Определение № 51625 от 19.12.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 51625 гр. С., 19.12.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20221110135723 по описа за 2022 година

Производството по реда на чл. 140 вр. чл. 230, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на Г. М. А. срещу В. П. Н., с която е предявен иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 17 000 лева - обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения им апартамент № **, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“ ул. „Г.“ № ** за периода 17.07.2019 г. – 17.06.22 г., формирано като месечна наемна цена за притежаваната от ищцата ½ идеална част от апартамента в размер на 500 лева за периода от 34 месеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.07.2022 г. до окончателното плащане.

С определение № 28055/22.10.2022 г. производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д. № 75205/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 83 състав.

При служебно извършена справка съдът установи, че производството по гр.д. № 75205/2019 г. е приключило с влязъл в сила на 30.05.2024 г. съдебен акт. Поради това, към настоящия момент пречките за движение и приключване на производството по настоящото дело са отпаднали, и на основание чл. 230, ал. 1 и ал. 3 ГПК същото следва да се възобнови и да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание, като се състави и проект на доклад по делото.

В исковата молба ищцата твърди, че с ответника са сключили граждански брак на 16.05.2015 г., а на 25.04.2017 г. са придобили в режим на съпружеска имуществена общност апартамент № **, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“, ул. „Г.“ № **. С декларация, вписана в Агенцията по вписванията, считано от 23.11.2017 г. страните са избрали имуществен режим на разделност и от тази дата процесният апартамент се притежава от тях в режим на обикновена съсобственост при равни квоти. Ищцата излага твърдения, че гражданският брак между нея и ответника е прекратен, считано от 01.10.2019 г. Твърди, че на 09.07.2019 г. е изпратила нотариална покана до ответника, с която го е поканила да й предостави достъп до имота, като отговор на поканата няма и до момента на подаване на исковата молба в съда, поради което, считано от изтичане на срока, даден с поканата - 17.07.2019 г. за ответника възниква задължение да й 1 заплаща наем на жилището за притежаваната от нея идеална част от имота. Излага твърдения, че от 03.10.2019 г. до края на месец октомври 2019 г. е живяла в процесния недвижим имот по молба на ответника, за да се грижи за двете им общи деца, упражняването на родителските права, по отношение на които е възложено на него, докато той е на работа. Ищцата твърди, че след скарване с ответника в края на месец октомври 2019 г. е напуснала жилището, като е предала ключовете и чипа за достъп до входната врата. След това ответникът е подменил и бравата на входната врата на апартамента и ищцата е била лишена от възможността да ползва имота. Поддържа, че във връзка с невъзможността да ползва имота е подавала сигнали до Д. РПУ, както и до дирекция „М.“ – отдел „Л.“. Излага доводи, че за обстоятелството, че е била възпрепятствана да ползва имота свидетелства и фактът, че ответникът е предявил искове за оборване на законовата презумпция за съвместен принос при придобиването на апартамента и за трансформация на лично имущество. Твърди, че на 09.06.2022 г. отново е изпратила нотариална покана да ответника, на която той също не е отговорил.

Поради изложеното, моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът В. П. Н. е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер.

Прави възражение за нередовност на исковата молба. Оспорва наличието на съсобственост по отношение на процесния недвижим имот и твърди, че той е единствен негов собственик. Поддържа, че ищцата никога не е била лишавана от възможността да ползва процесния апартамент. Твърди, че към 09.07.2019 г. страните все още са били в граждански брак, а инициирането на производство за развод от единия съпруг не означава, че другият съпруг е лишен от ползването на съсобствения имот. Поддържа, че през октомври 2019 г. ищцата е живяла в процесния имот и се е грижела за децата им. Твърди, че ищцата все още притежава ключове за процесния имот, като и в периода след октомври 2019 г. е посещавала имота. Излага доводи, че употребените от ищцата в исковата молба изрази „след поредното скарване с ответника“ и „съответно е прекратила ползването му“ са индикация за това, че ищцата по собствена воля и инициатива е напуснала жилището и е отказала да ползва общата вещ съвместно с ответника и децата им поради лична нетърпимост и възникващи конфликтни ситуации с ответника при ползването на процесния имот. Излага твърдения, че не е извършвал действия по смяна на брави и други подобни, с които да ограничи възможността на ищцата да влиза в процесния апартамент. Поддържа, че размерът на претендираното обезщетение под формата на месечен наем за част на ищцата от имота е завишен. Претендира разноски.

