Решение № 510 от 09.03.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 510 гр. Варна , 09.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на девети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Даниела Д. Томова

Галина Чавдарова

Радостин Г. Петров при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело № 20213100500024 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №48729/21.07.2020г. по описа на ВРС, на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище гр. София, подадена чрез пълномощник адвокат Р.М., ВАК.

Предмет на обжалване е решение №2616/25.06.2020г. на Варненски районен съд, 31 с-в, постановено по гр.д. №8170/2019г. по описа на ВРС, в частта му, с която е отхвърлен предявения от ищеца „ЕОС МАТРИКС” ЕООД главен иск за установяване съществуването на вземанията му спрямо ответниците С. Д. П., ЕГН **********, и Д. П. Д., ЕГН **********, и двамата от гр. Варна, за сума над 955,26 лева до търсените 2 000 лева, представляваща част от главницата по договор за кредит от 19.06.2009г., цялата в размер на 5 552,43 лева, съответно за сумата 1 339,15 лева (включена в първоначално заявената претенция от 1 500 лева), представляваща част от дължимата договорна лихва, начислена за времето от 19.06.2009г. до 18.01.2016г., цялата в размер на 4 971,69 лева, които вземания са включени в издадената по ч.гр.д. №2423/2019г. на ВРС по реда на чл.410 от ГПК заповед за изпълнение №1249/18.02.2019г., както и в частта му, с която е отхвърлен предявения в условията на евентуалност осъдителен иск за тези суми поради погасяване на вземанията по давност.

1

Оплакването на въззивника „ЕОС МАТРИКС” ЕООД – ищец в първоинстанционното производство е за неправилност на решението в обжалваната му част.

Оспорва се като погрешно становището на първоинстанционния съд, че давността за вземанията тече от падежа на всяка вноска , като се твърди, че обстоятелството, че кредиторът е предоставил достатъчно време на длъжниците за връщане на предоставената главница в рамките на уговорения краен срок, не следва да представлява преграда за претендиране на сумата по съдебен ред при очевидно неизпълнение на задълженията от страна на ответниците. В условие на евентуалност се твърди, че дори до се приеме това становище, то отново е налице неправилност на крайния извод, че по-голямата част от претендираната главница и изцяло претендираната договорна лихва са погасени по давност, аргументирайки се с установения от вещото лице по изслушаната по делото експертиза размер на дълга към приетата дата 14.02.2014г. (пет години преди датата на подаване н а заявлението по чл. 410 от ГПК), съответно размера на непогасените в периода 14.02.2014г. -14.02.2019г. вноски . При тези основни оплаквания въззивникът иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново решение, с което главната установителна искова претенция, а в условие на евентуалност предявената осъдителна такава, да бъдат уважени изцяло за главницата (в общия й заявен размер от 2 000 лева), ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда (19.02.2019г.) до окончателното плащане , съответно за сумата от 1 339,15 лева – част от дължимата договорна/възнаградителна лихва за периода 19.06.2009г. 18.01.2016г. В съответствие с това се иска първоинстанционното решение да бъде ревизирано и в частта му за разноските. Претендира и присъждане на разноски за въззивното производство.

В подадения отговор на въззивната жалба пълномощникът на въззиваемите ответници С. П. и Д. Д. обосновава аргументирано становище за неоснователност на подадената въззивна жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, съответно решението на първоинстанционния съд в обжалваната му с нея част да бъде потвърдено.

Претендира и присъждане на разноски за въззивното производство.

В проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд въззивникът „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, представляван по пълномощие от Р.М., ВАК, е заявил, че поддържа подадената въззивна жалба и изложените в нея оплаквания, и моли за нейното уважаване.

Въззиваемите страни С. Д. П. и Д. П. Д., представлявани от общият им пълномощник адвокат П.Н., ВАК, заявяват поддържат становището си за неоснователност на въззивната жалба и молят обжалваното с нея решение на първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Иска се присъждане на разноски при условията на чл.38, ал.2, т.2 от ЗАадв.

Съдът разгледа жалбата съобразно изложените в нея оплаквания, и след като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от 29.05.2019г. на „ЕОС 2

МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище гр. София, с която се претендира установяване на вземанията му спрямо С. Д. П., ЕГН **********, и Д. П. Д., ЕГН **********, и двамата от гр. Варна, за които по ч.гр.д. №2423/2019г. на Варненски районен съд (ВРС), 40 състав, по реда на чл.410 от ГПК е била издадена заповед за изпълнение №1249/18.02.2019г., своевременно оспорена от длъжниците по реда на чл.414 от ГПК.

Ищецът „ЕОС МАТРИКС” ЕООД – кредитор в заповедното производство по ч.гр.д.

№2423/2019г. на ВРС претендира плащане на сумите 2 000 лева – част от падежиралата и незаплатена главница по договор за кредит от 19.06.2009г., цялата в размер на 5 552,43 лева, ведно със законната лихва, считано от 14.02.2019г. – дата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК в съда, до окончателното плащане; 1 500 лева - част от дължимата договорна лихва, начислена за времето от 19.06.2009г. до 18.01.2016г., цялата в размер на 4 971,69 лева.

Претендира и осъждане на ответника да му заплати сторените по делото разноски.

В условие на евентуалност се претендира осъждането на ответниците да заплатят тези суми на ищеца, като липсват обосновани конкретни и ясни твърдения за допустимостта и основанието на тези осъдителни претенции.

