Решение № 11357 от 10.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11357 гр. София, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20251110117911 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Oбразувано е по искова молба на В. И. К. срещу „А.Т.Е.Г“ АД, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 143 ЗЗП, вр. чл. 26, ал.

1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД от В. И. К. срещу „А.Т.Е.Г“ АД, за признаването за нищожен като противоречащ на закона и противоречащ на добрите нрави, както и като съдържащ неравноправни клаузи - договор за потребителски кредит № 420131 от 02.06.2021 г., сключен между него и „А.Т.Е.Г“ АД, както и евентуално съединен иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл.5.6. от договора, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1292,48 лв. при непредставяне на обезпечение по договора; клаузата на т.9 от Приложение №1, установяваща размера на ГПР на договора, както и клаузата на чл.5 от договора, установяваща изисквания и срок за предоставяне на обезпечение, както и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 229, 28 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит № 420131 от 02.06.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че между него и „А.Т.Е.Г“ АД на 02.06.2021 г. е сключен договор за потребителски кредит № 420131, за сумата от 1200 лв., като според чл. 5.6 от договора е предвидено предоставяне на обезпечение най-късно до следващия ден – поръчителство на две физически лица и банкова гаранция. В чл. 10 от Приложение №1 на договора е уговорено, че ако не се предостави такова, то се дължи неустойка в размер на 3,55 лв. средно на ден, но не повече от 1 % на ден от главницата по кредита.

Ищецът сочи, че неустойката цели заобикаляне на максималния размер на ГПР, предвиден в чл. 19, ал.4 ЗПК, като макар формално да представлява обезщетение, то следва да се включи в ГПР. Сочи, че срокът за предоставяне на обезпечение е твърде кратък и реално неустойката представлява разход по кредита и цели увеличение на възнаграждението за ответника. Поддържа, че неустойката излиза извън присъщите й функции, накърнява добрите нрави и е насочена към обогатяване на ответника. Освен това, размерът й не е точно определен при сключването на договора, а едва с 1 погасителния план. В исковата молба е посочено, че клаузата заобикаля разпоредбата на чл. 33, ал.1 ЗПК, като се предвижда още едно допълнително обезщетение, както и че е нищожна и на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Твърди допуснато нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, както и на чл. 71 ЗЗД. Оспорва клаузата като неравноправна и сочи, че не е индивидуално уговорена. Навежда доводи за нелоялна търговска практика от страна на ответника с посочване на по-нисък от действителния ГПР. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.

Поддържа, че клаузата за неустойка не е нищожна, както и оспорва твърденията, че не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 ЗПК. Навежда доводи за правилно изчисление на ГПР и липса на нарушение на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК. Поддържа, че клауза за неустойка е предвидена с оглед нейните обезпечителна и обезщетителна функция предвид характера на заема като високорисков и не налице нарушение и заобикаляне на закона или накърняване на добрите нрави. Сочи, че клаузата е индивидуално уговорена, както и че не е допуснато нарушение на чл. 33 ЗПК с нейното уговаряне.

Ответникът не оспорва, че ищецът е заплатил по процесния договор сумата в общ размер на 1429,28 лв., но поддържа, че същата е заплатена на валидно правно основание, поради което връщане не се дължи. Отправя и възражение за настъпила погасителна давност на вземането по осъдителния иск. Моли, съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните по настоящото производство не спорят, че на 02.06.2021 г., помежду им бил сключен договор за потребителски кредит № 420131, със съдържанието, посочено е исковата молба, че на ищеца, в качеството му на заемополучател, от ответното дружество била предоставена сума по кредита в размер на 1200 лв., както и че кредитополучателят В. И. К. е заплатил в полза на ответника сума в общ размер на 1429,28 лв. за погасяване на вземания по процесния договор за кредит.

От представения и приет като писмено доказателство, договор за потребителски кредит № 420131/02.06.2021 г., както и от Приложение 1 към същия, се установява, че заемополучателят се задължава в срок, най-късно от един ден след сключване на договора, да предостави обезпечение на кредитора, като в чл. 5.6 от договора е посочено, че при неизпълнение на задължението на заемополучателя да предостави обезпечение в предвидения срок, то същият дължи на кредитора неустойка, чийто размер е посочен в погасителния план и се начислява и заплаща от заемополучателя със съответната погасителна вноска.

Съдът намира още, че въведените в договора условия към изискваното обезпечение, както и срокът за предоставянето му – 1-дневен от сключване на договора, създават значителни затруднения за длъжника за изпълнение на договора.

Посочената уговорка влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции.

От съдържанието на уговорената между страните клауза за неустойка при неизпълнение на задължението на заемополучателя да предостави обезпечение, става ясно, че същата в действителност е част от погасителния план по договора за потребителски кредит, като се начислява към съответната дължима месечна погасителна вноска. Следователно неустоечната клауза се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочена в договора за кредит и включена в ГПР. Като не е сторено 2 това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Така уговорената клауза за неустойка при непредставяне на обезпечение, по същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Същата е уговорена в размер на 3,55 лв., за един ден забава, като така определеният размер на дължимата неустойка не само че надвишава неколкократно ГПР по кредита, но и надхвърля присъщите на неустоечната клауза обезпечителна и санкционна функция.

Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, а когато определени изрично посочени от законодателя, клаузи са нищожни, то това води до недействителност на целия договор за потребителски кредит.

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че както уговорената между страните клауза за неустойка при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по кредита е нищожна на твърдяните от ищеца основания, така и сключения между страните, договор за потребителски кредит № 420131/02.06.2021 г., е недействителен на основание нарушение на императивните разпоредби на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.22 от ЗПК.

По основателността на предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, съдът намира, че с оглед на изводите, изложени по-горе за недействителност на процесния договор, респ. дължимостта единствено на главницата по договора за потребителски кредит, както и като съобрази обстоятелството, че между страните по делото не е спорно обстоятелството, че ищецът е заплатил, а ответникът е получил сумата в размер на 229,28 лв./117,23 евро над дължимата главница, то предявеният иск следва да бъде уважен в цялост.

За пълнота следва да се посочи, че съдът намира за неоснователно възражението на ответника за погасяване на вземането по давност. Погасителната давност за вземането по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД започва да тече от датата на плащането и за вземането е приложима общата 5 – годишна давност (чл.110 ЗЗД) – в този смисъл ППВС № 1 от 28.05.1979г. по гр.д. № 1/1979г. Плащането е извършено на 15.07.2021г., поради което от посочената дата до завеждане на делото – 28.03.2025г., когато течението на давността се спира (чл.116, б.“б“ ЗЗД), не е изтекъл предвиденият петгодишен давностен срок.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 54,80 евро, представляваща разноски за държавна такса.

Претендира се и адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. от процесуалния представител на ищеца за оказана безплатна правна защита, на което същият има право, което възлиза на 204,52 евро, какъвто съдът счита, че е справедливият му размер, като съобрази относително ниската фактическа и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания /единствено такова/, както и обема на осъществената процесуална защита.

По изложените мотиви, съдът

3

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН сключения между В. И. К., ЕГН ********** и „А.Т.Е.Г“ АД, ЕИК *****, договор за потребителски кредит № 420131/02.06.2021 г., на основание 143 ЗЗП, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. чл.23 от ЗПК, „А.Т.Е.Г“ АД, ЕИК *****, да заплати на В. И. К., с ЕГН **********, сумата в размер на 117,23 евро, представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит № 420131/02.06.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.03.2025 г., до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „А.Т.Е.Г“ АД, ЕИК *****, да заплати на В. И. К., с ЕГН **********, сумата в размер на 54,80 евро за заплатена държавна такса по производството.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38 от ЗАдв, „А.Т.Е.Г“ АД, ЕИК *****, да заплати на адв. М. Д., личен номер **********, сумата в размер на 204,52 евро, адвокатско възнаграждение по производството.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4