Решение № 260 от 21.10.2022, Районен съд - Попово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. Попово, 21.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Поля П. Иванова при участието на секретаря Десислава Н. Банкова като разгледа докладваното от Поля П. Иванова Гражданско дело № 20223520100369 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от К. П. Г. от гр.

Г., от В. П. Г. от гр. Г., действащ лично за себе си и като пълномощник на К. С. Н. от гр. С., и тримата действащи чрез пълномощник: адв. Б. К. от АК – Т., против Община П. – за установяване право на собственост върху недвижим имот.

Ищците чрез пълномощника си твърдят в исковата молба, че са законни наследници на общия наследодател Н. П. Г., б.ж. на с. А., общ.П., починал на 23.11.1974г. – техен дядо, който притежавал недвижим имот с площ от 1000 кв.м. в чертите на селото, като от разписния лист било видно, че имотът бил под № 27 и по дворищния план на село А. (със сегашно име с. А.) имотът попадал в парцел VI, кв. 16, действал от 1924 г. до 1975 г. Като собственик на имота бил записан общият наследодател на ищците.

В имота били построени къща с плевня съгласно разрешения за строеж, а впоследствие имотът бил ограден. За него били заплащани данъци в годините, ползвал се по предназначение – за жилищни нужди, както от техните дядо и баба, така и от родителите им, а съответно към момента – от ищците като техни законни наследници и правоприемници.

Наскоро ищците решили да предприемат действия по продажба на наследствения им имот, но освен че не намерили нотариален акт, а само архитектурни книжа, установили, че и скица не могат да им издадат от Община П., тъй като този имот бил изключен от регулационния план на с. А. със Заповед №1-3-648/1970г. Това обстоятелство обаче не им било известно, не били получавали като наследници каквито и да било уведомления , а процесният имот бил включен в плана за земеделските земи и съответно същият бил записан като частна собственост на Община П..

Имотът им бил заснет в стари съществуващи граници от оторизирана за това фирма и нанесен на КККР на с. А. и понастоящем съгласно издадената им скица представлявал Поземлен имот с идентификатор: *** по КККР на с. А., общ.П.. одобрени със 1

Заповед РД-18- 748/21.11.2017г. на ИД на АГКК, без последващо изменение на КККР. засягащо поземления имот, с адрес на ПИ: с. А., местност „ДО СЕЛО“, с площ от 1102 кв.м.

(хиляда сто и два кв.метра), с трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: НИВА, девета категория, предходен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 099027, при съседи: ***; *** и ***, собственост на Община П.. Имотът бил актуван с АЧОС № 9616/08.02.2011 г.на Община П..

Въпреки че имотът бил изключен от регулационните граници на селото, владението на ищците върху имота, като правоприемници на наследодателите си, продължавало и към настоящия момент необезпокоявано и непрекъснато. Имотът и към настоящия момент представлявал дворно място, т.нар. ясак, който бил ограден с оградна мрежа, а ищците заплащали данъци за него и получавали наем от наемател, който го ползвал за пчелин.

Предвид обстоятелството, че никой от наследниците не знаел, че имотът им бил изключен от регулацията на селото, не предприели и съответните постъпки за уреждане на собствеността му.

От своя страна, Община П. никога не била стопанисвала имота им, нито пък им била оспорвала правото на собственост и владението върху него.

Предвид гореизложеното, молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на страните, че ищците са собственици на процесния имот.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК, е подаден писмен отговор от ответната страна – Община П., в който е изразено становище за допустимост и основателност на предявения иск. Общината не изразява претенции по отношение собствеността на имота и построените в него сгради. Не се противопоставя на искането на ищците да бъде постановено решение, с което да им бъде призната собствеността върху имота.

В съдебно заседание ищците поддържат предявения иск чрез пълномощник – адв. Б.

Ц. Х. от АК – Т., която прави искане за постановяване на решение по признание на иска.

Ответната страна не изпраща представител.

По делото са събрани писмени доказателства: заверено копие на удостоверение за наследници на Н. П. Г., изх. № 254/17.05.2022 г., издадено от Община П.; заверено копие на скица на поземлен имот № 15-343509/31.03.2022 г., издадена от СГКК – гр. Т.; заверено копие на извлечение от разписен лист с. А.; заверено копие на протокол № 5 за дадена и проверена строителна линия и ниво от 01.06.1935 г.; заверено копие на позволителен билет за строене от 03.06.1925 г.; удостоверение изх. № 94Б-12-15 #1/31.05.2022 г., издадено от Община П.; удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК; заверено копие на скица – проект № 15-779682-13.07.2022 г., издадена от СГКК – гр. Т..