По разпределението на доказателствената тежест:

На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца по чл. 31, ал. 2 ЗС е да установи следните факти: че страните са съсобственици на процесния недвижим имот и техните квоти в съсобствеността; че за периода 17.07.2019 г. – 17.06.2022 г. единствено ответникът е ползвал апартамента или е ползвал по-голяма от съответстващата на правата му в съсобствеността площ; че ищцата е отправила писмена покана до ответника да й заплаща обезщетение за едноличното ползване на имота, която е получена от него, както и какъв е размерът на дължимото обезщетение за лишаване от ползването след поканата за процесния период.

При доказване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да установи, че е предоставил възможност на ищцата да ползва имота заедно с него.

С оглед на заявеното с отговора на исковата молба, безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че страните са бивши съпрузи, 2 чийто граждански брак е прекратен, считано от 01.10.2019 г.; че по време на брака си са придобили в режим на съпружеска имуществена общност правото на собственост върху апартамент № **, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“, ул. „Г.“ № **; че за периода от 03.10.2019 г. до края на месец октомври 2019 г. ищцата е живяла в процесния недвижим имот; че за периода 17.07.2019 г. – 17.06.2022 г. ответникът е обитавал имота.

По доказателствените искания:

Следва да бъдат приети представените от ищцата писмени доказателства.

Следва да се уважи искането на всяка от страните за допускане до разпит на по един свидетел в режим на довеждане за доказване на посочените в отговора на исковата молба правоизключващи обстоятелства, при условията на чл.159, ал.2 ГПК, като на този етап съдът намира за ненеобходимо изслушването на втори свидетел за едни и същи обстоятелства.

Съдът намира, че на основание чл. 162 ГПК следва служебно да назначи изслушването на съдебно-оценителна експертиза, която след извършване на оглед на имота и анализ на пазара на недвижимите имоти да даде заключение: какъв е средният пазарен месечен наем на апартамент със същите характеристики като процесния /квадратура, година на построяване, местоположение и др./ за периода 17.07.2019 г. – 17.06.2022 г.

Същевременно съдът констатира, че ищцата не е посочила банкова сметка или друг начин на плащане, поради което следва да й се дадат указания да посочи банкова сметка или друг начин на плащане, по която ответникът би могъл да заплати претенцията, в изпълнение на задължението си по чл.127, ал.4 ГПК.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д. № 35723/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 182 състав.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.02.2025 г. от 10:20 часа, за която дата да се призоват страните.

ПРИЕМА проект за доклад съобразно мотивната част на определението.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба документи.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства на ищцата и на ответника чрез разпит на по един свидетел за всяка страна при режим на довеждане при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК, за установяване на посочените в исковата молба, респективно отговора обстоятелства. УКАЗВА на страните да водят допуснатите свидетели.

ДОПУСКА изготвянето на съдебно - техническа и оценителна експертиза, която след оглед на имота и извършване на анализ на пазара на недвижимите имоти да даде заключение: какъв е средният пазарен месечен наем на апартамент със същите характеристики като процесния /квадратура, година на построяване, местоположение и др./ за периода 17.07.2019 г. – 17.06.2022 г., при депозит в размер на 500 лева, 3 вносим от ищцата в едноседмичен срок от съобщението по депозитната сметка на СРС.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Д., тел. **********.

Вещото лице да се уведоми за поставените задачи и да се призове за ОСЗ след представяне на доказателства за внесения депозит.

УКАЗВА на ищцата, най-късно в насроченото открито съдебно заседание, да посочи банкова сметка за плащане – чл.127, ал.4 ГПК.

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р., като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.