Решение № 718 от 15.02.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 718 гр. София, 14.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Б.а при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20221100507335 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 03.03.2022 г. по гр.д. № 59756/20 г., СРС, І ГО, 33 с-в е признал за установено на основание чл. 124 ГПК по отношение на Л. Д. П., ЕГН **********, К. Б. К., ЕГН **********, Т. И. Д., ЕГН **********, М. И.

Д., ЕГН **********, Б. Д. А., ЕГН ********** и Т. Д. А., ЕГН **********, че Х. Д. П., ЕГН **********, в качеството му на наследник на М.А.А., ЕГН **********, поч. на 23.07.2010 г. и въз основа на придобивна давност, е собственик на припадащите им се части от недвижим имот с идентификатор *** по КККР на София, представляващ апартамент № 171, намиращ се в гр.София, район „Надежда“, ж.к. „****, състоящ се от стая, кухня и обслужващи помещения, целият е площ от 42,04 кв.метра, заедно е 0,304 % ид.ч. от общите части на сградата е отстъпено право на строеж върху мястото и мазе № 6, застроено на 2,41 кв.м.

Отхвърлил е предявения от Х. Д. П., ЕГН ********** срещу Х. Д. М., ЕГН ********** иск по чл. 124 ГПК за признаване за установено, че ищецът в качеството му на наследник на М.А.А., ЕГН **********, поч. на 23.07.2010 г. и въз основа на давностно владение, е собственик на припадащата се на 1 ответника част от недвижим имот с идентификатор *** по КККР на София, представляващ апартамент № 171, намиращ се в гр.София, район „Надежда“, ж.к. „****, състоящ се от стая, кухня и обслужващи помещения, целият е площ от 42,04 кв.метра, заедно е 0,304 % ид.ч. от общите части на сградата е отстъпено право на строеж върху мястото и мазе № 6, застроено на 2,41 кв.м Осъдил е на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Л. Д. П., ЕГН ********** да заплати на Х. Д. П., ЕГН ********** съдебно-деловодни разноски в размер на 350,53 лв. Осъдил е на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК К. Б. К., ЕГН: ********** да заплати на Х. Д. П., ЕГН ********** съдебно-деловодни разноски в размер на 175,26 лв. Осъдил е на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Т. И. Д., ЕГН ********** да заплати на Х. Д. П., ЕГН ********** съдебно- деловодни разноски в размер на 175,26 лв. Осъдил е на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК М. И. Д., ЕГН ********** да заплати на Х. Д. П., ЕГН ********** съдебно-деловодни разноски в размер на 175,26 лв. Осъдил е на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Т. Д. А., ЕГН ********** да заплати на Х. Д. П.. ЕГН ********** съдебно-деловодни разноски в размер на 87,63 лв. Осъдил е на осн. чл. 78. ал. 1 ГПК Б. Д. А., ЕГН ********** да заплати на Х. Д. П., ЕГН ********** съдебно-деловодни разноски в размер на 807,63 лв. Осъдил е на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Х. Д. П., ЕГН ********** да заплати на Х. Д. М., ЕГН ********** съдебно-деловодни разноски в размер на 600 лв.

Решението е обжалвано първоначално с две въззивни жалби:

С въззивна жалба вх. № 25027518 от 31.03.2022 г. от ищеца Х. Д. П., ЕГН **********, от гр.София, ж.к.**** в частта, в която СРС, І ГО, 33 с-в е отхвърлил предявения от Х. Д. П., ЕГН ********** срещу Х. Д. М., ЕГН ********** по иск по чл. 124 ГПК за признаване за установено, че ищецът в качеството му на наследник на М.А.А., ЕГН **********, поч. на 23.07.2010 г. и въз основа на давностно владение, е собственик на припадащата се на ответника част от недвижим имот с идентификатор *** по КККР на София, представляващ апартамент № 171, намиращ се в гр.София, район „Надежда“, ж.к. „****, състоящ се от стая, кухня и обслужващи помещения, целият е площ от 42,04 кв.метра, заедно е 0,304 % ид.ч. от общите части на сградата е отстъпено право на строеж върху мястото и мазе № 6, застроено на 2,41 кв.м с мотиви, изложени в жалбата. Сочи се, че и съгласно чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим 2 имот се придобива с непрекъснато владение в прод ължение на 10 години.

