Решение № 85 от 11.04.2025, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Сливен, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20252200500090 по описа за 2025 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 568/29.10.2024г. по гр.д.

№ 2411/2023г. на ЯРС, с което е:

- ПРОГЛАСЕНА НИЩОЖНОСТТА на упълномощителна сделка обективирана в пълномощно рег.№ 436/05.02.2021 год. за заверка на подпис и рег.№ 437/05.02.2021 год. за удостоверено съдържание, акт № ***, том ** от *** год. на нотариус рег.№ 243 Т.Д. с район на действие съдебния район на Районен съд Ямбол, с което ищцата Т. Г. Н. упълномощава П. С. П. да го представлява пред нотариус, като от негово име и за негова сметка извърши следните разпоредителни действия: да продава, включително да сключва предварителни договори за продажба, да дарява, да извършва замяна, както и договор за доброволна делба, /като по своя преценка от негово име да получи дял или се откаже от реално получаване на дял/, на когото намери за добре, при цена и условия, каквито договори, както и да получи продажната 1 цена, включително да договаря сам със себе си при условията на чл.38 ЗЗД, за собствените му недвижими имоти /идеални части/, находящи се в *******, а именно: дворно място от ******* к.м. съставляващо парцел **** в квартал *** по плана на селото , заедно с построените в него жилищна сграда и стопанска постройка, при граници и съседи подробно описани в нотариален акт № ***, том **, дело № *** от **** год., както и нива с площ от ******* кв.м. в местността в местността „Б.“ с номер по предходен план-*******; нива с площ от ******* кв.м. в местността „Г.“, с номер по предходен план******* и нива с площ от *******кв.м. в местността „К.“ , с номер по предходен план-*******.

- ПРОГЛАСЕН ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл.42, ал.2 ЗЗД, по отношение на Т. Г. Н. с ЕГН **********, сделката обективирана в нотариален акт № ***, том ***, рег.№ ***, нот. дело № **** год. на нотариус с рег.№ 243 Т.Д. с район на действие Районен съд Ямбол, съгласно който Т. Г. Н., действаща чрез пълномощника си П. С. П., продава на П. С. П. собствения си недвижим имот , а имено - УПИ ******* по плана на с.К., община Т. с площ от ******* кв.м. , ведно с построените в имота жилищна сграда с площ 100 кв.м. и стопанска постройка с площ 96 кв.м. и всички подобрения в имота , при граници и съседи : улица, ********, като сключен без представителна власт и потвърждаване от продавача.

- ПРОГЛАСЕН ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл.42, ал.2 ЗЗД, по отношение на Т. Г. Н. с ЕГН **********, сделката обективирана в нотариален акт № ***, том **, рег.№ ***, нот. дело № **** год. на нотариус с рег.№ 243 Т.Д. с район на действие Районен съд Ямбол, съгласно който Т. Г. Н. действаща чрез пълномощника си П. С. П. продава на П. С. П. следните недвижими имоти в землището на с. К., общ. Т.:

1.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор№******* с площ от

*******кв.м. в местността в местността „Б.“ ,с трайно предназначение на територията-земеделска ,с начин на трайно ползване-нива , категориятрета ,с номер по предходен план-******* при граници и съседи:*******.

2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор№******* с площ от *******кв.м. в местността „Г.“ ,с трайно предназначение на териториятаземеделска ,с начин на трайно ползване-нива ,категория-пета ,с номер по предходен план-******* при граници и съседи:******* 2 и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор№******* с площ от

*******кв.м. в местността „К.“ ,с трайно предназначение на териториятаземеделска ,с начин на трайно ползване-нива, категория четвърта ,с номер по предходен план-******* при граници и съседи:*******. за сумата от 2500 лв. като сключен без представителна власт и потвърждаване от продавача и са ОСЪДЕНИ на основание чл.78, ал.1 ГПК, П. С. П. с ЕГН ********** и В.

Н. П. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Т. Г. Н., ЕГН: ********** сумата от 1938,79 лева - разноски по делото.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ответниците в първоинстанционното производство.

Въззивниците – ответници в първоинстанционното производство, атакуват решението изцяло, като постановено в противоречие с материалния закон, незаконосъобразно и необосновано, тъй като изводите не кореспондират със събраните доказателства.

Заявяват, че част от мотивите са несъотносими с настоящия казус и са част от друго съдебно решение, съдът споменава и различно на спора лице, допускал е грешки в рода и числото, несъобразени с факта, че по делото ищец е само Т. Н., а в диспозитива неправилно е използвано местоимение от мъжки род. Сочат и други семантични и фактически неточности. Според въззивниците това показва, че атакуваното решение е необосновано, тъй като в голяма част мотивите са несъответни на фактите.

В жалбата се развиват доводи относно съдържанието на оспореното пълномощно и правомощията, обхванати от него, като се твърди, че те са напълно в съответствие с границите на чл. 9 от ЗЗД, сред тях няма посочено обаче като разпоредително действие сключването на договор за прехвърляне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане.

Въззивниците считат, че няма съмнение относно волята на упълномощителката-ищца. Първоинстанционният съд напълно голословно и без да са налице доказателства, кредитирал твърденията на свидетеля Р.Н., че волята на ищцата била да отчужди притежаваните от нея недвижими имоти срещу насрещно задължение за издръжка и гледане. Освен това изтъкват, че предоставените права са косвено доказателство, че всички отношения са били уредени още преди подписването на пълномощното, тъй 3 като с него са предоставни и права упълномощеният да дари имотите на себе си, ако намери за добре.

Също така въззивниците намират, че съдът не се е запознал изцяло с представените доказателства, тъй като те не са точно и пълно описани в мотивите. В двата нотариални акта първият въззивник е запазил на въззиваемата като неин пълномощник правото на ползване и плодоползване върху имотите, а този факт не е обсъден от съда.

По-нататък въззивниците отново правят анализ на описаните в пълномощното правомощия, като извеждат заключение, че доколкото те са получили само гола собственост върху имотите, което сочи, че упълномощеният е действал изцяло в интерес на упълномощителката.

Индиция за липса на други уговорки освен за чиста покупко-продажба е и това, че съпругът на продавачката е подписал декларация по чл. 26 от СК.

На следващо място въззивниците твърдят, че неправилно и в противоречие със закона първоинстанционният съд е приел, че поради това, че в пълномощното не е отразено къде точно е извършена упълномощителната сделка, това го прави нищожно. Това, дали удостоверяването на подпис и съдържание върху оспореното пълномощно е извършено извън кантората на нотариуса, е без значение за действителността на нотариалното удостоверяване в конкретния казус, тъй като нарушението на чл.573, ал. З от ГПК не е предвидено в чл.576 от ГПК, който урежда основанията за нищожност на нотариалните удостоверявания. Тези основания са изчерпателно изброени и не подлежат на разширително тълкуване. До нищожност на нотариалното удостоверяване би се стигнало единствено и само ако е нарушена местната компетентност на нотариуса по смисъла на чл.573, ал.1 от ГПК. Ако нотариалното удостоверяване е извършено извън кантората на нотариуса, както в случая, неотбелязването на точния адрес, където е извършено удостоверяването, след като в производството по делото е установено мястото на извършването - с. К., това не влияе по никакъв начин на действителността на нотариалното удостоверяване. То е извършено извън кантората, но в района на действие на нотариуса и няма нарушение на местната му компетентност по чл. 573 ал.1 от ГПК. В производството по делото по безспорен начин е установено, че нотариалното удостоверяване на подписа и 4 съдържанието на процесното пълномощно е извършено в дома на ищцата в с. К., Община Т., Област Ямбол, където тя продължава да живее и досега, а съдът не е съобразил, че и в самата искова молба се твърди, че заверката на оспореното пълномощно е извършена в дома на ищцата в с. К.. Това се установява и от показанията на свидетеля – помощник нотариус.

Развиват подробна аргументация в тази насока и в обобщение заявяват, че в случая не се установява нарушение на правилата, уреждащи териториалната /местна/ компетентност на нотариуса. В допълнение сочи, ч е нотариалните действия са формални, но не при всяко погрешно или липсващо отбелязване на обстоятелства при извършване на нотариалното удостоверяване е налице нищожност по смисъла на чл. 576 от ГПК, поради липса на предписаната от закона форма. Този извод се подкрепя от предвидената законова възможност за добавяне или поправка на нотариалния акт по реда на чл. 579, ал. 3 ГПК, дори когато сключилите сделката страни не са намерили поправката или допълването за наложителни и не са ги поискали.

Предвид всичко изложено, въззивниците считат, че решаващият извод на първоинстанционния съд за уважаване на главния иск по чл. 26 ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 589 ал. 2 и чл. 573 от ГПК е неправилен и незаконосъобразен. Това води до неправилност и на решението, в частта, с която е уважен и главният иск по л. 42 ал. 2 от ЗЗД, тъй като сделките не са сключени при липса на надлежна представителна власт, позовава се на ТР №5/2014г. на ОСГТК на ВКС. Упълномощеният е действал напълно в съответствие с предоставените му пълномощия, а волята на упълномощителката е ясна.

Въззивниците молят да се отмени изцяло обжалваното решение на ЯРС и вместо това да се постанови ново решение, с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендират разноски за двете инстанции.

Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който заявява, че въззивната жалба е неоснователна.

Въззиваемата счита, че фактическата обстановка по делото е правилно определена и кореспондира с доказателствения материал. Излага подробно 5 фактологията на събитията като я свързва със събраните по делото доказателства, а по повод въпроса за заплащане на продажната цена заявява, че няма писмени документи за това. Доказателствата, че ответниците са направили опит дая заплатят чрез Еконт се отнасят за 21.02.2023г. – пет месеца след завеждане на исковата молба и три години след сключване на сделките. По-нататък развива доводи относно незаплащането на рента от страна на ответника за стопанската 2022-23г. във връзка със запазеното право, обективирано в н.а.№32 от 12.02.2021г., както и във връзка с това, че ответниците не са спазвали и правото на ползване на ищцата върху имота в с. К., предмет на договора по н.а. №31 от 12.02.2021г. също така въззиваемата счита, че първоинстанционният съд правилно е приел че пълномощното, с което са сключени сделките, е нищожно поради липса на форма. Прави преглед на приложимите правни норми и излага детайлен анализ на същите и в светлината на практиката на ВКС и съдилищата, като в заключение извежда извод, чев настоящия случай правилно е прогласена нищожността на упълномощителната сделка на основание чл. 26 ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 589 ал. 2 от ГПК и чл. 573 от ГПК. Освен това навежда и съображения относно евентуалната й унищожаемост като сключена при грешка, евентуално – измама. Възпроизвежда подробната аргументация, релевирана с исковата молба и поддържана в първоинстанционното производство. На последно място въззиваемата счита, че правилно е уважен и искът по чл. 42 ал. 2 от ЗЗД, позовава се на ТР 5/12.12.2016г. по т.д. № 5/2014г. на ВКС и съдебнат практика, които приемат, че до момента на потвърждаване на договора от мнимо представлявания той не поражда спрямо него целените последици и е в състояние на висяща недействителност, която се трансформира в окончателна такава ако мнимо представляваният откаже да го потвърди и се позове на тази недействителност. В случая няма такова потвърждаване, , което с обратно действие да валидира сделките от момента на сключването им, поради което те са недействителни спрямо ищцата, а правните последици на тази недействителност /по чл. 42 ал. 2 от ЗЗД/ са подобни на нищожността по чл. 26 от ЗЗД. Няма и пречка двата иска – да се предявят в едно производство и правилно и законосъобразно съдът ги е приел, разгледал и уважил. В случай, че решението бъде отменено и тези искове бъдат отхвърлени, съдът следва да се произнесе по евентуалните 6 претенции, като в тази насока въззиваемата поддържа доводите си касателно развалянето на договорите на основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД, тъй като в случая е налице хипотезата на чл. 87 ал. 2 от ЗЗД, тъй като самото изпълнение е безполезно поради забавата, понеже са изминали повече от 3 години и цената на имотите значително се е вдигнала.