Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 714 от 24.07.2023, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Гражданско дело 40/2023
Вид
Решение № 714
Подписан
24.07.2023
В сила
26.09.2023
Състав
МАРИЯ СТОЯНОВА ТАНЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 714 гр. Кюстендил, 24.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVI-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева при участието на секретаря Цветанка В. Александрова като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20231520100040 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК.

Делото е образувано по искова молба от ,,АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев " No 25, офис сграда Лабиринт, et. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Юлия Христова Юргакиева, чрез пълномощника: Иван Николаев Недков, юрисконсулт на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, със съдебен адрес по чл. 39, ал. 1 от ГПК: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев No 25, офис сграда "Лабиринт", ет. 2, офис No 4, против С. К. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***.

Твърди, че на 26.11.2018 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, като Кредитор и С. К. Д. като Кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит с No PLUS-16563091, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Излага, че банката му е прехвърлила вземането, на 11.11.2019 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 19.08.2019 г., 1 на основание чл. 99 от ЗЗД. Твърди, че длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД чрез ЧСИ К. М.в П., рег. No***, на когото „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е възложила правомощията по чл. 18, ал. 5 от Закона за частните съдебни изпълнители. Моли на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея, съда да връчи копие от уведомлението за извършената цесия и за предсрочната изискуемост от страна на "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България". Излага, че размерът кредита е 6500 лв., застрахователната премия била в размер на 3057.6 лв., общата стойност на плащанията по кредита - в размер на 21316.68 лв., договорната лихва по кредита в размер на 11759.08 лв. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 20.12.2025 г. но предвид обстоятелството, че Кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост. Твърди, че е уведомил длъжника за предсрочната изискуемост на 28.05.2022 г. Сочи, че е входирал Заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу С. К. Д., Съдът е образувал ч.гр.д. No 1595/2022 г., 11 с-в и е издал заповед за изпълнение, като длъжникът е подал възражение срещу издадения съдебен акт. Моли съдът да установи, че ответницата му дължи следните суми, присъдени в издадената срещу него заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. No 1595/2022 г., 11 с-в на Районен съд - Кюстендил, а именно: 6572.80 лв. /шест хиляди и петстотин седемдесет и два лева и 80 стотинки/ - представляващи главница за периода от 20.06.2019 г. до 20.12.2025 г., по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 28.05.2022 г. - датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост; 10268.78 лв. /десет хиляди и двеста шестдесет и осем лева и 78 стотинки/-договорна лихва за периода от 20.06.2019 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 28.05.2022 г. - датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост; обезщетение за забава: 3816.03 лв. /три хиляди и осемстотин и шестнадесет лева и 03 стотинки/, считано от 21.06.2019 г. до Датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателното погасяване на дълга, както и да ни присъдите сторените и предявени разноски по ч.гр.д. No 1595/2022 г., 11 с-в на Районен съд2 Кюстендил.

В условията на евентуалност, моли съдът да осъди ответника С. К. Д. да плати на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК 203670940 следните неизплатени по процесния договор суми, а именно: 6572.80 лв.

/шест хиляди и петстотин седемдесет и два лева и 80 стотинки/представляващи главница за периода от 20.06.2019 г. до 20.12.2025 г., по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 28.05.2022 г. - датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост; 10268.78 лв. /десет хиляди и двеста шестдесет и осем лева и 78 стотинки/ - договорна лихва за периода от 20.06.2019 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 28.05.2022 г. - датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост; обезщетение за забава: 4039.31 л в . /четири хиляди тридесет и девет лева и тридесет и една стотинки/, считано от 21.06.2019 г. до датата на подаване на исковата молба в съда.

Претендира разноски и за настоящата инстанция.

В срок не е постъпил отговор на искова молба от ответника.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

I. Исковете са допустими, предявени са в указания от съда срок по чл.

415 от ГПК, след подадено възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника срещу дължимостта на сумите.

II. Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от с.к.с правно основание. чл. 240 от ЗЗД, вр. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1от ЗЗД, в условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание. чл. 240 от ЗЗД, вр. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1от ЗЗД.

Не са посочени права и обстоятелства, които се признават от страните.

Не са налице обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.

