Решение № 705 от 25.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 705 гр. Варна, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Росица В. Трендафилова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 202***10102859 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, с която против Г. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ***, по реда на чл.422 вр. чл. 415, ал.1 ГПК, са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове за установяване съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № ***/24.01.2025 г. по ч.гр.д.№ ***/2024 г. по описа на РС – Варна, а именно: 200 лева - главница, дължима сума по договор за потребителски кредит №***/21.10.2019 г., сключен между „С. К.“ АД, ЕИК *** и Г. С. Г., ЕГН **********, вземането по който е прехвърлено на заявителя с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.12.2024 г. до изплащане на вземането; - 6,00 лева договорна лихва върху главницата, за периода от 21.10.2019 г. до 20.11.2019 г. вкл. - 128,55 лева - лихва за забава, начислена за периода от 20.11.2019 г. до 19.11.2024 г. вкл. Претендират се сторените разноски.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № ***/24.01.2025 г. по ч.гр.д.№ ***/2024 г. по описа на РС – Варна, е издадена въз основа на заявление на кредитора „***“ ЕООД, ЕИК ***, против длъжника Г. С. Г., ЕГН **********, като в полза на заявителя са присъдени 1 сумите: - 200 лева - главница, дължима сума по договор за потребителски кредит №***/21.10.2019 г., сключен между „С. К.“ АД, ЕИК *** и Г. С. Г., ЕГН **********, вземането по който е прехвърлено на заявителя с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.12.2024 г. до изплащане на вземането; - 6,00 лева договорна лихва върху главницата, за периода от 21.10.2019 г. до 20.11.2019 г. вкл. - 128,55 лева - лихва за забава, начислена за периода от 20.11.2019 г. до 19.11.2024 г. вкл., както и сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство.

Заповедта е връчена на длъжника, който с възражение в законоустановения срок, оспорва същата. На заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК, като в изпълнение разпореждането на заповедния съд, ищецът представя искова молба, с която предявява иск за установяване на вземането си по издадената заповед.

В исковата молба се сочи, че на 19.10.2019 г., между ответника и „С. К.“ АД е сключен договор за потребителски кредит № ***, по силата на който потребителят е получил сумата от 200 лв., срещу насрещното задължение да върне сумата с изплащане на една погасителна вноска, в размер на 200 лева, в срок до 20.11.2019 г., съгласно погасителен план, представляващ неразделна част към договора за потребителски кредит. Сочи, че е бил уговорен ГЛП в размер на 36 %, както и ГПР – 42,58 %. Намира, че сключването на договора е безспорно установено, както и че ответната страна не е изпълнила задълженията си в срок и съобразно условията на договора. Заявява, че процесният договор е действителен, като същият е сключен в съответствие с императивните изисквания на ЗПК. Договорът е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние едно или повече. Заявява, че дори съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да приеме, че Договорът за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума Ответникът Г. С. Г. не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024 г. г. „С. К.“ АД, 2 като цедент е прехвърлило своите вземания към ответника, в полза на цесионера „***“ ЕООД, ЕИК ***. Отправя искане да бъде прието, че уведомлението за цедиране на вземането е връчено най-късно с връчване на препис от исковата молба.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът не представя отговор на исковата молба.

В проведено по делото открито съдебно заседание, ответникът се явява лично и заявява, че желае да заплати дължимите суми. До приключване на съдебното дирене по делото страните не представят доказателство, че възникналият правен спор е бил разрешен.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правна страна, следното:

Предявените искове намират правното си основание в разпоредбите на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. В процесния случай, приложение намират и разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Исковете са допустими, поради което съдът дължи произнасяне по основателността им.

Исковата молба е подадена след успешно проведено производство по чл.

410 ГПК. Въз основа на заявление на ищеца е образувано ч.гр.д.№ ***/2024 г. по описа на ВРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №***/24.01.2025г., за следните суми: - 200 лева главница, дължима сума по договор за потребителски кредит №***/21.10.2019 г., сключен между „С. К.“ АД, ЕИК *** и Г. С. Г., ЕГН **********, вземането по който е прехвърлено на заявителя с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.12.2024 г. до изплащане на вземането; - 6,00 лева - договорна лихва върху главницата, за периода от 21.10.2019 г. до 20.11.2019 г. вкл. - 128,55 лева - лихва за забава, начислена за периода от 20.11.2019 г. до 19.11.2024 г. вкл., както и сторените разноски в заповедното производство.

С разпореждане №***/24.01.2025 г. по ч.гр.д.№ ***/2024 г., по описа на ВРС, съдът е отхвърлил заявлението на „***“ ЕООД, против длъжника Г. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ***, за сумата от 671,22 лева – неустойка, начислена на основание чл.17 от договор за потребителски кредит №***/21.10.2019 г.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземанията си. В изпълнение разпореждането на заповедния съд, ищецът представя искова молба за установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение.

Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявения положителен 3 установителен иск, в тежест на ищеца е да установи, че през процесния период е налице валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от съдържание на което е задължението на ответника да престира определена/определяема парични суми по договора за кредит, при неизпълнението на това задължение от страна на ответника, в т.ч. че е сключен договор за кредит, със сочените в исковата молба съществени елементи; че е налице сключен договор, че кредитополучателят е неизправна страна по договора; че вземането е прехвърлено със сочения договор за цесия.

По отношение на твърдението за неизпълнение на задължението, от страна на кредитополучателя, което като отрицателен факт от действителността – а именно неосъществяване на дължимо поведение от страна на ответника, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва – точно изпълнение.

С доклада по делото, съдът е указал на страните, че следи служебно за наличие на обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза от потребителски договор, като не се произнася ако потребителят се противопостави, както и че на основание чл. 146, ал.1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. При установяване наличие на неравноправни клаузи, в тежест на ищеца е да докаже, че конкретните условия по договора, които се оспорват, са индивидуално уговорени с ответника.

По делото е приобщен договор за потребителски кредит №***/21.10.2019 г., сключен между „С. К.“ АД, ЕИК *** и Г. С. Г., ЕГН **********. Договорът е сключен по реда на чл.6 ЗПФУР, който определя, че договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението, до сключването на договора, страните използват изключително средства за комуникация от разстояние.

Разпоредбата на чл.9 ЗПК, която намира приложение в процесния случай, дава определение на договор за потребителски кредит. Според посочения законов текст, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа, на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по този договор са потребителят – физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност и кредиторът – всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките 4 на своята професионална или търговска дейност. Разпоредбата на чл.147а ЗЗП определя, че при сключване на договор при общи условия с потребител, същите обвързват потребителя само ако са му били предоставени и той се е съгласил с тях, като последното се удостоверява с неговия подпис. Това правило е приложимо от 25.07.2014 г. и следва да намери приложение по отношение на процесния договор. Последният е изготвен на разбираем език и съдържа изискуемите реквизити. Текстът на договора е лесно четим. Налице е индивидуализация относно страните, размера на заема, дължимата договорна лихва.

Договорът е сключен при спазване изискванията на чл.18 ЗПФУР, който поставя в тежест на доставчика да докаже, че е предоставил на потребителя необходимата преддоговорна информация, че е получил съгласието на последния за сключване на договора и ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор; че са спазени сроковете по чл.12, ал.1 и ал.2 ЗПФУР. На основание чл.18, ал.2 ЗПФУР, за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – ЗЕДЕП /ЗЕДЕУУ – загл. изм. ДВ бр.

85/24.10.2017 г./.

С разпоредбата на чл. 3, ал.1 ЗЕДУУ, препращаща към чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), е дадено определение на електронен документ – всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис.