Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 961 от 12.10.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 2885/2026
Вид
Решение № 961
Подписан
12.10.2026
Състав
МАЯ НИКОЛОВА СТЕФАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.50, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 118, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 118, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 118, ал.4, т.4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • §1, т. 41 · Закон за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№ 961 гр. Б., 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20262120202885 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на "В. 95" ЕООД с ЕИК ********, със седалище в град Б., представлявано от В. С. против наказателно постановление НП № 900442-F897492 от 10.07.2026г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Б., Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на Министъра на финансите (Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ), вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 550 евро (петстотин и петдесет евро), на основание чл.

185, ал.2 от ЗДДС, изречение второ, във връзка с чл. 185, ал.1 от ЗДДС.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното постановление, като се излагат доводи, че същото е незаконосъобразно и неправилно и при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушение, като не е спазена разпоредбата на чл. 53 от ЗАНН. Сочи, че са налице редица смекчаващи административната отговорност обстоятелства, очертаващи обществената опасност на самото нарушение и нарушител като незначителни, поради което счита, че случая е маловажен.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Явява се упълномощен адвокат – Х.

Х. от БАК, надлежно упълномощена. В съдебно заседание поддържа жалбата с изложените в нея аргументи. Претендира за присъждане на разноски по делото.

Административнонаказващият орган - Началник отдел „Оперативни дейности“- Б., Дирекция „Оперативни дейности“ в РД „Фискален контрол“ - ЦУ на НАП - Б., редовно призован, се представлява от юрисконсулт И. П. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, което не е в минимален размер.

След поотделна и съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу годен за обжалване акт, пред териториално и материално компетентен съд, в законоустановения по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14- дневен срок. Същата съдържа изискуемите от закона реквизити и се явява процесуално допустима. Производството пред съда е редовно образувано.

След като се запозна със събраните в хода на съдебното производството писмени и гласни доказателства, след преценка на същите поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

На 28.06.2026 г. в 11:02 часа, свидетелката Т. Г. и нейна колежка С. Х. и двете на длъжност инспектори по приходите в ЦУ на НАП, ГДФК, отдел „Оперативни дейности“ извършили проверка на търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС – павилион за царевица за зърна, находящ се в гр. Б., ул. „А.“ № ****, стопанисван от „В. 95“ ЕООД, ЕИК ********. По време на проверката е извършена контролна покупка на 2 броя царевица с пармезан (малки чаши) на обща стойност 5.00 евро. Издаден е фискален касов бон с № 0012911/28.06.2026 г. на същата стойност от монтираното и въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП работещо в момента на проверката фискално устройство.

Съставен бил протокол за извършена проверка Кд, сер. АА, № 0426392/28.06.2026 г., на основание чл. 110, ал.4, вр. чл.50, ал.1 от ДОПК (ПИП на лист 24-26 от делото).

Констатацията, отразена в ПИП е, че във фискалния касов бон не се съдържат задължителните реквизити за количество и коректно наименование на продаваните стоки/услуги, поради което не може да бъде установена конкретна цена на продадената стока.

На 29.06.2026 г. в присъствието на представляващия В. С. – управител на дружеството е съставен АУАН, сер. АN, № F897492 от 29.06.2026 г., в който нарушение е вписано, че във фискалния касов бон не се съдържат задължителните реквизити за количество и коректно наименование на продаваните стоки/услуги, като АНО е определил правна квалификация на нарушението по чл. 26, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС. В съставения акт е направено възражение от страна на жалбоподателя.

Като е взел предвид акта и останалите писмени доказателства, административнонаказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление № 900442-F897492 от 10.07.2026 г. В него при идентична фактическа обстановка както в акта, е изведена правна квалификация по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., вр. чл.118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал.2 изр. второ, вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на търговеца- жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 550 (петстотин и петдесет) евро.

Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от събраните по делото материали, от АНП и от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, включително и показанията на свидетелката Г., които съдът намира за логични, последователни и напълно кореспондиращи с останалия доказателствен материал.

От правна страна съдът приема за установено следното:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от надлежни органи в кръга на правомощията им, видно от приложената по делото Заповед № З-ЦУ-30-875/23.06.2025 г. на изпълнителни директор на НАП и в сроковете на чл. 34 ЗАНН. От формална страна и в двата акта са спазени императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано до степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Съгласно чл. 118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано по този закон лице е длъжно да отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от съответното устройство. На основание чл. 118, ал.4, т.4 от ЗДДС, министърът на финансите издава Наредба, с която се регламентира издаването на фискални касови бележки от фискално устройство, като за целта е издадена Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Съгласно 2 чл.26, ал.1, т.7 на същата Наредба, фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително реквизитите, изброени от т.1 до т.17, като в т.7 е посочено, че следва да съдържа „наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги; наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата; в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност“.

В разглеждания случай безспорно се установи, че от във ФКБ № 0012911/28.06.2026 г., от 10:58:10, изведен от монтираното в обекта фискално устройство (лист 27 от делото) не се съдържат всички реквизити, визирани в разпоредбата на чл.26, ал.1, т.7 от (Наредба Н18/13.12.2006 г. на МФ). Във ФКБ е посочен вида на закупената стока, който в случая е „царевица“. Видно от представения към АНО преписката ценоразпис (лист 31 от делото) в обекта се предлага само един вид стока, а именно „царевица“, с различна като асортимент добавка към нея, като са различни само разфасовките в които се предлага, а именно „малка чаша“ и „голяма чаша“. Съдът счита, че в случая е конкретизирана закупената стока, съобразно разпоредбите на чл. 26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, тъй като във ФКБ е записано като артикул „царевица“. На АНО му е предоставено и разрешение № СЦ зона – 002041/09.09.2024 г., от което също се удостоверява, че обекта притежава разрешително за продажба на царевица на пара. Нарушението на разпоредбата е по отношение липсата на задължителен реквизит като количество, като в случая в АУАН е посочено, че са закупени два броя малки чаши чиято единична стойност е 2.50 евро, а във ФКБ е вписано като количество една продажба на стойност 5.00 евро.

При така установеното от обективна страна, дружеството е допуснало нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н- 18/13.12.2006 г на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС, като не е посочено количеството на закупената стока, но настоящият състав счита, че случая следва да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Налице са редица смекчаващи административната отговорност обстоятелства, очертаващи обществената опасност на самото нарушение и на нарушителя като незначителни. Касае се за продажба, за която е била издадена касова бележка с отчитане на цялата стойност на закупената стока, следователно не е настъпило ощетяване на фиска. Приходната администрация по никакъв начин не е била затруднена в хода на проверката. Дружеството-жалбоподател е съдействало изцяло като е представило всички относими към случая документи. Видно от представения по делото Протокол от извършена проверка (лист 24-27 от делото) на дружеството е извършена цялостна проверка, като няма данни за извършени други нарушения от страна на жалбоподателя, освен това формално такова. Нарушението се явява първо за дружествотожалбоподател, от което следва изводът, че същото изпълнява предвидените в данъчното законодателство задължения.

АНО е наложил санкцията на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, във връзка с чл. 185, ал.

1 от ЗДДС, която се прилага само в случаите когато не е ощетен фиска, която предвижда налагане на „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева, равняващи се на 511,29 евро.

Налагането на санкция не е самоцел на закона и доказателство за това е справедливо регламентирана възможност да не се налага наказание, в случай, че се прецени, че целите на ЗАНН могат да се изпълнят като се предупреди нарушителят, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран. Всичко изложено налага извод, че случаят се характеризира с пониска степен на обществена опасност от останалите подобни случаи, респ. че степента на нарушението не съответства на тежестта на наложената санкция.

Наказващият орган е подходил формално и не е преценил и обсъдил всички факти и обстоятелства около нарушението. Следвало е с оглед на посочените по-горе обстоятелства да се счете, че се касае до маловажен случай на административно нарушение, при което да се използва правомощието по чл. 28, ал.1 от ЗАНН и да не се издава наказателно постановление, а да се предупреди извършителя, че при повторно нарушение ще му бъде наложено наказание. Освен това, наложеното наказание в размер на 550.00 евро се явява несъразмерно тежко на извършеното нарушение, предвид и характера на обекта, като се касае за малък търговец, предлагащ един вид стока. Съгласно решение от 3 юли 2025 г. по дело С-733/23 г. на СЕС, член 273 от Директива 2006/112 и член 49, параграф 3 от Хартата 3 на основните права на ЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда като административно наказание налагането на значителна по размер имуществена санкция, без сезираният с оспорването на тази мярка съд да има процесуална възможност да наложи санкция в размер, по-нисък от предвидения в тази правна уредба или друг вид по-леко наказание. В този смисъл е и актуалната съдебна практика на касационната инстанция (решение № 8760 по к.а.н.д. № 1511/2026 г. на Адм. съд – Б..). В случая, разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН не допуска определяне на наказание под предвидения най-нисък размер на наказанието, поради което за съда остава възможността да приложи разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН.