Решение № 2620 от 26.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2620 гр. Пловдив, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330114262 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 344, ал. 1 ГПК.

Образувано е по предявен от В. М. А. против А. М. Ц. и Н. Р. Ц. иск с правно основание чл. 34 ЗС за допускане извършване на съдебна делба на следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр.

П., одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект: няма, с адрес на самостоятелния обект гр. П., ул. *****, който самостоятелен обект се намира на етаж втори в сграда с идентификатор № *** с предназначение: друг вид сграда за обитаване, брой етажи - 9, която е разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, площ на самостоятелния обект от 98, 30 кв.м., прилежащи части: таванско помещение № 6 с площ от 8, 73 кв.м. и избено помещение № 25 с площ от 3, 06 кв.м. и 0,756 % ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същият етаж ***.12 и ***.14, под обекта - ***.** и ***.**, над обекта - ***.31, който обект съобразно *** при ПРС представлява жилище № 1, находящо се на втори етаж в жилищна сграда блок № 12 от комплекс И., гр. П., състоящо се от три стаи, столова , готварна , със застроена площ на жилището от 98, 30 кв.м., прилежащи таванско помещение № 6 със застроена площ от 8, 73 кв.м., избено 1 помещение № 25 със застроена площ от 3, 06 кв.м. и 0,756 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж , при съседи на жилището : апартамент 12 на А., апартамент 14 на Ц., отгоре апартамент № 31 на А., на таванското помещение: таван № 5 на К. и коридор, на избеното помещение: изба № 24 на К., коридор и изба № 26 на Т.; поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на с. С., Община М., одобрени със Заповед № РД-18-36/06.03.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект: няма, с адрес на поземления имот: с. С. , ул.

***, с площ от 1 180 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 573, квартал 65, парцел XIV – 573, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, *** и ***, ведно с построената в имота сграда с идентификатор № ***.1, със застроена площ от 58 кв.м., брой етажи - 2, предназначение:

Жилищна сграда – еднофамилна, при квоти: за В. М. А. – 1/6 ид.ч. за А. М. Ц. -3/6 ид.ч. и за Н. Р. Ц. – 2/6 ид.ч.

В исковата молба е направено искане за възлагане ползването на имотите на ответните страни до приключване на съдебното дирене и осъждане на последните да заплащат по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК на ищцата сумата от 184 лв. месечно за самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** и сумата от 129 лв. месечно за поземлен имот с идентификатор № *** и сграда с идентификатор № ***.1, от постановяване на акта за възлагане до приключване на делбеното производство.

В исковата молба са изложени твърдения, че страните са съсобственици на процесните имоти, като ищцата и ответника А. М. Ц. са придобили по 1/6 ид.ч. от имотите на основание наследствено правоприемство от тяхната майка М. С. Ц., ***, която е притежавала недвижимите имоти в режим на съпружеска имуществена общност със съпруга си М. А. Ц.. Сочи, че останалите 4/6 ид.ч. от имотите са придобити в режим на съпружеска имуществена общност – по 2/6 ид.ч. за всеки съделител, на основание договори за покупко-продажба, обективирани в *** г. и *** г. Сочи, че ответните страни ползват имотите, поради което моли за възлагане на имота по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК на ответните страни и присъждане на обезщетение в нейна полза.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответните страни А. М. Ц. и Н. Р. Ц..

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

2

Районен съд – Пловдив е сезиран с иск с правно основание чл. 34 ЗС.

По делото е представен нотариален акт за собственост на жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № *** А.а, по силата на който М. А. Ц. е признат за собственик на жилище № 13, находящо се на етаж 2 в жилищна сграда – блок № 12, вх. Д, построена върху държавен имот, комплекс „И.“, който се състои от три стаи, столова и готварна, с площ от 98, 30 кв.м., с прилежащо таванско помещение № 6 с площ от 8, 73 кв.м. и избено помещение № 25 с площ от 3, 06 кв.м., ведно с 0, 756 % ид.ч. върху правото на строеж, при съседи: ап. 12 на А., ап. 14 на Ц. и отгоре ап. 31 на А.. Посочено е, че цената на дадения като обезщетение недвижим имот се покрива от припадащите се суми срещу отчуждения имот.

Между страните не е налице спор, че така придобитият имот е идентичен с самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект: няма, с адрес на самостоятелния обект гр. П., ул. *****.

По силата на договор за покупко-продажба, обективиран в *** г., Т. Н.

М. и Р. Ц. Д. са прехвърлили на М. А. Ц. празно дворно място с площ от около 1 120 кв.м., представляващо парцел *** в с. С., при съседи: улица, Г. Д. Д., Т.

Г. К. и собствен парцел на продавачите.

Между страните не е налице спор, че така придобитото дворно място е идентично с поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на с. С., Община М., одобрени със Заповед № РД-18-36/06.03.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект: няма, с адрес на поземления имот: с. С. , ул. ***, с площ от 1 180 кв.м. Последното се установява от представената скица на имота, в която е отбелязан нотариалния акт за покупко-продажба от 31.01.1977 г. Не се спори, че в имота е построена двуетажна жилищна сграда, а именно сграда с идентификатор № ***.1, със застроена площ от 58 кв.м., която е със статут на търпим строеж по силата на издадено Удостоверение за търпимост на строеж № 34/26.11.2019 г., издадено от Община М..

Установява се, че имотите са придобити от М. А. Ц. по време на брака му с М. С. Ц., сключен на *** г., за което обстоятелство е представено Удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Градски народен съвет – гр. Пловдив.

Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от СК (отм.) – приет с ДВ, бр. 23 от 22.03.1968 г., недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството.

Чл. 13, ал. 2 предвижда, че недвижимите и движимите вещи и права 3 върху вещи, придобити преди брака, както и такива вещи и права, придобити през време на брака по наследство, дарение или по реда на чл. 389а-389д от Гражданския процесуален кодекс, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Не стават общи и движимите вещи, придобити от единия съпруг през време на брака, които му служат за обикновено лично ползуване или за упражняване на занятие.

Установява се, че процесните недвижими имоти са придобити от М. А.

Ц. – възмездно, по време на брака му с М. С. Ц., т.е. не е налице изключението на чл. 13, ал. 2 СК (отм.), и имотите са придобити в режим на съпружеска имуществена общност.

От представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че М. С. Ц. е *** и е оставила за свои законни наследници: М. А. Ц. – ***, В.

М. А. – ***и А. М. Ц. – ***.

С настъпване на смъртта на М. С. Ц. съпружеската имуществена общност е прекратена – чл. 26, ал. 1 СК (отм.), приет с бр. 41 от 28.05.1985 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 7 СК (отм.), приет с ДВ, бр. 23 от 22.03.1968 г., при прекратяване на имуществената общност поради смърт на единия от съпрузите се прилагат разпоредбите относно наследяването и делбата. Но когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество.

Посочената разпоредба не намира приложение, доколкото съпругата М.

С. Ц. е починала при действието на Семейния кодекс, бр. 41 от 28.05.1985 г.

Към датата на откриване наследството съпругът М. А. Ц. е имал качество на наследник, тъй като при действието на СК от 1985 г. намира приложение общата разпоредба на чл. 9, ал. 1 ЗН. В този смисъл е § 4 от СК от 1985 г., съгласно която правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за наличните имущества, придобити преди влизането му в сила от съпрузите по заварени бракове.

В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 513/03.07.1997 г. по гр. д. № 273/1997 г., I г. о. на ВКС.

Предвид изложеното с настъпване на смъртта на М. С. Ц., М. А. Ц. е останал собственик на ½ ид.ч. от имотите, като останалата ½ ид.ч. е наследена по равно от наследници или всеки от тях е придобил по 1/6 ид.ч., като съпругът М. Ц. е придобил собствеността по отношение на общо 4/6 ид.ч.

С договор за покупко-продажба, обективиран в *** г. на н. К. К., М. А. Ц. е прехвърлил на А. М. Ц. собствените си 4/6 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***.

С договор за покупко-продажба, обективиран в ***. на н. К. К., М. А. Ц. е прехвърлил на А. М. Ц. собствените си 4/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ***, ведно с построената в имота сграда с идентификатор № ***.1, със застроена площ от 58 кв.м.

Към датата на придобиване на посочените ид.ч. А. М. Ц. е бил в граждански брак с Н. Р. Ц., което обстоятелство се установява от 4 представеното по делото Извлечение от Акт за сключен граждански брак, издадено от Община Пловдив.

Съгласно разпоредбата на чл. 21 СК е възникнала съпружеска имуществена общност и А. М. Ц. и Н. Р. Ц. са придобили в посочения режим 4/6 ид.ч.

Следователно В. М. А. и А. М. Ц. са придобили по 1/6 ид.ч. на основание наследствено правоприемство от М. С. Ц., а А. М. Ц. и Н. Р. Ц. са придобили 4/6 ид.ч. в режим на съпружеска имуществена общност на основание договори за покупко-продажба, сключени по време на брака им.

Предвид изложеното следва да се допусне делба между съделителите по отношение на процесните имоти - самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** и поземлен имот с идентификатор № ***, ведно с построената в имота сграда с идентификатор № ***.1, със застроена площ от 58 кв.м.

Следва да бъде допуснато и до делба дворното място. Последното няма характера на обща част, доколкото в него е изградена една постройка, която е съсобствена между съделителите – при същите квоти. Дворното място би било обща част само ако отделни сгради в него са индивидуална собственост /хоризонтална етажна собственост/ или ако в имота са изградени сградиетажна собственост с обекти, които са собственост на съсобствениците на дворното място - ча разграничението между двете хипотези са постановките, дадени с Решение № 476 от 7.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 56/2012 г., I г. о.

При така установените правнорелевантни обстоятелства следва да се допусне упражняването на предявеното потестативно право на делба с предмет – процесните недвижими имоти, при квоти, както следва: за В. М. А.

– 1/6 ид.ч., за А. М. Ц. -1/6 ид.ч. и за А. М. Ц. и Н. Р. Ц. – 4/6 ид.ч. в режим на съпружеска имуществена общност.

По искането с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК: