Решение № 1832 от 26.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1832 гр. София, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Г. Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20241100506650 по описа за 2024 година

Образувано е по въззивна жалба на ищеца Г. К. Г. срещу решение от 18.12.2023 г., изменено в частта за разноските с определение от 23.03.2024 г., по гр.д. №37973/2022 г. по описа на СРС, 171 състав, с което е отхвърлен като неоснователен, предявеният от жалбоподателя срещу Етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к. „*******, иск с правно основание чл.40 ЗУЕС за отмяна на взети решения на проведено на 21.06.2022 г.

Общо събрание на собствениците в Етажната собственост, находяща се в гр. София, ж.к.

„*******, като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, и необосновано. Сочи, че първоинстанционният съд необосновано и незаконосъобразно е приел наличие на мнозинство и кворум за приемане на решение за заплащане на такси за поддръжка на тревни площи, като поддържа, че идеалните части на дворното място са разпределени между собствениците на 7 етажни собствености, като същото е обща част между целия комплекс, а не е обща част само на Етажната собственост на бл.432А, вх.1. Твърди още, че решението на Общото събрание на собствениците по т.3 е за извършване на полезни разноски и следва да се приеме с мнозинство 75 на сто идеални части от общите части, поради което оспореното решение на ОС, взето с мнозинство от 71,80 % е незаконосъобразно. Сочи, че по делото не са представени пълномощни, приложени към протокола от ОС, както и че има нарушения на чл.14 ал.1 и ал.5 ЗУЕС във връзка с представителството на етажните собственици в Общото събрание, като има множество разминавания по отношение на дадените пълномощни. Поддържа, че посочените разминавания и нарушения са изключително съществени и водят до невъзможност да се установи точният кворум и мнозинство за взимане на решение. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния съд и да отмени като незаконосъобразно решението на ОС на Етажната собственост, находяща се в гр. София, ж.к. „*******, по т.3, проведено на 21.06.2022 г. Претендира разноски.

1

Въззиваемата страна етажните собственици на индивидуални обекти в жилищна сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к. „*******, в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорват жалбата и молят решението на СРС да бъде потвърдено. Претендират разноски.

Предмет на производството е и частна жалба на ищеца Г. К. Г. срещу определение от 23.03.2024 г., с което е изменено постановеното по делото решение от 18.12.2023 г., в частта за разноските, като ищецът е осъден да заплати на ответника Етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к. „*******, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 1000,00 лв., представляваща разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение.

В частната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателят сочи, че отговорът на исковата молба е подаден от процесуалния представител на ответника в качеството му на юрисконсулт. Поддържа, че съгласно т.1 от ТР №6/2012 на ОСГТК на ВКС, за да се ангажира отговорността за разноски на ищеца, следва по несъмнен начин да се установи, че по учредено по договор за правна защита и съдействие мандатно правоотношение страните — ответник и неговия процесуален представител, са уговорили конкретен размер на адвокатското възнаграждение и то е било заплатено. Сочи, че представената по делото разписка няма характер на договор за правна защита и съдействие, не става ясно кога е уговорено възнаграждението и кога е заплатено, поради което твърди, че ответникът не е реализирал такива разходи. Евентуално сочи, че по НМРАВ адвокатското възнаграждение за други неоценяеми искове е в размер на 1000 лв., а съгласно чл.9, т.1 НМРАВ за изготвяне на искова молба и писмен отговор по искова молба, без процесуално представителство, възнаграждението е в размер 3/4. Предвид изложеното, частният жалбоподател моли определението на СРС да бъде отменено, като на ответника не се присъждат разноски.

Ответната страна етажните собственици на индивидуални обекти в жилищна сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к. „*******, оспорват жалбата и молят същата да бъде оставена без уважение.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По въззивната жалба:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, но частично недопустимо в частта, в която съдът е отхвърлил предявения иск за отмяна на решенията по т.1 и т.2 на Общото събрание на процесната Етажна собственост, взето на 21.06.2022 г., поради следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, уточнена и във въззивното производство, от Г. К. Г. - собственик на индивидуален обект в жилищна сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к. „*******, с правно основание чл.40 ЗУЕС за отмяна на решение на Общото събрание на собствениците на Етажната собственост по т.3, проведено на 21.06.2023 г. С оглед исковия характер на производството и при спазване на основния принцип в него - диспозитивното начало, предметът на делото е очертан от изложените в исковата молба обстоятелства, т.е. съдът е обвързан само от 2 основанията за отмяна, посочени в исковата молба, и не следи служебно за законосъобразността на решенията, взети на проведеното общо събрание.

С обжалваното решение от 18.12.2023 г. първоинстанционния съд е отхвърлил предявения иск, с правно основание чл.40 ЗУЕС, за отмяна на всички взети решения на проведеното на 21.06.2022 г. Общо събрание на собствениците в Етажната собственост, находяща се на адрес: град София, ж.к. „*******. Налице е произнасяне на СРС свръхпетитум, което в приложение правомощията на въззивния съд по чл.270 ал.3 изр.1 ГПК налага извод за обезсилване на решението в тази част.