Събрани са и гласни доказателствени средства посредством разпита на св. А. Ш.

С. от с. А., общ. П., обл. Т..

Съдът, след като се запозна с писмените доказателства и гласните доказателствени средства, със становищата на страните и предвид направеното в съдебно заседание от ищците чрез пълномощника им искане за постановяване на решение при признание на иска, счита, че са налице всички предпоставки за произнасяне с решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК: ответната страна е признала иска, ищците са се възползвали от правото си да поискат постановяване на решение съобразно признанието.

Не са налице пречките по чл. 237, ал. 3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и не е от кръга на правата, с които страната не може да се разпорежда.

Предвид изложеното и тъй като решението при признание на иска не следва да се 2 мотивира, а съгласно чл. 237, ал. 2 от ГПК в мотивите е достатъчно да се укаже, че то се основава на признание на иска, то следва да бъде признато за установено в отношенията между страните, че процесният имот, представляващ: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** (нула нула пет шест шест точка едно пет точка две осем) по КККР на с. А., общ.П., одобрени със Заповед РД-18- 748/21.11.2017 г. На изпълнителния директор на АГКК, без последващо изменение на КККР, засягащо поземления имот, с адрес на ПИ: с. А., местност „ДО СЕЛО“, с площ от 1102 кв.м. (хиляда сто и два квадратни метра), с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята: девета, предходен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 099027, при съседи на поземления имот: ***; *** и ***, ВЕДНО с

ПОСТРОЕНИТЕ в имота СГРАДА с проектен идентификатор *** (нула нула пет шест шест точка едно пет точка две осем точка едно), с проектна площ 47 кв.м., с предназначение: ЖИЛИЩНА СГРАДА – ЕДНОФАМИЛНА, брой етажи: 2; СГРАДА с проектен идентификатор *** (нула нула пет шест шест точка едно пет точка две осем точка две), с проектна площ 40 кв.м., с предназначение: СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА, брой етажи: един, както и СГРАДА с проектен идентификатор *** (нула нула пет шест шест точка едно пет точка две осем точка три), с проектна площ 7 кв.м., с предназначение: СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА, брой етажи: един, Е СОБСТВЕНОСТ собственост на К. П. Г. от гр. Г., В. П. Г. от гр. Г. и К. С. Н. от гр. С., по наследство и по давностно владение, на основание чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. чл. 77 от ЗС, във вр. чл. 79 от ЗС.

Мотивиран от горното и на основание чл. 237 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между К. П. Г., ЕГН **********, от гр. *****, В. П. Г., ЕГН **********, от гр. Г., ул. „***“ № ***, К. С. Н., ЕГН **********, от гр.С., ж.к. „*** IV“ № ****, вх. **** и ОБЩИНА П., ЕИК ****, със седалище: гр. ***, представлявана от Кмета на Общината, ЧЕ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** (нула нула пет шест шест точка едно пет точка две осем) по КККР на с. А., общ.П., обл. Т., одобрени със Заповед РД-18- 748/21.11.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, без последващо изменение на КККР, засягащо поземления имот, с адрес на ПИ: с.

А., местност „ДО СЕЛО“, с площ от 1102 кв.м. (хиляда сто и два квадратни метра), с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята: девета, предходен идентификатор: няма, с номер по предходен план:

099027, при съседи на поземления имот: ***; *** и ***, ВЕДНО с ПОСТРОЕНИТЕ в имота СГРАДА с проектен идентификатор *** (нула нула пет шест шест точка едно пет точка две осем точка едно), с проектна площ 47 кв.м., с предназначение: ЖИЛИЩНА СГРАДА – ЕДНОФАМИЛНА , брой етажи: 2; СГРАДА с проектен идентификатор *** (нула нула пет шест шест точка едно пет точка две осем точка две), с проектна площ 40 кв.м., с предназначение: СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА, брой етажи: един, както и СГРАДА с проектен идентификатор *** (нула нула пет шест шест точка едно пет точка две осем точка три), с проектна площ 7 кв.м., с предназначение: СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА , брой етажи: един, Е

СОБСТВЕНОСТ на К. П. Г. от гр. Г., В. П. Г. от гр. Г. и К. С. Н. от гр. С..

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Т..

3

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4