Протокол № 565 от 01.10.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 565 гр. Пазарджик, 01.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

Цветелина Н. Тодорова при участието на секретаря Петрана Ив. Динева

Сложи за разглеждане докладваното от Цветелина Н. Тодорова Въззивно гражданско дело № 20265200500574 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Жалбоподателят Г. Д. Г., редовно призован, не се явява. За него се явява адв. Р. З., преупълномощен от адв. И. М. с пълномощно от днес.

Ответникът К. З. В., редовно призована чрез адв. Х. Г., не се явява. За нея се явява адв. Х. Г., редовно упълномощена да я представлява.

Адв. З.: Да се даде ход на делото.

Адв. Г.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:

Подадена е въззивна жалба против Решение № 422/09.04.2026 г. постановено по гр. дело № 20255220102616 по описа на РС – Пазарджик, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС от жалбоподателя Г. Д. Г. против К. З. В. за признаване на установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик на реална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Сарая, общ.

Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-188 на ИД на АГКК, съставляващ УПИ IV-86, кв. 7, по регулационния план на с. Сарая, с площ на реалната част от 28,87 кв. м., намираща се по продължението на имотната граница с поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Сарая, общ.

1

Пазарджик, съставляващ УПИ II-86, кв. 7 по регулационния план на с. Сарая, заключена между точки с координати 4.38, 7.36, 2.65, 16.92 и точки с координати 1, 2, 3 и 4 от Протокол от 24.10.2023г. за трасиране /л. 17 по делото/, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., при граници на имота: поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ***, с адрес с. Сарая, *** и за осъждане на ответницата да предаде владението върху реалната част и е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС от Г. Д. Г. против К.

З. В., за осъждане на същата да преустанови неоснователно действие, с което пречи на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост по отношение на поземлен с идентификатор *** по КККР на с. Сарая, общ. Пазарджик, като премахне за своя сметка изградената ограда в имота, в това число изградения бетонов фундамент, колове и телена мрежа.

С въззивната жалба се атакува първоинстанционния съдебен акт като се навеждат твърдения за неправилност и незаконосъобразност.

Твърди се, че съда неправилно е интерпретирал и възприел фактическата обстановка по делото, формирал е неправилни изводи, поради което и постановеният съдебен акт е неправилен. По предявения иск по чл.108 от ЗС, съдът трябвало да изследва не само какво cе вижда на терен, а и какво следва от действащия устройствен и кадастрален статут на имота. При спор за граница между имоти, съдът не можел да се опира само на предположение, че съществуващата ограда съвпада с действителната имотна граница. Не било достатъчно и едно експертно заключение, ако то не стъпва върху точния действащ регулационен план и не обяснява ясно, как е определена спорната линия.

Съдът не бил установил, дали изградената ограда е поставена по регулационната линия и дали именно тази линия съвпада с имотната граница между имотите на страните. В съдебното решение това не било изяснено надлежно. Основният спор бил дали поставената ограда между съседите е изградена по правилната имотна граница. За да се реши такъв спор, трябвало да се установи, кой е действащият регулационен план, как той се съотнася към кадастралните данни и дали има допустимо или недопустимо разминаване при трасирането.

По делото била изготвена съдебно-техническа експертиза от вещо лице Б. З. Г., който е експерт по строителство и архитектура и оценител на недвижими имоти, но не бил правоспособен инженер геодезист, за да може да направи геодезическо заснемане. Било нужно да се направи точно геодезическо заснемане и даде прецизно експертно заключение, което да анализира в дълбочина представените документите за собственост, устройствените планове и кадастралните данни, което не е сторено.

Доказано било, че ответната страна е присъединила към своя имот 2 реална част от поземления имот на ищеца чрез изграждане на ограда, но не станало ясно, съдът въз основа на кой точно регулационен план е формирал изводът си, че оградата е правилно ситуирана и следва регулационната линия.

Липсата на точна оценка на събраните доказателства по делото и на приложимата планова основа е довела до грешен извод и неправилен краен резултат, обективиран в съдебното решение.

Съдът следвало да изиска и да се запознае със заключенията на една много задълбочена техническа експертиза. Трябвало да бъдат съпоставени документи, планове, координати, кадастрални данни и фактическо положение на терена, като експертизата следвало да е пълна, ясна и проверима.

Съдът не давал отговор с решението си коя е действащата регулационна граница, какви копия на плана са използвани, има ли непълна основа. Затова и не може да се приеме, че спорната ограда е разположена правилно по имотната граница, а не изцяло върху имота на ищеца, когато фактите не са изяснени изцяло или в достатъчна достоверна степен.

Липсвал отговор относно регулационната линия, имотната граница, допустимите отклонения при трасиране, какво е значението на регулационната линия и кога тя става имотна граница, което е най важният въпрос при спор за границата между съседни имоти. По силата на чл.14 от ЗУТ, урегулирането на поземлените имоти се извършва чрез подробните устройствени планове, като при точно определени хипотези вътрешните регулационни линии могат да имат значението на имотни граници.

Съотношението между регулационна линия и имотна граница, следва да се установява конкретно във всеки един отделен случай, което се твърди, че по делото не е сторено. Съдът не се е позовал и не е обсъдил точни данни за действащия план, за неговото приложение и за начина, по който границата е била материализирана на място. Оградата може да бъде индиция, но не и безусловно доказателство за законната имотна граница - тя показва фактическо положение, но не винаги е юридическата граница.

Спорът за имотната граница между страните не се решавал от оградата, а от доказаната точна имотна граница. Съдът бил обосновал крайните си изводи, посочвайки неясно действащия план, приложимите кадастрални данни и законовото, местоположение на граничната линия между имотите на страните, поради което решението било неправилно. Направен бил извод, че ищеца е собственик на имота - въпреки, че спора не бил за собственост на имота, а във връзка с упражнявано от ответницата владение върху част от него - като съда приел, както и в.л., че площта на имота е 1281 кв.м., но необосновано е отхвърлил ревандикационния иск. Неправилно било прието, че не се установява ответницата да упражнява фактическа власт върху част от имота на ищеца, и е отхвърлен иска в осъдителната му част, както и негаторният иск.

Площта на поземленият имот бил съществен белег на индивидуализацията му. При спор за границите на имота, решаваща била 3 площта му очертана от тези граници и отразена в документа за собственост чл.20 от Наредба № РД 02 20-5/15.12.2016г., за ССП на КККР. Ищеца бил собственик на ПИ ***, с площ от 1281 кв.м., като собствеността придобил чрез сделка 2023 година. Ответницата била собственик на съседния ПИ ***, като тя ползва реална част от имота на ищеца с площ от оградата навътре в имота на ищеца, като с поставянето на оградата тя пречела на ищеца да ползва пълноценно дворното си място. Ищеца е поканил ответницата да освободи доброволно заетата част от имота, но тя не сторила това. В приетата СТЕ в. л. сочи, че е извършил измерване на място, като е налице навлизане в имота на ищеца и заемане на площ от 28.87 кв.м., и поставената ограда е така ситуирана, че попада в имота на ищеца.

Твърди се, че ревандикационния иск е основателен и следва да бъде уважен, като ответницата бъде осъдена да предаде на ищеца владението върху 28.87 кв.м., съобразно скицата в заключението на СТЕ. Неправилно съдът е приел, че е налице хипотезата на чл.14, ал.5 от ЗУТ и двата съседни имота са урегулирани с подробен устройствен план поземлени имоти и регулационните линии са граници на имотите, когато подробния устройствен план е приложен по отношение на регулацията.

Изводът на съда, че оградата е изградена на регулационната линия бил направен при явна необоснованост, тъй като приетата техническа експертиза не е посочила къде е регулационната граница между имотите, а е сравнявала съответствието на трасирането на границата, поради това решението е неправилно. Спорът между ищеца и ответницата е за вярната имотна граница между съседни поземлени имоти и съдът го е разрешил без да получи ясен отговор от в.л. - да изясни кой е действащия регулационен план и какви са регулационните промени за границата между двата имота. Вещото лице има задача да установи има ли съответствие между оградата и границата по кадастрална карта, но не е изискан отговор кой е действащия регулационен план и къде е регулационната граница между имотите на страните. С изграждането на оградата е завзета реална част от имота на ищеца над допустимата грешка по чл.18, ал.4 от Наредбата за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, затова съдът е следвало да съобрази с постановките в Решение №164 от 12.03.2024г., на ВКС по ГД № 834/2023г., на II г.о.

В решението си съдът не е формирал изводи къде е регулационната граница между имотите на ищеца и ответницата съобразно действащия регулационен план; дали са налице законовите условия тази регулационна граница да е станала имотна такава и какво е местоположението на оградата спрямо имотната граница. В решението си съдът е следвало да проследи, кадастралното и регулационно положение на двата имота според действащите през годините кадастрални, регулационни, подробни устройствени планове; местоположението на кадастралната и регулационната граница и границата по кадастрална карта, като я съпостави със изградената от ответницата на място ограда.

4

Твърди се, че искът по чл.109 от ЗС, е основателен тъй като от заключението на СТЕ, не се установявало оградата да е изградена по регулационната линия, като разликата между имотната граница по кадастралната карта и регулационната е над рамките на допустимото.

Обосновано било твърдението на ищеца, че оградата между двата имота е изградена изцяло върху неговият имот, като с това се пречи реално на ползването му.

Иска се отмяна на Решение № 422 от 09.04.2026г., постановено по гр. д № 20255220102616 по описа на РС – Пазарджик, с което Пазарджишкия районен съд, е отхвърлил предявените искове по чл.108 от ЗС и чл.109 от ЗС и вместо него да бъде постановено ново решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответницата К. З. В., че ищецът Г. Д. Г., ЕГН:

**********, е собственик на реална част от ПИ ***, по плана на с.Сарая, която реална част е оцветена в жълт цвят в комбинирана скица на СТЕ приложена по делото, която реална част е с площ от 28.87 кв.м., и да осъдите ответницата да предаде на ищеца владението върху тази реална част от 28.87 кв.м., както и ответницата да преустанови неоснователно действие, с което ответницата пречи на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху ПИ ***, по плана на с.Сарая, като премахне за своя сметка изградената ажурна ограда - бетонов фундамент, колове и мрежа в имота на ищеца.

Алтернативно моли да бъде отменено Решение № 422 от 09.04.2026г., по ГД № 2616/2025г., и да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

Претендират се разноските пред първоинстанционния съд и въззивната инстанция.

Прави се доказателствено искане за назначаване на нова експертиза, която да бъде изготвена от вещо лице правоспособен инженер геодезист, която да извърши: Геодезическо заснемане и идентификация; Заснемане на спорната реална част (площ, форма, местоположение) на място(на терена); Съпоставка с кадастрална карта (КККР);Да определи съвпада ли заснетото на място с границите по действащата ККР, и идентификаторите на имотите; Историческа проверка на границите; Да направи съпоставка между текущото състояние и всички предходни планове (кадастрални и регулационни), за да установи откога съществува спорната граница и как е била заснета в миналото; Да посочи дали фактическата ограда съвпада с границата по документи за собственост; Да се произнесе' дали е налице "непълнота или грешка" в кадастъра по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, която обуславя спор по чл.108 ЗС; Да индивидуализира частта, която се владее от ответницата;