Претенцията си ищецът основава на сключен между„Юробанк България” АД, ЕИК 000694749, и ответниците – кредитополучатели С.П. и Д.Д. договор за потребителски кредит №FL483765/19.06.2009г., по силата на който банката – кредитор е предоставила на длъжниците кредит в размер на 6 190 лв., като е уговорено същият да бъде изплатен на 120 месечни анюитетни вноски с краен падеж 19.06.2019г. Според договореностите (чл.3 от договора), за първите 12 анюитетни вноски, всяка в размер на 88,81 лева, е приложим понисък лихвен процент, а оставащите до края на срока на договора вноски са в размер от по 106,07 лева всяка, като същите са платими на 19-то число на всеки календарен месец. След усвояване на кредита длъжниците – кредитополучатели не са извършвали редовни плащания на месечните си вноски като непогасените им задължения към 18.01.2016г. са в общ размер на 10 659,12 лв., в т.ч. 5 552,43 лева - главница, 4 971,69 лева – договорна (възнаградителна) лихва и 135 лева такси по усвояване и обслужване на кредита.

Тези вземания били прехвърлени от кредитора „Юробанк България” АД на ищцовото дружество „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 131001375, с договор за цесия от 18.01.2016г., за което длъжниците били своевременно и надлежно уведомени със съобщение, връчено на 08.12.2018г. лично на Д. Д.. Уведомяването цесионерът извършил като пълномощник на предходния кредитор в съответствие с предоставените му правомощия по чл.5 от договора за цесия и издаденото нарочно пълномощно. С връченото уведомление наред със съобщаването на цесията на длъжниците била обявена и предсрочна изискуемост на кредита поради допуснатото от тях договорно неизпълнение.

Правно основание на главните установителни претенции – чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

3

За да отхвърли предявените искове – частично за главницата (за сума над 955,26 лева до претендирания частичен размер от 2 000 лева) и изцяло за възнаградителните лихви за периода от 19.06.2009г. до 18.01.2016г., претендирани в частичен размер от 1 500 лева, сезираният исков съд е приел, че тези вземания на кредитора са погасени по давност, тъй като са част от вноските с настъпил падеж повече от 5 години преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (14.02.2019г.).

Решението на първоинстанционния съд в частта му, с която е установено съществуване на вземане за част от главницата в размер на 955,26 лева, не е било обжалвано от страните и е влязло в сила, с оглед на което повдигнатия от ответниците с отговора на исковата молба спор относно легитимацията на ищеца като кредитор, валидността на цесионния договор и надлежното уведомяване на длъжниците за прехвърлянето на вземанията не може да бъде преразглеждан.

Единствения пренесен пред въззивната инстанция спор е относно погасяването на процесните вземания по давност, в т.ч. относно приложимия давностен срок и началният момент, от който същият тече.

Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. Поетото от ответниците – кредитополучатели задължение е да внасят ежемесечно анюитетни вноски за погасяване на задълженията по договора за кредит (връщане на главницата и плащане на възнаградителната лихва за кредитора за предоставения в заем кредитен ресурс) като същите са изискуеми на съответните уговорени падежни дати. В този смисъл и т. 1 от ТР 8/2017 г. на ВКС, ОСГТК. Значението на падежа на всяка вноска не може да бъде игнорирано и с оглед в разпоредбата на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, според която, банката може да се снабди с изпълнителен лист за всяка една неплатена вноска по договора за кредит, което означава, че вземането на банката за всяка неплатена вноска на падежа е изискуемо. На посоченото основание и с оглед критериите на чл.114, ал.1 от ЗЗД всеки падеж следва да се отчита като начало на давностните срокове и давността тече отделно за всяка падежирала анюитетна вноска от датата, на която плащането е било дължимо (Решение № 90 от 31.03.2014 г. на ВКС по гр. д.

№ 6629/2013 г., IV г. о., ГК).

По отношение на договорната възнаградителна лихва, инкорпорирана в месечните вноски, са налице критериите по ТР № 3/2011 на ВКС, ОСГТК, за квалифицирането на тези суми като периодични плащания, по смисъла на чл.111, б.„в“ ЗЗД. Доколкото възнаграждението се дължи за предоставено ползване на вече получена от длъжника главница, следва да се приеме, че в тази част правоотношението има продължителен характер (докато ползва чуждите средства, кредитополучателят заплаща възнаграждението за съответния период). Касае се за редовна лихва, начислявана в размер на уговорения годишен лихвен процент, приложим за съответния месец (определян периодично с референтен променлив показател) като само през първата година от срока на издължаване 4 на кредита е приложима фиксирана годишна лихва в размер на 12%. Спецификата на това възнаграждение не може да обоснова прилагане на по-общата норма, уреждаща обща петгодишна давност за вземанията, доколкото към същата е приложима специалната пократка тригодишна давност по чл.111 б.„в“ ЗЗД (така Решение № 125 от 01.06.2017 г. на ВКС, постановено по т. д. № 914/2016 г., II т. о., ТК).

Какво в заявлението по чл.410 ГПК, така и в исковата молба, подадена на 14.02.2019г. (чл.422, ал.1 ГПК), възнаградителната лихва се претендира в размер на 1 500 лева като част от дължимата договорна лихва, начислена за времето от 19.06.2009г. до 18.01.2016г., цялата в размер на 4 971,69 лева. Предвид направеното възражение за изтекла погасителна давност съдът намира, че претенцията е погасена в периода преди 14.02.2016г., изчислен като тригодишен период преди предявяването на заповедния иск.

Ето защо искът за заплащане на договорна възнаградителна лихва за периода от 19.06.2009г. до 18.01.2016г. се явява неоснователен поради погасяването на задължението по давност. Като е достигнал до същия краен извод, макар и по различни съображения, и е отхвърлил исковете по отношение на това вземане (главен установителен и евентуален осъдителен) първоинстанционният съд е постановил законосъобразен и правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.