Решение № 76 от 18.04.2025, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Ловеч, 18.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20244300500673 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.

С решение № 148/01.07.2024 г., по гр.д. № 151/2024 г. на РС – Тетевен, по предявения от Д. М. Д. против „Неткредит“ ООД иск съдът е обявил за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, във вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, във вр. чл. 143 ЗЗП, във вр. чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.

1, т.

10

ЗПК

Договор за потребителски кредит

№

202208120340550058/12.08.2022 г. сключен между „Неткредит“ ООД (кредитодател) и Д. М. Д. (кредитополучател), а по предявения от Д. М. Д. против „Кредит Гарант БГ“ ООД иск е обявил за нищожен на основание чл.

26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД Договор за предоставяне на гаранция № 1449304183/12.08.2022 г. сключен между „Кредит Гарант БГ“ ООД и Д. М. Д..

Със същото решение съдът е присъдил на Еднолично адвокатско дружество „Е. И.“ адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв, а на основание чл. 78 ал. 6 ГПК осъдил ответниците да заплатят сторените по делото разноски и държавна такса.

Против решението са подадени две въззивни жалби - от „Кредит Гарант БГ“ ООД (вх. № 4438/15.07.2024 г. на РС Тетевен) и от „Неткредит“ ООД (вх.

№ 4439/15.07.2024 г. на РС Тетевен), като във всяка от тях се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, свеждащи се до съществено нарушение на съдопроизводствните правила, необоснованост и противоречие с материалния закон. Във въззивната жалба от „Кредит Гарант БГ“ ООД се поддържа, че соченият от ищцата договор за гаранция не е 1 сключван между означените в него страни, че въпреки възражението от ответника („Кредит Гарант БГ“ ООД) за липса на такъв договор (не е подписван и не е сключван от разстояние) и направеното оспорване по чл. 193 ГПК, в нарушение на процесуалния закон съдът не е предприел съответните процесуални действия – при правилно разпредЕ.та доказателствена тежест в изготвения доклад на делото, да приложи неблагоприятните последици при разпределение на доказателствената тежест, като приеме за неосъществил се твърденият от ищеца факт за сключен договор за гаранция. Във въззивната жалба от „Неткредит“ ООД се подържа изграждане от районния съд на неправилен извод за наличие на предоставено обезпечение гаранция по договора за кредит и за подлежащо включване на възнаграждението за дружеството гарант в ГПР по договора за кредит, прави се оплакване за несъобразяване от районния съд с направеното от ответника възражение, че договорът за кредит е сключен като необезпечен, с оглед на което твърдяното възнаграждение за гаранта не съществува, респ. не би могло да обоснове и недействителност на гаранционната сделка, че не се доказва наличие на „договор за предоставяне на гаранция“, доколкото ищецът е ангажирал неподписан такъв от името на „Кредит Гарант БГ“ ООД. Във всяка от двете въззивни жалби е направено искане за отмяна на обжалваното решение, за отхвърляне на предявените против въззивниците установителни искове и за присъждане на разноските по делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемия е постъпил писмен отговор, в който се дава становище за неоснователност на двете въззивни жалби, респ. за правилност на атакуваното решение с поставяне на акцент върху наличните основания за нищожност на двата договора, правилно възприети от районния съд, вкл. за наличие на доказателства, за сключването на договорите от разстояние. В писмения отговор е направено искане за потвърждаване на съдебното решение и за присъждане на разноските за въззивната инстанция.

По делото е постъпила и частна жалба от ЕАД Е. И., подадена против определение № 498/08.08.2024 г., по гр.д. № 151/2024 г. на РС – Тетевен, с което молбата на частния жалбоподател по чл. 248 ГПК е оставена без уважение. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на съдебния акт, свеждащи се до несъгласие с мотивите му за определяне на адвокатското възнаграждение при конкретния присъден размер, като е изведено искане за отмяната му и за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на разумност и пропорционалност.

В писмения отговор на частната жалба, подаден от „Неткредит“ ООД се дава становище за нейната неоснователност, респ. за правилност на изложените от районния съд мотиви, като е изведено искане за потвърждаването му.

Въззивниците не вземат участие в съдебното заседание – чрез представляващите по регистрация орган на юридическите лица или чрез процесуален представител по пълномощие.

Въззиваемият Д. М. Д. също не взема участие в съдебното заседание лично или чрез пълномощник.

Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в 2 атакуваната част, поради което настоящият състав следва да обсъди неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Д. М.

Д. установителни искове, както следва: против „Неткредит“ ООД - за установяване нищожност на сключен между страните Договор за потребителски кредит № 202208120340550058 от 12.08.2022 г., и против „Кредит Гарант БГ“ ООД – за установяване нищожност на сключен между страните Договор за предоставяне на гаранция от 12.08.2022 г. От ответниците са постъпили писмени отговори, в които са дадени становища за допустимост на исковете, но са направени възражения за тяхната неоснователност.

Исковете, по които се е произнесъл районния съд са допустими, като за ищцата е налице интерес от установяване нищожността на договорите, доколкото въз основа на сделките всяка от насрещните страни би могла да претендира спрямо нея заплащане на съответните суми.

Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От съдържанието на Договор за потребителски кредит № 202208120340550058 от 12.08.2022 г. се установява, че на означената в него дата Д. М. Д. и „Неткредит“ ООД постигнали съгласие, по силата на което дружеството поело задължение да предостави на ищцата кредит в размер на 2 500 лв., а последният да върне сумата 3 696 лв. за срок от 24 месеца.

Означеният в договора годишен процент на разходите (ГПР) е 49.31 %, а годишният лихвен процент 40.76 %. В договора е установена уговорка (чл. 4, ал. 3), според която до края на следващия ден от сключване на договора, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранция по кредита, съгласно реда и условията в общите условия (ОУ) на договора, като банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция трябва да е в размер на 3 696 лв. и със срок на валидност до 14.08.2024 г. В договора се съдържа и уговорка (чл. 6), според която в случай, че кредитополучателя не представи на кредитора гаранция по кредита по чл.

4, ал. 3 от договора в установения срок и съгласно ОУ, дължи на дружеството неустойка в размер на 4 512.00 лв. Неустойката следвало да се начислява на месец, считано от изтичане срока по чл. 4, ал. 3, а начислената неустойка се заплащала заедно със следващата погасителна вноска по кредита, съгласно уговорения погасителен план.

От съдържанието на приетия Договор за гаранция № 1449304183 от 12.08.2022 г. се установява, че на означената в него дата Д. М. Д. (наредител) и „Кредит Гарант БГ“ ООД (гарант) постигнали съгласие, по силата на което наредителят възлага, а гарантът се съгласява да издаде гаранция в полза на „Неткредит“ ООД за сума в размер на 3696 лв. с цел гарантиране изпълнение на паричните задължения по Договор за потребителски кредит № 202208120340550058, като наредителят дължи на гаранта възнаграждение за издаване на гаранцията в размер на 179 лв. на месец (чл. 1, ал. 1 и 2). В договора е установена уговорка (чл. 4, ал. 2), според която дължимото възнаграждение за издаване на гаранцията се изплаща заедно с погасителните вноски по договора за потребителски кредит съобразно договорения в него погасителен план. Същият погасителен план е установен в чл. 11 от Договор за потребителски кредит № 202208120340550058, според който първата погасителна вноска е с падеж 13.09.2022 г., а последната – с падеж 13.08.2024 3 г.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, прието от районния съд, се установява, че в ГПР от 49,31 % са включени разходите за лихва при годишен лихвен процент от 40,70%, изчислен при анюитетни вноски за срока от 12.08.2022 г. до 13.08.2024 г., че в него е включена сумата 4296 лв., представляваща възнаграждение по договора за гаранция и че при включването й ГПР се формира в размер на 312,64%.

При така установените факти настоящата инстанция прави следните правни изводи:

Установителните искове предявените от Д. М. Д. против „Неткредит“ ООД (за обявяване нищожност на Договор за потребителски кредит № 202208120340550058/12.08.2022 г.), респ. против „Кредит Гарант БГ“ ООД (за обявяване нищожност на Договор за предоставяне на гаранция № 1449304183/12.08.2022 г.) са основателни.

Макар формално да представляват самостоятелни сделки, договорът за потребителски кредит и този, за предоставяне на гаранция, са функционално свързани. Тази обвързаност се установява от уговорката за необходимост от предоставяне на обезпечение на кредитора (без друга възможна алтернатива) в срок до края на следващия ден чрез банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция за сумата в размер на 3696 лв., с цел гарантиране изпълнение на паричните задължения по Договор за потребителски кредит № 202208120340550058, както и с оглед уговорката за заплащане от кредитополучателя на гаранта възнаграждение за издаване на гаранцията в размер на 179 лв. на месец, ведно с основното задължение по кредита. Възнаграждението за неустойка не постъпва в патрмимониума на гаранта, доколкото е уговорено то да се изплаща като част от погасителната вноска, която кредитополучателят трябва да заплати на заемодателя „Неткредит“ ООД по сметки, които са идентични с посочените в договора за потребителски кредит.

Поначало няма пречка и е допустимо кредитополучателят да предложи гаранция от трето лице, доколкото това е допустим способ за обезпечаване на изпълнението. Кредиторът е длъжен преди да сключи договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка, да откаже сключването на такъв. Такова задължение произтича от разпоредбите в Глава четвърта от ЗПК, както и от съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година, относно договорите за потребителски кредити – „кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността“. В този смисъл уговорките в договора за кредит, допускаща начисляване на неустойка в размер на размер на 3696 лв. в срока по чл. 4, ал. 3 противоречи на преследваната цел на транспонираната в ЗПК директива. Тя освобождава кредитора от задължението му по извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника (чл. 16 ЗПК), прехвърля риска от това неизпълнение върху длъжника и води до необосновано допълнително увеличаване размера на дълга. Отделно от това, неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за кредитора да са настъпили вреди от непредоставяне на обезпечение), излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване, с оглед на което тя противоречи и на добрите 4 нрави (ТР 1-10-ОСТК, т. 3).

Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен (чл. 22 ЗПК). Санкцията недействителност на договора се свързва с неудовлетворяване на някое от изискванията на закона, установени с изброените в чл. 22 ЗПК разпоредби. Едно от тези нормативни изисквания към съдържанието на договора се отнася до годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин (чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК).