Решение № 105 от 26.05.2022, Районен съд - Ямбол

МОТИВИ към Решeние № 105/26.05.2022 г. по АНД № 364/2022 г.:

Производството е образувано на основание чл.78а от НК, след направено предложение с Постановление на ЯРП от 05.05.2022 г. на основание чл.375 от НПК. В постановлението се сочи, че наказателното преследване по ДП № ...г. по описа на РУ-Я.при ОД на МВР-Я. е образувано против С.И. С. от с. К., обл.

С., за извършено престъпление по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК, като в ДП на обвиняемия е повдигато обвинение по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК.

ЯРП, редовно призована, заявява, че е извършено престъплението, за което на обвиняемия е повдигнато обвинение по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК от обективна и субективна страна. Прокурорът пледира обвиняемия да бъде признат за виновен по предявеното обвинение и на основание чл.78а от НК бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ в размер около минималния, а наркотичните вещества отнети в полза на държавата.

Обвиняемият, редовно призован, се явява лично с упълномощен адвокат. Признава, че е извършил инкриминираното деяние, съжалява за стореното и заявява, че за пръв път в живота си е решил да употреби наркотични вещества. Моли за налагане на по-леко наказание, т.к. в момента не работи. Пледира чрез защитника си за налагане на минимално наказание „глоба“, като се изтъква, че се разкайва за стореното и е оказал съдействие на разследващите органи за изясняване на обективната истина по делото. Сочи се още, че не е употребил наркотичното вещество, не е употребявал наркотици и има добри характеристични данни.

Сьдьт, след като се запозна с постановлението на ЯРП и материалите по делото, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 09.12.2021 г., вечерта обвиняемият С. И. С. от с. К., обл. С. заедно със свои приятели се намирал в гр. Я. Същият бил пътник в лек автомобил „Мерцедес Ц 200“ с регистрационен № ...., с водач П.Б.Н. В себе си държал найлоново пликче със съдържание на кафяво кристалообразно вещество, за което знаел, че е „пико“/метамфетамин/. Веществото било за негова лична употреба.

Около 21.30 часа на посочената дата /09.12.2021 г./, в гр. Я. ж.к. Г., полицейски служители при РУ-Я.към ОД на МВР-Я., в състав свидетелят Д.

Ил. и свидетелят Ж.Г., спрели горепосочения лек автомобил за извършване на проверка. В хода на последната била проведена беседа с обвиняемия Сп.С., при която той признал, че държи в себе си наркотични вещества и пожелал да ги предаде доброволно. Непосредствено след това обвиняемият предал на полицейските органи 1 брой найлоново пликче със съдържание на кафяво 1 кристалообразно вещество, за което посочил, че е „пико“. За предаденото вещество бил съставен протокол за доброволно предаване от 09.12.2021 г.

Непосредствено след това веществото било предадено за извършване на физико-химическо изследване. От заключението на извършената Физикохимическа експертиза/ФХЕ/ се установило, че представеното за изследване кристалообразно вещество, представлявало метамфетамин с нето тегло 0.271 грама, с концентрация на активния наркотично действащ компонент – метамфетамин - 33 %.

Метамфетаминът е наркотично вещество и подлежи на контрол, съгласно Списък II на Конвенцията на ООН за психотропните вещества от 1971 год. и съгласно ЗКНВП. Метамфетаминът се намира в Списък I към чл.3, ал.2, т.1 от ЗКНВП, включващ „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве“ поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.

Съгласно протокол за оценка на наркотични вещества от 16.12.2020 г., стойността на наркотичното вещество – 0.271 грама метамфетамин, със съдържание на активен наркотично действащ компонент метамфетамин с концентрация 33 %, възлиза на 6.77 лв.

Към датата на извършване на престъплението обвиняемият не е притежавал разрешение да държи високорискови наркотични вещества, изискващо се според ЗКНВП и Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1 от ЗКНВП, приета с Постановление № ...г. на МС.

С приемо-предавателен протокол № ...г., цялото количество наркотично вещество метамфетамин е предадено на съхранение на ЦМУ, отдел „НОП", гр.С..

В хода на ДП обвиняемият се е възползвал от правото си да не дава обяснения, но в с.з. е дал обяснения, в които е признал че е извършил инкриминираното деяние, описано в постановлението на ЯРП и съжалява за стореното.

Описаната фактическа обстановка сьдьт приема за установена от показанията на свидетелите Д.И./ДП л.21-л.22/ и Ж. Г./ДП л.23-л.24/, полицейски служители, които спрели за проверка автомобила, в който бил обвиняемия, който признал, че държи наркотично вещество у себе си, което с протокол за доброволно предаване предал на полицаите, които показания са последователни, логични и безпротиворечиви. Обстановката се установява и от приложените по делото писмени доказателства/Протокол за доброволно предаване на наркотичното вещество – ДП л.10, Експертна справка №... г. – ДП л.16 – л.17, справки за съдимост на обвиняемия – ДП л.20 и с.з. л.8, Характеристична справка за обвиняемия – ДП л.29, Протокол за оценка на наркотични вещества – ДП л.37, Приемо-предавателен протокол № ... г., както и от заключението по ФХЕ/ДП л.33 – л.35/, прочетени от съда на основание 2 чл.378, ал.2 от НПК и чл.283 от НПК, както от вещественото доказателство/ наркотично вещество с нето тегло 0.271 грама метамфетамин, със съдържание на активен наркотично действащ компонент метамфетамин с концентрация 33 %, на стойност на 6.77 лв. /приобщени в с.з. и ползвани от съда при постановяване на неговия акт по чл.378, ал.2 и ал.4, т.1 от НПК.