III. Във връзка с направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника е необходимо да се спомене, че в случая депозирането на възражение срещу заповедта по заповедното дело е пречка да се постанови неприсъствено решение. Това е така, защото това възражението срещу заповедта представлява оспорване на исковете, което е 3 направено пред съда преди да е изтекъл срока за отговор на исковата молба.

Това възражение следва да се цени като депозиране на оспорване на исковете в срока за отговор, поради което и депозирането му е пречка за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Непосочването на конкретни основания за недължимост на сумите не може да обоснове обратен извод.

IV. За да бъде уважен искът ищецът трябва да се докаже: наличието на валидно облигационно отношение по договор за потребителски кредит; предоставяне на сумата; неизпълнение на задълженията по кредита от страна на длъжника, изискуемостта на вземането; наличие на предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост, обявяването и на длъжника; размера на вземането; че клаузите в договора не са неравноправни и са уговорени индивидуално по см. на ЗЗП; действителност на договора за цесия, както и че длъжникът е уведомен за цесията. В тежест на ответницата е да докаже твърденията.

В хода на делото се установи, че на 26.11.2018 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, като Кредитор и С. К. Д. като Кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит с No PLUS16563091. Размерът на предоставения с този договор кредит бил равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“, а именно: 6500 лв., застрахователната премия е в размер на 3057.6 лв., общата стойност на плащанията по кредита е в размер на 21316.68 лв., договорната лихва по кредита в размер на 11759.08 лв. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 20.12.2025 г.

Установи се, че е подписан Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 19.08.2019 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Клон България" ЕИК 204915054 и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит No PLUS- 16563091 от дата 26.11.2018 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България и С. К. Д. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940 изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви- видно от Приложение 1 към договора.

По делото е установено неизпълнение от страна на длъжника на задълженията му по договора за потребителски кредит. За погасяване на 4 задълженията си длъжникът е заплатил суми в общ размер от 1 781,50 лв.

(видно от приложението към молба вх. № 5531/02.06.2023 г. подадена от ищеца). Съгласно чл. 5 от Условия към договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.

По делото не се установи ответницата да е уведомена за извършената цесия и за обявената предсрочна изискуемост на задължението си, преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Въпреки последното, предвид изричното изявление на ищеца за това с исковата молба, то с получаването на препис от същата съдът приема, че ответницата е уведомена за тях. Цедентът е упълномощил цесионерът да уведоми длъжника за извършената цесия.

V. На основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът е длъжен служебно да провери за наличието на неравноправни клаузи в договора.

1. Анализирано съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 1-11 ЗПК - съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на ГЛП, размер на ГПР, информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

2. Договорът не отговаря на част от изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Според чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. Съдът счита, че при сключване на договора е спазена изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма на хартиен носител. В конкретния случай, в договора е предвидено предоставяне на потребителски кредит, както и заплащане на застрахователна премия. При това положение приложените Сертификат и Общи условия за застраховката съдържат уговорки относно посочената в договора за кредит и дължима от ответника 5 застрахователна премия, поради което настоящият съдебен състав намира, че същите съставляват елементи от договора, по отношение на които трябва да са спазени посочените законови изисквания. Дори и без наличието на специални познания е видно, че договорът за потребителски кредит и сертификатът с общите условия са изготвени в различен по размер шрифт, като в застрахователните документи този шрифт категорично е в размер помалък от 12 и практически е нечетлив.

При тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че от една страна е налице нарушение на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК за еднакъв по вид, формат и размер шрифт на всички елементи на договора, а от друга страна е налице нарушение и на изискването за шрифт не по-малък от 12 по отношение на част от елементите на договора, касаещи поетото със същия задължение за заплащане на застрахователна премия. На основание чл. 22, ал.

1 от ЗПК горните нарушения на закона водят до недействителност на целия договор за кредит.

3. Съдът намира, че договорът е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

12 и т. 20 от ЗПК (в редакцията си към датата на сключване на договора), което на основание чл. 22 от ЗПК представлява самостоятелно основание за недействителност на същия. В договора, в нарушение на чл.11, ал. 1, т. 12 от ЗПК липсва информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания ; в нарушение на чл.11, ал. 1, т. 20 от ЗПК не се съдържа информация за наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден.