Решение № 11 от 21.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. София, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Алексей Б. Трифонов

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова в присъствието на прокурора Светлозар К. Костов като разгледа докладваното от Димитрина Ангелова Въззивно частно наказателно дело № 20251000601612 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК.

С определение от 17.11.2025 година по НЧД № 6168/2025 година, Софийски градски съд - Наказателно отделение, 25 състав по реда на чл.306, ал.1, т.1 НПК е разгледал предложение от Софийска градска прокуратура за групиране по отношение на Р. М. Н. на наложени с влезли в сила определения наказания, като е постановил Н. да търпи общо най - тежко наказание две години лишаване от свобода при първоначален строг режим. Със същото определение съдът е приложил разпоредбата на чл.25, ал.2 НК, приспадайки изтърпяната част от групираните наказания, както и времето, през което осъденият е бил задържан под стража по наказателните производства, включени в съвкупността. Съдът е отказал да уважи искането на прокурора да приложи нормата на чл. 24 НК и да увеличи с два месеца срока на определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода.

Срещу съдебното определение е депозиран протест от прокурор при Софийска градска прокуратура с искане то да бъде отменено в частта относно отказа на съда да приложи чл. 24 НК, като претендира Апелативен съд да 1 увеличи размера на определеното общо най-тежко наказание в срок, „ориентиран към максимално предвидения от закона размер“. В протеста се анализират мотивите на първостепенния съд за отказ от приложение на института на чл. 24 НК, характеризирани от прокурора като несъстоятелни.

На аргументите на съда за продължително изпълнявана спрямо Н. мярка за неотклонение „задържане под стража“ по производствата, чиито наказания са групирани, на приключването им със споразумения и на краткия срок, претендиран пред Градски съд от прокурора - 2 месеца, протестиращият държавен обвинител противопоставя тезата, че изпълняваната мярка за неотклонение не представлява изпълнение на наказание, а е индикация за завишена лична степен на обществена опасност на дееца. Според прокурора сключването от страна на Р. Н. на споразумения с прокуратурата са използвани от него възможности за облекчаване на положението му чрез налагане на наказание при условията на чл. 55 НК без многобройни или изключителни смекчаващи отговорността му обстоятелства обективно да са налице, а не представлява признаване на вина и предположение за осъзнаване от негова страна на противоправността на извършеното. Прокурорът твърди, че ако решаващият съд е счел, че претендираният срок от два месеца е твърде кратък, той би могъл да увеличи размера на наказанието в рамките на предвиденото от закона, тъй като не е обвързан с искането на прокуратурата.

Излагат се и пространни аргументи, че Р. Н. е възпрепятствал изпълнението на наложеното му наказание като в периода на издирването му и привеждането му в затвора - София, спрямо него са образувани две досъдебни производства за извършени междувременно други престъпления.

В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция прокурорът от Апелативна прокуратура поддържа изцяло аргументите, изложени в протеста.

Моли да бъде изменен атакуваният акт и да бъде увеличено наложеното на Н. наказание до справедлив размер.

Служебният защитник на осъдения заявява, че завишаване на претенцията във въззивния протест спрямо тази пред първостепенния съд, е процесуално недопустимо, тъй като би влошило положението на неговия подзащитен. Твърди, че атакуваното определение е много добре мотивирано и съобразено както с младата възраст на осъдения, така и с характера на извършените от него деяния и процесуалното му поведение. Не приема доводите на прокурора, че укриването на Н. от изтърпяване на наказанието 2 следва да повлияе върху преценката за приложението на чл. 24 НК, тъй като той няма задължение да предприема активни действия по привеждането си сам в изпълнение наказанието. Моли да бъде потвърдено определението на Софийски градски съд като правилно и законосъобразно.

Осъденият Р. Н. се солидаризира с позицията на своя защитник. При дадената му възможност за последна дума изразява желанието си да бъде потвърдено определението на Софийски градски съд.

От събраните в хода на първостепенното производство и приложени към протеста и приобщени такива от въззивния съдебен състав писмени доказателства се установява следното:

Р. Н. е осъждан като предмет на разглеждане в настоящото производство е извършено групиране на наказания, наложени с определения, с които са одобрени споразумения по НОХД № 10459/2023г. по описа на Софийски районен съд - Наказателно отделение, 1 състав и НОХД № 4476/2024г. по описа на Софийски градски съд - Наказателно отделение, 25 състав.

Настоящият въззивен състав се солидаризира с установената от първата съдебна инстанция хронология, изразяваща се в следното:

С определение по НОХД № 10459/2023г. по описа на Софийски районен съд на Р. Н. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, като на основание чл. 59, ал.1 НК е приспаднато времето, през което той е бил задържан по делото за периода от 04.12.2022г. до 19.05.2023г. Наказанието е постановено с влязло в сила определение на 08.01.2024г. за извършено на 04.12.2022г. деяние, квалифицирано като престъпление по чл.354а, ал.3 НК.

Това наказание е изтърпяно на 26.01.2024г.

Р. Н. е осъден и по НОХД № 4476/2024г. по описа на Софийски градски съд – Наказателно отделение, с влязло в сила определение на 02.08.2024г. за деяния, осъществени в периода месец април 2022г. - 08.12.2022г. и 20.04.2022г.

- 14.10.2022г., квалифицирани като престъпления по чл.321, ал.3, т.1 вр. ал.1 НК и по чл. 281, ал.2, т.1 и т.5 вр. ал.1 вр. чл. 26, ал.1 вр. чл. 20, ал.2, ал.3 и ал.4 вр. ал.1 НК като на основание чл. 23, ал.1 НК му е наложено общо най тежко наказание лишаване от свобода за срок от две години. Съдът е приложил и нормата на чл.59 НК, приспадайки времето, през което Н. е бил задържан, считано от 29.05.2023г. до 31.05.2023г. и от 31.05.2023г. до 11.01.2024г.

Хронологичното сравнение между времето на извършване на престъпните посегателства и времето на влизане в сила на съдебните актове, аргументира позицията, че на групиране подлежат наказанията, наложени с цитираните съдебни актове, в какъвто смисъл е и постановеното с контролирания съдебен акт, тъй като всяко едно от деянията е осъществено 3 преди да има влязъл в сила съдебен акт. По отношение на останали, наложени спрямо Н. наказания с предходни влезли в сила съдебни актове, никое от тях не подлежи на групиране с така обособената група, а и спрямо тях е извършено предходно групиране по НЧД № 1994/2021г. на Софийски районен съд, с което е определено общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от 10 месеца, чието е изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години, както и са присъединени наложени наказания глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство.

След извършената констатация за изпълване на предпоставките на чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал.1 НК от групираните от контролирания съд наказания, наложени на Р. Н. по разглежданите съдебни актове, се налага изводът, че законосъобразно съставът на Градски съд е отмерил общо най - тежко наказание лишаване от свобода в размер на две години.

Решаващият съд правилно е определил и вида на първоначалния режим за изтърпяване на определеното общо най - тежко наказание лишаване от свобода като строг, законовото основание за което, обаче, е чл. 57, ал., т.2, б.

„в“ ЗИНЗС, а не както е визирано в атакуваното определение - чл. 57, ал.1, т.2, б. “б“ ЗИНЗС и това е така, тъй като деянията, за чието извършване Р. Н. е осъден по НОХД № 10459/2023г. от Софийски районен съд и НОХД № 4476/2024г. от Софийски градски съд са извършени в тригодишния изпитателен срок на условно осъждане по НОХД № 11689/2020г. на Софийски районен съд, определен и впоследствие при групиране на това определено наказание с други две.

Напълно законосъобразно контролираният съдебен състав е приспаднал от определения размер на общото най-тежко наказание лишаване от свобода изцяло изтърпяното наказание от шест месеца по НОХД № 10459/2023г. на Софийски районен съд, както и времето, през което осъденият е бил задържан под стража по наказателните производства, формирали разглежданата съвкупност.

Основният въпрос, който прокурорът претендира да бъде разрешен от въззивния съд, е дали са налице основания за увеличаване размера на така определеното общо най - тежко наказание на Н.. Действително, желанието на прокурора в този смисъл, изразено пред първия съд, евоюлира пред въззивния, като в протеста вече не се претендира наказанието лишаване от свобода за срок от две години да бъде увеличено с два месеца, а увеличението да бъде ориентирано към максимално допустимия от чл. 24 НК срок, тоест с около една година. Несподеляема е позицията на защитата, че прокурорът не притежава право да променя искането си пред възивната инстанция, тъй като така влошавал положението на осъдения - прокурорът притежава право да депозира протест срещу съдебен акт единствено в частта, в която не е уважена първоначалната му претенция и с това действие на прокурора достатъчно би се „влошило“ положението на едно осъдено лице, което, ако въззивният състав, се произнесе в позитивен смисъл, би следвало да търпи наказание в завишен размер. Не е налице каквато и да било процесуална забрана представителят на държавното обвинение да претендира завишен размер на 4 увеличаване на наказанието, както и липсва такава и спрямо първостепенния съд в принципен план да приложи чл. 24 НК в по-висок размер от искания от прокурора, ако служебно прецени, че са налице предпоставки за това.

Единствената обвързаност за съда с искането на прокурора касае въззивния съдебен състав, който може да приложи чл. 24 НК, ако е налице съответен протест от прокурора, а в настоящия случай такъв е налице.

Споделяеми са доводите на протестиращия прокурор, че периодът на изпълняване на мярка за неотклонение „задържане под стража“, факта на сключване на споразумения и недългия срок от два месеца, отмерен от прокурора за приложението на чл. 24 НК не могат да се приемат като аргумент за липсата на необходимост от увеличаване размера на определеното общо най-тежко наказание на Р. Н.. Тези обстоятелства са ирелевантни спрямо преценката на съда в производство по чл. 306, ал.1, т.1 НПК, тъй като мярката за неотклонение обслужва целите на наказателното производство, препятстваща едно обвиняемо лице да се укрие или извърши друго престъпление в хода на незавършил наказателен процес. Нейното наличие, обаче, не може да се интерпретира и като индикация за завишена лична степен на обществена опасност на Н. - както бе посочено тя обслужва неприключил наказателен процес, а не такъв, финализиран с влязъл в сила съдебен акт.

Възползването на Н. от възможностите, дадени му от диференцираната процедура по глава 29 НПК /по която всъщност са приключили всички водени срещу него наказателни производства/ благоприятства бързото довеждане до край на едно наказателно производство и задоволяване на чувството за справедливост у обществото, но не би могло да се тълкува като предполагаемо осъзнаване от страна на един обвиняем на противоправността на извършеното от него и съответно не би могло да бъде индикация за превантивно негово поправяне.

По отношение на загатнатото в мотивите на атакуваното определение, че претендираният от прокурора срок от два месеца е кратък, за да се увеличава с него наказанието от две години лишаване от свобода като този размер не би позволил да се промени отношението на Р. Н. към извършеното от него - както бе отбелязано, първостепенният съд би могъл да не се съобрази със сочения от прокурора срок и да определи такъв с по-дълъг размер, който би могъл да повлияе върху превъзпитанието на Н..