Решение № 2154 от 05.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2154 гр. С, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20231110117796 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „Т С“ ЕАД, ЕИК ******, представляван от АС А., с адрес гр. С, ул. „Я“, № 23Б срещу М. А. Т. с ЕГН: **********, Д.

А. К. с ЕГН: ********** и Р. А. К. с ЕГН: **********, в качеството им на наследници на М.

И. К., починала на 03.10.2022 г., с която са предявени субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.

86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сума в общ размер на 1388,71 лв., от които сумата от 1127,61 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот с адрес: гр. С, ж.к. „Л“, бл. 540, вх. Б, ет. 1, ап. 1, аб. № ****** за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., сумата от 241,44 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 22.03.2023 г., сумата от 15,77 лв. – главница за услугата дялово разпределение за периода м. 03.2020 г.- м.04.2021 г., както и сумата и 3,89 лв. - мораторна лихва за периода от 16.05.2020 г. до 22.03.2023 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 04.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумите, в условията на разделна отговорност, при равни квоти от по 1/3 всеки един от ответниците, съгласно уточнителни молби от 15.11.2023 г. и от 05.12.2023 г., като сумите се разпределят както следва:

1. за М. А. Т. с ЕГН: ********** – 1/3 от сумите, а именно: сума в общ размер на 462,90 лв., от които сумата от 375,87 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., сумата от 80,48 лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 22.03.2023 г., сумата от 5,26 лв. – главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2021 г., 1 както и сумата от 1,30 лв. - мораторна лихва за периода от 16.05.2020 г. до 22.03.2023 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 04.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумите;

2. за Д. А. К. с ЕГН: ********** – 1/3 от сумите, а именно: сума в общ размер на 462,90 лв., от които сумата от 375,87 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., сумата от 80,48 лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 22.03.2023 г., сумата от 5,26 лв. – главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2021 г., както и сумата от 1,30 лв. - мораторна лихва за периода от 16.05.2020 г. до 22.03.2023 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 04.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумите;

3. за Р. А. К. с ЕГН: ********** – 1/3 от сумите, а именно: сума в общ размер на 462,90 лв., от които сумата от 375,87 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., сумата от 80,48 лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 22.03.2023 г., сумата от 5,26 лв. – главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2021 г., както и сумата от 1,30 лв. - мораторна лихва за периода от 16.05.2020 г. до 22.03.2023 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 04.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумите.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя на ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Претендира наследодателят на ответниците да е била клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Посочва, че съгласно чл. 63, ал. 1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди „При смърт на клиент – физическо лице, наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в срока по чл. 12, т. 12 /30дневен срок/ чрез подаване на заявление за промяна на партидата.“. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Поддържа, че съгласно общите условия за ответниците е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността на услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата за доставена топлинна енергия за битови нужди, както и на главницата, представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху двете главници. Моли за уважаване на предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Р. А.

К..

2

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците М. А. Т. и Д. А. К., чрез назначения им особен представител – адв. Ч., с който предявените искове се оспорват по допустимост и основателност. Оспорва се ответникът Д. К. да е собственик на процесния недвижим имот, респективно клиент на топлинна енергия за битови нужди.

Оспорва се ответникът да е получил топлинна енергия, съответно да е ползвал същата за претендирания период. Поддържа, че не е доказано, че ответниците са в облигационни отношения с ищеца, като в тази връзка посочва, че по делото няма представени ЗаявлениеДекларация за откриване на партида и абонатен номер. По отношение на услугата дялово разпределение се посочва, че съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД длъжникът изпада в забава след покана, като в този смисъл се твърди, че ответниците не са изпаднали в забава, тъй като не се доказвало до същите да са изпращани покани за заплащане на това задължение.

По отношение ответницата М. А. Т. се поддържа становище за неоснователност претенциите по аргумент, че същата е платила на ищеца исковите суми. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Постъпило е становище от ответника М. Ал. Т., с което посочва, че е заплатила половината от сумите.

С уточнителна молба от 04.09.2024 г. ищецът потвърждава, че на 21.08.2024 г. по сметката на „Т С“ ЕАД е постъпило плащане в размер на 698,51 лева от М. А. Т..