Правото на собственост ще бъде придобито и от владеещия за себе си и тогава, когато владението на имота не е получено от друго лице, стига постоянно владеещият да упражнява фактическа власт върху имота при бездействието на действителния собственик на имота в предвидения в закона срок. Заявява, че 5 от общо 8 ответници са депозирали писмен отговор, в който не само признават иска, предявен от Х. П., но и твърдят, че за период повече от 10 години, никой освен ищеца, не е владял процесното жилище. В решението си, съдът е констатирал, че в случая не се установяват действия, с които ищецът Х. П. да е демонстрирал намерение за своене спрямо останалите сънаследници, които да са достигнали до тяхното знание и да отричат по категоричен начин техните права върху имота и да сочат намерение за своене на имота, тъй като ползването на имота като външен израз на фактическата власт не е доказано да е демонстрирано спрямо останалите сънаследници на общия наследодател, но това противоречи на изявленията на петимата ответници.

Съдът е посочил още, че в процесният случай ищецът Х. П. е придобил владението върху недвижимия имот като сънаследник, което го легитимира като владелец на своята идеална част и държател на идеалните части на останалите сънаследници. В редица свои решения ВКС е приел, че за да придобие частите на останалите съсобственици е необходимо да демонстрира, че е отблъснал намерението на другите съсобственици и е започнал да свои техните части за себе си. Превръщането на държането във владение не изисква някакъв специален акт макар, че може да съществува и такъв.

Съществено е действията на своене, покриващи съдържанието на правото на собственост да са изявени пред съсобствениците по начин, че те да могат да разберат, че имотът се свои изцяло от този, който упражнява и фактическа власт върху него. Заключването на имота и преустановяване на достъпа на другия съсобственик в него може да бъде действие на отблъскване на владението. (Решение № 97/19.10.2020г., по гр.д. № 325/2020 на ВКС, 1г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК). Вместо това, първоинстанционния съд е възприел в мотивите на решението си, че няма данни, че действия, представляващи своене от страна на ищеца на идеални части от имота на ответниците са били доведени до знанието на ответниците. Поради това искът следва да бъде отхвърлен спрямо оспорващия ответник, доколкото спрямо 3 него ищецът не е доказал да е демонстрирал намерение за своене на недвижимия имот и обръщане на държането на неговите идеални части във владение спрямо тях. Счита, че този извод на съда, не отговаря на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Още с исковата молба, са представени множество писмени доказателства, от които е видно, че единствено ищецът Х. Д. П. е извършвал пълно плащане на задълженията по жилището, за топлофикация, водоснабдяване, електоенергия, такси за поддържане на общите части на жилището, след датата на смъртта на общата им наследодателка, до завеждане на настоящото производство. Владелческото поведение на ищеца, се потвърди и от събраните гласни доказателства на разпитаните свидетели по делото. Свидетелите заявиха пред съда, че след смъртта на наследодателката им, в процесното жилище са виждали само и единствено ищеца, като други хора не са идвали и не са се интересували от апартамента. При тези данни са налице съчетаното проявление и установени признаците на владението, защото са явни - възприемат се от съсобствениците, не са смутени от никой от тях и са непрекъснати. Когато се упражняват в продължение на период от 10 години, предпоставките на придобивната давност, визирани в чл. 79 ЗС са реализирани. Фактическата власт върху процесния имот е била осъществявана от ищеца Х. Д. П., повече от десет години постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно, като под спокойно следва да се разбира, че не е установена с насилие. Давността не е била прекъсната с преустановяване на фактическата власт за повече от 6 месеца - чл. 81 от ЗС, както и при наличие на някоя от хипотезите на чл. 116 от ЗЗД вр. с чл. 84 от ЗС

Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното в обжалваната част и да бъде уважен изцяло първоначално предявения иск като основателен и доказан. Претендира присъждане на разноски, включително адвокатски хонорар за двете съдебни инстанции.

По тази възивна жалба е постъпил писмен отговор само от ответника Х.

Д. М., чрез пълномощника адвокат А.А., в който оспорва същата.

