Решение № 780 от 12.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 780 гр. София, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20221000503429 по описа за 2022 година

Разгледа в съдебно заседание на 15.05.23г. /с участието на секретаря Милкова/ въззивно гражданско дело № 3429/22г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-27 състав от 26.09.22г. по г.д. № 2049/20г. са уважени /частично: за сума в размер на 40 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази главница за периода след 16.01.20г./ искове по чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД на Ф. Х. против ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД.

Решението на СГС се обжалва от Ф. Х. /в отхвърлителните части/: ищецът претендира присъждане на допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 40 000 лева и на законна лихва /върху цялата заявена главница – вече присъдената и допълнително претендирана/ за периода след 16.10.19г.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

Събраните по делото /в производството пред първоинстанционния съд/ доказателства /писмени, гласни и експертни - преценени в съвкупност и в контекста на твърденията – възраженията на страните/ удостоверяват, че:

На 19.08.19г. е настъпило ПТП-е и в резултат на същото ищецът е претърпял физически и психически увреждания /травми/. Произшествието е причинено от Д. Г..

Ищецът поддържа, че е претърпял /заради инцидента/ физически болки и психически страдания /неимуществени вреди/. С оглед това Ф. Х. претендира да бъде ангажирана /при условията на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД/ имуществената отговорност на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД /до размера на сумите по исковата молба – главница и законна лихва/.

Всички предпоставки /част от състава на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД/, 1 а именно: деянието на делинквента, противоправността на деянието, вредоносният резултат, причинно-следствената връзка между деянието и резултата, вината на водача на МПС-во и наличието на застрахователно правоотношение /по договор за з-ка „ГО“ между Д. Г. и ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД/ са установени /в рамките на производството пред СГС/ с писмени, гласни и експертни доказателства /в това число и с подробните обяснения на вещите лица от съдебните заседания/. Изброените обстоятелства не са и спорни между страните /към момента; на този етап от процеса/.

Жалбата е частично основателна:

Съдържанието на разменените пред САС книжа - въззивна жалба и отговор към същата /преценени в контекста на правилата по чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ налага извод, че:

От една страна: към момента /на този етап от процеса/ не е налице спор относно това, че в полза на ищеца е справедливо /по смисъла на чл. 52 от ЗЗД/ да бъде определено обезщетение за неимуществени вреди /следствие от процесното ПТП-е/ в размер на 80 000 лева – колкото са заявени, колкото са и присъдени от СГС. Този размер обезщетение кореспондира със съдържанието на събраните в процеса доказателства /писмени – медицински документи; гласни – свидетелски показания; експертни – няколко медицински експертизи; в това число и подробните обяснения на вещите лица от съдебните заседания/, които очертават конкретно и подробно: вида и естеството на претърпените от ищеца физически и психически увреждания /травми/, предприетите лечебни интервенции, настоящото здравословно състояние на пострадалия, перспективата за пълното му възстановяване.

От друга страна: към момента /на този етап от процеса/ е спорно единствено обстоятелството – налице ли е /и в какъв размер/ съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия /по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/, т.е. страните спорят само относно това – следва ли /и с колко/ да бъде редуцирано определеното от съда обезщетение /в размер на 80 000 лева/.

Страните спорят и относно това – от кой момент се следва законна лихва върху дължимото обезщетение /главница/:

В тази връзка /досежно единствените спорни към момента обстоятелства/:

Относно главния иск:

