „ АА” Варна.

С жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че същото е незаконосъобразно, тъй като неправилно била отразена фактическата обстановка, неправилно е приложен материалния закон и са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване на правота на защита на санкционираното лице.Твърди се, че са допуснати нарушения на чл.43 ал.1 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като била неправилно определена датата на нарушението, като се излагат доводи в тази насока. Претендират се разноски.

В съдебно заседание дружеството се представлява от адв. И. Г., ВАК, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено на изложените в нея основания.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

Процесното наказателно постановление е издадено за нарушение на чл.23 ал.4 от Наредба № 35 от 03.11.1999 год. на МТ,МФ и ДАСМ срещу „БОЖО 2017“ЕООД, ЕИК 204 657 789 затова, че 28.10.2022 г. в гр. Варна, в качеството му на данъчно задължено лице, притежаващ удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници 1 с № 12719/07.09.2017 г., след изчерпване на пътна книжка сер. Б №111, заверена на 20.01.2022 г. издадена на лек таксиметров автомобил марка "Форд" с per. № В5225РТ, не е прикрепило съкратен отчет на фискалната памет в книгата по чл. 17 от Наредба № 35 /03.11.1999 г. на МТ, МФ и ДАСМ на ЕТАФП с № ЕС001725 и фискална памет № 46083135, монтиран в горепосоченият лек таксиметров автомобил, за отразения в гореописаната пътна книжка период от 21.06.2022 г. до 28.10.2022 г.. За нарушението е съставен АУАН № 332451/16.03.2023 год..

Акта е предявен и подписан от надлежно упълномощено лице, което не отразило да има възражения.

В срока по чл.44 от ЗАНН не са депозирани пред АНО.

Въз основа на така съставения акт АНО издал атакуваното НП, с което наложил на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл. 23 ал.4 от Наредба № 35 от 03.11.1999 год. на МТ, МФ и ДАСМ на осн. чл.105,ал.1 от ЗАвтПр имуществена санкция в размер на 200 лв..

Разпитан в хода на съдебното производство в качеството на свидетел,актосъставителя Б. И. потвърждава констатациите в акта за установяване на административно нарушение. Сочи, че нарушението било установено при комплексна проверка, при която се констатирало, че за съответния автомобил при изчерпване на съответната пътна книжка не бил прикрепен отчет към книгата по чл. 17 от Наредба № Н-35, за което свидетелят съставил АУАН.

Нарушението било констатирано по документи.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя, доколкото същите са последователни и обективни.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на св. И., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК във вр. с чл.83 от ЗАНН.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е неоснователна.

НП е издадено от компетентен орган – директор на РД АА Варна, въз основа на приложената Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на

Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, като АУАН също е съставен от компетентно лице, съгласно разпоредбата на чл.91 от ЗАвтПр.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при установяване на нарушението.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от 2

ЗАНН.

Спазени са императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл.40,42,43 ал.5, чл.57 и чл.58 ал.1 от ЗАНН.Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.

С издаденото НП е ангажирана административнонаказателната отговорност на „БОЖО 2017“ЕООД, ЕИК 204 657 789 за нарушение на чл. 23, ал. 4 от Наредба № 35 от 3.11.1999 г. за функционалните и техническите изисквания към електронните таксиметрови апарати с фискална памет, която разпоредба въвежда задължение за превозвача при изчерпване на пътната книжка да отпечатва и прикрепва към книгата по чл. 17 съкратен отчет на фискалната памет за отразения в пътната книжка период.

Съгласно разпоредбата на пар.1 т.1 от ДР на Наредба № 34 от 06.12.1999 год. за таксиметров превоз на пътници,“пътна книжка“ е издаден от регистрирания търговец комплект от последователно номерирани пътни листа.

Видно от приложената към преписката,сер.Б,№ 111 пътна книжка, е че същата е изчерпана, каквото е изискването на Наредба № 35/03.11.1999 г., за да възникне за превозвача задължението по чл. 23, ал. 4 от същата Наредба. В конкретния случай пътната книжка съдържа сто пътни листа, като на 27.10.2022 год. е попълнен последния пътен лист от същата и към тази дата процесната пътна книжка е била изчерпана, като 28.10.2022 год. е датата, до която данъчно задълженото лице е следвало да изпълни изискването по чл.23 ал.4 от Наредба № 35/99 год., а именно да отпечата и прикрепи към книгата по чл. 17 съкратен отчет на фискалната памет за отразения в пътната книжка период. Като не е изпълнило това си задължение данъчно задълженото лице е извършило вмененото му нарушение. В този смисъл правилно е била ангажирана административно наказателната му отговорност по чл.105 ал.1 от ЗАвтПр, т. к. именно този текст предвижда санкция в абсолютен размер от 200 лева за нарушения на ЗАвП и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание. Като съобрази, че санкционната норма предвижда административно наказание в императивен размер, съдът счете че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същото, тъй като е лишен от възможност да коригира размера на санкцията, поради наличие на забрана за това, заложена в разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН.

Предвид изложеното, съдът намира, че НП е материално законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

По разноските

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че 3 в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

В настоящия случай АНО не е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален представител-юрисконсулт. Разноски са поискани със съпроводителното писмо, но в съдебното производство въззиваемата страна не е била представлявана от юрисконсулт. Ето защо искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело е неоснователно.

От страна на процесуалния представител на въззивника също се претендират разноски, като се представя договор за правна защита и съдействие, където е посочено, че е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 440 лева, платено в брой. Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е направено своевременно, но предвид изхода на спора е неоснователно.

Предвид горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Варненски районен съд, четиридесет и пети състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0001670/22.05.2023 год. на директора на РД „ АА” Варна, с което на „БОЖО 2017“ЕООД, ЕИК 204 657 789 ,представлявано от Б.Д.И. с ЕГН ********** за извършено нарушение на чл. 23 ал.4 от Наредба № 35 от 03.11.1999 год. на МТ, МФ и ДАСМ на осн. чл.105,ал.1 от ЗАвтПр е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв..

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщаване на страните за изготвянето му пред Административен съд ,гр. Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4