Решение № 6601 от 11.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6601 гр. София, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВА ЦВ. НЕШЕВА при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело № 20231110148876 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Н. Д. М., чрез адв.

М. П. от САК, с пълномощно към исковата молба, срещу „фирма“ ООД, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1, предл. 2 и 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № (номер) към искане № (номер), сключен между Н. Д. М. в качеството му на кредитополучател и „фирма“ ООД в качеството му на кредитодател, като противоречащ на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, заобикалящ материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК и накърняващ добрите нрави.

В исковата молба се твърди, че страните са встъпили в облигационни отношения на 24.11.2020 г., подписвайки процесния договор за потребителски кредит № (номер) към искане № (номер) за сумата в размер на 1 500 лева, при годишен процент на разходите /ГПР/ - 49,88 % и срок за погасяване на заема - 37 месечни вноски. Твърди се, че съгласно чл. 6 от процесния договор, същият следва да бъде обезпечен с поне две от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител/и, отговарящ на чл. 23 от ОУ към договора за заем, а именно: едно или две физически лица, които да отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на наймалко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за кредит, сключени от Кредитора; не са Кредитополучатели по сключени и непогасени договори за кредит, сключени с Кредитора; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход. Посочва се, че в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на горепосочените условия, последният 1 дължи неустойка на кредитора в размер на 1 322,70 лева, като начислената неустойка се заплаща разсрочено заедно със следващата погасителна вноска по кредита. Ищецът твърди, че заемният ресурс е изцяло усвоен, но не е дължал заплащане на оспорената неустойка. Навежда, че посоченият в договора ГПР в размер на 49,88 % не отговаря на действително приложения лихвен процент, тъй като уговорената неустойка представлява добавък към договорната лихва. Твърди, че ГПР не е обявен на потребителя и не е посочен в чл. 3 от договора в действителния му размер, като посочва, че са нарушени изискванията на чл. 5 и на чл. 11, т. 10 от ЗПК. Сочи, че с така договорения ГПР в размер на 49,88 %, към който се кумулира вземането, кредиторът допълнително се е обогатил, като е нарушил принципа за добросъвестност и е внесъл неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга. Твърди, че договорената между страните лихва надхвърля повече от три пъти законната такава, което представлявало нарушение на добрите нрави, предвид че същата не отговаряла на действителните параметри на процесния договор, тъй като към нея се кумулирала уговорената в чл. 4 от договора неустойка. Посочва, че преценката за действителността на клаузата за неустойка и за нейния обоснован размер следва да се извършва с оглед претърпените вреди от неизпълнението и при спазване на критериите, заложени в т. 3 от ТР № 1 по т. д. №1 от 2009 г. на ОСТК на ВКС. Сочи, че процесната неустойка е загубила присъщите си обезщетителна и обезпечителна функции, доколкото същата е в размер на 531,61 лева и е около 100 % от заетата сума и не зависела от вредите и последиците от неизпълнението на договорното задължение.

Освен това било предвидено неустойката да се кумулира към погасителните вноски като по този начин се стига до скрито оскъпяване на кредита и се създават единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което е в противоречие на задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. На следващо място твърди, че не са спазени изискванията на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК, като не е извършено разясняване на потребителя на клаузите във връзка с крайните задължения по договора и същите са изготвени без заемателят да е бил запознат с действителния размер на ГПР, посочен в чл. 1 от процесния договор. На последно място излага твърдения, че недействителността на уговорката относно ГПР се обуславя и от противоречие със закона, на основание на чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 1 и чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. Твърди, че съгласно чл. 22 ЗПК, неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора, като посочва, че в този случай потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, поради което ищецът нямал правно основание да претендира исковите суми, тъй като е следвало в ГПР и във ГЛП да бъде посочено вземането на кредитора за лихва, представляващо част от компонентите на ГПР. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № (номер) към искане № (номер).

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени до ответника „фирма“ ООД, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от него, чрез юрисконсулт Цв.