Събраните по делото доказателства /основно експертни в тази насока; в това число и подробните обяснения на вещите лица от съдебните заседания/ налагат следните изводи: процесното МПС-во /в което се е возил като пътник ищеца/ е било фабрично оборудвано с предпазни колани /на всички седалки – в това число и на задните такива/; в момента на инцидента ищецът е бил без поставен предпазен колан /в медицинската документация липсва описание на характерни за коланна травма следи/; процесните травми – увреждания /като вид и естество/ биха могли да се получат /и често, по правило се получават/ при отсъствие на поставен обезопасителен колан; при наличие на поставен такъв най-тежките увреждания – физически и психически /които именно са наложили продължително лечение, което продължава към момента и е с неясна все още перспектива/ щяха да бъдат избегнати. Всички тези обстоятелства /преценени в съвкупност/ се явяват основани не на предположения, а на конкретно установени /от приетите експертизи/ факти /като изводите на вещите лица са обосновани - мотивирани и от медицинска, и от практическа гледна точка/. Именно с оглед това /предвид категоричните и еднозначни констатации на експертите в посочените насоки/ в случая следва да се приеме, че възражението на ответника по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД се явява – надлежно доказано /т.е. налице е основание за редуциране на заявеното и определено от СГС обезщетение за неимуществени вреди/. Същите /изброените/ обстоятелства обаче обосновават определяне 2 на процент на съпричиняване /принос на пострадалия – по смисъла на цитираният законов текст/ в размер на 25%. С оглед това определената от СГС сума /обезщетение/ в размер на 80 000 лева следва да бъде намалена само до размера на 60 000 лева /т.е. в полза на ищеца следва да бъде доприсъдена главница в размер на още 20 000 лева – допълнително към вече присъдените от първоинстанционния съд 40 000 лева/.

Относно акцесорния иск:

Най-новата съдебна практика на ВКС /обоснова със систематическо тълкуване на нормите от КЗ, които касаят следващата се върху застрахователно обезщетение законна лихва/ постановява, че в хипотеза като процесната /когато застрахователят е постановил мълчалив отказ по извън-съдебно заявена претенция/ законна лихва върху претендираната главница се дължи от момента на сезиране на дружеството /в случая на 16.10.19г./. С оглед това: акцесорната претенция следва да бъде уважена за периода след тази дата.

Предвид горните съображения: атакуваното решение следва да бъде частично отменено /изменено/ в обжалваните части /в полза на ищеца следва да бъде присъдено допълнително обезщетение и законна лихва за по-голям период/.

С оглед изхода на спора пред САС: отговорността на страните за съдебни разноски /за производството и пред двете съдебни инстанции/ следва да бъде преразпределена /при условията на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК/. Възражението на процесуалния представител на ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно /заявеният от ответника адвокатски хонорар съвпада с минимума по Наредба № 1/. В полза на дружеството обаче не се следва адвокатски хонорар по чл. 9 от Наредбата /по делото е осъществено и процесуално представителство/.

Съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение на СГС 1-27 състав от 26.09.22г. по г.д. № 2049/20г. в частта, с която искът /по чл. 432 от КЗ/ на Ф. И. Х. против ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е отхвърлен за сумата над 40 000 лева до 60 000 лева; в частта, с която искът /по чл. 86 от ЗЗД/ на Ф. И. Х. против ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е отхвърлен за периода до 16.01.20г.; в частта, с която ищецът е осъден да плати на ответника съдебни разноски над 968 лева.

ОСЪЖДА /на основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД/ ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД да плати на Ф. И. Х. ЕГН ********** обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 20 000 лева /допълнително към вече присъденото от СГС обезщетение в размер на 40 000 лева/; законната лихва върху тази главница за периода от 16.10.19г. до цялостното й изплащане; законната лихва върху присъдената от СГС главница в размер на 40 000 лева за периода от 16.10.19г. до 16.01.20г.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД да плати на адвокат Р. М. още 965 лева /допълнителен адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА с ДДС за производство пред СГС/.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД да плати на адвокат Р. М. 2 310 лева /адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА с ДДС за производство пред САС/.

ОСЪЖДА Ф. И. Х. да плати на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД 2 310 лева /съдебни разноски – адвокатски хонорар с ДДС за производството пред САС/.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД да плати по сметка на САС допълнителна държавна такса в размер на 800 лева /на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК/.

ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-27 състав от 26.09.22г. по г.д. № 2049/20г. в останалата част.

3

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4