Решение № 352 от 07.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 352 гр. София, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Никола Чомпалов при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело № 20231100901410 по описа за 2023 година гр. София, 07.03.2024 г.

СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на седми февруари две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

При участието на секретар Анелия Груева, кaто разгледа докладваното от съдия Чомпалов т.дело № 1410/23 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

СГС е сезиран с искова молба от „Пулсар Груп“ ООД, с която е предявен срещу Л. С. Л. иск с правно основание чл.145 ТЗ за сумата от 40 676,80 лв. Твърди се от ищеца, че ответникът е бил негов управител до 13.03.2020 г. и в това си качество е нанесъл вреди на дружеството в размер на 40 676,80 лв. Сочи се, че през периода 31.01.2018 г. – 19.02.2020 г. ответникът е изтеглил чрез банкомат сумата от 31 640 лв. от банковата сметка на дружеството, но тази сума не е била предадена на дружеството и не е отчетена. От тази сума сумата от 22 000 лв. е била усвоена от ответника. Поддържа се, че ответникът е сключил с „ОТП лизинг“ ЕООД договор за лизинг, по който е ползвал лизинговия автомобил за лични нужди, а по този договор с парични средства на дружеството е платена за лизингови вноски сумата от 5834,84 лв. – за периода 01.04.2020 г. - 31.12.2020 г., с което се уврежда дружеството. Навежда се довод, че през периода 26.02.2018 г. – 11.03.2020 г. със средства на дружеството е платена сумата от 3 201,96 лв. – за закупуване на гориво за ползвания от ответника лизингов автомобил. На 04.03.2020 г., на 29.06.2023 г. и на 29.12.2020 г. са приети от ОС на съдружниците решения за предявяване на иск за вреди срещу ответника. Иска се от 1 ищеца ответникът да бъде осъден да плати сумата от общо 40 676,80 лв. - обезщетение за вреди от действията му като управител на дружеството.

Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск с възражението, че исковата молба е недопустима, защото е подадена от лице без представителна власт. Прави възражение за незаконосъобразност на решението на ОС за завеждане на иска за вреди. По същество се оспорва искът с доводи, че представените с исковата молба оборотни ведомости на дружеството не са подписани от ответника, а дружеството не е имало касов апарат и не е водена касова книга. На каса никога не са съхранявани пари на дружеството. Оспорва се доказателствената сила на представените счетоводни документи. Сочи се от ответника, че достъп до банковата сметка на дружеството е имал и П.Н., който е ползвал издадена на името на дружеството банкова карта. Навежда се довод, че законосъобразно е ползвал лизинговия автомобил и не е сключвал договор в ущърб на дружеството. Прави възражения за незаконосъобразност на решенията на ОС за предявяване на иска за вреди.

Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа предявения иск с довода, че исковата молба е подадена от упълномощен от прокуриста на дружеството адвокат, а към завеждане на делото управител на дружеството е Р.Г.Р.. Сочи се, че на 29.06.2023 г. е прието решение от ОС на съдружниците за предявяване на иска за вреди срещу ответника.

Ответникът е подал допълнителен отговор, с който поддържа оспорването и възраженията срещу иска с довода, че исковата молба е недопустима поради липса на представителна власт, а прокуристът не разполага с правомощието да завежда дела от името на дружеството, както и да упълномощава адвокат за това дело. По отношение на решението на ОС от 29.12.2020 г. сочи, че е незаконосъобразно, защото не е бил редовно уведомен за свиканото ОС, както и поради това, че събранието е свикано от лице, което не е било управител на дружеството.

Представено е протокол от 29.12.2020 г. на ОС на съдружниците в „Пулсар Груп“ ООД, с който е взето решение по т.3 да се заведе иск срещу Л. С. Л. с оглед на извършени от него продажби на активи на занижени цени, непредаване на новия управител на материални активи, както и обсебването и ползването за лични нужди на лизингов автомобил „Инфинити Q 30“ с рег.N *******.

Представена е оборотна ведомост на ищеца за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г.