В останалата част решението е неправилно по следните съображения:

Ищец по иска по чл.40 ЗУЕС може да е всеки етажен собственик с право на участие в общото събрание по отношение на решения по чл.11 ЗУЕС, каквото е налице в настоящия случай.

Уважаването на конститутивния иск по чл.40 ЗУЕС е обусловено от установяването на едно от следните обстоятелства: решението на общото събрание на ЕС противоречи на императивни правни норми или на разпоредби, установени с приетия Правилник за вътрешния ред на ЕС; решението е взето в нарушение на предвидените в закона или правилника процедури и правила за вземане на решение; решението е взето при нарушен ред за свикването на общото събрание; решението е взето по въпрос, който е извън компетентността на общото събрание на етажната собственост, предвидена в чл.11 ЗУЕС.

Съгласно представения протокол от ОС на ЕС, проведено 21.06.2022 г., етажните собственици са взели решение по т.3 от дневния ред - за заплащане на такси във връзка с поддръжката на тревните площи, находящи се на територията на бл.422А и бл.423А.

В конкретния случай ищецът е навел следните доводи за незаконосъобразност на решенията, свързани със свикването и провеждането на ОС на етажните собственици: непоставяне на покана, неполучаване на протокол от ОС, липса на необходимия кворум и мнозинство за взимане на посоченото решение, ненадлежно представляване – липса на надлежно упълномощаване.

Съгласно разпоредбата на чл.8 ал.2 ЗУЕС, когато сградата е с повече от един вход /какъвто е настоящият случай/, управлението може да се осъществява във всеки отделен вход, като това управление обхваща и общите части на сградата, прилежащи към самостоятелните обекти на съответния вход.

От друга страна, обаче, разпоредбата на чл.18 ЗУЕС предвижда, че п ри необходимост от решаване на въпрос, който е свързан с общи части на две или повече етажни собствености, може да се проведе съвместно общо събрание, за участието в което етажните собствености излъчват равен брой представители. Следователно предназначените за общо ползване обекти се управляват от съвместно общо събрание.

Съгласно разпоредбата на чл.38 ал.1 ЗС, общи части на сградата, в която е създадена етажна собственост, са земята, върху която е построена сградата, дворът и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване. Дворът извън застроената му част е сред изрично изброените в чл.38 ЗС като общи части. Той обаче не е обща част по естеството си, а по предназначение, защото служи за общо ползване и етажната собственост може да съществува и без него.

Неоснователни са доводите на ответника в отговора на исковата молба, че тревните площи са прилежащи части към сградата на етажната собственост на бл.*******. Според легалното определение в пар.1 т.2 ДР на ЗУЕС, прилежаща площ към сграда в режим на етажна собственост е част от територията на поземлен имот с комплексно застрояване, в който е построена сградата в режим на етажна собственост, и която включва заедно или поотделно обекти като озеленени площи, площадки за игра, паркоместа и други.

Прилежащата площ следва да се отличава от вещното право на собственост върху 3 урегулирания поземлен имот. Правната фигура „прилежаща площ“ към сграда възниква в случай, когато е налице разделност между правото на собственост върху сградата и върху земята, върху която е изградена /определение №2108 от 12.07.2023 г. по гр.д. №4805/2022 г., ІІ ГО на ВКС/.

Видно от нот. акт, с който ищецът се легитимира като собственик, същият притежава и 0,176 % ид.ч. от дворното място. Следователно, в случая не е налице разделност между правото на собственост върху сградата и върху земята, върху която е изградена, и дворът има характера на обща част, принадлежаща на всички етажни собственици. Тревните площи, относно които е взето процесното решение за заплащане на такси за поддръжка, са част от дворното място, което е на територията на бл.422А и бл.423А, както е посочено и в протокола от ОС, и поради което същите като част от дворното място имат характера на обща част по предназначение.

Общото събрание на етажните собственици от конкретен вход има компетентност да решава само въпроси, свързани с използването на тези общи части от сградата, които функционално обслужват само конкретния вход, каквато обща част не са тревните площи като част от двора. Съгласно разпоредбата на чл.48 ал.8 ЗУЕС, за поддържане на общите части на етажната собственост собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти правят ежемесечни вноски в размер, определен в правилника за вътрешния ред или с решение на общото събрание. Нормата на чл.51 ал.1 ЗУЕС, която е императивна, определя начина на разпределение на консумативните разходи и не може да бъде дерогирана от общото събрание – решение №313 от 07.04.2020 г. по гр.д. №1332/2019 г., IV ГО на ВКС.

Разходи за управление и поддържане са разходите за консумативни материали, свързани с управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и контролните органи и за касиера, както и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата /пар.1 т.11 ДР на ЗУЕС/. Поддържане на общите части е дейност, насочена към запазване на общите части в добро състояние /пар.1 т.13 ДР на ЗУЕС/.

Разпечатката съдържа 37 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/332503b4-1d1a-4eaf-9e61-5f9c96ad184b