Решение № 878 от 12.07.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 878 гр. Варна, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20233100500807 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 12747/17.02.2023г. по регистратурата на ВРС подадена от Н. Я. И., ЕГН ********** и Я. П. Д., ЕГН **********, чрез процесуалния им представител срещу Решение № 46/05.01.2023г. постановено по гр.д. № 16468/2021г. по описа на ВРС, 21-ви състав, с което съдът е ДОПУСНАЛ да бъде извършена съдебна делба на недвижим имот с ид.№ *** по Кадастралната карта, с площ от 3800 кв.м. находящ се в землището на с.Тополи, местност „Г.П.“, трайно пре дназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: пета, номер по предходен план 047025, при граници имоти с ид. № ***, ид. № ***, ид.№ *** и ид.№ *** по Кадастралната карта, между съделителите: Н. Я.

И., Я. П. Д. и Т. Я. Г., при квоти както сле два: за Н. Я. И. – 3/6 ид. Части; за Я. П. Д. – 1/6 ид. части и за Т. Я. Г. – 2/6 идеални части, на основание чл. 34 от ЗС.

Решението се обжалва в частта досежно квотите на съделителите, при които е допусната делбата.

Във въззивната жалба са изложени твърдения от въззивниците за неправилност на обжалваното решение, постановяването му при нарушение на процесуалните правила и в противоречие на материалния закон. Оспорват се изводите на съда за трансформация на 1 лични средства получени от бащата на общата насле додателка А. И. към момента на придобиване на имота през 1956г. с нот.акт № 83/1956г. по време на брака й с Я. И., пора ди което той, както и имотът получен в замяна са станали нейна лична собственост. В тази връзка твърди, че съдът е кредитирал показанията на св.А.А., с които пред съда е потвърдил неистината, че бащата на А. и е предал през 1955г. сумата от 1000 лева, с които същата е закупила през 1956г. имота.

Оспорват се като необосновани и изводите на съда, че въззивниците Н. И. и синът й Я . Д. не са придобили 5/6 ид.части от имота на оригинерно основание - по давност в следствие на упражнявано владение в периода от 1999г. /считано от сделката обективирана в нот.акт № 22/1999г./ до предявяване на иска включително чрез присъединяване владението на техния праводател Я. Г. И. в качеството на добросъвестни, а в евентуалност като недобросъвестни владелци. Посочват, че съдът не е отчел твърденията на въззивницата, че в годините след 1999г. е от давала имота под аредна, почистван е и поддържан в добро състояние, заплащани са данъци за него. Моли решението на ВРС да бъде отменено в частта досежно квотите, като делбата на имота бъде допусната при заявените в исковата молба квоти.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – Т. Я. Г., чрез процесуалния му пре дставител, с който заявява становище за неоснователност на същата и за правилност и законосъобразност на решението на ВРС относно квотите, при които е допусната делбата на съсобствения имот.

Счита за правилни изводите на съда, че независимо от факта, че наследодателката А.

И. е придобила имота с нот.акт № 83/1956г. по време на брака си с Я. И., то същият не е станал СИО, тъй като тя е трансформирала лични средства дарени от баща й като зестра и е станала изключителен собственик. След замяната е била и едноличен собственик на заменения имот, който през 1998г. е бил възстановен на насле дниците й с решението на ПКВарна № 570/02.12.1998г. Имотът е бил възстановен на насле дниците й - съпруг и две деца при равни квоти от по 1/3 ид.част. На това основание по ддържа, че Я. И. е могъл да се разпореди в полза на дъщеря си Н. И. само със собствената си 1/3 ид.част от имота.

По отношение на възражението на въззивниците за придобиване на процесния имот по давност поддържа становището за неоснователност на същото поради това, че Н. И. не е осъществявала трайно, явно и необезпокоявано фактическа власт в предвидения от закона срок, не се е грижила и обработвала имота, нито е манифестирала намерението си за своене пред въззиваемият Т. Я., който е нейн съсобственик и насле дник на баща си Я. Г.. Посочва, че плащането на дължимия за имота данък от въззивницата е станало за еднократно за период от 5 години назад непосредствено преди предявяване на иска, като твърди, че също е платил задължението за данъци за своята част от имота.

По отношение на договора за аренда на имота, въззиваемият посочва, че макар да е сключен от въззивницата Н. И., то това не я прави едноличен собственик, тъй като останалите съсобственици имат право на част от арендните вноски. Моли въззивната жалба 2 да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение да бъде потвърдено.

Претендира за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители поддържат заявеното във въззивната жалба и отговора становища. Въззиваемият претендира за присъждане на съдебно-деловодните разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:

ВРС е бил сезиран с иск с правно основание чл.34 от ЗС от Н. Я. И. и Я. П. Д. срещу Т. Я. Г. за допускане и извършване на делба на съсобствен между страните недвижим имот с ид. *** по Кадастралната карта, с площ от 3800 кв.м. намиращ се в местност „Г.П.“, землище на село Тополи, община Варна, с начин на трайно ползване: нива с номер по предходен план 047025, при граници: имоти с ид.***; ид.***; ид.*** и ид.***, между съделителите при квоти: 3/6 ид.части за Н. Я. И.;

2/6 ид.части за Я. П. Д. и 1/6 ид.част за Т. Я. Г..

Ищците посочват, че имотът с площ от 3,8 дка и № 47025 по плана за земеразделяне на местност „Г.П.“, землище на село Тополи е бил реституиран с решение № 570/02.12.1998г. на ПК Варна в полза на насле дниците на А. Л.И.. След възстановяването съпругът на А. И.а - Я. Г. И. про дал на ищцата Н. Я. по време на брака й с П. Д. собствените си 4/6 ид.части от имота с договор за покупко-продажба обективиран в нот.акт № 24, том ІІ, дело № 277/1999г. През 2006г. бракът на ищцата с П. Д. бил прекратен с решение по гр.дело № 1291/2006г. по описа на ВРС, а на 11.08.2021г. после дният починал. Негов наследник е Я.

П . Д.. Предвид съществуващата съсобственост и желанието да бъде прекратена, моли да бъде допусната делба на имота при посочените квоти.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника – Т. Г.. Не оспорва, че е налице съсобственост по отношение на процесния имот, но счита, че правата на страните в нея са различни от заявените в исковата молба.

Възразява, че продажната цена, която е уговорена в договора за покупко – продажба оформен в нот.акт № 24, том ІІ, дело № 277/1999г. не е заплатена от първата Н. И., както и че същата е относително симулативна и прикрива действителната воля на страните за дарение. Във връзка с това посочва, че не е била учредена представителна власт на представителя при изповядване на действителната сделка с предмет – дарение на недвижим имот, което я прави изначално нищожна пора ди липса на изразено съгласие за сключването й.

Излага, че наследодателят му – Я. И. е бил трудно подвижен, не е напускал двора на своята къща, страдал е от старческа деменция и оспорва същият да е положил подпис в пълномощното, с което е учредил представителна власт за сключване на процесната сделка.

Оспорва както автентичността на подписа на упълномощителя, така и тази на кмета на с.Казашко, както и че самото пълномощно е антидатирано. В евентуалност се позовава на 3 недействителност по отношение на 1/6 ид.части от имота предмет на разпоредителната сделка по нот.акт № 24, том ІІ, дело № 277/1999г., на основание чл. 42, ал.2 от ЗЗ Д. Счита, че поради недействителността на сделката, с която Я. И. се е разпоредил в полза на дъщеря си, нейният съпруг не е станал собственик на ид.части от имота.

В условията на евентуалност възразява, че Я. Г. И. не е притежавал 4/6 и д.части от делбения имот, който е пре дмет на разпоредителна сделка, като вместо това неговите материални права досежно този имот са били в размер на 1/3 ид. части от имота. Излага, че през 1956г. А. И. е закупила с нот.акт № 83/1956г. имот с площ от 8,97 дка. в землището на село Тополи, местност „Коза джи“, който имот съобразно разпоредбата на чл.33 от Закона за лицата и семейството към 06.11.1653г. тя е придобивала в лична собственост, а не в общност със съпруга си. Същият е определен за реализиране на мероприятие, поради което А. И. получава по замяна за него процесният имот в местност „Г.П.“, землище на село Тополи.

В първото по делото съдебно заседание ищците се позовават на придобиване по давност на общо 5/6 ид.части от имота, от които за 4/6 ид. части фактическа власт е установена считано от разпоредителната сделка, която е оформена в нотариален акт № 22/1999г., а досежно останалата 1/6 ид.части считано от протокола за въвод във владение по наследяване, в случай, че се установи че процесният имот е придобит от наследодателката им А. И. с лични средства в лична собственост. Позовават се на добросъвестно владение основано на разпоредителната сделка, а в условията на евентуалност – не добросъвестно като към собственото си владение присъединяват осъществяваното такова от техния наследодател Я. Г. И..

СЪДЪТ , след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор между страните, че Я. Г. И. и А. Л. Артьомова са сключили граж дански брак на 02.04.1951г. в гр.Варна.

С договор за покупко – продажба от 01.02.1956г., оформен в нот.акт № 83, том І, дело № 101/1956г., А. Л. И. е закупила от И.Г. Д. недвижим имот представляващ част от нива с площ от 4 дка, цялата с площ от 8,9 дка при граници Д. П. З., И.Г. Д. и И.Л., намираща се в землището на село Тополи, местност „Козаджи“, за сумата от 400 лева.

Видно от представеното удостоверение за наследници, А. Л. И. е починала на 24.02.1993г. Нейни наследници са съпругът й Я. Г. И., синът й - Т. Я. Г. и дъщерята - Н. Я.ва И.. Съпругът Я. Г. И. е починал на 27.08.2001г.

С решение № 570 от 02.12.1998г. на ПК – Варна се възстановява правото на собственост на наследниците на А. Л. И., б.ж. на село Казашко по отношение на нива с площ от 3,8 дка. намираща се в местност „Г.П.“, област Варна, пре дставляващ имот № 047025 по плана за земеразделяне в землището на с.Тополи. Пре дставен по делото е протокол за въвод във владение от 04.01.1999г., с който Н. Я.ва Д.а е въведена във владение на реституирания имот.

4

С пълномощно от № 02/22.01.1999г. със заверка на подписа от кмета на село Казашко, Я. Г. И. е упълномощил а двокат Р.Т. Д. да го представлява при продажба на притежаваните от него 4/6 ид.части от нива с площ от 3,8 дка., намираща се в землището на село Тополи, местност „Г.П.“.

С договор за покупко – продажба от 25.01.1999г., оформен в нот.акт № 22, том І, рег.

№ 272, дело № 38/1999г. на нотариус Д.С. с район на действие ВРС, Я. Г. И., чрез пълномощникът си адвокат Р.Т. Д., продава на своята дъщеря Н. Я. Д.а 4/6 ид. части от процесния имот - нива с площ от 3,8 дка, намираща се в местност „Г.П.“, землище на село Тополи.

С решение № 1527/26.06.2006г., постановено по гр. дело № 1291/2006г. на ВРС е прекратен сключения на 30.05.1973г. гражданки брак между П. С. Д. и Н. Я.ва Д.а. П. С. Д. е починал на 11.08.2021г., и негов наследник по закон е синът му Я. П. Д..

Представени са квитанции за заплатени от Н. Я. И. местни данъци и такси за процесния имот за данъчната 2022г., както и разписка № 0400014660387074/04.01.2022г. за заплатени местни данъци и такси от Н. Я. И. за същия имот за данъчната 2017г., 2018г., 2019, 2020 и 2021г. Представена е приходна квитанция от 27.04.2022г. у достоверяваща заплатени от Т. Г. данъци и такси за същия период за имота в местност местност „Г.П.“.