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:

Предявеният иск е за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

Видно от представения нотариален акт № 187, том I, рег. № 3905, н. д. № 167/2016 г. М.

И. К. е придобила собствеността върху недвижим имот – апартамент № 1, находящ се в гр.

С, ж.к. Л, бл. 540, вх. Б ет. 1. Видно от представеното заявление-декларация от 19.09.2018 г.

М. И. К. е отправила нарочно искане до ищеца да й бъде открита партида съгласно Общи 3 условия за продажба на топлинна енергия от „Т С“ АД на потребители за битови нужди, като е декларирала, че ще използва имота за жилищни нужди.

Установява се от Удостоверение за наследници изх. № РПН23-УГ52-623 от 14.11.2023 г., че М. И. К. е починала на 03.10.2022 г. и е оставила наследници по закон – ответниците, нейни деца. Доколкото не се твърди и не се доказва след придобиване на имота и до смъртта си М. К. да се е разпоредила с правото на собственост, то съдът приема, че същото по силата на наследственото правоприемство е преминало в патримониума на ответниците при равни квоти. Следователно всеки от тях в рамките на процесния период е бил собственик на имота, респ. на основание чл. 153 ,ал. 1 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия и дължи по 1/3 от стойността на топлинната енергия.

В съответствие с установения с разпоредбата на чл.156 ЗЕ принцип за измерване на реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост, дължимата стойност на топлинната енергия е в размерът, установен след изравняване, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. – 576 лева и за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. - 479, 53 лева . След съобразяване плащането, отчетено във фактурата от 31.07.2021 г. в размер на 9,11 лева, общият размер на задължението за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. възлиза на сумата 1046,42 лева, за заплащане на по 1/3 от което в размер на 348,81 лева е възникнало задължение на всеки от ответниците.

Всеки от ответниците дължи да заплати и стойността на извършената услуга за дялово разпределение, тъй като съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ на ищеца, задължителни в отношенията с клиенти на ТЕ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, таксите се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество.На основание чл. 162 ГПК съдът определя общата дължима стойност на услугата за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в размер на 15,77 лева, като задължението на всеки от ответниците е възникнало за 1/3 от нея - по 5,26 лева.

Установява се от представените доказателства /фискални бонове от 21.08.2024 г. – л. 92 и 19.08.2025 г. – л. 122/ и от признанието на ищеца, че в хода на производството предявените вземания към ответниците М. Т. и Р. К. са погасени изцяло чрез плащане, което следва да бъде съобразено на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и предявените срещу тях искове – отхвърлени.

Не се твърди и не се установява ответникът Д. А. К. да е изпълнил в срок възникналите в негова тежест задължения за заплащане на стойността на топлинната енергия в размер на 178,34 евро /348,81 лева/ и на услугата дялово разпределение в размер на 2,69 евро /5,26 лева/ поради което исковете срещу него следва да се уважат за тези суми, а за разликата над доказания размер на стойност на ТЕ – 348,81 лева до пълния предявен размер 192,18 евро /375,87 лева/ – отхвърлен.

С оглед неизпълнението на задълженията в срок ответникът Д. К. следва да заплати и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетения за забава за периода от 15.09.2020 г. до 22.03.2023 г. в размер на 0,66 евро /1,30 лева/ за забава плащането на услугата дялово 4 разпределение и в размер на 37,95 евро /74,23 лева/ за забава плащането на стойността на ТЕ, до който размер исковете срещу него следва да се уважат, а искът за разликата над сумата 37,95 евро /74,23 лева/ до пълния размер от 41,15 евро /80,48 лева/ – да се отхвърли По разноските

При този изход на спора, ищецът на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК има право на сторените разноски, съразмерно с уважената част от исковете. Ответниците М. Т. и Р. К. са заплатили припадащата се част от разноските, а първата – и половината от разноските за възнаграждение на особен представител в размер на 150 лева. Поради това същите следва да заплатят по 70 лева от общо 210 лева – определено от съда дължимо на ищеца юрисконсултско възнаграждение.