Решение № 1143 от 20.10.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1143 гр. Пловдив, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20255300502082 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от П. В. К., чрез адв. С. Ц., против решение №2806/05.06.2025 г., постановено по гр. дело №387/2025 г. по описа на ПдРС, ХХІІ гр. състав, с което са отхвърлени изцяло предявените от П. В. К. срещу Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма” обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179, ал. 2, вр. чл. 187, ал. 3 ЗМВР и чл.

86, ал.1 ЗЗД, с които се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2180.81 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в периода 08.01.2022 г. – 31.12.2024 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, както и обезщетение за забава върху главницата в размер от 380.91 лева за периода 01.04.2022 г. – 06.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 07.01.2025 г., до окончателното заплащане на задължението и е осъден П. В. К. да заплати на Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма” на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лева, представляваща разноски за 1 юрисконсултско възнаграждение.

С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на изводите на съда, довели до незаконосъобразност на решението. Излагат се подробни съображения, че разпоредбата на чл. 187, ал. 1, изр. 2 и ал.4 от ЗМВР и Наредба № 8121з-922/22.07.2022 г. за реда за организация и разпределянето на работното време за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал.1, т.1 и ал.3 от ЗМВР не следва да се прилагат, както и ТР №1/15.03.2023 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, тъй като са несъвместими с правото на Съюза по причина, че поставят в различно по-неблагоприятно положение ***и ***– държавни служители по чл. 142, ал.1, т.1 ЗМВР, като се излагат съображения в тази насока. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявените искове, като се претендират разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, като се излагат подробни съображения, че въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди. Акцентира се, че е незаконосъобразно по реда на преизчисляването на нощните часове в дневни да се увеличава математически работното време, като резултат да се получава извънреден труд и да се иска неговото обезщетяване. Излагат се подробни съображения. Претендират се разноски и, при условията на евентуалност, се прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по 2 предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната квалификация на исковете. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт.

Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 187, ал.3 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът П. В. К. е предявил срещу Главна дирекция

„Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ искове за осъждане на ответника да заплати сумата от 2180.81 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд от ищеца в периода 08.01.2022 г.

– 31.12.2024 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, както и обезщетение за забава върху главницата в размер от 380.91 лева за периода 01.04.2022 г. – 06.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 07.01.2025 г., до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че за периода 08.01.2022 г. – 31.12.2024 г. е полагал труд на длъжността „***“ в *** – Пловдив при ГД „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма”. През процесния период е полагал 12-часови дежурства съобразно утвърдени графици. За процесния период положил извънреден труд, който се получавал след превръщането на извършения нощен труд в дневен с коефициент 1.143, което не му е заплатено.

Счита, че в случая следва да се приложи Наредба за структурата и 3 организацията на работната заплата и да намери приложение актуалната практика на СЕС (решение от 04.05.2023 г. по съединени дела C‑529/21— C‑536/21 и C‑732/21— C‑738/21) и да се приеме, че националноправната уредба не отговаря на правото на ЕС. Поддържа, че националното право въвежда неравноправно третиране на работниците в частния и публичния сектор, без това да се обосновава на обективен и разумен критерий. Изтъква и, че в националното право не се предвижда непосредствен компенсаторен механизъм за служителите в системата на МВР, полагащи нощен труд. Моли се исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, с който се признава, че ищецът е работил по служебно правоотношение при ответника в процесния период. Считат, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата се явява неприложима в случая, доколкото касае служители по трудово правоотношение. Ищецът е държавен служител и сключеното с него правоотношение се явява служебно, което е уредено в ЗМВР. Съобразно приложимите в случая Наредба № 8121з1174/21.10.2020 г. и Наредба № 8121з-922/22.07.2022 г., работещите на смени служители не могат да полагат повече от 8 часа нощен труд, което е равно на „коефициент 1“, а не на посочения „коефициент 1.143“. Изтъква се, че това правило е изрично разписано и в нормата на чл. 187, ал. 4 ЗМВР. Сочи се, че това не води до неравно третиране на правните субекти при едни и същи условия, доколкото е изрично уредено в закон. Възразява се срещу основателността на акцесорната претенция за лихва. Моли се исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

С обжалваното решение съдът е приел, че не се спори между страните относно обстоятелствата, че ищецът е служител в Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, и че е полагал 12часови дневни и нощни смени при сумирано изчисляване на работното време – тримесечно.

Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, през исковия период ищецът е положил е 1245 часа нощен труд, които са заплатени своевременно. При прилагането на увеличаващ коефициент от 1.143, в какъвто смисъл е искането на ищеца, за разликата от 177.8 часа стойността е 2180.81 лв., а размера на мораторната лихва за периода 4

01.04.2022 г. - 06.01.2025 г. възлиза на 380.91 лева.

При така посочените факти, които са правилно установените, не се оспорват и не са наведени възражения от страните, съдът е изложил подробни, обосновани, логични и законосъобразни разсъждения, че спорът по делото е концентриран върху правото – кой е приложимия ред за заплащане на положения нощен труд – ЗМВР и приложимите към него подзаконови актове, или КТ и цитираната от ищеца наредба. Съдът се е аргументирал, че следва да намери приложение специалния закон – ЗМВР и приложимите към него подзаконови актове, като е съобразил и задължителната практика – ТР №1/15.03.2023 г. по тълк.д. №1/2020 г. на ВКС, ОСГК, решение от 24.02.2022 г. по дело С-262/2020 г. на СЕС и определение от 29.07.2024 г. по дело С-435/2023 г. на СЕС, както и практика на ВКС решение №525/13.08.2024 г. по гр.д.№2329/2023 г. на ВКС, IV г.о.; решение №282/09.05.2024 г. по гр.д. №866/2023 г. на ВКС, III г.о.; решение №234/28.04.2025 г. по гр.д. № 2142/2024 г. на ВКС, III г.о., и практиката на ПдОС.

С оглед въведените с жалбата възражения, е нужно да се отбележи и следното:

Спорът и пред въззивната инстанция е относно приложимостта на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

ТР №1/15.03.2023 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС приема, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и на НСОРЗ (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В мотивите на тълкувателното решение е отчетено, че в ЗМВР има редица механизми, които компенсират нощния труд на лице в служебно правоотношение с органите в системата на МВР – допълнително възнаграждение за прослужено време (чл. 178, ал. 1, т. 1 от ЗМВР), размер на основния платен годишен отпуск (чл. 189 от ЗМВР), обезщетения за неизползван платен годишен отпуск (чл. 234, ал. 1 от ЗМВР), обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение (чл. 234, ал. 1 от ЗМВР), по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд според неговата продължителност (чл. 187, ал. 5, 6 и 7 от ЗМВР) и други. Поради това 5 е прието, че правният режим на лицата в служебно правоотношение с МВР е специален и изключва предпоставките по чл. 46, ал. 2 от ЗНА, т.е. възможността по аналогия да се приложат КТ и в частност чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.

Тълкувателното решение е съобразено с решение от 24.02.2022 г. по дело С-262/2020 на СЕС, според което чл. 8 и чл. 12, б. а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд – т. 55. Прието е, че чл. 20 и чл. 31 от ХОПЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава-членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. свързана е с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерно на тази цел – т. 80.