От визираните по-горе гласни и писмени доказателствени средства, веществено доказателство и ФХЕ се установява категорично, че обвиняемият е извършил инкриминираното деяние, за което му е било повдигнато обвинение в ДП.

От така установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:

Обв. С.И. С. от с. К. обл. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК, тъй като на 09.12.2021 г., около 21.30 часа, в гр. Я., ж.к. Г., без надлежно разрешително, съгласно ЗКНВП, държал в себе си високорисково наркотично вещество - метамфетамин с нето тегло 0.271 грама, с концентрация на активния наркотично действащ компонент - метамфетамин - 33 %, на стойност 6.77 лв., като случаят е маловажен.

От обективна страна е налице общоопасно престъпление. Предмет на престъплението е т.нар. ”метамфетамин”/“пико“/ със посоченото по-горе съдържание на активно действащо вещество. Визираното вещество има забранителен режим на притежание, съхранение и употреба, поставено под контрола на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

Съгласно този закон процесното наркотично вещество е включено в Списък №1 към чл.3, ал.2 от ЗКНВП и представлява вещество с висока степен на риск/високорисково наркотично вещество/ за общественото здраве, поради вредният ефект от злоупотреба с него. Обвиняемият е осъществил изпълнителното деяние на продълженото престъплението по посочения от НК текст в една от двете му форми – държал/до доброволното предаване на наркотика на полицаите/. Осъществяването на деянието е прекъснато, т.е. същото е довършено със самото предаване на наркотичното вещество на полицейските служители. Всички тези действия обвиняемият е извършил без да има надлежното разрешително за придобиването и държането на наркотика. При тази форма на изпълнителното деяние е достатъчно от обективна страна наркотичното вещество да се намира у дееца, факт безспорно установен от доказателствените материали по делото и потвърден от свидетелите, разпитани в ДП. В случая е без значение за съставомерността на деянието времетраенето на фактическата власт върху предмета на престъплението. Категорично е доказано, че наркотикът е държан от обвиняемия до неговото предаване на органите не реда.

В хода на съдебното следствие не бе установено обвиняемият да е имал 3 и други съучастници - подбудители, сьизвьршители, помагачи - при осъществяване на престъплението или деянието да е извършено чрез т.нар.

”посредствено извършителство”, като обвиняемият или друго лице/лица/ да са действали без умишлена вина при осъществяване на престъпната деятелност, описана от прокурора в постановлението.

Предвид изложеното и след анализ на събраните по делото материали може да се приеме, че деянието на обвиняемия следва да се квалифицира, като „маловажен случай". „Маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на другите смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Този критерий на преценка се прилага за всички деяния, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. Маловажен случай ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното деяние в сравнение с обикновените случаи от този вид. По-ниска степен на обществена опасност се определя от цялостната характеристика на деянието и дееца, като също е необходимо да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да окаже върху обществото, а не само от паричната равностойност на предмета на престъпление. Стойността на предмета на престъплението не е единственият разграничителен критерий. От значение са и всички други обстоятелства, способа и начина, по които е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководил при извършване на престъплението, отражението на деянието сред обществото. При обсъждане и решаване на въпроса, дали е налице маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК, следва да се вземат предвид не само обстоятелствата относно липсата или незначителността на вредните последици, т.е. не само обстоятелства относно обществената опасност на деянието, но и обстоятелства относно обществената опасност на дееца. В настоящия случай, извършеното престъпление не представлява голяма степен на обществена опасност. Съображенията на съда за това се основават на обстоятелството, че обвиняемият е съдействал активно на органите на разследването, а преди това и на органите на полицията още от започването на полицейската проверка за разкриване на обективната истина, към момента на деянието той е неосъждан и е с добри характеристични данни, количеството и стойността на съхраняваното от него високорисково наркотично вещество е малко. Касае се само за едно деяние. По данните събрани по делото, към момента на извършване на престъплението деецът не е употребявал наркотични вещества и е подходил лекомислено в конкретния случай, съобразно действащите правни норми, като следва да се отчете и инцидентния характер на процесното деяние в живота на обвиняемия.

От субективна страна деянието е осъществено с пряк умисъл.

Обвиняемият е искал, целял придобиването и държането на наркотика, без да 4 има съответното разрешение за това. Съзнавал е всички елементи от състава на престъплението - разбирал е, че не трябва да придобива и държи наркотичното вещество, че незаконно държи това вещество, но въпреки това не е изпълнил разпоредбите на ЗКНВП. Следва да се отбележи, че фактическата власт върху наркотика сама по себе си обективира в достатъчна степен умисъла на дееца при осъществяване на престъплението, след като се установи, че още към момента на придобиването на процесното вещество обвиняемият е знаел, че същото е наркотик и няма право да го държи у себе си или в дома си. Същият се разкайва за стореното.

От събрания от съда доказателствен материал категорично се установява, че обвиняемият е осъществил визираното в постановлението инкриминирано деяние. В този смисъл, сьдьт изцяло споделя фактическите и правните съображения, изложени от държавния обвинител в постановлението и в пледоариите на страните и обвиняемия в с.з., касаещи обективната и субективната страна на визираното престъпление и в частност неговото авторство, като са налице законовите условия за приложението на чл.93, т.9 от НК, имайки предвид, че се касае за деяние с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на престъпление от този вид.