Представен е договор за финансов лизинг от 15.04.2019 г., от който се установява, че „ОТП Лизинг“ ЕООД е предоставил на ищеца ползването на л.а. „Инфинити Q 30“ с рег.N ******* за срок от 60 месеца.

Представени са издадени от „ОТП Лизинг“ ЕООД фактури през периода 05.01.2021 г. 23.02.2021 г., в които са начислени дължимите от ищеца лизингови вноски.

Представено е извлечение от банковата сметка на ищеца, открита в „Уникредит Булбанк“.

Представен е приемо-предавателен протокол от 19.09.2021 г., от който се установява, че ищецът е върнал на „ОТП Лизинг“ ЕООД л.а.„Инфинити Q 30“ с рег.N ******* поради прекратяване на договора за лизинг на 16.02.2021 г.

2

Представено е извлечение от банковата сметка на ищеца, открита в „Уникредит Булбанк“ АД, в която са отразено движението за периода 02.01.2020 г. - 29.12.2020 г.

Представени са преводни нареждания за извършени от ищеца безкасови плащания през периода 30.01.2018 г. – 11.03.2020 г.

Представен е протокол от 31.05.2018 г., в който се сочи, че П.П.Н. е получил в качеството на управител банкова карта N ******* на дружеството, предадена от ответника, но този документ на основание чл.183 ГПК следва да се изключи от доказателствата по делото.

Представен е протокол за инвентаризация на ищеца от 17.05.2020 г., извършена за периода 13.10.2017 г. – 13.03.2020 г.

Установява се от заключението на ССЕ, че към 12.03.2020 г. касовата наличност при ищеца е била в размер на 22 557,35 лв. /на 13.02.2020 г. е изтеглена сума от 400 лв. с банкова карта/, а за периода 01.01.2018 г. -12.03.2020 г. чрез банкова карта са били изтеглени от банковата сметка на дружеството суми от общо 31 538,01 лв.; за периода 01.02.2018 г. – 12.03.2020 г. дружеството е заплатило цена за гориво в размер на 3131,67 лв. Вещото лице е констатирало, че за периода 20.05.2019 г. – 12.03.2020 г. са заплатени лизингови вноски от 15 501,42 лв., а след 12.03.2020 г. е заплатена сума от 4094,64 лв. Сочи се в обясненията на в.лице в съдебното заседание на 07.05.2024 г., че не може със сигурност да се установи дали към 12.03.2020 г. каква точно по размер сума е била налична в касата на дружеството, а по отношение на изтеглените суми чрез банкова карта от банковата сметка на дружеството не може да се посочи кое точно лице е оперирало с банковата карта, както и кое лице е заплащало цена за гориво.

Установява се от показанията на св.Т., че ответникът е ползвал л.а. „Инфинити“, който е бил отдаден на лизинг на ищеца. Ответникът е бил управител на дружеството, но реалните действия по представителство са извършвани от Р.Р. по дадени от ответника указания.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на спора пред първоинстанционния съд е иск с правно основание чл.145 ТЗ.

По допустимостта на иска. Налице е основната процесуална предпоставка за допустимостта на предявения иск по чл.145 ТЗ, произтичаща от решение по чл.137 ал.1, т.8 ТЗ, взето на 29.12.2020 г. по протокол /т.3/ от ОС на съдружниците - с молби от 27.02.2024 г. и от 25.03.2024 г. ищецът се позовава на това конкретно решение. Според съда решението по протокол на ОС от 29.12.2020 г. отговаря на изискванията за надлежна процесуална предпоставка, защото в него са посочени вредоносните действия на ответника, за които се претендира от ищеца обезщетение. Няма данни това решение да е отменено по иск с правно основание чл.74 ал.1 ТЗ, поради което ищецът въз основа на него се легитимира да води 3 иска по чл.145 ТЗ. В настоящото производство съдът не разполага с правомощието да извършва контрол за законосъобразност на решението.

Исковата молба е подадена от адвокат, който е упълномощен от вписания в ТР прокурист на ищеца, а в представителната власт на прокуриста е включено и правото да представлява търговеца пред съд и да упълномощава адвокат с представителна власт за търговеца /решение № 135 от 29.06.2010 г. по т.д. № 319/2010 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/.

Направеното от ответника изявление за оттегляне на представителната власт на адв. А., която е пълномощник на ищеца, не поражда правно действие, защото ответникът няма качеството на управител на дружеството ищец и не притежава правомощието да извършва от негово име правни действия.

Ответникът е бил управител на дружеството ищец до 13.03.2020 г., когато е бил заличен от ТР въз основа на решение на ОС от 04.03.2020 г., с което е бил освободен като управител.

С решение от 15.03.2021 г. на СГС по т.дело N 557/2020 г. по предявен от Л. С. Л. иск с правно основание чл.74 ал.1 ТЗ е отменено решението на ОС от 04.03.2020 г. за освобождаването на Л. за управител, но тази отмяна не води автоматично до възстановяване на качеството на управител на ответника Л., доколкото след заличаването на ответника Л. като управител са били извършени нови вписвания в ТР на управител, а решението на СГС по т.дело N 557/2020 г. не води като резултат до заличаване на тези вписвания.

Съдът по настоящото дело е длъжен на основание чл.297, вр. с чл.298 ГПК да зачете решението на СГС т.дело N 557/2020 г. за отмяна на решението на ОС за освобождаване на Л. за управител на дружеството, но силата на пресъдено нещо на това съдебно решение не се простира по отношение на представителните правомощия спрямо дружеството, които произтичат от вписванията по партидата в ТРРЮЛНЦ към момента на предявяване на иска.

Като краен извод - предявеният иск по чл.145 ТЗ е процесуално допустим и следва да се разгледа по същество.

По същество на спора. Ответникът е бил управител на ищеца през периода 13.10.2017 г. 13.03.2020 г., което се установява от вписванията в ТР, поради което е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск за вреди от извършените през периода 31.01.2018 г. 19.02.2020 г. действия в качеството му на управител.

По претенцията за сума от 31 640 лв. - изтеглени парични средства от банковата сметка на дружеството през периода 31.01.2018 г. – 19.02.2020 г. От заключението на ССЕ се установи, че през периода 01.01.2018 г. – 12.03.2020 г. са изтеглени чрез банкомат от банковата сметка на дружеството суми от общо 31 538,01 лв. Фактическата констатация на в.лице за изтеглени от банковата сметка на дружеството парични суми се подкрепя и от представените по делото преводни нареждания /лист 275 -340/, в които се сочи, че през периода 30.01.2018 г. – 19.02.2020 г. чрез банкова карта N ****************** и чрез банкова карта N ******* **** ******* са били изтеглени от банковата сметка на дружеството сумите в размер на общо 31 640 лв.

Направените от в.лице констатации и преводните нареждания /лист 275-340/ установяват 4 по несъмнен и категоричен начин факта, че от банковата сметка на дружеството са били изтеглени чрез две банкови карти суми от общо 31 640 лв.

През периода 13.10.2017 г. - 23.04.2019 г. дружеството е имало и втори управител - П.П.Н., но няма значение кой от тях двамата с коя банкова карта фактически е разполагал.

Основанието, на което се търси отговорност на ответника в качеството на управител по чл.

145 ТЗ, представлява по характер управленски деликт, който предполага солидарна отговорност при повече от един управител, а това означава, че евентуалното причиняване на вреди и от другия управител, не е основание за отпадане или намаляване отговорността на ответника - чл.53 ЗЗД /определение № 627 от 18.11.2020 г. по т.д. № 91/2020 г., Т. К. на ВКС/.

За пълнота на изложението следва да се спомене, че от преценката в съвкупност на събраните по делото доказателства съдът приема за доказано, че и двете банкови карти са били в държане на ответника. По делото не са представени годни доказателства за факта, че едната от двете банкови карти е била предадена на управителя Н.. Доколкото ответникът не е изпълнил задължението по чл.183 ГПК да представи оригинал на протокол от 31.05.2018 г., този документ не следва да се зачита. Освен това - ответникът не е довел допуснатия от съда с определение от 19.05.2024 г. свидетел за установяване, че протоколът от 31.05.2018 г. е съществувал като документ, както и за установяване на удостоверените в протокола обстоятелства.