Решение № 56 от 23.02.2024, Районен съд - Дупница
- Съд
- Районен съд - Дупница
- Дело
- Административно наказателно дело 1308/2023
- Вид
- Решение № 56
- Подписан
- 23.02.2024
- В сила
- 13.03.2024
- Състав
- Светла Василева Пейчева
Цитирани разпоредби
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- §6, т. 14 · Закон за движението по пътищата
- чл.345, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 1, ал. 4 · Наредба № i-45 от 24 март 2000 г. за регистрацията и отчета на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях
РЕШЕНИЕ
№ 56 гр. Дупница, 23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Светла В. Пейчева при участието на секретаря Райна Г. Боянова като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно наказателно дело № 20231510201308 по описа за 2023 година
Производството е по чл.58д и сл. от ЗАНН
Постъпила е жалба от С. Г. Й., с ЕГН **********, от с. Р.........,област к ........,ул.
С.К........ № ....... срещу Наказателно постановление № 23-0348-000122, издадено на 23.02.2023 г. от Началник Група в ОДМВР Кюстендил, РУ гр. Дупница, с което му е наложено административно наказание на основание чл.140, ал.1 от ЗДвП за извършено нарушение на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - „глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева. В жалбата се съдържат много доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП. Счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения, както при издаване на АУАН, така и при постановяване на НП, които са довели до нарушаване правото му на защита. Моли НП да бъде отменено изцяло. Не претендира деловодни разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В съпроводително писмо е взето становище по жалбата, като счита че същата е неоснователна. В случай, че същата бъде уважена е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като моли да бъдат присъдени такива в минимален размер съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Не претендира деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, гласни и писмени, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
На 30.12.2023 г., около 15.45 ч., в село Ресилово, на кръстовището образувано от ул.
„Трети март“ и ул. „Васил Левски“, в посока с. Самораново актосъставителят И. З., на длъжност мл. автоконтрольорр при РУ гр. Дупница и свидетелят при съставяне на акта – Н.
1
С., констатирали, че жалбоподателя С. Г. Й. извършил административно нарушение, като управлява мотопед „Пиаджо“, без номер на рама, който не е регистриран по надлежния ред 1без поставена регистрационна табела), с което е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Наказателното постановление е издадено на основание чл. 36, ал.2 от ЗАНН, въз основа на Постановление за отказ а се образува досъдебно производство с вх. № 500/2023 г. от дата 21.02.2023г. по описа на РП гр. Кюстендил – ТО гр. Дупница, поради съображения, че макар формално да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление по чл.345, ал.2 от НК, поради своята малозначителност не е общественоопасно. След влизане в сила на прокурорското постановление, материалите са изпратени по компетентност на АНО.
След връщане на материалите при АНО, същият на основание прекратителният акт е издал обжалваното Наказателно постановление № 23-0348-000122, издадено на 23.02.2023 г. от Началник Група в ОДМВР Кюстендил, РУ гр. Дупница.
В хода на съдебното следствие не са събирани гласни доказателства.
Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства:
С оглед на така установеното, съдът счита че жалбата е основателна, поради което наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло.
При издаването на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като не съдържат необходимите реквизити, посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В АУАН не е описано точно и ясно нарушението, тъй като е описано, че жалбоподателя управлява мотопед без поставена регистрационна табела, като изрично е посочено, че същият е без номер на рама, причината защо е без номер на рама, както и защо актосъставителят е приел, че въпросния мотопед без номер на рама подлежи на регистрация не е посочено в АУАН. Същото нарушение е пренесено и в НП, като не е посочен кой е надлежния ред.
И в АУАН и НП липсва индивидуализация на процесното МПС съгласно чл. 149 от ЗДвП и дефинициите в § 6, т. 13 и т. 14 от ДП на ЗДвП. Нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е бланкетна, поради което, както и в АУАН, така и в НП е следвало да бъде описано подробно установеното нарушение.
И в двата акта липсват обстоятелства, които да обосновават извода, че превозното средство подлежи на регистрация и че не е налице някоя от хипотезите на чл. 1, ал. 4 от Наредба № I45 от 24.03.2000 г. на МВР за регистрация и отчета на МПС и на ремаркетата теглени от тях, които изключват регистрацията. В случая не е посочено, дали процесния мотопед се задвижва с електродвигател. В чл.140, ал.1 от ЗДвП е предвидено, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани. В ЗДвП не е налице легална дефиниция на понятието „превозно средство, снабдено с електродвигател”, поради което е необходимо тълкуване на закона с цел преценка необходимостта от регистрация на електрическия скутер.
Съгласно параграф 6, т.11 и т.14 от ЗДвП : „Моторно превозно средство“ е пътно 2 превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства, а „Мотопед“ е дву- или триколесно пътно превозно средство, което има двигател с работен обем до 50 куб. см и чиято максимална конструктивна скорост не надвишава 50 км/ч. В това число са приравнени електрическите скутери, които са превозно средство снабдени с електрически двигател и конструктивна максимална скорост - 45 км./ч, а в случаите на по-мощен електродвигател може да развива и по-високи скорости. Ето защо електрическият скутер притежава безспорно всички характеристики на мотопед, включително и посочената в ЗДвП максимална скорост до 50 км./ч. Като пътно превозно средство, участващо в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, той подлежи на задължителна регистрация, като е необходимо и водача да има необходимата правоспособност от категория М. Доколкото обаче, липсва индивидуализация на описаното превозно средство, жалбоподателят е направил възражение, че мотопеда не отговаря на дефиницията „мотопед“ съдържаща се в §6, т. 14 от ДР на ЗДвП, като е посочил, че се задвижва с педали и няма скорости, и скоростомер, поради което съгласно чл. 1, ал. 4, т. 5 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на МВР за регистрация и отчета на МПС и на ремаркетата теглени от тях, които изключват регистрацията, не подлежи на регистрация.
В НП освен, че е допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените – чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, не е спазена и разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН, като в НП не е посочено името и длъжността на актосъставителя.
Освен това на жалбоподателя е издадено и друго НП № 22-0348-000968/24.01.2023 г., в обстоятелствената част на което е описано същото административно нарушение – същата дата, същия час, същото място, същите обстоятелства, като е прието, обаче, че лицето управлява мотопеда без да е правоспособен водач, като това обстоятелство, че е неправоспособен водач, не е посочено при описание на нарушението, като след това изведнъж е прието, че водача управлява ППС без да е правоспособен водач. Недопустимо е за една и съща фактическа обстановка да се издават две различни наказателни постановления, с две различни санкции, тъй като е нарушено правото на защита на нарушителя. Същият не е могъл да разбере в какво точно е обвинен, какво точно нарушение е извършил, предвид присъщата обвинителна функция на АУАН, с което е нарушено правото му на защита, тъй като не е могъл да реализира правото си на защита в пълен обем.
Поради посочените по-горе причини съдът не дължи произнасяне по съществото на спора.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление 23-0348-000122, издадено на 23.02.2023 г. от Началник Група в ОДМВР Кюстендил, РУ гр. Дупница, с което на С. Г. Й., с ЕГН **********, от с. Р.........,област к ........,ул. С.К........ № ....... му е наложено административно наказание на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за извършено нарушение на основание 3 чл.140, ал. 1 от ЗДвП - „глоба” в
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО. размер на 200.00 (двеста) лева, като
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от АПК, в 14-ет дневен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4