Решение № 2699 от 29.04.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 9404/2018
- Вид
- Решение № 2699
- Подписан
- 29.04.2020
- В сила
- 29.04.2020
- Състав
- ЗЛАТКА НИКОЛОВА ЧОЛЕВА, ЕЛЕНА ТОДОРОВА ИВАНОВА, АНДРЕЙ КРАСИМИРОВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.195,ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.247 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.139 - чл.148 · Закон за енергетиката
- чл.139, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.139 - чл.148 · Закон за енергетиката
- чл.139 - чл.148 · Закон за енергетиката
- чл.139 - чл.148 · Закон за енергетиката
- чл.142, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.139 - чл.148 · Закон за енергетиката
- чл.139 - чл.148 · Закон за енергетиката
- чл.139 - чл.148 · Закон за енергетиката
- чл.139 - чл.148 · Закон за енергетиката
- чл.139 - чл.148 · Закон за енергетиката
- чл.139 - чл.148 · Закон за енергетиката
- чл.149 · Закон за енергетиката
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл.150,ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл.153 · Закон за енергетиката
- чл.155, ал.1, т. 2 · Закон за енергетиката
- параграф 1, т.42 · Закон за енергетиката
- чл.79,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143,ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.146,ал.1, предл.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.32 · Семеен кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№…………. Гр.София, 29.04.2020г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, II” в” състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева мл.съдия Андрей Георгиев при участието на секретаря Румяна Григорова, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 9440 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
„Т.С.” ЕАД срещу решението под № 21534 от 21.12.2016 г., постановено по гр.д. № 49687/2015 г., по описа на СРС, ГО, 73 състав, с което са отхвърлени, като неоснователни, предявените по реда на чл.422,ал.1 от ГПК искове от "Т.С." ЕАД срещу ответника Ж.Д.П., както следва: 1/ с правно основание чл.149 от ЗЕ, вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД- за сумата от 3 429,99 лв., претендирана като незаплатена стойност на топлинна енергия за периода м.май.2012г. – м. април 2014г., доставена за топлоснабден имот – ап.№ *** в гр.София, ж.к.”******бл.******, ведно със законната лихва, считано от 30.09.2014г.- до окончателното изплащане и 2/ с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД- за сумата от 404,28лв.- претендирана като мораторна лихва върху главницата за периода 30.06.2012г.- 15.09.2014г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 52897/2011г. по описа на СРС, 73 състав, както и в частта, с която“Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на Ж.Д.П. направените по делото разноски в размер на 500,00лв., на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Въззивникът, „Т.С.” ЕАД поддържа, че обжалваното решение на първоинстанционния съд е незаконосъобразно и неправилно по подробно изложените в жалбата съображения. Намира за необоснован извода на съда, че ответникът няма качеството на потребител на топлинна енергия за част от процесния имот, както счита за ирелевантен факта дали същият е ползвал лично процесния топлоснабден имот през исковия период от време. Ето защо, заявява искане за отмяната на решението и вместо него – постановяването на друго, с което исковете бъдат уважени с присъждане на направените по делото разноски. При условията на евентуалност поддържа възражение по чл.78,ал.5 от ГПК- за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от въззиваемата страна.
Въззиваемият Ж.Д.П.- не депозира писмен отговор на жалбата в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. В съдебно заседание заявява становище за неоснователност на жалбата и искане за потвърждаване на атакуваното решение. Заявява искане за присъждане на разноските за въззивното производство- адвокатско възнаграждение по чл.38ал.2 от ЗА.
Третото лице- помагач на ищеца, „Х.и Р.“ ЕООД – не заявява становище по жалбата.
Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба и по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното:
При извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен съгласно нормата на чл.269, предл.2 от ГПК.
Настоящият съдебен състав намира за неправилен и необоснован извода на първата инстанция, с който е прието, че по делото не е доказано съществуването на договорно правоотношение между страните. Настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства се установява качеството на ответника на потребител на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката /отм., но приложим към исковия период от време за частта от 01.05.2012г.– до 16.07.2012г./, съответно – на „битов клиент“ по смисъла на приложимата норма на пар.2“а“ от ДР на ЗЕ /приложима към останалата част от исковия период -17.07.2012г.- 30.04.2014г./. По делото е представено писмено доказателство, от което се установява, че ответникът и съпругата му К. А.П./последната-солидарен длъжник по заповедта за изпълнение, по отношение на която исковото производство е прекратено с определение от 03.12.2015г./, са титуляри на вещното право на ползване върху процесния имот, запазено /учредено/ им на датата 30.03.2005г. с нот.акт № 124, том ІІ по нот.дело № 289/ 2005г.
Настоящият съдебен състав приема, че при систематично тълкуване на нормите на чл.150,ал.1 от ЗЕ, чл.153 от ЗЕ и пар.1,т.42 от ДР на ЗЕ /отм., но приложим към част от исковия период/ и съответно на пар.2“а“ от ДР на ЗЕ, във връзка и с разпоредбата на чл.57 от ЗС, потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът на процесният топлоснабден имот, освен по изключение в случаите, когато върху имота е учредено вещно право на ползване. При последната хипотеза, потребител на топлинната енергия, който е страна по облигационното правоотношение с топлопреносното предприятие, е титулярът на ограниченото вещно право на ползване по смисъла на чл.153 и пар.1, т. 42 от ЗЕ /отм./, който е задължен да заплаща стойността на доставената за имота топлинна енергия, като разход, съгласно и изричното разпореждане на чл.57 от ЗС. Именно последната хипотеза, съдът приема, че се установява в настоящия случай, доколкото по делото е доказано, че ответникът и вторият длъжник по заповедта за изпълнение К. А.П.са били титуляри на ограниченото вещно право на ползване в рамките на исковия период от време. Установеният със събраното гласно доказателство /св.Х./ факт, че в процесният имот през исковия период са живели други лица, но е виждала и ответника, дори да бъде ценен като отрицателен факт, че имота не е ползван лично от ответника, /както е прието от първата инстанция/, е ирелевантен и не обоснова изключване на отговорността му за заплащане цената на доставената ТЕ, както неправилно е прието с обжалваното решение. Доколкото ответникът не твърди и по делото не се установява правото му на ползване да е погасено преди началния момент на исковия период , поради неупражняване /чл.59,ал.3 от ЗС/, от една страна. И от друга, след като личното фактическо ползване на имота или отстъпването на това фактическо ползване безвъзмездно или възмездно на друго лице, е предоставено на волята на титуляра на вещното право на ползване, именно последният, заедно с другият титуляр на ограниченото вещно право- К. П., отговарят за разноските за вещта, съгласно чл.57,ал.1 от ЗС и в правоотношението с ищеца те дължат цената на доставената за имота ТЕ. А въпросът относно отговорността за разноските за тази цена в отношенията между титуляра на вещното право на ползване и третото лице, което фактически е ползвало имота е извън предмета на настоящото дело. С оглед изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че по делото е доказано, че ответникът и длъжникът по заповедта за изпълнение – К. А.П., /по отношение на която заповедта е влязла в сила/ са имали качеството на потребители /клиенти на ТЕ за битови нужди през исковия период от време. Ирелевантен е и фактът на чие име са изпращани фактурите за дължимите суми за ТЕ, включително и дали по партидата, водена счетоводно при ищеца имотът, е на името на „голия собственик“ на имота. Този факт би имал правно значение само в хипотезата, при която от „голия собственик“- в случая А.Ж.С., е била подадена молба-декларация до ищеца, с която да е заявено воля именно тя , а не титулярите на ограниченото вещно право на ползване, да е страна по правоотношението с ищеца, която правна възможност законът допуска. След като по делото не се установява от „голия собственик“ на процесния имот да е заявена такова воля, то съгласно гореизложените мотиви по силата на закона страна по правоотношението са титулярите на ограниченото вещно право на ползване.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие - на клиентите на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Следователно между ответника и длъжника по заповедта за изпълнение във влязлата в сила част- К. П. за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, каквито са Общите условия, публикувани във вестник „Дневник“, броя от 14.01.2008г. и тези от 12.03.2014г., публикувани във в-к 24 часа“ – броя от 10.02.2014г. и в-к „ 19 минути“. В случая съдът съобразява и разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, която предоставя възможност за клиентите, които не са съгласни с предвидените в Общите условия /ОУ/ разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Ответникът не твърди и не установява да е упражнил правото си да възрази по горепосочения начин срещу Общите условия, като липсата на възражение се установява и по отношение на длъжника К. П., поради което съдът намира, че са ги е приели. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между ищеца, като топлопреносно предприятие и ответника и длъжника по заповедта за изпълнение К. П. - като потребители / клиенти на топлинна енергия, по силата на закона – чл.150 от ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника и длъжника по заповедта К. П.- потребители, включително и досежно приемането на Общите условия. С оглед изложените мотиви съдът приема, че за исковия период от време между ищеца и ответника и длъжника по заповедта за изпълнение К. П. е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет – доставката на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл.139 – чл.148 от ЗЕ и в Наредба
№16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Съгласно чл.155, ал.1, т. 2 от ЗЕ и уговореното в Общите условия сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от „Т.С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски, за които са издадени фактури, като след края на отоплителния период са изготвени изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение. За имота на ответната страна са издадени фактури по прогнозни месечни вноски за процесния период от време и изравнителни сметки, изготвени въз основа на документите за отчет на индивидуалните водомери за топла вода, като в последните документи е отразена разликата между старите и новите показания. От тези документи, представени по делото и проверени и от вещите лица по СТЕ и ССЕ и изготвените въз основа на тях заключения се установява стойността на действително доставената ТЕ за имота на ответника за процесния период от време възлиза на сумата от 3 423,87лв.. Във връзка със дължимата стойност на ТЕ за сградна инсталация следва да се посочи, че на настоящия съдебен състав служебно е известно решение № 4777/13.04.2018г. по адм.дело № 1372/2016г. на ВАС, което не е влязло в сила, тъй като е предмет на последващ инстанционен контрол от 5-чл. състав на ВАС. Като допълнителен аргумент следва да се посочи, че дори формулата по т.6.1.1 от методиката за дялово разпределение, установена с Наредба № 16-344/2007г. , касаеща единствено ТЕ отдадена за сградна инсталация да бъде отменена, то съдебното решение за отмяна ще има действие само за в бъдеще – от момента на влизането му в сила, съгласно нормата чл.195,ал.1 от АПК, поради което и не би рефлектирало върху приложимите правни норми за конкретния казус, отнасящи се за определяне на ТЕ отдадена за сградна инсталация.