Останалите въззиваеми/ответници Л. Д. П., ЕГН **********, К. Б. К., ЕГН **********, Т. И. Д., ЕГН **********, М. И. Д., ЕГН **********, Б. Д.

А., ЕГН ********** и Т. Д. А., ЕГН ********** не вземат становище по тази въззивна жалба.

4

С въззивна жалба вх. № 25030812 от 11.04.2022 г. от ответника Б. Д. А., ЕГН **********, чрез назначения му по реда на чл.47, ал.6 особен преддставител адвокат С.А.С. от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“****, офис 4 в частта, в която СРС, І ГО, 33 с-в е признал за установено на основание чл. 124 ГПК по отношение на Л. Д. П., ЕГН **********, К. Б.

К., ЕГН **********, Т. И. Д., ЕГН **********, М. И. Д., ЕГН **********, Б.

Д. А., ЕГН ********** и Т. Д. А., ЕГН **********, че Х. Д. П., ЕГН **********, в качеството му на наследник на М.А.А., ЕГН **********, поч. на 23.07.2010 г. и въз основа на придобивна давност, е собственик на припадащите им се части от недвижим имот с идентификатор *** по КККР на София, представляващ апартамент № 171, намиращ се в гр.София, район „Надежда“, ж.к. „****, състоящ се от стая, кухня и обслужващи помещения, целият е площ от 42,04 кв.метра, заедно е 0,304 % ид.ч. от общите части на сградата е отстъпено право на строеж върху мястото и мазе № 6, застроено на 2,41 кв.м. с мотиви, изложени в нея. Твърди се, че ищецът не е доказал, че е владял недвижимия имот като свой за период от 10 години, нито, че владението е било постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнено. Няма данни,че ищецът е живял в процесния недвижим имот и че той е считал същия за изцяло негов, т.е. не се е възприемал като собственик, нито се е представял за такъв пред ответниците, включително пред Б. А.. Дори и да се приеме, че ищецът е владеел недвижимия имот като свой, което счита за обективно невярно, то това владение било прекъсвано. В самата искова молба е посочено, че ответникът по делото М. Д. пред 2019 г. е заявила на ищеца, че иска процесинят имот да бъде поделен, т.е. твърдяното от ищеца владение е било прекъсвано и очевидно не е необезпокоявано.

Нещо повече, от значение за прекъсването на придобивната давност е единствено обстоятелството, че ответниците през целия период са разглеждали недвижимия имот като свой и този факт е бил доведен до знанието на ищеца, който очевидно е избягвал контакт с другите законни наследници. В доп ълнение, липсват доказателства относно твърдението, че имотът е бил ползван от ищеца в цялост. Нещо повече, ищецът не е доказал, че е владеел като свои идеалните части на ответника А.. Именно и съгласно цитираното и от съда Тълкувателно решение №1/06.08.2012 г. по тълк.д. № 1/2012 г. на ВКС, ОСГК при придобиване на владение върху съсобствена вещ на основание, признаващо такава и на останалите съсобственици, 5 завладяването на частите на другите съсобственици и промяната в намерението поначало следва да се манифестира пред тях и да се осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен в случаите, когато това е обективно невъзможно. По делото не са налице твърдения на ищеца, вкл. и в исковата му молба, че за него е било обективно невъзможно да заяви намерението си пред ответника А., че свои неговите идеални части от имота. През процесния период ищецът не е бил нищо друго освен държател на идеалните части на недвижимия имот. По делото не се установяват, а и не се твърдят действия, с които ищецът да е демонстрирал намерение за своене спрямо ответника А., които да са достигнали до знанието на последния и да отричат по категоричен начин неговите права върху имота и да сочат намерение за своене на имота. Не са представени доказателства, които да установят началния момент, от когато е настъпила промяната в намерението на ищеца да свои имота и момента, в който тази промяна е манифестирана по отношение на ответника А.. Следователно, ползването на имота като външен израз на фактическата власт не е доказано по делото да е демонстрирано спрямо ответника Д. и не може да се приеме, че ищецът е придобил чрез давностто владение идеалните части от процесния имот, собственост на сънаследника и ответник по делото Б. Д. А.. Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесноито в обжалваната част и да бъде отхвърлен иска, предявен срещу ответника А..