Решение № 479 от 27.10.2022, Районен съд - Дупница
- Съд
- Районен съд - Дупница
- Дело
- Гражданско дело 122/2022
- Вид
- Решение № 479
- Подписан
- 27.10.2022
- Състав
- Мирослав Руменов Саневски
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.120 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за собствеността
- чл.79, ал.1 · Закон за собствеността
- чл.84 · Закон за собствеността
- чл.13 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
РЕШЕНИЕ
№ 479 гр. Дупница, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Мирослав Р. Саневски при участието на секретаря Роза Д. Цветанова като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело № 20221510100122 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Д. И. Ц., ЕГН: **********, с адрес: ***, е предявил срещу: 1. Т. П. П., ЕГН:
**********, 2. М. И. П., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, 3. С. И. Г. , ЕГН:
**********, с адрес: ***, 4. И. Б. Г. , ЕГН: **********, и 5. Е. Й. Г., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди, че е собственик по силата на изтекла в негова полза придобивна давност на 61/710 /шестдесет и една седемстотин и десети/ идеална част от Урегулиран поземлен имот № XX-291 /парцел двадесети, имот планоснимачен номер двеста деветдесет и първи/, в квартал 30 /тридесети/ по действащия регулационен план на с. Пороминово, общ.
Кочериново, обл. Кюстендил, утвърден със Заповед за улична, дворищна регулация и кадастрален план № 1746/03.06.1987г. с урегулирана площ за целия парцел от 710.00 /седемстотин и десет/ квадратни метра, при граници и съседи на парцела: улица с осеви точки 6 - 14 / шест, четиринадесет/, урегулиран поземлен имот № XIX-291 /парцел деветнадесети, имот планоснимачен номер двеста деветдесет и първи/, край на регулация и № XXI-293 /парцел двадесет и първи, имот планоснимачен номер двеста деветдесет и трети/, ведно с построената в северозападната част на парцела масивна сграда със застроена площ от 35.00 /тридесет и пет/ квадратни метра, ползвана за селскостопански нужди.
За собствената си идеална част от гореописания парцел и сграда, ищецът твърди, че не притежава документ за собственост, но ги владее от 2011г., до момента, а преди него ги владял баща му И. Г. Ц. от 1960г. до 2011г., когато починал, като процесната сграда е построена през 1989г. от двамата.
1
Ищецът и неговият баща владеели и ползвали 61.00 /шестдесет и един/ квадратни метра от северната част на парцела, отразени на приложеното към исковата молба геодезическо заснемане, и в част от същите изградили и описаната масивна сграда.
Гореописаните 61.00 /шестдесет и един квадратни метра/ върху които ищецът и преди него баща му осъществявали фактическа власт, попадат изцяло в Урегулиран поземлен имот № ХХ-291, в квартал 30 по действащия регулационен план на с.Пороминово, общ.Кочериново, обл. Кюстендил, утвърден със Заповед за улична, дворищна регулация и кадастрален план № 1746/03.06.1987 г. и граничат: от север — с улица, от изток — с празно дворно място, част от Урегулиран поземлен имот № ХХ-291, от юг - с празно дворно място част от Урегулиран поземлен имот № ХХ-291, от запад - с празно дворно място част от Урегулиран поземлен имот № ХХ-291.
Собствеността върху гореописаният имот и сграда, ищецът придобил по следния начин: баща му бил собственик на основание давностно владение и владеел имот пл.№281 /двеста осемдесет и първи/ по регулационният план на с.Пороминово, одобрен със Заповед №6464/02.11.1921 г. действал до 03.06.1987 г., когато е влязъл в сила сега действащият регулационен план на с.Пороминово. Като собственик на гореописаният имот пл.
№281/двеста осемдесет и първи/, по предходния регулационен план на село Пороминово, същият приживе обработвал имота, в част от който бил посадил и лозе.
Процесните 61.00 /шестдесет и един/ квадратни метра, някъде от 1960г. са оградени с ограда от „жив плет“ и тЕ. мрежа откъм пътя и от тогава бащата на ищеца осъществявал фактическа власт върху тях, като ги считал за негови собствени. С влизане в сила на 03.06.1987 г. на сега действащия регулационен план на с. Пороминово, част от имот пл.
№281/двеста осемдесет и първи/, бил отреден и се разделил от улица, съществуваща към момента, друга част от него била придадена към процесния Урегулиран поземлен имот № ХХ-291 /парцел двадесети, имот планоснимачен номер двеста деветдесет и първи/, а останалата част била придадена към собствения на ищеца Урегулиран поземлен имот № IX327 /парцел девети, имот планоснимачен номер триста двадесет и седми/, в който си построил къща.
След влизане в законна сила през 1987 г. на действащия регулационен план на с.Пороминово, баща му продължил да владее 61.00 квадратни метра от новообразувания процесен Урегулиран поземлен имот № ХХ-291, явно, непрекъснато и необезпокоявано.
През 1989 г. ищецът, баща му и сестра му се разбрали, че процесният имот, след смъртта на бащата на ищеца, ще остане в собственост на ищеца. Именно и поради това ищецът, с помощта на баща си, построил стопанската сграда през 1989г. в процесния имот, в която до 2000г. баща му отглеждал животни. Сградата представлява масивна стопанска постройка с изцяло бетонни стени и дървена покривна конструкция, покрита с азбестови покривни платна. След 2000г. бащата на ищеца, а след смъртта му-ищецът, използвали сградата за склад, като оградата от „жив плет“, след построяването на сградата, през годините се саморазрушила. След смъртта на баща му през 2011г., ищецът продължил да владее гореописаните 61.00 /шестдесет и един/ квадратни метра от процесния недвижим имот и 2 процесната сграда, явно непрекъснато и необезпокоявано.
За гореописаните 61.00 квадратни метра, представляващи „придаваемо място“ към Урегулиран поземлен имот № ХХ-291, на ищеца и/или на баща му не е изплащано дължимото обезщетение според разпоредбите на § 6, ал.5 от ПР на ЗУТ. Тъй като и след влизане в законна сила на действащия регулационен план на с.Пороминово през 1987 г. баща му, а след смъртта му-ищецът, продължил да владее собствените си 61.00 квадратни метра от УПИ № ХХ-291, според разпоредбите на § 6, ал. 2 и ал. 4 от ПР на ЗУТ, действащият регулационен план на с. Пороминово не е приложен по отношение на гореописаните 61.00 квадратни метра и те са собственост на ищеца, тъй като отчуждителното действие на регулационния план, приет при условията на ЗТСУ е отпаднало с изтичане на шестмесечния срок, установен с разпоредбата на § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ.
Никога първите трима ответници или праводателите им не са оспорвали собствеността на ищеца и баща му за гореописаните 61.00 от УПИ № ХХ-291 и изградената в него масивна стопанска сграда, ползвана за обор от 1990 г. до 2000 г., а след това за склад.
Преди около два, три месеца последните двама ответници по иска заявили на ищеца, че са закупили УПИ № ХХ-291 и той трябва да премахне сградата, построена в парцела, на което ищецът се противопоставил. Установил, че последните двама ответници са закупили от първите трима ответници целия УПИ № ХХ-291 с Нотариален акт за покупко-продажба № 136, т.ІІІ, рег.№ 4814, дело №512/2021г., изповядан от нотариус С. С., но не са закупили сградата. Първите трима ответници са се легитимирали като собственици с Нотариален акт за собственост на недвижим имот по ЗСПЗЗ № 8, том I, дело №53/24.01.1994г., издаден от С.
М.-нотариус при ДРС. При проверка ищецът установил, че в ОС3 - Кочериново липсва цитираното в горния нотариален акт Решение №1328/19.03.1993г. изд. от Поземлена комисия - Кочериново, послужило като основание за издаването му. Липсват и удостоверение и скица по чл.13 от ППЗСПЗЗ за осъществяване на процедурата за възстановяване на имота по ЗСПЗЗ. В цитираният нот. акт от 1994 г. не е записано, че бившата ПК - Кочериново е издала и второ възстановително решение на първите трима ответници или наследодателите им, което да има силата на документ за собственост.
Ищецът счита, че издаденият на първите трима ответници нот. акт през 1994 г. е незаконосъобразно издаден, доколкото не е спазена процедурата по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ за възстановяването на имота, а освен това, според разпоредбата на § 8, ал.1 от ПР на ЗУТ, след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти, се прекратява. С оглед на това, счита, че сега действащият регулационен план на с. Пороминово, приет през 1987 г. при действието на ЗТСУ /отм./ не е приложен по отношение на него, или баща му, доколкото не им е заплащано обезщетение за придаваемите се към УПИ № ХХ-291 техни собствени 61.00 квадратни метра, които ищецът и баща му владеят от 1960 г. до момента, заедно с изградената в тях сграда, построена през 1989г., поради което действието на плана по 3 отношение на тях е отпаднало и ищецът е собственик на процесното място и сграда и на основание § 8, ал.1 от ПР на ЗУТ.
С оглед гореизложеното, ищецът счита, че първите трима ответници не са придобили валидно собствеността върху процесния имот, тъй като за издадения през 1993 г. нотариален акт на праводателите им, не е спазена процедурата по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ за възстановяване по реституция и за издаването му, а същевременно бащата на ищеца владеел собственият си процесен имот от 1960 г. до смъртта си през 2011 г., заедно с построената в него през 1989 г. сграда, след което ищецът продължил да ги владее до момента.
Позовавайки се на гореописаният нотариален акт от 1993г., без да са собственици на процесиите идеални части и сграда, с Нотариален акт за покупко-продажба № 136, т.ІІІ, рег.
№ 4814, д.№512/2021 г. изповядан от нотариус С. С., първите трима ответници са продали гореописаните идеални части от парцела, без сградата, на последните двама ответници.
Последните двама ответници не са придобили валидно процесния имот, тъй като са го закупили от несобственици и сдЕ.та не е породила желания транслативен ефект по отношение на действителният собственик на 61.00 квадратни метра от УПИ № ХХ-291ищеца по делото.
С оглед изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците правото му на собственост върху 61/710 /шестдесет и една седемстотин и десети/ идеална част от Урегулиран поземлен имот № XX291 /парцел двадесети, имот планоснимачен номер двеста деветдесет и първи/, в квартал 30 /тридесети/ по действащия регулационен план на с. Пороминово, общ. Кочериново, обл.
Кюстендил, утвърден със Заповед за улична, дворищна регулация и кадастрален план № 1746/03.06.1987г. с урегулирана площ за целия парцел от 710.00 /седемстотин и десет/ квадратни метра, при граници и съседи на парцела: улица с осеви точки 6 - 14 / шест, четиринадесет/, урегулиран поземлен имот № XIX-291 /парцел деветнадесети, имот планоснимачен номер двеста деветдесет и първи/, край на регулация и № XXI-293 /парцел двадесет и първи, имот планоснимачен номер двеста деветдесет и трети/, ведно с построената в северозападната част на парцела масивна сграда със застроена площ от 35.00 /тридесет и пет/ квадратни метра, ползвана за селскостопански нужди.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който се оспорва изцяло предявения иск, като неоснователен. Ответниците не оспорват, че бащата на ищеца е построил в собствения им имот плевня през 1989г., но сочат, че същата е построена незаконно, няма строителни книжа, не представлява търпим строеж и подлежи на премахване. Ответниците твърдят, че са собственици на процесния имот по силата на Решение № 1328/19.03.1993г., издадено от ПК-Кочериново, въз основа на него е съставен и Нотариален акт за собственост на недвижим имот по ЗСПЗЗ № 8, том I, дело №53/24.01.1994г., по описа на С. М.-нотариус при ДРС. Оспорват твърдението на ищеца, че владее процесната част от имота, като твърдят, че владеят и ползват същия, считано от 1993г., когато им е възстановен с решение на ПК-Кочериново, а в последствие са се снабдили и с констативен нотариален акт.
4
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от приетия като доказателство по делото Нотариален акт за собственост на недвижим имот по ЗСПЗЗ № 8, том І, дело № 53/24.01.1994г., съставен от С. М.-нотариус при ДРС, С. Х.а П. и И. М.ев П. са признати за собственици по наследство и давност на следните имоти: 1.„Парцел ХІХ от имот планоснимачен номер 291 в квартал 30 по плана на с. Пороминово, с урегулирана площ от 690 кв.м., при съседи: улица, наследници на М. П. и Стоил Г.“ и 2. „Парцел ХХ от имот с планоснимачен номер 291 в квартал 30 по плана на с.
Разпечатката съдържа 35 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3327101e-4726-4a45-891f-ca5c96b3eca6