Б., с пълномощно към отговора, с който предявеният иск за нищожност на договора се оспорва като неоснователен. Ответникът не оспорва, че на 24.11.2020 г. между Н. Д. М. и „фирма“ ООД е сключен договор за потребителски кредит № (номер), при ГЛП 40.05% и ГПР 49.88 %. Възразява, че възнаградителната лихва не е нищожна, като твърди, че същата е дължима, като договорена между страните, на основание принципа на чл. 9 ЗЗД - цена, която заемополучателят плаща на заемодателя за предоставените му парични средства. Релевира, че в процесния договор за потребителски кредит е посочен фиксиран размер на годишната договорна лихва - 40,05 % и доколкото този размер е фиксиран не било необходимо посочването на периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент. Възразява срещу ищцовото твърдение, 2 че възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави, както и че размерът й е определен в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като навежда, че същият е в рамките на пределите, установени в чл. 19, ал. 4 ЗПК, т. е. до пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България (50 %). Не се съгласява с наведеното твърдение относно действителността на неустоечната клауза, като счита, че същата в настоящия случай е за неизпълнение на договорно задължение, като страните по тази клауза са акцентирали върху обезщетителната функция на неустойката. Развива доводи, че неустойката не попада в общите разходи по кредита и не може да се вземе предвид при изчисляване на ГПР, поради което и не следвало да се калкулира в посочения размер на ГПР. Обяснява, че неустойката не може да се приравнява на лихвата, тъй като според уговореното между страните, тя няма такава функция.

Развива доводи, че съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР-то изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като формулата за изчисляването му е уредена в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, като непосочването на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин, не обосновава порок на клаузата от договора, уреждаща ГПР. Последното аргументира със смисъла на закона кредитополучателят да се запознае предварително с размера на сумата, която ще върне на финансовата институция под формата на ГПР. Поради изложените доводи, счита че непосочването на неустойка в ГПР се явява задължително условие, за да бъдат изпълнени изискванията на ЗПК. Позовава се на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, като навежда, че ако съдът приеме, че уговорената клауза за неустойка се явява нищожна, то би следвало да прогласи само нея за нищожна, а не целия договор за заем. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски, в това число и за юрисконсултско възнаграждение.

Релевира възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ответникът признава, че между страните е съществувала облигационна връзка по повод сключването на Договор за потребителски кредит № (номер), при ГЛП 40.05 % и ГПР 49.88 %, както и, че по него е налице предоставяне и усвояване на заемна сума в размер на 1 500 лева. Тези обстоятелства са безспорни между страните, поради което същите не подлежат на доказване по делото.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и 3 от ЗЗД

Според чл. 26, ал. 1 от ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави.

Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. да е сключен процесният договор за кредит; 2. в договора да се съдържат клаузи, уговарящи неустойка и възнаградителна лихва; 3. тези клаузи да противоречат на закона или да го заобикалят, или които накърняват добрите нрави.

Не се оспорва от ответника, а и от представения по делото договор за потребителски кредит № (номер) към искане № (номер) от 24.11.2020 г., се установява, че между ищеца Н. Д. М. като кредитополучател и ответника „фирма“ ООД като 3 кредитодател е сключен договор за кредит. По силата на този договор ответникът е предоставил на ищеца в заем сумата от 1500 лева, а ищецът се е задължил да я върне на 37 седмични вноски, от които 3 вноски по 11,68 лева и 34 вноски по 50,39 лева в срок до 10.08.2021 г., заедно с възнаградителна лихва. Към всяка вноска е добавена и неустойка като крайният размер на седмичната вноска е в размер на 83,00 лева.

Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 49,88 % и годишен процент на разходите – 40,05 %. Следователно налице е първата предпоставка за уважаване на иска.

На следващо място, трябва да се установи дали този договор съдържа клаузи, уговарящи неустойка, и дали същите противоречат на закона или го заобикалят.

Според чл. 6.1 от договора, заемателят се задължава да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 23, ал. 1 на Общите условия. Съгласно него страните могат да уговорят предоставянето на някое от следните обезпечения: 1.

Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход; 2. залог върху движима вещ , чиято пазарна стойност надвишава 2 пъти общата сума за плащане по договора, включващо договорената главница и лихва; 3. първа по ред ипотека; 4. предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва.